РЕШЕНИЕ
№1519
гр. Пловдив, 11.09.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа докладваното адм. дело № 1925 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.175 и чл.176 от АПК, както
и по реда на чл.251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по повод постъпила молба от „ШАТО ВАЛЕ ДЕ
РОЗ“ ЕООД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. И. с правно
основание чл. 175 от АПК
за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 1128/15.06.2023
г. по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Твърденията
на които се основава молбата са, че в решението на съда е допусната очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в грешно посочване на седалището и адреса на
управление на дружеството жалбоподател, като вместо гр.Карлово, общ.Карлово, обл.
Пловдив, ул.*** е посочен гр. ****.
С молба по
чл.250 от ГПК, „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД, ЕИК **** иска допълване на Решение №
1128/15.06.2023 г. по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, като според дружеството съдебния състав е пропуснал да се произнесе
по отделно относно размера на ДНИ за незастроената част от недвижимия имот,
относно размера на ТБО за незастроената част от недвижимия имот, за размера на
ДНИ върху сградите и прилежащата им сервитутна площ, както и за размера на ТБО
върху тези сгради и прилежащата им сервитутна площ. В тази връзка е посочено,
че при евентуално признаване на земеделския характер на процесния имот от съда,
да остане задължението за заплащане на ДНИ и ТБО върху сградите и прилежащите
им сервитутни площи, които подлежат на самостоятелно облагане по реда на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ.
С молба по
чл.251 от ГПК, „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД, ЕИК **** иска тълкуване на
диспозитива на постановеното Решение № 1128/15.06.2023 г. по адм. дело №
1925/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като се изясни дали
установения с потвърдения АУЗД размер на ДНИ и ТБО се дължи общо за незастроената част от процесния имот
и застроените в него сгради с прилежащите им сервитути, или само за въпросните
сгради и сервитутни права към тях.
С отговори
от 07.09.2023г. ответната страна излага становище за неоснователност на
подадените от „ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД молби за поправка на очевидна фактическа
грешка, за допълване и за тълкуване на решението.
Пловдивски
административен съд в настоящия състав, в закрито заседание при условията на чл.175,
ал. 2 и чл.176, ал.2 от АПК, и чл.251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като прецени
данните по делото, намери следното:
По отношение
на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, действително и в
мотивната и диспозитивната част на постановеното Решение № 1128/15.06.2023 г.
по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, грешно е
посочено седалището и адреса на управление на дружеството жалбоподател „ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД, като вместо гр.Карлово, общ.Карлово, обл. Пловдив, ул.***1 е посочен следния адрес: гр. **** (така като е посочен в оспорения
административен акт).
Нормата на чл.175,
ал.1 от АПК определя, че по свой почин или по искане на страна съдът може да
поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други
подобни очевидни неточности. Без всякакво съмнение в случая е налице очевидна
неточност, като вярното изписване е: седалище и адрес на управление:
гр.Карлово, общ.Карлово, обл. Пловдив, ул. ***1. Ето защо, следва да бъде допусната поправка.
По отношение на искането за допълване на решението, същото е подадено в
срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е
неоснователно по следните съображения:
Адм.дело №
1925/2022г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на
„ШАТО ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД срещу Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022
г., издаден от А.К. - главен експерт, орган по приходите в сектор "Местни
данъци и такси" /МДТ/, дирекция "Специализирана администрация"
при Община С., потвърден с решение изх. № Ж-9/2 от 04.07.2022 г. на началник
сектор "Местни данъци и такси" при Община С., с който на "ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ" ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти /ДНИ/ за 2021 г. в размер на 1 465,93 лв., с лихви за просрочие към
29.03.2022 г. в размер на 85,51 лв. и такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г.
в размер на 2 722,44 лв. с лихви за просрочие към 29.03.2022 г. в размер на
158,81 лв.
С Решение №
1128/15.06.2023 г. по адм. дело № 1925/2022 г., Административен съд – Пловдив е
отхвърлил изцяло жалбата срещу Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 6618-АУЗД-976-1/29.03.2022
г., издаден от орган по приходите в сектор "Местни данъци и такси"
/МДТ/, дирекция "Специализирана администрация" при Община С.,
потвърден с решение изх. № Ж-9/2 от 04.07.2022 г. на началник сектор
"Местни данъци и такси" при Община С..
Според правната
теория, непълно е съдебно решение, в което липсва формирана воля на съда по
част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по
допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно
решението, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в съдебния акт по напълно
формираната своя воля, както и такова, в което не се съдържат мотиви, които
според възприятията на страна по делото следва да бъдат изложени.
При
непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в
диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен
с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от
съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се
констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не
се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително
решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се
променя постановения вече правен резултат.
Неоснователно
е възражението на дружеството, че настоящия съдебен състав е следвало да се
произнесе по отделно относно размера на ДНИ за незастроената част от недвижимия
имот, относно размера на ТБО за незастроената част от недвижимия имот, за
размера на ДНИ върху сградите и прилежащата им сервитутна площ, както и за
размера на ТБО върху тези сгради и прилежащата им сервитутна площ, с доводи, че
при евентуално признаване на земеделския характер на процесния имот от съда, да
остане задължението за заплащане на ДНИ и ТБО върху сградите и прилежащите им
сервитутни площи, които подлежат на самостоятелно облагане по реда на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ. В мотивите на Решение № 1128/15.06.2023 г. по адм. дело №
1925/2022 г., съдът изрично е посочил, че процесният имот не може да се
квалифицира като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като не
отговаря на разписаните в тази норма условия, които следва да са налице
кумулативно. Пак в тази връзка в решението изрично е посочено, че по отношение
на декларираните от дружеството жалбоподател недвижими имоти не е приложима
хипотезата на чл. 10, ал. 3
от ЗМДТ и поради това съдът не е изчислявал данък за прилежащ
терен. Отделно от това както посочва и дружеството, по делото от страна на
ответника е представена подробна справка за начина на изчисление на
определените задължения, които справки са обсъдени в мотивите на постановеното
съдебно решение и в които е посочен размера на ДНИ и ТБО (само за услугата
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“) отделно за
земята и отделно за двата броя сгради (склад и търговски обект). В диспозитива
на съдебното решение е посочен размера на ДНИ и ТБО общо за земята и за
сградите, така както е посочен и в оспорения административен акт. Видно от диспозитива на съдебното решение, в настоящия
случая не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176,
ал. 1 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл по
целия предмет на жалбата и мотивите съответстват на изложения от съда
диспозитив, поради което искането за допълване е неоснователно.
По отношение на искането за тълкуване на решението, настоящия съдебен
състав счита същото за недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 ГПК, която намира субсидиарно приложение с оглед чл. 144 АПК, споровете по
тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е
постановил. Решение № 1128/15.06.2023 г.
по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив не е влязло в сила към датата на подаване на молбата
за тълкуване, поради което молбата за тълкуване следва да се остави без
разглеждане (в този см. Определение № 2308 от 23.02.2017г. по адм.д. №
1355/2017г. на ВАС).
За пълнота е необходимо да се посочи, че според трайно установената
практика на ВАС, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат
влезлите в сила съдебни решения, които са неясни и двусмислени - това са
пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,
който е постановил съдебното решение. Задължителна предпоставка за допускане на
тълкуване е неяснотите в смисъла на съдебния акт, които пораждат съмнение
относно формираната воля на съда. Критериите за тълкуване на съдебното решение
са: неясност, противоречие и двусмисленост, а не нерешени въпроси. В
производството по тълкуване на решението, не се пререшава правния спор, който е
решен с влязло в сила съдебно решение. Чрез тълкуване, съдът не може да изменя
или допълва съдебното решение относно основания и възражения, които не са били
предмет на решаване и не произлизат от точния разум на тълкувания диспозитив.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение №
1128/15.06.2023 г. по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, като навсякъде включително и в диспозитива, ВМЕСТО „седалище и адрес
на управление: гр. ****“ ДА СЕ ЧЕТЕ „седалище
и адрес на управление: гр.Карлово, общ.Карлово, обл. Пловдив, ул. ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД ЕИК **** за допълване на Решение
№ 1128/15.06.2023 г. по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД ЕИК **** за тълкуване на Решение
№ 1128/15.06.2023 г. по адм. дело № 1925/2022 г. по описа на Административен
съд – Пловдив
Решението в частта, с която се оставя без разглеждане
молбата на „ШАТО
ВАЛЕ ДЕ РОЗ“ ЕООД ЕИК **** за тълкуване на решението
(имаща характер на определение)
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: