№ 191
гр. Плевен, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500280 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от ЦВ. П. П., който е
длъжник в производството по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ
Т.К., с район на действие Окръжен съд – Плевен, подадена чрез
пълномощника му адв. Д.С. от САК, срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С жалбата
се поддържа довод, че атакуваният с нея отказ на ЧСИ е немотивиран, а също
така незаконосъобразен и необоснован. Изложени са съображения в подкрепа
на този довод и се претендира отмяната на обжалвания отказ на ЧСИ и
връщане на делото със задължителни указания за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от
взискателя по изпълнителното дело „***“ АД, ЕИК ***, чрез процесуалния
представител юрк. Д.Г.-З..
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Т.К..
Като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното
1
дело, оплакванията в постъпилата жалба, наведените от страните доводи и
становището на съдебния изпълнител, настоящият състав на Плевенски
окръжен съд намери за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
действията на съдебния изпълнител, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед
релевираните в жалбата твърдения, предметът на обжалване се включва в
основанията, визирани в чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК от ГПК и разглеждането на
жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се
установява, че същото е образувано на 21.08.2019 г. по молба на взискателя
„***“ АД, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с „***“
ЕАД, въз основа на издаден в полза на цедента изпълнителен лист от
22.02.2010 г. по ч.гр.д. 1103/2010 г. на Плевенски районен съд срещу
длъжника ЦВ. П. П..
По същия изпълнителен лист е било образувано и изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ Т.К., производството по което е било прекратено с
постановление на съдебния изпълнител от 02.09.2019 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателя на
02.09.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“
ЕАД, на 20.08.2020 г. е наложен запор върху МПС на длъжника и на
06.12.2021 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочена
дата за опис на движими вещи на 06.12.2021 г., за който по делото няма данни
да е бил извършен, с оглед нередовното уведомяване на длъжника.
С молба вх.рег.№ 1241/12.01.2022 г. длъжникът Ц.П., чрез своя
пълномощник адв. Д.С., е поискал прекратяване производството по делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По това искане ЧСИ се е произнесла с обжалвания отказ, обективиран в
съобщение с изх.№ 8448/22.02.2022 г.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира, че
обжалваният отказ на ЧСИ в случая е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
2
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Следва да се има предвид обаче, при
осъществяване на визираните законови предпоставки прекратяването на
изпълнителния процес настъпва по силата на закона, като издаденото от
съдебния изпълнител постановление, с което той прогласява прекратяването,
не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само
констатиране на едно вече настъпило прекратяване.
В случая не са налице законовите предпоставки съдебният изпълнител
да издаде постановление във връзка с прекратяване на изпълнителното
производство. Това е така, тъй като взискателят е поискал изрично и по
изпълнителното дело са предприети действия на принудително изпълнение по
налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и негова движима
вещ. Както от последното такова действие, така и от последното искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия /опис на движими вещи/
не е изтекъл предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок.
Що се касае до наведеното в жалбата твърдение, че по отношение на
вземането по изпълнителния лист е настъпила абсолютната десетгодишна
давност, с оглед на което изпълнителното производство се явява
безпредметно, следва да бъде посочено, че твърдения за наличие на
погасителна давност по отношение на вземането на взискателя не могат да
бъдат обсъждани и проверявани от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния процес, респективно в производството по чл. 435 и сл. ГПК.
Давността е материалноправен институт и може да бъде навеждане само в
рамките на съдебно състезателно производство, при участието на двете
страни, но не и в производството по чл. 435 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата на
ЦВ. П. П. – длъжник в изпълнителния процес срещу отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение .
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЦВ. П. П., ЕГН **********,
3
подадена чрез пълномощника му адв. Д.С. от САК, против отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство по изпълнително
дело № *** на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който отказ е обективиран
в съобщение с изх. № 8448/22.02.2022 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4