№ 146
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Стоил Г. Тойчев и
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Постъпило е искане от осъдения З. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 101/2024г. по описа на Пернишки
Окръжен съд, в хода на което е изменена постановената по НОХД № 205/2023
г. по описа на Радомирски районен съд присъда. С присъда № 26000 от
15.12.2023 година ,постановена по НОХД № 205/2023 г. по описа на
Радомирски районен съд, Е. З. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129,ал.2,пр. 4, 5 и 6 от НК и му е наложено наказание
„пробация“ с пробационни мерки- „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с продължителност 10 месеца с периодичност на изпълнението два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
с продължителност от 10 месеца. С Решение № 3 7/06.08.2024г.,постановено
по ВНОХД № 101/2024г. по описа на Пернишки Окръжен съд, присъдата е
изменена, като на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три
1
години.
В искането се твърди, присъда е постановена при съществени
процесуални нарушения, тъй като съдът не изследвал пълно, всестранно и
обективно доказателствата по делото и по този начин не успял да разкрие
обективната истина по него в съответствие с императивните му задължения по
реда на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 НПК. При изменение на присъдата от
страна на Окръжен съд - Перник било допуснато и друго процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на индивидуализация на наказанието в
изискуемата от НПК степен на задълбоченост. Твърди се, че са допуснати и
нарушения на материалния закон по реда на чл. 34,ал.1,т.1 от НПК. Не било
взето под внимание причината за извършване на деянието, което било с
грешна правна квалификация.
Наложеното наказание от Окръжен съд Перник в размер на една
година лишаване от свобода“ с три годишен изпитателен срок било явно
несправедливо и като такова следвало да бъде намалено до определеното от
първостепенния съд.
Иска се на основание разпоредбата на чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
отмяна по реда на възобновяването на съдебните актове и оправдаване на
осъдения изцяло по всички повдигнати му обвинения, за които е признат за
виновен или на основание чл. 425,ал.1,т.1 от НПК -отмяна присъдата на РРС в
нейната осъдителна част по отношение на З. и връщане делото за разглеждане
от друг състав на съда в тази част.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа, като защитникът моли същото да бъде уважено.
Счита, че още с внасянето на обвинителния акт са допуснати съществени
нарушения на правилата визирани в чл. 246 от НПК, тъй като не бил описан
подробно механизма, по който били нанесени телесните повреди, които се
твърдят в него. Липсвали мотиви в самия обвинителен акт, защо осъденият е
извършил вмененото му престъпление, което било пренесено и в двата
съдебни акта. Не било изследвано наличието на евентуалното приложение на
чл. 132 от НК и евентуалното състояние на силно раздразнение, в което е
извършено деянието. При индивидуализацията на наказанието, от страна на
Окръжен съд-Перник било допуснато нарушение и неправилно била изменена
присъдата, като му е наложено по–тежко наказание – лишаване от свобода,
2
при условията на чл. 66 от НК, вместо наложеното наказание „пробация“ от
Районен съд- Радомир.
Осъденият не се явява пред съда и не взема становище по
искането за възобновяване на наказателното производство.
Прокурорът счита че искането за възобновяване на ВНОХД
№101/2024 по описа на Окръжен съд-Перник, в хода на което е изменена
постановената присъда по НОХД. №205/2020 г. по описа на Районен съд-
Радомир, е неоснователно. Не били налице предпоставките на закона за
възобновяване на наказателното производство..
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения З., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъденият за отмяна по реда на възобновяването
на влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен е
процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 26000 от 15.12.2023 година ,постановена по
НОХД № 205/2023 г. по описа на Радомирски районен съд, Е. З. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 129,ал.2,пр. 4, 5 и 6 от НК и му
е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки- „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 10 месеца с периодичност
на изпълнението два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ с продължителност от 10 месецас Решение на СГС 5-
ти възз. състав от 18.04.23г. постановено по ВНОХД № 996/23г. С Решение №
3 7/06.08.2024г.,постановено по ВНОХД № 101/2024г. по описа на Пернишки
Окръжен съд, присъдата е изменена, като на осъдения е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от три години.
САС приема, че съдебните инстанции са спазили
процесуалните правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното
3
убеждение и са предприели всички мерки за разкриване на обективната
истина по делото. Не се констатира допуснато от съдебните състави
игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени
източници. Фактическите положения, установени от инстанциите по същество
са залегнали в мотивите на присъдата и в нужната степен задълбочено и
аналитично в решението, с което е изменена тя. Неоснователно е твърдението
на защитника, че въззивната инстанция не е изследва пълно, всестранно и
обективно доказателствата по делото и по този начин не успяла да разкрие
обективната истина по него в съответствие с императивните му задължения по
реда на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 НПК. Въззивният съд в мотивите към
решението е посочил, че след като е анализирал събраните по делото
доказателства не е установил възможност да направи съществено различни
изводи относно фактите по делото и е споделил фактическите изводи на
първоинстанционния съд. Апелативният съд констатира, че съдебните
състави са изпълнили задълженията си като инстанции по фактите, да
изследват, проверят и анализират доказателствената съвкупност, събрана за
изясняване именно на факти от предметния обхват на чл.102 от НПК, събрали
са възможния обем от доказателства и не са допуснали нарушение на
задължението си да вземат всички мерки за разкриване на обективната
истина. Въззивният съд е извършил на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като
законосъобразно е констатирал наличие на основания, налагащи неговото
изменение. С оглед на това, оплакванията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон са
неоснователни.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното
производство оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание
също е неоснователно.
Въззивната инстанция е отчела релевантните за индивидуализацията на
наказанието обстоятелства, като е спазила принципа за неговата
законоустановеност. Оценъчната дейност на въззивния съдебен състав за
фактическите обстоятелства от значение за правилната индивидуализация на
наказанието е протекла при съобразяване с принципите за целесъобразност,
справедливост и хуманност при отмерване на конкретно определеното по
размер и начин на изтърпяване наказание. Неоснователни са твърденията на
4
защитника, че съдът не е изследвал наличието на евентуалното приложение на
чл. 132 от НК и евентуалното състояние на силно раздразнение, в което
осъденият да е извършил вменените му престъпления, тъй като доказателства
в тази насока не са били събрани. Категорично установените от инстанциите
по същество фактически положения изключват различно приложение на
материалния закон относно правната квалификация на деянието.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразно е наложено от въззивната инстанция наказание „лишаване от
свобода“, с отложено на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнение. Отмерено в
размер на една година това наказание е съответно на обществената опасност
на деянието и дееца и не е явно несправедливо. С оглед на това САС намира,
че наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо от гледна точка
на осъденото лице. Не е била надценена обществената опасност на същото, а
отчетените обстоятелства са дали основание на въззивният съд обосновано
да приеме, че наказанието „пробация“ следва да бъде заменено с наказание
лишаване от свобода.
Въз основа на изложеното САС приема, че няма основание за
смекчаване на наложената санкция и в това отношение искането също се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането осъдения З. с ЕГН********** за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 101/2024г. по
описа на Пернишки Окръжен съд, в хода на което е изменена постановената по
НОХД № 205/2023 г. по описа на Радомирски районен съд присъда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6