№ 624
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501733 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от В. К. АНГ., ЕГН **********, чрез назначения
особен представител- адв. Сава Каров-БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул.,,Пиротска“№26, против Решение № 867 от 05.08.2021г., постановено по
гр. дело № 4705/2020г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта, в която
съдът е приел за установено по отношение на ответника В. К. АНГ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ***, **, бл. *, ет. *, ап. *, че дължи на ищеца
,,Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. ,,Хенрик Ибсен“№15, чрез
юрисконсулт Теодора Кощрова, на основание договор за кредит с номер №
66666 към искане № SF0058125 от 11.03.2016г., сключен между ответника и
,,Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия, сумата от 101.54 лева, представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 21.05.2017г. до 12.03.2020г.
Жалбоподателят изразява недоволство от така постановеното съдебно
решение в обжалваната част, като намира същото за неправилно, постановено
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
1
подробни съображения относно приложението на разпоредбата на чл.23 от
ЗПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част и постановяване решение на настоящата инстанция, с което бъде прието
за установено, че длъжникът В. К. АНГ. не дължи на ,,Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, претендираната сума от 101.54лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 21.05.2017г. до 12.03.2020г.,
дължима по договор за кредит от 11.03.2016г., сключен между ответника и
,,Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия. Моли се, на основание чл. 83,ал.1, т. 5 от ГПК, процесуалният
представител да бъде освободен от внасяне на държавна такса по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от ,,Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ваня Цвяткова.
На основание чл.263 от ГПК, въззиваемият е направил признание на
основателността на въззивната жалба, като поддържа, че решението в
обжалваната от въззивника част е неправилно. Излагат се аргументи за
приложение нормата на чл.78,ал.2 от ГПК и възлагане сторените пред
настоящата инстанция разноски, в тежест на въззивника. Направено е искане,
сумата за дължима държавна такса и депозит за особен представител да бъдат
платени за сметка на бюджета на съда. При условията на евентуалност, се
иска, сумата за депозит за особен представител на въззивника, да бъде
внесена с постановяване решението на съда.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд –Бургас са предявени искови претенции по реда на
чл.422 от ГПК, с правно основание чл.9 от ЗПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.240 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено от
,,Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. К. АНГ. от гр. Бургас, като
заповедният съд със заповед № 881 от 18.05.2020 г., постановена по ч. гр. д.
№ 2186/2020 г. по описа на БРС е разпоредил длъжникът да заплати на
кредитора следните парични вземания: 400 лева – главница, 84,52 лева –
2
договорна лихва за периода 11.05.2016 г. – 13.02.2017 г., 153,54 лева – лихва
за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 12.05.2016 г. –
13.03.2020 г., 167,15 лева – неустойка дължима поради настъпване на
предпоставки за предсрочна изискуемост на задължение по договор за заем от
11.08.2016 г. до 13.02.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на 12.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски по делото. След постъпило възражение съдът е указал на заявителя
за възможността да предяви претенцията си по реда на чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният съд, освен обжалваната с въззивната жалба
лихва за забава в размер на 101,54 лева, е приел за установено, че въззивникът
дължи на въззиваемото дружество сумата от 355,95 лева, представляваща
главница, върху която сума съдът е начислил и законната лихва.
За да постанови този резултат по делото БРС е счел, че съгласно
разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ договорът
за потребителски кредит е недействителен ако не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 – 9 от ЗПК. Счел е,
че в конкретния случай договорът не отговаря на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В
този смисъл първоинстанционният съд е счел, че договорът е недействителен,
тъй като чл.19 от ЗПК е посочено, че в ГПР следва да фигурират общи
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива, изразени
като годишен процент на общия размер на предоставения кредит. Според
първоинстанционният съд в случая тези основания не са изложени в договора
и не е конкретизирано кои компоненти са включени в него и как се формира
посочения ГПР.
Няма спор по делото, че между въззивника А. и „Сити Кеш“ ООД е
сключен договор за паричен заем №66666 към искане № SF0058125 от
11.03.2016 г., като общият размер на отпуснатия заем е 400 лева, с размер на
погасителната вноска от 44,05 лева, при месечен лихвен процент от 3,34% и
ГПР от 47,558 %. Платена е само една от дължимите вноски, което е станало
3
на 11.04.2016 г. Също така е безспорно по делото, че въз основа на договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Сити Кеш“ ООД и
,,Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 06.03.2017 г., вземането по договора с
въззивника е прехвърлено на въззиваемото дружество.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, което налага решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено. Договорът за кредит /паричен заем/, какъвто е настоящия, е
финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция т.12 от ДР на
ЗПК. Дружеството с което първоначално е сключен договора за заем
представлява финансова институция и е регистрирана с основна дейност
отпускане на заемни средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното
определение в чл.9 ал.1 от ЗПК договора за потребителски кредит е такъв въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение за плащане, с изключение с договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за
продължителен период от време, при които потребителя заплаща стойността
на услугите, съответно стоките чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Съгласно §4 от ДР на ЗПК този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредит.
За да бъде действителен договорът за потребителски кредит трябва да
бъде сключен в писмена форма – чл.10 ал.1 от ЗПК, да съдържа лихвения
процент на кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения начин. В конкретния случай договорът за потребителски
кредит съдържа информацията посочена в т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, посочен
е месечен лихвен процент възлизащ на 3,34%, както и ГПР в размер на
47,558%, който е в границите определени в чл.19 ал.4 от ЗПК и не е с по-
висок размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
4
задължения. В този смисъл настоящата съдебна инстанция не споделя
изложеното в обстоятелствената част на атакуваното съдебно решение, че
договорът за потребителски кредит е недействителен. Според утвърдената
практика на БОС договорът е валиден и поражда уговорените в него правни
последици. Това налага решението в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено като на въззивника, съобразно правилата
на чл.78 от ГПК, се възложат разноските по въззивно обжалване възлизащи
на 200 лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 867 от 05.08.2021г., постановено по гр.
дело № 4705/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. К. АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, **, бл. *,
ет. *, ап. *, да заплати на ,,Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. ,,Хенрик
Ибсен“№15, сумата от 300 лева – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5