Решение по дело №1050/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 87
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20225440101050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Смолян, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440101050 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. Н. Д. е предявил срещу Главна дирекция „***” ***, обективно и
кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
2 278,80 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен от
ищеца нощен труд в размер на 250 часа с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението. - иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 269,16 лв. – мораторна лихва
върху дължимата сума за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ
периода, за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до датата на
иска – 25.10.2022 г. /Размерите на исковете са изменени в съдебно заседание, съобразно
заключението по СИЕ/.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността младши оперативен дежурен „***“ в сектор „Регионален
координационен център“ при *** - Смолян. За времето три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба 25.10.2022 г., ищецът е положил нощен труд, който не е
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 от работодателя и не му е заплатен. Разликата
след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 250
часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока,
в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението на
задължението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез
приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което
1
дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху
дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния
ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда,
изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата
на входиране на исковата молба в съда. Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че
всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма
препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е
НСОРЗ, наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби
липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни
актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди,
че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР,
според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1, поради което и
счита, че на ищеца не се дължи заплащане на приравнения в дневен труд, преизчислен с
коефициент 1,143. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената
длъжност и е полагал нощен труд. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. **** поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът, представляван от гл.юр. *** счита исковете за неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените
бележки. Претендира присъждане на деловодните разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в РКЦ на *** - Смолян на длъжност младши
оперативен дежурен в ***.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 25.10.2019 – 25.10.2022 г. е положил
общо 1 566 часа нощен труд, от които 68 часа са положени на официални празници.
Положените часове нощен труд е заплатен, без да е преобразуван в дневен. В приложение 1
към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения
1566 часа нощен труд в 1790 часа дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 224 часа на стойност
2 278,80 лв., които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид
на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на 269,16 лв., начислена
към 25.10.2022 г..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Относно главния иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно
заплатен. От заключението по СИЕ безспорно се установи разлика от 224 часа след
преобразуването на нощните часове труд в дневни, които не са начислени и заплатени от
работодателя и са на стойност 2 278,80 лв..
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
2
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и
отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1,
3
предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г..
В Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
последната посочена Наредба, в сила от 01.01.2021 г. в чл. 21, ал. 3 се предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
При липсата на специално правило в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.
Основна грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
4
поставени в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и
спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. В мотивите на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС е дадено принципно разрешение за субсидиарното прилагане на общия
закон при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, като е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на
вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е
свързано с вредни за организма последици, които се компенсират чрез допълнителното
заплащане и различно отчитане на нощния труд.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
преюдициален въпрос от РС - Луковит по дело С-262/2020 г., където е посочено че „не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки.“ В решението по посоченото дело /т. 79/, СЕС е приел също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба
на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU: C: 2021: 800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В
случая, при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
В действащите за процесния период наредби на МВР липсва изрична норма,
предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31,
ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
5
умножава с коефициент 1,143. Единствено е предвиден редът за отчитане на отработеното
време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето на протокол и лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане броя на отработените часове, без да е предвиден
алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в дневен.
При това положение съдът счита, че изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., поставя държавните
служители в системата на МВР в неравнопоставено положение спрямо останалите
служители, работещи по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което е недопустимо.
С оглед липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за справедливо
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че тази
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това
общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Съдът отчита и обстоятелството, че с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 8601/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова, е отменена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта относно чл. 8, чл. 14,
ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25,
ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение
№ 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Тази
отмяна, засягаща и полагането на извънреден труд извън нормативно определените часове, е
индиция, че е недопустима законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния
в дневен труд за служителите в МВР.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите
в системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
6
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Аналогични мотиви са развити в решение № 14/27.03.2012 по
дело № 405/2011 на ВКС, ГК, IV г.о., които съдът напълно споделя, в мотивите на което е
прието, че тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния
труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са
две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая, както е
посочено по-горе, на ищеца е изплатен нощния труд за исковия период, но не и разликата
отработени часове, получен след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца нощен труд, е установен от експертизата при отчитане на
предвидената продължителност на полагането на труд при сумирано изчисляване на
работното време, след превръщане на нощните часове в дневни, като е начислен само
нощен труд, който не е бил преизчислен в дневен. Безспорно се установи от заключението
по СИЕ, че положените 224 часа труд, получени след преобразуването на положения нощен
труд в дневен, са положени от ищеца по утвърден график от ответника, както и че този труд
не е начислен и изплатен и не е компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер.
Ето защо ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 2 278,80 лв.,
представляваща стойността на положения 224 часа труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
Акцесорният иск за лихви също е основателен и следва да бъде уважен изцяло, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, като не е платил съответните часове труд в месеца
следващ съответния месец, в който е положен извънредният труд. Лихва върху дължимата
сума за труда се дължи от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в който
е положен нощният труд, като от заключението на вещото лице, кредитирано от съда и
7
неоспорено от страните, се установява, че дължимата лихва, считано от падежа на всяка една
от дължимите главници по тримесечия за периода 01.01.2020 – 25.10.2022 г. е в
претендирания размер от 269,16 лв..
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил
на адв. *** в размер на 700 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 4 и
анекса към същия на л. 27. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение с оглед материалния интерес по делото не е прекомерен и е в минималните
размери и следва да му бъде присъдено в пълен размер.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС Смолян сумата от 261,15 лв., от която 141,15 лв. държавна такса и 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***,
п.к. ***, бул. „***“ ***, представлявана от главен комисар *** на основание 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да заплати на В. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул.
„****, вх. Б, ап. 33, сумата от 2 278,80 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положения 224 часа нощен труд в периода 25.10.2019 – 25.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2022 г. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 269,16 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за
труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган труда, до 25.10.2022 г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***,
п.к. ***, бул. „***“ ***, представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на В. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****, вх. Б, ап. 33 сумата
от 700 лева за направените деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***,
п.к. ***, бул. „***“ ***, представлявана от главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати по сметка на РС Смолян сумата от 261,15 лв., от която 141,15 лв. държавна
такса и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице.
8
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. Ив. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
9