Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/12.06.2023 г., гр.
Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 361 по
описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба от К.П.К. ***, „против заповед за прилагане на ПАМ № 23 – 0996 - 000125 от 25.04.2023 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана.
Твърди се незаконосъобразност и неправилност на заповедта, т.к. „ не съм предоставил автомобила на сина ми, който е неправоспособен…Друго нарушение е, че заповедта е издадена на 25.04.2023 г., връчена на 11.05.2023 г., а табелите са отнети на 22.04.2023 г., т.е. преди издаване на заповедта.. и не и посочено от кой момент ще започне да тече срокът на ПАМ..“. В с.з. жалбата се поддържа от К., претендира се отмяна на заповедта, т.к. няма вина за това, че синът му е управлявал неговия автомобил без да е правоспособен, т.к. не е знаел и не му е разрешил.
Ответникът по жалбата – началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, редовно призован не се явява, в приложената административна преписка изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Монтана в настоящия състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 11.05.2023 г., а жалбата е подадена на 15.05.2023 г., при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0996-000125 от 25.04.2023 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана. Съгласно заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана, представена по делото на л.7, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи /л.8 от делото/, са определени групите длъжностни лица, сред които в т.5 и началник на РУ Монтана, да прилагат административните мерки по ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя К., принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
По същество, съдът намира, че издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача В* К* К.- непълнолетен син на оспорващия К., на 22.04.2023 г. в 21.21 часа в гр.Монтана при движение от ул.О* по ул.М* на дясно по ул.П.А. Славков към ул.Нов живот, спрян на кръстовище с ул.Арда, е установено, че В* К*К. управлява лек автомобил“П*“ с рег.№ *, като същият е неправоспособен водач. На водача е съставен АУАН GA № 662320 от 22.04.2023 г., с който са иззети 2 броя рег.табели, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, според която „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е безспорно установено твърдяното от компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от които да е видно обратното, нито се твърди, че не е налице управление на МПС от страна на посоченото в акта лице В* К*, неправоспособен водач. Изложените твърдения, че собственикът не е знаел и не е разрешил на сина си В* К*, очевидно имат защитна теза. Съдът взе предвид изрично заявеното, че ключът е бил оставен на таблото, т.е. собственикът не е положил грижа на добър стопанин и не е осъществил контрол, поради което твърдението не съм знаел, не може да се приеме за основателно. Безспорно се установи в производството, че и собственикът на МПС, макар и с пасивното си поведение, е разрешил управлението на МПС, т.к. е оставил ключа в автомобила, поради което синът му се е възползвал от това и е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Съдът не споделя изложените доводи и възражения на жалбоподателя, че т.к. не е знаел, нямал вина за това, то въпросната заповед е незаконосъобразна. Предоставяне на ППС, в случая лек автомобил, не може да става безконтролно, задължително е собственикът на автомобила да контролира и отговаря за МПС, в противен случай всяко недобросъвестно лице може да се възползва като управлява същото, дори и да не е правоспособно, в такъв случай съществено се застрашава безопасността на движението. Това задължение за собственика да се увери дали, че МПС не е оставено без надзор и е управлявано от неправоспособен водач, за което е предвидена ПАМ, конкретно уредено в чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В случая, за да приложи ПАМ по отношение на автомобила на жалбоподателя, административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП хипотези, а именно - жалбоподателят като собственик на лек автомобил, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата - управление без да е правоспособен водач.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая не е налице спор за факти. Не се спори, че на 22.04.2023 г. В*К* К. неправоспособен водач, син на жалбоподателя К.К., е управлявал МПС, собственост на неговия баща, който е оставил ключа в автомобила.
Съдът намира, че в случая нормата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство по смисъла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства отменя Директива 91/439 на Съвета от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, считано от 19.02.2013 г. Член 7, § 1 и 4 на Директива 91/439 са идентични по съдържание с чл. 7, § 1 и 3 на Директива 2006/126. Член 7, § 2 от Директива 91/439 предоставя на държавите-членки правото да определят срока на действие на свидетелството да управление. Съгласно чл. 17, § 3 от Директива 2006/126/ЕО позоваванията на отменената директива се разглеждат като направени на настоящата и се четат съгласно таблицата за съответствие. Директива 2006/126/ЕО е транспонирана в Закона за движението по пътищата - § 35, т. 3 от ЗИДЗДвП /обн. ДВ, бр. 54 от 2010 г./. Съображение 2 от Директива 2006/126/ЕО сочи, че „Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление“. Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между държавите-членки на издадените от тях свидетелства за управление - чл. 2, § 1 Директива 2006/126/ЕО, и е довела до регламентирането чрез вторичен акт на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство.
На следващо място съдът намира, че законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП / в приложимата редакция към момента на нарушението/ регламентира като предпоставка за налагане на ПАМ „управление на моторно превозно средство, без водачът да притежава съответното свидетелство за управление“.
В случая на водачът на автомобила е неправоспособен, за което не се спори в производството. В тази насока е видно, че В* К* е подписал АУАН без възражения, а и в производството не се спори, че лицето към момента на установяване на нарушението да е било правоспособно.
Ето защо съдът намира, че административният орган законосъобразно е наложил на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца, е в предвидения в закона от 6 месеца до 1 година, съгласно изискването на закона.
Съдът не споделя доводите и възраженията, направени в жалбата и в с.з., неоснователни са твърденията, че това е инцидентно и собственикът баща няма вина. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 102, т.1 от ЗДвП, извършено от собственика: На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство във връзка с установеното нарушение.
Във връзка с повдигнатия въпрос за неоснователност на мярката ПАМ, в случая съдът намира, че е налице обвързана компетентност по отношение на административния орган да наложи ПАМ и законът не предоставя възможност на същия за избор да наложи или не посочената административна мярка.А що се отнася до възражението, че регистрационните табели били свалени преди издаването на заповедта за ПАМ, то следва да се обърне внимание, че още в АУАН е посочено, че същите се изземат като доказателство.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната заповед не страда от наведените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
В производството не са правени искания за разноски и съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.П.К. ***, „против заповед за прилагане на ПАМ № 23 – 0996 - 000125 от 25.04.2023 г. на началник РУ към ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: