№ 5110
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108794 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците А. М. А. и Р. Т. А. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *****, като те не са изпълнили насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при
условията на солидарност сумите, както следва: 1 829,95 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2023 г. до окончателното плащане,
както и 408,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
13.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 61303/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. М. А. и Р. Т. А. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват размера на начислената топлинна
енергия, както и наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват
доказателствената стойност на представените от ищеца документи. Сочат, че липсва акт за
разпределение на кубатура и скица, справка за отчет на общ топломер, протокол за
извършен монтаж и демонтаж и свидетелства за проверка на топломер, както и
изравнителните сметки, издадени на името на титуляра на партидата. Считат, че на
1
заплащане подлежи само реално използваната топлинна енергия, тъй като останалата такава
е принудителна продажба по смисъла на ЗЗП. Навеждат довод за изтекла погасителна
давност. Сочат, че имотът не се използва, тъй като не живеят в него, поради което се касае за
прогнозно, а не за реално потребена топлинна енергия. С тези съображения отправят искане
за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото, съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период именно ответниците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим
имот, респ. именно те следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена
на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред, от съдържанието на
представения договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 153, том I,
нот. дело № 135/2007 г. (л. 26-27 от делото), се установява, че на 29.03.2007 г. ответниците са
придобили собствеността върху апартамент № 171, находящ се в *****, ведно със зимнично
помещение и 0,447 % идеални части от общите части на сградата включително и идеални
части от портиерското помещение, като видно от данните, удостоверени в представения
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община *** (л. 94 от
делото), те са сключили граждански брак на 09.01.1994 г., без да има данни за последващото
му прекратяване, поради което съдът прави извод, че брачната връзка помежду им е
съществувала и към момента на осъществяване на придобивната сделка от 29.03.2007 г.
Следователно, процесното жилище е придобито от тях при условията на съпружеска
имуществена общност, а това означава, че на основание чл. 32 СК ответниците следва да
отговарят солидарно за задълженията във връзка с ползването му, вкл. и за това за цената на
доставената до него топлинна енергия. Това е така предвид липсата на данни по делото
относно осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в правата
върху него, което означава, че процесният апартамент № 171 е бил тяхна собственост
2
включително и в рамките на исковия период – 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., още повече, че по
делото липсва изрично оспорване в тази насока. Нещо повече, от служебно извършените от
съда справки в хода на заповедното производство (л. 13-16 от делото) става ясно, че
регистрираният постоянен и настоящ адрес на двамата ответници съвпада с този на
процесния имот, което е индиция, че именно те го ползват за задоволяване на жилищните си
нужди, а това е в противоречие с изложеното от тях в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с ищеца, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били титуляри на
правото на собственост върху процесния апартамент, съдът прави извод, че между тях и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им се регулират от ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост, списък към него и договор от
30.05.2002 г., изготвените индивидуални справки и протоколи за отчет (л. 108-111 от делото),
а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните
собственици в сградата, находяща се на адрес: *****, са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - ***.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които
не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от
естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: *****, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване –
общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответниците са
начислявани суми за отопление, сградна инсталация и битово гореща вода, като детайлно е
3
посочено как се формират те, и е възприет крайният извод, че ищецът е начислявал същите
съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на
имота са формирани въз основа на данните от 1 брой радиатор без разпределител, а сумите
за битово гореща вода са начислявани по данни от редовен отчет на водомер съгласно т. 5.2
от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислявани съгласно
зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота - 185 куб. м. и този на сградната инсталация – 9 848 куб. м.
От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
Експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 2 879,74 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури (2 716,08 лв.) и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки (163,66 лв.), като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по категоричен
начин доставената и потребена в имота топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период. В случая, не не става въпрос за принудителна доставка,
доколкото процесната сграда - етажна собственост е присъединена към топлопреносната
мрежа по искане на етажните собственици, като видно е от приетия протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него (л. 19-20 от делото), че същите са
поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което
извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество
не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.
Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията
ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай е
налице. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата
закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по
делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на
4
топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши
исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесната сума, поради което
главното задължение за цена на топлинна енергия възлиза на възлиза в горепосочения
размер от 2 879,74 лв., като при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса
каква част от нея ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 07.11.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 07.11.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като в този смисъл,
действително е изтекла погасителната давност за сумите, начислени за периода – от
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.
,,месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят“, а това означава, че най-късното
вземане - това за м.08.2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г., т. е. преди 07.11.2020 г.,
поради което то, както и предхождащите го месечни задължения за м.05.2020 г., м.06.2020 г.
и м.07.2020 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза стойността на задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., което съдът прие, че е
обхванато от изтекла погасителна давност, възлиза на 461,60 лв., която следва да се
приспадне от общо дължимата такава за целия исков период, а именно: 2 879,74 лв.
Следователно, стойността на задължението за цена на топлинна енергия за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна
давност, възлиза на 2 418,14 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 1 829,95
лв., поради което предявеният главен иск за цена на топлинна енергия е основателен и
следва да се уважи изцяло, като се отхвърли за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2023 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към
непогасените по давност вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия
за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са погасени по
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Изчислена с помощта на електронен
калкулатор на основание чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
5
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2020 г.,
изцяло попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 415,54 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 13.10.2023 г., т. е. повече от
претендирания от ищеца размер от 408,62 лв., поради което предявеният акцесорен иск за
мораторна лихва също е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
61303/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно
възлизат на 94,77 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
на 478,43 лв. – платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, характеризиращо се с обичайна С оглед
изхода на спора в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу А. М. А., ЕГН ********** и Р. Т. А., ЕГН ********** и
двамата с адрес: *****, ет. 1, ап. 171, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.
М. А. и Р. Т. А. дължат солидарно на *** сумата от 1 829,95 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
408,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 13.10.2023 г., за
които суми по ч. гр. дело № 61303/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********** и Р. Т. А., ЕГН ********** и двамата с адрес:
*****, ет. 1, ап. 171, да заплатят на ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 94,77 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 61303/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
478,43 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7