№ 308
гр. Петрич, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100151 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „С Т.
****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление село П., община П.,
ул.“Х.“ № **, област Бл. представлявано от Д.Б.И., действащо чрез
юрисконсулт П. М. Д., служебен адрес гр.Д., ул.“Г. А.“ № ** срещу „Е.П.Д.Т.
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“С.“ № *,
представлявано от П.Х.П.
Ищецът твърди, че с ответника са в търговски отношения с предмет –
възлагане на транспортни услуги по релации страни-членки на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/ с хладилни товарни автомобили,
собственост или наети от ищеца, при условия на плащане до 30 дни от датата
на издаване на съответната фактура. Твърди се, че през месец февруари 2023 г.
ищецът е извършил транспортни услуги, във връзка с което е издал следните
фактури: № *********/10.02.2023 г. за сумата от 4 224,59 лева, от която е
заплатена една част в размер на 1 991,28 лева – неплатен остатък 2 233,31
лева; № *********/11.02.2023 г. за сумата от 3 051,10 лева – неплатен остатък
3 051,31 лева; № *********/13.02.2023 г. за сумата от 1 877,60 лева – неплатен
остатък 1 877,60 лева; № *********/13.02.2023 г. за сумата от 5 398,09 лева –
1
неплатен остатък 5 398,09 лева; № *********/13.02.2023 г. за сумата от 2
980,68 лева – неплатен остатък 2 980,68 лева; № *********/14.02.2023 г. за
сумата от 4 224,59 лева – неплатен остатък 4 224,59 лева; №
*********/14.02.2023 г. за сумата от 4 224,59 лева – неплатен остатък 4 224,59
лева. Твърди се в молбата, че неплатената част от задълженията по
горепосочените фактури е в размер на 23 989,96 лева. Ищецът сочи, че между
страните са водени разговори за доброволно уреждане на спора и погасяване
на задълженията, но без резултат.
С гореизложеното молителят обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата : 23 989,96 /двадесет и три хиляди деветстотин
осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
неплатена цена по договор за извършване на транспортни услуги, сключен
през месец февруари 2023 г., във връзка с което са издадени фактури както
следва: № *********/10.02.2023 г.; № *********/11.02.2023 г.; №
*********/13.02.2023 г.; № *********/13.02.2023 г.; № *********/13.02.2023
г.; № *********/14.02.2023 г.; № *********/14.02.2023 г.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства,
представя доказателство за платена по сметка на съда държавна такса, препис
от молбата и доказателствата за ответника.
Препис от исковата молба и доказателствата, ведно с разпореждане по
чл.131 от ГПК са връчени надлежно на ответника, който в законоустановения
срок депозира чрез пълномощник писмен отговор. Заявява становище за
неоснователност на иска. Сочи, че страните действително са били в търговски
взаимоотношения с предмет – възлагане от страна на ответника и извършване
от страна на ищеца на транспортни услуги по релации страни-членки на ЕИП
с хладилни товарни автомобили, собственост или наети от дружеството-ищец.
Твърди, че във връзка с възложените услуги и в неизпълнение на постигнатите
договорености превозвачът/ищецът не е върнал на възложителя/ответника
дадените му европалети. В тази връзка прави следните възражения:
За прихващане на сумата от 21 174,82 /двадесет и една хиляди сто
седемдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ лева по фактура №
3354/02.12.2023 г., издадена от ответника за задължение на ищеца/превозвача,
2
и представляваща стойността на невърнати европалети по товари номер :
973118, 980832, 982380; 987778; 987801; 1006502; 942410; 960647; 945389;
949098; 963132; 965325; 970598; 972179; 975702; 975841; 977024; 979956;
928855; 941100; 943142; 943178; 943209; 942397; 928853. Във връзка с
възражението твърди, че на посочените номера съответстват фактури за
транспорт, издадени от ищеца както следва: 1139; 1152; 1151; 1156; 1162;
1098; 1125; 1104; 1101; 1127; 1136; 1137; 1140; 1145; 1143; 1148; 1150; 1050;
1078; 1082; *********; 1092; 1090; 1051. Сочи заявки за транспорт, документи
за транспорт и справка за период 01.12.2022 г. до 01.12.2023 г. – 722 бр.
европалети Х 24, 44 лева за брой.
За прихващане на сумата от 29 591,95 /двадесет и девет хиляди петстотин
деветдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ лева по фактура №
3356/31.12.2023 г., издадена от ответника за задължение на превозвача/ищеца,
и представляваща стойността на невърнати европалети по товари номер :
720345; 727977; 727982; 736078; 736104; 735501; 735551; 741214; 738821;
742819; 747743; 748444; 745721; 749334; 748245; 748296; 750745; 758251;
758532; 760725; 754913; 764931; 768753; 768772; 769249; 780649; 782653;
786762; 787826; 819967; 825613; 825725; 832205; 843617; 847152; 847237;
916793. Ответникът твърди, че на посочените номера съответстват фактури за
транспорт, издадени от ищеца както следва: 15956; 899; 901; 907; 910; 911;
915; 916; 920; 918; 928; 931; 929; 935; 937; 939;943; 946; 953; 955; *********;
957;959;961;962;968;973; 975; 976; 989; 993; 994; 995; 1000; 10006; 10007;
1011; 1031. Сочи заявки за транспорт, документи за транспорт и справка за
период 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г. – 1009 бр. европалети Х 24, 44 лева за
брой.
С протоколно определение от 13.05.2024 година съдът е допуснал до
съвместно разглеждане в процеса заявените от ответника при условията на
евентуалност – в случай, че бъде уважен предявения от „С. т. ****“ ЕООД иск,
възражения за прихващане.
В съдебно заседание ищецът чрез договорния си процесуален представител
поддържа предявените искове. Сочи доказателства в подкрепа на претенциите.
Оспорва като неоснователни твърденията и доводите, с които ответникът
обосновава възраженията за прихващане. По същество на делото пледира за
уважаване на исковете като доказани и основателни, за отхвърляне на
3
възраженията за прихващане като неоснователни, представя писмени
бележки, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява по делото от договорен процесуален
представител, който поддържа отговора на исковата молба. Оспорва
защитната позиция на ищеца по възраженията за прихващане. Сочи
доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на претенциите
на „С.т. **** “ ЕООД като недоказани и неоснователни, за уважаване на
възраженията за прихващане като основателни, представя писмени бележки.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства,
разпитани са по един свидетел на всяка от страните – Г.И. /пълномощник на
дружеството-ищец/ и К.Т. /служител/счетоводител в дружеството-ответник/.
По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
е изслушано в съдебно заседание, заключението е приобщено към
доказателствената съвкупност.
Въз основа на събраните по делото доказателства – преценени по отделно и
в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, поради което съдът е обявил за ненуждаещо се от
доказване съществуването на търговски отношения между страните през
месец февруари 2023 г., по силата на които дружеството-ответник е възложил
на ищеца транспортни услуги по релации страни – членки на Европейското
икономическо пространство /ЕИП/ с хладилни товарни автомобили,
собственост или наети от последния /ищеца/. Договорен е падеж на
задължението на възложителя да заплати цената на извършения превоз в срок
до 30 дни от датата на издаване на фактурата.
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства установиха, че в
изпълнение на договореностите между страните, през месец февруари 2023 г.
ищецът е осъществил съобразно договореностите възложените от ответника
транспортни услуги по релации в ЕИП, във връзка с което е издал /ищецът/
следните фактури: № *********/10.02.2023 г. за сумата от 4 224,59 лева; №
*********/11.02.2023 г. за сумата от 3 051,10 лева; № *********/13.02.2023 г.
за сумата от 1 877,60 лева; № *********/13.02.2023 г. за сумата от 5 398,09
лева; № *********/13.02.2023 г. за сумата от 2 980,68 лева; №
*********/14.02.2023 г. за сумата от 4 224,59 лева; № *********/14.02.2023 г.
за сумата от 4 224,59 лева.
4
Страните не спорят, че задължението по фактура № *********/10.02.2023 г.
/в размер на 4 224,59 лева/, е погасено частично чрез плащане на сума в
размер на 1 991,28 лева, преди образуване на настоящото дело, както и че
непогасеният остатък /в размер на 2 233,31 лева/ по същата фактура, както и
сумите по останалите /горепосочени/ фактури не са заплатени от
възложителя/ответника.
Установи се по делото, че на 02.12.2023 г. ответникът като възложител на
транспортни услуги в облигационни обвързаности с ищеца е издал фактура №
3354 за сумата от 21 174,82 лева /с вкл. ДДС/, дължима от превозвача –ищец,
представляваща /съгласно записването във фактурата/ цена на 722 броя
невърнати европалети, 24,44 лева на брой, по товари: 973118, 980832, 982380;
987778; 987801; 1006502; 942410; 960647; 945389; 949098; 963132; 965325;
970598; 972179; 975702; 975841; 977024; 979956; 928855; 941100; 943142;
943178; 943209; 942397; 928853, съответстващи на издадени от ищеца
фактури за транспорт както следва: 1139; 1152; 1151; 1156; 1162; 1098; 1125;
1104; 1101; 1127; 1136; 1137; 1140; 1145; 1143; 1148; 1150; 1050; 1078; 1082;
*********; 1092; 1090; 1051, за периода 01.12.2022 г. до 01.12.2023 г.
Установи се, че на 31.12.2023 г. ответникът като възложител на
транспортни услуги в облигационни обвързаности с ищеца е издал фактура №
3356 за сумата от 29 591,95 лева /с вкл. ДДС/, дължима от превозвача –ищец,
представляваща /съгласно записването във фактурата/ цена на 1009 броя
невърнати европалети, 24,44 лева на брой, по товари: 720345; 727977; 727982;
736078; 736104; 735501; 735551; 741214; 738821; 742819; 747743; 748444;
745721; 749334; 748245; 748296; 750745; 758251; 758532; 760725; 754913;
764931; 768753; 768772; 769249; 780649; 782653; 786762; 787826; 819967;
825613; 825725; 832205; 843617; 847152; 847237; 916793, съответстващи на
издадени от дружеството-ищец фактури за транспорт както следва: 15956;
899; 901; 907; 910; 911; 915; 916; 920; 918; 928; 931; 929; 935; 937; 939;943; 946;
953; 955; *********; 957;959;961;962;968;973; 975; 976; 989; 993; 994; 995;
1000; 10006; 10007; 1011; 1031, за периода 01.11.2021 г. до 01.12.2022 г.
Установи се, че на 29.01.2024 година по електронната поща на дружеството-
ищец ответникът е изпратил фактура № 3354/02.12.2023 г. и фактура №
3356/31.12.2023 г. На 27.02.2024 г. ищецът е изпратил чрез „Български пощи“
/лист 98 в делото/ уведомление до ответника, обективиращо воля за отказ да
5
получи фактура № 3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г., както и
оспорване като невярно твърдението на ответника /възложител, че ищецът -
превозвач не е върнал съответния /посочен във фактурите/ амбалаж.
В събраните по делото показания на свидетеля И., които съдът кредитира с
доверие като логични, последователни и необорени от останалите
доказателства по делото, се сочи, че издадените от ответника фактури №
3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г. не са осчетоводени в
счетоводството на дружеството. Твърди, че превозвачът-ищец е изпълнявал
стриктно задължението си за връщане на съответните палета, в случай, че с
такива са били превозвани съответните стоки. Сочи за част от осъществените
транспортни услуги и издадени в тази връзка от превозвача фактури, за които
ответникът претендира вземания, представляващи стойност на невърнат от
превозвача амбалаж, че превозената от ищеца стока не е била натоварена на
европалета поради естеството на стоката, а в други случаи стоката не е била
приемана от получателя – в тези случаи амбалажът заедно със стоката са били
връщани до база на възложителя не от ищеца, а от нарочно изпратен от
възложителя/ответника превоз.
В показанията на свидетелката Т. се сочи, че същата като счетоводител в
дружеството-ответник е издала фактури № 3354/02.12.2023 г. и фактура №
3356/31.12.2023 г., след извършена във фирмата –ответник проверка и
установяване неизпълнено от ищеца като превозвач задължение да върне
съответния /съпровождащ конкретния превоз/ амбалаж.
Съгласно приобщената към делото съдебно-счетоводна експертиза,
счетоводните книги и счетоводните записвания в дружествата-страни по
делото, са водени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството
и Националните счетоводни стандарти. Експертът лице сочи, че процесните
фактури - № 3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г.:
Не са осчетоводени в счетоводството на дружеството –ищец, не са вписани
в Справките декларации по чл.125 от ЗДДС и Дневниците за продажби по
ДДС за отчетния период месец декември 2023 г.; фактурите са получени на
електронната поща на дружеството –ищец на 29.01.2024 г.; ищецът не е
ползвал данъчен кредит за сумата, начислена по двете фактури.
Са осчетоводени в счетоводството на дружеството –ответник, вписани са в
Справките декларации по чл.125 от ЗДДС и Дневниците за продажби по ДДС
6
за отчетен период месец декември 2023 г., отчетени в ТД на НАП; дължимият
данък по двете фактури е начислен и платен от дружеството-ответник.
Вещото лице сочи /в отговор на въпрос № 3/, че като основание за издаване
на фактури № 3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г. са послужили
протоколи за размяна на европалети, потвърдителни бележки за разтоварени
европалети и ЧМР товарителници, посочени в табличен вид на стр.5 и стр.6 от
заключението. В съдебно заседание вещото лице сочи категорично, че в
таблиците липсва посочване на конкретни протоколи за размяна на
европалети, тъй като такива документи не е видял, не е прочел и не е обсъдил
в заключението като данни, за такива протоколи единствено е чул /експертът/
от ответника, който не е представил такива /протоколи за размяна на
европалети/. В тази връзка съдът не кредитира с доверие заключението на
експерта в частта представляваща анализ, констатации и изводи на въпрос №
3, тъй като несъмнено се установи по делото, че констатациите и изводите са
направени само въз основа на процесните фактури и на описаните в таблици
на лист 5 и 6 от заключението товарителници, без да се изследват – поради
непредставяне от страна на ответника, на всички останали документи, в това
число протоколи за размяна на европалети, изготвени във връзка с процесните
превози, товари и амбалаж /въведени от ответника с възраженията за
прихващане/. В останалата част съдът кредитира с доверие заключението на
експерта като компетентно, обективно, отговарящо в пълен обем на
поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде уважен иска за заплащане на възнаграждение за извършен превоз
по договор за превоз, в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно
доказване на основанието за възникване на претендираното вземане, т.е. да
докаже по несъмнен, категоричен начин съществуването на твърдения от него
юридически факт /състав - наличието на твърдяната облигационна
обвързаност между страните, качеството си на изправна страна по сделката.
Налице е трайна съдебна практика, съгласно която по иск за заплащане на
възнаграждение за извършен превоз изпълнителят/превозвачът следва да
докаже, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
превоз срещу заплащане на определено възнаграждение и че превозвачът е
7
изпълнил възложената му работа, а ответникът – възложител носи
доказателствената тежест за установяване, че е платил уговореното
възнаграждение.
В настоящия казус безспорно се установи възникването на релевираната от
ищеца облигационна обвързаност с ответника, по силата на която през месец
февруари 2023 г. първият е извършил възложени му от ответника транспортни
услуги по релации страни-членки на Европейското икономическо
пространство /ЕИП/ с хладилни товарни автомобили, собственост или наети
от последния /ищеца/, а възложителят се е задължил да заплаща на превозвача
цената на извършения превоз в срок до 30 дни от датата на издаване на
фактурата. Несъмнено е и обстоятелството, че превозвачът е изпълнил в срок
и при условията на договореностите възложените превози, за които
ответникът се е задължил да заплати сумите/цена на извършените превози,
както следва: 4 224,59 лева по фактура № *********/10.02.2023 г.; 3 051,10
лева по фактура № *********/11.02.2023 г.; 1 877,60 лева по фактура №
*********/13.02.2023 г.; 5 398,09 лева; по фактура № *********/13.02.2023 г.;
2 980,68 лева по фактура № *********/13.02.2023 г.; 4 224,59 лева по фактура
№ *********/14.02.2023 г.; 4 224,59 лева по фактура № *********/14.02.2023
г. Установи се несъмнено, че задължението по фактура №
*********/10.02.2023 г. е частично погасено чрез изпълнение – възложителят
е заплатил сумата от 1 991,28 лева, както и че остатъкът от задължението по
фактурата - в размер на 2 233,31 лева, също и задълженията по останалите
горепосочени фактури не са погасени чрез плащане. Ето защо съдът прави
извод за безспорна установеност на обстоятелствата, на които ищецът
обосновава претенциите си – по безспорен начин се доказа възникването на
твърдяното облигационно правоотношение между страните; възникването на
насрещните задължения на страните; изпълнението на задължението на ищеца
по договора в качеството на превозвач да извърши възложения превоз, т.е.
качеството изправна страна на ищеца като изпълнител по сделката, както и
неизпълнението на задължението на ответника в качеството на възложител да
заплати договореното възнаграждение за изпълнения превоз. В този смисъл
съдът счита предявените от „С. т. ****“ ЕООД искове за доказани и
основателни и като такива следва да ги уважи изцяло.
Предвид сбъдването на условието, при което са предявени от ответника
възраженията за прихващане, е налице основание за тяхното разглеждане. В
8
тази връзка съдът съобрази следното:
Възраженията за прихващане на пасивното вземане /на ищеца от ответника/ с
неликвидни вземания на ответника от ищеца, произтичащи от невърнати
европалета, за чиято стойност ответникът е издал фактури с №
3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г. съдът намира за недоказани
и неоснователни, поради което следва да ги остави без уважение.
Съображения:
Съгласно задължителната за настоящата инстанция практика на ВКС
фактурата като частен свидетелстващ документ, може да се ползва като
доказателство, установяващо договор за услуга в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на
стоката/услугата, стойност, начин на плащане, имена на страните, време и
място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на страните по
конкретната облигационна обвързаност, както и отразяването на стойността й
в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни
за установяване възникването на облигационното правоотношение, по повод
на което фактурата е била съставена. Съгласно същата съдебна практика на
ВКС фактурите като частни свидетелстващи документи имат доказателствена
сила за стоящия извън тях факт, който се удостоверява с материализираното в
документа удостоверително изявление и имат материална доказателствена
сила само когато съдържат неизгодни за страната факти, и при оспорване
подлежат на доказване и се преценяват от съда с оглед на всички
доказателствени средства, включително със счетоводните записвания.
В настоящия казус по несъмнен начин се установи, че процесните фактури с
№ 3354/02.12.2023 г. и фактура № 3356/31.12.2023 г. макар и да отговарят на
изискванията на ЗС, не са отразени в счетоводството на ищеца. В тази връзка
съдът счита, че цитираните фактури не са годно доказателствено средство за
фактите, стоящи извън тях, и по-конкретно относно възникването и
съществуването на претендираните от издателя /ответника вземания по тях
/фактурите/, доколкото същите обстоятелства /възникване, основание и размер
на вземанията за стойността на европалети/ се оспорват от лицето – получател
съгласно записването във фактурите, и превозвач по описаните в счетоводните
9
документи товари и фактури. По делото не се събраха други доказателства,
сочещи на съществуването и размера на претендираните от ответника активни
свои вземания от ищеца, поради което при липса на активни вземания, с което
да се прихване пасивното /вземането на ищеца от ответника/, възраженията на
““Е.П.Д.Т.“ ООД като недоказани и неоснователни следва да се оставят без
уважение.
Съгласно т.2 от ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на
ВКС съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението по
неоснователно възражение за прихващане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния доказани
по делото разноски в размер на: 959,60 лева заплатена държавна такса
/платежно нареждане на лист 25 /, 400 лева заплатено възнаграждение на
експерт /касов бон на листи 149 и 180/, както и 540 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и
чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По делото липсват доказателства за други разноски, сторени от ищеца,
поради което неоснователно е искането на същия за присъждане на разноски
за обезпечение и за образуване на изпълнително производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.П.Д.Т. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
П., ул.“С.“ № *, представлявано от П.Х.П.да заплати на „С Т. ****“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление село П., община П., ул.“Х.“ № **,
област Бл. представлявано от Д.Б.И., сумата от 23 989,96 /двадесет и три
хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/
лева, представляваща неплатена цена по договор за извършване на
транспортни услуги, сключен през месец февруари 2023 г., във връзка с което
са издадени фактури както следва: № *********/10.02.2023 г.; №
*********/11.02.2023 г.; № *********/13.02.2023 г.; № *********/13.02.2023
г.; № *********/13.02.2023 г.; № *********/14.02.2023 г.; №
10
*********/14.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Е.П.Д.Т. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
П., ул. “С.“ № *, представлявано от П.Х.П.да заплати на „С Т. ****“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление село П., община П., ул. “Х.“ № **,
област Бл. представлявано от Д.Б.И., съдебни разноски по делото в размер на
1 899,60 /хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11