Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 42
гр. Сливен, 12. 03. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми март, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 45 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.Ю.И. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Заповед № РД 15-164 от
24.01.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ относно
размера на определеното парично обезщетение.
В жалбата си оспорващата твърди, че
заповедта в оспорената ѝ част е незаконосъобразна. Счита, че при
определяне на паричното обезщетение не е отразена действителната пазарна цена
на отчуждената земя и на подобренията в нея. Моли заповедта на Кмета на Община
Сливен да бъде изменена в частта относно паричното обезщетение, като бъде
определено по-високо равностойно парично обезщетение, или заповедта да бъде
отменена в тази част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата,
редовно призована, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба
чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че при издаването на заповедта са спазени процедурата и
материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В представена писмена защита излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на заповедта.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-164 от 24.01.2019 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, в
съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони на м. „Хисарлъка“, „Градището“ и
„Среди дол“, СО „Изгрев“, землище Сливен, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005
г. на Общински съвет– Сливен и Заповед № РД 15-1174 от 23.09.2010 г. на Кмета
на Община Сливен, предвиждащ реализиране на задънена улица от о.т. 305 до о.т.
305а, за осигуряване на достъп до УПИ VII-239,
кв. 28, м. „Градището“, СО „Изгрев“, землище Сливен, е наредено: I. Да се
отчужди в полза на Община Сливен площ от 21,0 кв.м. земя, представляваща част
от поземлен имот с идентификатор 67338.404.235, м. „Градището”, СО „Изгрев”,
землище Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.404.350, ПИ 67338.404.237,
ПИ 67338.404.239, ПИ 67338.404.250, ПИ
67338.404.103 и ПИ 67338.404.236; II. Определено е дължимото парично
обезщетение за предвидените за отчуждаване 21,0 кв.м. земя и подобрения в
размер на 594 лева; III. Сумата по т. II да се изплати на собственика на имота Г.Ю.И.
по посочена банкова сметка ***.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.404.235 по кадастралната карта на гр. Сливен, целият с площ от
830 кв.м. по нотариален акт, а по скица – целият с площ от 902 кв.м., е
собственост на оспорващата Г.Ю.И., видно от приложения по делото Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 147, том V, дело № 1626 / 1996 г. по описа на
Районен съд – Сливен. От Скица № 15-742732 от 15.10.2018 г., издадена от СГКК –
Сливен, се установява идентичността на имота по скицата с идентификатор 67338.404.235
с имота по горепосочения нотариален акт.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител– „Ф.–Бургас“ ООД,
съгласно която равностойното парично обезщетение за отчуждаване на 21 кв.м. от
ПИ 67338.404.235 и стойността на разходите за демонтаж и монтаж на оградата е
594 лева. Оценката е изготвена на 02.11.2018 г. Оценителят е приел, че:
оценяваният имот попада северно от пътя Сливен – с. Ичера, на около 100 м
североизточно от кв. „Ново село – изток“; в засегнатата част има стара ограда,
която може да бъде преместена по новата имотна граница; изчислил е стойността
на разходите за демонтаж и монтаж на оградата в размер на 190 лева; определил е
пазарна стойност на отчуждаваната площ в размер на 404 лева, получена като
претеглена величина от стойностите по метода на пазарните сравнения /398 лева/
и по метода на остатъчната стойност /409 лева/. Изготвената експертна оценка е
възприета от административния орган и с процесната заповед е определено парично
обезщетение в размер на 594 лева.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване част е
225,90 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 15.11.2018 г.
от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице И.Х.И. – сертифициран о., съгласно която: пазарната
стойност на предвидената за отчуждаване земя заедно с подобренията и трайните
насаждения в нея към 02.11.2018 г. и към 24.01.2019 г. е 905 лева, от които:
491 лева е стойността на земята; 298 лева е стойността на подобренията /ограда
от колове и оградна мрежа, конструкция за лозе от стоманобетонови колове и стоманена тел/; и 116 лева е
стойността на трайните насаждения /лоза десертна – 13 броя /. Вещото лице е
оценило стойността на земята по метода на сравнителните продажби, стойността на
подобренията – чрез определяне на разходите по създаването им, приспадане на
съответното овехтяване и отчитане на действителното им състояние, а стойността
на трайните насаждания– съобразно Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспореният акт е съобщен на
оспорващата на 31.01.2019 г. Жалбата против акта е входирана в Община Сливен на
08.02.2019 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 27, ал. 1 от ЗОС
14-дневен преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният
размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на
имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22,
ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган
пазарна стойност на процесния имот е по-висока от данъчната му оценка и е
по-ниска от пазарната стойност на имота, определена от назначеното от съда вещо
лице към дата 02.11.2018 г. /на която дата е изготвена оценката в
административното производство/ и към дата 24.01.2019 г. /на която дата е
издадена оспорената заповед/. Използвайки един и същ сравнителен метод, двамата
оценители са достигнали до различни цени на оценяваната земя към едни и същи
периоди от време. Оценителят в административното производство не е оценил подобренията
и трайните насаждания, попадащи в предвидената за отчуждаване част, които е
следвало да бъдат оценени отделно от земята, и е приел, че следва да изчисли
само стойността на разходите за демонтаж и монтаж на оградата. А назначеното от
съда вещо лице е определило пазарната стойност на подобренията и трайните
насаждания. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И.
пазарна стойност на отчуждаваната част, включваща земя, подобрения и трайни
насаждения, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно
заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален ред, и съобразена
в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при
принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 594
лева на 905 лева.
С оглед изхода на спора, Община
Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата претендираните и
направени от нея по делото разноски в размер на 300 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-164 от 24.01.2019 г., издадена от Кмета
на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ по т. II,
в която е определен размер на дължимото парично обезщетение за предвидените за
отчуждаване 21,0 кв.м. земя и подобрения, представляваща част от поземлен имот
67338.404.235, като УВЕЛИЧАВА
размера на дължимото парично обезщетение от 594 /петстотин деветдесет и четири/
лева на 905 /деветстотин и пет/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Г.Ю.И. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: