Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.07.2016
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на пети
юли
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 188 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от К.И.С. против Г.Ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
Твърди се, че на 27.06.2014 г.
около 21,45 часа в гр. Д.Б., на кръстовището, образувано между ул. „Т.“ и ул. „Р.Ш.“
ищецът е пострадал при ПТП, причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство. Поддържа се, че непосредствено преди ПТП ищецът се е придвижвал като
пешеходец по тротоара на ул. „Т.“ с
посока на движение към гр. С., като на кръстовището с ул. „Р.Ш.“ предприел
пресичане на пътното платно, като преди да се качи отново на тротоара на ул. „Т.“,
пешеходецът е бил застигнат от неизвестен автомобил и блъснат отзад.
Неизвестното МПС напуснало местопроизшествието без да спре и изчака
пристигането на органите на пътна полиция, като и към момент не са установени
данни за него. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведенеие на водача на МПС, като е нарушил чл.5,
ал.2, т.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП. В резултат на претърпяното ПТП на ищеца са
причинени следните увреждания: контузия на гръден кош, контузия на корема,
контузия в областта на лумбалната област, охлузвания по лицето и дясната ръка.
Поддържа се, че ищецът е сезирал ответника на 03.11.2014 г. с искане за заплащане на обезщетение в размер
на 40 000 лв., но с писмо от 10.12.2014 г. ответникът е отказал
изплащането му. Поддържа се, че през продължителния курс на лечение и
възстановяване, ищецът е бил в състояние на постоянна интензивна болка, като
повече от шест месеца след инцидента продължава да изпитва болки в гръдната
област. Налагало се е ищеца да получава помощ от близките си за задоволяване на
ежедневните си нужди, което го е карало да се чувства непълноценен и в тежест
на близките си. Твърди се, че психологическите последици от инцидента-изживян
стрес и душевни страдания, ще съпътстват ищеца до края на живота му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., частично
предявена от общата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
27.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.11.2014 г.-датата на постановяване на решението на ответника. Претендира
разноски, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции с
твърдението, че не са представени доказателства за виновно, противоправно
поведение на водача. Заявява възражение за изключителен принос от страна на
ищеца, поради движение по пътното платно под силно алкохолно влияние и липса на
координация на движенията, което е станало причина за ПТП. Оспорва размера на
претенциите като прекомерни. Оспорва претенцията за лихва за забава с твърдението,
че ответникът не е изпаднал в такава.
В срока за допълнителна искова
молба, ищецът не депозира такава.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира направените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
както и направените разноски, съобразно представен списък.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол с рег. №
ЗМ 163 от 29.08.2014 г., от показанията на свидетеля М.Г.А., както и от
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че ищецът-пешеходец на
осветен участък от пътя предприема пресичане на пътното платно отдясно наляво
посока на автомобила в района на кръстовището. Водачът на автомобила
/неустановен/ не успява да спре аварийно и удря пешеходеца плъзгащо с предна
дясна странична част, при което го отхвърля напред встрани. Причина за ПТП е
късното възприемане на пешеходеца на пътното платно в района на кръстовището от
водача на автомобила като опасност при движението на къси светлини.
Разпитан свидетеля М.Г.А.,
установява, че вечерта към 21 часа пред заведение на ул. «Т.» № *ищецът видимо
пиян, тръгнал да пресича, след което го удря черна кола преди да пресече пътя,
към края на пътното платно. Пешеходецът ходел, тъй като бил пиян, не можел да
тича.
От приетата по делото СМЕ, чието
заключение не е оспорено от страните се установява, че от процесното ПТП ищецът
е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош, контузия на
корема, контузия в областта на лумбалната област и охлузвания по лицето и
дясната ръка. Лечението е било консервативно чрез вливания на водно-солеви
разтвори и симптоматично. На седмия ден от постъпването ищецът е получил
усложнение-хематурия, което се дължи най-вероятно от контузията в лумбалната
област. Усложнението е овладяно с кръвоспиращи и спазмолитици. В първите 10-15
дни от травмата, болките и страданията са били с по-голям интензитет, като
обикновено травмите от такъв характер отшумяват за период от 20-30 дни. Вещото
лице установява, че травматичните увреждания на ищеца са в пряка причинна
връзка с процесното ПТП.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля Р.В.Д., който установява, че
първоначално ищецът отказал да бъде приет в болницата в И. и не искал да се
лекува, но видимо не бил добре, свивал се, боляли го ребрата. Свидетелят го
убедил и го закарал в болницата в С.. Ищецът викал от болка през целия път.
Оставили го в болницата, където ищецът лежал една седмица. И до ден днешен
ищецът изпитва болки в ребрата.
С
постановление от 20.10.2014 г. на Районна прокуратура-И. воденото срещу
неизвестен извършител досъдебно производство № 163/2014 г. по описа на
РУ-гр.Костенец е прекратено.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на
чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането
/отм./, а именно: наличие
на увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното
моторно превозно средство,
както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания.
Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач се установяват със заключението на САТЕ,
неоспорено от ответника, както и със свидетелските показания на М.Г.А., който
лично е възприел удара. Вещото лице сочи, че причина за ПТП е късното възприемане на
пешеходеца на пътното платно в района на кръстовището от водача на автомобила
като опасност при движението на къси светлини.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното ПТП се установяват с
приетата по делото СМЕ.
Съдът
намира обаче, че основен принос в размер на 90% за настъпване на произшествието
има ищеца, който под влияние на алкохол, видимо пиян е предприел пресичане на
пътното платно в нарушение на чл.113, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съобразно която норма по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците могат
да пресичат платното за движение и извън определените за това места, но преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение.
С оглед на
горното и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение ще следва да
бъде намалено с 90%.
По отношение на размера на
предявения иск:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012
г. съответно 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5 000 лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания-травмите са отшумяли за период
от 20-30 дни, не са налице остатъчни увреждания.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 5 000 лв., поради което и за тази сума искът ще следва да бъде уважен
и отхвърлен за разликата над тази сума до частично претендирания размер от 30 000
лв. като неоснователен.
Сумата от 5 000 лв. следва
да бъде намалена със сумата от 4 500 лв., поради приетото съпричиняване в
размер на 90%, т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 500 лв. и
отхвърлен за разликата до 5 000 лв., поради прието съпричиняване.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи,
съгласно императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ след изтичането на три месеца
от завеждането на щетата. В случая следва да бъде присъдена от 10.12.2014 г., а не както я
претендира ищеца от 03.11.2014 г., тъй като датата на решението на ответника, с
който отказва да изплати обезщетение е 10.12.2014 г., а не сочената от ищеца.
03.11.2014 г. е датата, на която ищецът е сезирал ответника с искането си за
изплащане на обезщетение.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса
разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски в
размер на 400 лв. за възнаграждение на вещи лица.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сума в размер
на 6,67 лв., съответна на отхвърлената част от иска /29 500 лв./
Ответникът е направил разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 430 лв., изчислен на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 при материален интерес - 30 000 лв. и 30
лв.-депозит свидетел, или общо сума в размер на 1 460 лв.
От тази сума и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските
направени от него разноски в размер на 1 435,47 лв., която съответства на
отхвърлената част от исковете /29 500 лв./
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д.Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., изчислено на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от приложения по
делото договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2016 г. адвокат Д.
осъществява безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.31, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 50 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.1,
т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ Г.Ф., *** да заплати на К.И.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** сумата от 500 лв. /петстотин лв./, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
27.06.2014 г., виновно причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2014
г.-датата на постановяване на решението на ответника, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения иск за сумата над 5 000 лв. до частично
претендирания размер от 30 000 лв. от общо претендирата сума от
40 000 лв. и за сумата над 500 лв. до сумата от 5 000 лв. на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца в размер на 90 %, както и иска за лихва за периода от 03.11.2014 г. до
09.12.2014 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати разноски в размер на
6,67 лв. /шест и 0,67 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК К.И.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** да заплати на Г.Ф., ***
сумата от 1 435,47 лв. /хиляда четиристотин тридесет и пет и 0,47 лв./
направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да заплати на адвокат Я.Д.Д., ЕГН ********** ***
сумата от 300 лв. /триста лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 50
лв. /петдесет лв./ държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: