Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.06.2023 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 01.12.2022 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1240

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

В.Д.Д. е депозирал искова молба с искане да се признае за установено по отношение на И.Й.К. и М.Ц.К., че той е собственик на следния имот: ½- /една втора/ идеална част от Урегулиран поземлен имот І – 462 - /първи, отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин шестдесет и втори/ в кв. 26 /двадесет и шести/ по Кадастрален и регулационен план на гр. М., общ. М., обл. В., одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на Община М., целия с площ от 400 /четиристотин/ квадратни метра, ведно първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП от 108.68 /сто и осем цяло и шестдесет и осем  стотни/ квадратни метра, прилежащото избено помещение, и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ІІ-463 ** ** ** УПИ ХІ – 472 н-ци на ** Й. и н-ци на **. Иска се още да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението на имота, както и възстановят на ищцовата страна направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор, в който оспорват иска. С отговора ответниците  правят възражение за задържане на имота до изплащане стойността на направените в имота подобрения на стойност 75 хиляди лева.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 108 ЗС.

Възражението на ответниците е с правно основание чл. 72 ал. 3 ЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, а и от представения по делото нотариален акт ........, вписан в регистъра на НК под № 647, ищецът В.Д. е закупил от Д.Г. описания в същия нотариален акт недвижим имот предмет на делото. Продавачът Д.Ц.Г. е закупил имота от ответника И.Й.К. по време на брака с втората ответница, с нотариален акт № …………..г. на нотариус Б. М.. Твърди се в молбата, а и не се оспорва от страните, че при сключване на договора за покупко-продажба от ищеца, ответниците И.К. и М.К. са живеели в имота, който е бил предишна тяхна собственост. Твърди се още, че ищецът се е договорил с тях в едномесечен срок след сключване на договора за покупко-продажба да му освободят имота  и да му предадат владението. След изтичане на месечния срок, а и до завеждане на делото ищецът твърди, че ответниците не са освободили имота. Въз основа на тези твърдения ищецът предявява настоящия ревандикационен иск.

В представения писмен отговор ответниците оспорват иска, като неоснователен и правят възражение за нищожност на нотариален акт № 149, том II нот. дело № 170/2012 г. на нотариус Б. М.

Настоящото дело е спирано на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на приложеното гр. дело № 911/2016 г. на МзРС заведено по иск с правно основание чл-. 26 ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. с чл. 209 ЗЗД за прогласяване нищожността на нотариален акт № 149, том II нот. дело № 170/2012 г. на нотариус Биляна Манчева. С влязло в сила решение иска за нищожност е отхвърлен и настоящото дело е възобновено. Други доказателства в тази насока по делото не са представени.

С оглед горното,  съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С ревандикационния иск, невладеещият собственик има право да иска от владелеца предаване владението на вещта, въз основа на своето право на собственост, като докаже, че е собственик и че ответника владее без основание.

В случая, искът по чл. 108 ЗС  е допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от завеждането му. 

Така предявеният иск съдът намира за основателен,  по следните съображения:

За да бъде уважен иска по чл. 108 ЗС, следва да са налице, и то кумулативно,  следните материално- правни предпоставки: ищецът да  е собственик на  претендирания недвижим имот, ответниците да владеят имотите, и то  без правно основание. Съгласно нотариален акт ........, вписан в регистъра на НК под № 647, ищецът се легитимира като собственик на процесния имот. Не се спори между страните , че ответниците владеят имота. Това владение е без основание.

По горните съображения, съдът намира предявения  иск по чл. 108 ЗС за основателен и доказан, и същия следва да бъде уважен.

С отговора ответниците  правят възражение за задържане на имота до изплащане стойността на направените в имота подобрения на стойност 75 хиляди лева.

Възражението е неоснователно, по следните съображения:

Правото на задържане представлява пълномощие на добросъвестния владелец, обезпечаващо правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението да бъде обусловено, т. е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на задължението за изплащане на това обезщетение. Това право има акцесорен характер – то съществува само и доколкото съществува правото на обезщетение за подобренията, и се намира в пълна зависимост от основателността на вземането, което обезпечава, поради което и неговото предявяване задължава съда да се произнесе само ако приеме, че извършилото подобренията лице има качеството добросъвестен владелец и претенцията му за присъждане на обезщетение за извършените подобрения е основателна, т. е. да постанови условен диспозитив, осъждайки ответника да предаде на ищеца владението на вещта при условие, че ищецът му заплати сумата, с която стойността на вещта се е увеличила вследствие на извършените подобрения. Следователно възражението, с което се упражнява правото на задържане по естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само ако уважи предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск, признавайки при това на ответника качеството „добросъвестен  владелец“ или приравнен на него недобросъвестен владелец. Ако предявения ревандикационен иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме, че извършилият  подобренията ответник не е добросъвестен или приравнен на него недобросъвестен владелец, той няма да се произнесе по заявеното чрез възражение право на задържане. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена. Всеки останал владелец е недобросъвестен. От доказателствата по делото не може да се направи извод че ответниците владеят имота на някакво правно основание, независимо дали е годно да ги направи собственици, или не. Те са продали имота с нотариален акт № 149, том II нот. дело № 170/2012 г. на нотариус Биляна Манчева, на 18.05.2012 г., и в този акт е отразено че владението на имота се предава от продавачите на купувача веднага след подписване на нотариалния акт. От този момент нататък ответниците не владеят имота на някакво правно основание. От горното следва, че те са недобросъвестни владелци на имота. И тъй като недобросъвестния владелец няма право на задържане, то вземания за извършени от него подобрения срещу предявен ревандикационен иск не могат да се упражнят чрез възражения, а ако са предявени с това процесуално средство, за съда не може да възникне задължение да се произнесе по основателността на искането.

По тези съображения съдът намира, че в настоящото производство не дължи произнасяне по направеното възражение за право на задържане до заплащане на извършени от ответниците подобрения в процесния имот. Тези подобрения могат да се претендират по общия исков ред с други искове.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 2286.07 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Й.К. ЕГН **********, и М.Ц.К., ЕГН **********, че В.Д.Д. ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот: ½- /една втора/ идеална част от Урегулиран поземлен имот І – 462 - /първи, отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин шестдесет и втори/ в кв. 26 /двадесет и шести/ по Кадастрален и регулационен план на гр. М., общ. М., обл. В., одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на Община М., целия с площ от 400 /четиристотин/ квадратни метра, ведно първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП от 108.68 /сто и осем цяло и шестдесет и осем  стотни/ квадратни метра, прилежащото избено помещение, и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ІІ-463 ** ** ** УПИ ХІ – 472 н-ци на ** Й. и н-ци на **, и.

ОСЪЖДА И.Й.К. ЕГН **********, и М.Ц.К., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС, да отстъпят собствеността и предадат владението на В.Д.Д. ЕГН **********, на следния недвижим имот: ½- /една втора/ идеална част от Урегулиран поземлен имот І – 462 - /първи, отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин шестдесет и втори/ в кв. 26 /двадесет и шести/ по Кадастрален и регулационен план на гр. М., общ. М., обл. В., одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г. на Кмета на Община М., целия с площ от 400 /четиристотин/ квадратни метра, ведно първи етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със ЗП от 108.68 /сто и осем цяло и шестдесет и осем  стотни/ квадратни метра, прилежащото избено помещение, и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ІІ-463 ** ** ** УПИ ХІ – 472 н-ци на ** Й. и н-ци на **.

ОСЪЖДА И.Й.К. ЕГН **********, и М.Ц.К., ЕГН **********, да заплатят на В.Д.Д. ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 2286.07 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                 

                                                                  Районен съдия: