№ 114
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 27.09.2024 г. на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД и по въззивна
жалба от 26.08.2024 г. на трето лице помагач „Трансмобил“ ЕООД срещу решението от
18.07.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-12 състав, в частта, с
която на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ е признато за установено, че ищецът има вземане от
ответника „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ за сумата 249 523,20 лв.,
дължима на осн. чл. 59 ЗЗД и заплатена от „Еловица 1895“ АД на „Хидропонт М“
ЕООД по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И., рег. № *** на КЧСИ;
частна жалба от 28.10.2024 г. на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/
срещу определението от 20.09.2024 г., постановено по същото дело, с което ответникът
е осъден да заплати държавна такса в размер на 2 495,23 лв.
Жалбоподателят – ищец „Метал Форм Про“ ЕООД обжалва решението в частта от
мотивите, с която е искът е квалифициран по чл. 59 ЗЗД. Твърди се, че искът бил по чл. 75,
ал. 2, изр. 2 ЗЗД, предпоставка за уважаването на който е добросъвестността на длъжника.
Жалбоподателят „Трансмобил“ ЕООД обжалва решението в частта, с която искът е
уважен. Твърди, че придобитото от ищеца по реда на чл. 510 ГПК вземане е следвало да се
предяви в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, което не е било сторено, като същият не е
встъпил и в арбитражното производство по арб. дело № 284/2015 г. на Арбитражния съд при
БТПП. Твърди, че с плащането на 30.10.2020 г. в полза на „Хидропонт М“ ЕООД не е
възникнало ново вземане в полза на ищеца, поради което не съществува възможност то да се
предяви по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Вземането било погасено по давност, доколкото от
датата на принудителната цесия /23.08.2016 г./ до подаване на молбата за предявяване
/31.01.2023 г./ са изминали повече от 5 години. Поддържа се, че била нарушена забраната по
чл. 637, ал. 6 ТЗ. Не били налице и предпоставките на чл. 59 ЗЗД, тъй като за събраната сума
1
в полза на „Хидропонт М“ ЕООД по изпълнителното производство съществувало основание
– влязлото в сила арбитражно решение, с което са присъдени суми по договор за изработка.
Твърди се и, че липсвала идентичност между вземането на ищеца по принудителната цесия
и това по арбитражното решение. Твърди се, че самото арбитражно решение установявало
кредитора на вземането, който не е ищецът. Претендира разноски.
В частната жалба по чл. 248 ГПК синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД оспорва
присъдената в тежест на дружеството държавна такса по чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Всеки от жалбоподателите оспорва жалбата на насрещната страна.
Ответникът „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, редовно уведомен по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК, не взема становище по жалбите.
Въззиваемият „Еловица 1895“ АД – помагач на ищеца – заявява становище, че надлежно е
изпълнил вземането въз основа на издадения изпълнителен лист, като няма отношение към
спора между двамата претендирани кредитори.
Синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, участващ в производството на
осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ, заявява становище за основателност на жалбата на „Трансмобил“
ЕООД.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Метал Форм Про“ ЕООД с искова молба от
2.05.2023 г., уточнена с молба от 6.11.2023 г., с която срещу „Хидропонт М“ ЕООД /в
несъстоятелност/ е предявен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване съществуването на
вземане в размер на 366 656,14 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника по друго вземане, като в
хода на изпълнение по изп. дело № 292/2016 г. на ЧСИ В. Л. с постановление от 23.08.2016 г.
по реда на чл. 510 ГПК му е било възложено вместо плащане вземането на ответника към
„Експал България“ АД /понастоящем „Еловица 1895“ АД/, произтичащо от четири фактури
на обща стойност 254 523,20 лв., които били предмет на арб. дело № 284/2015 г. на АС при
БТПП. С арбитражно решение от 12.12.2018 г. в полза на „Хидропонт М“ ЕООД били
присъдени следните суми: 1) 249 523,20 лв. – цена за изработка на 5 776 бр. изделия по
договор от 6.10.2014 г., заедно със законната лихва от 15.10.2015 г. до изплащането, 2)
10 900,15 лв. – лихва за забава за периода 10.05.2015 г. – 13.10.2015 г., и 3) 26 014,76 лв. –
разноски. Въпреки възлагането на вземането на ищеца „Хидропонт М“ ЕООД се снабдил с
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 202007350400926 на
ЧСИ И. И., по която от длъжника „Еловица 1895“ АД била събрана сумата 366 656,14 лв.,
която на 30.11.2020 г. била преведена от ЧСИ на ответника „Хидропонт М“ ЕООД. Ищецът
уведомил длъжника „Еловица 1895“ АД за принудителната цесия с писмо с вх. №
82/19.05.2021 г., който с писмо от 20.05.2021 г. отговорил, че е изпълнил надлежно в хода на
посоченото изп. дело. Поради това в полза на ищеца се породило правото да иска от
ответника сумите, които е получил от „Еловица 1895“ АД. Ищецът предявил вземането си
по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ като нововъзникнало в откритото спрямо ответника
производство по несъстоятелност, което не било прието от синдика, а с определението по
чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността не уважил възражението на ищеца за включването
му.
Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър се установява, че по
молба на кредитора „КТБ“ АД с решение от 20.10.2017 г. по т.д. № 3105/2016 г. на СГС на
осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност спрямо „Хидропонт М“
ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2015 г., като е назначен временен
синдик. Решението е обявено в ТР на 23.10.2017 г., като не е обжалвано и е влязло в сила.
С решение от 20.08.2018 г., обявено в ТР на 28.08.2018 г., на осн. чл. 710 ТЗ дружеството
е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието,
2
обща възбрана и запор и са прекратени правомощията на органите му. С решение от
8.04.2024 г. производството е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, обявено в ТР на 9.04.2024 г.,
като до момента не е възобновено.
На 2.01.2018 г. е обявен в ТР списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е изменен и одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от
21.03.2018 г., обявено в ТР на 22.03.2018 г. В списъка са включени вземания на кредиторите
„КТБ“ АД, НАП, „Бибус България“ ООД и на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД – последните
произтичащи от договор за охрана от 28.09.2016 г., сключен между длъжника и „ДАР 02“
ООД и договор за цесия от 18.06.2015 г., от които 3 860 лв. – главница и законна лихва в
размер на 792,88 лв.
На 20.02.2023 г. е обявен списък на неприети вземания, в който е включено следното
вземане, предявено от „Метал Форм Про“ ЕООД със заявление с вх. № 263479/31.01.2023 г.:
за сумата 366 656,14 лв. – получена по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И..
Синдикът е приел, че вземането не е възникнало след откриване на производството по
несъстоятелност и не е предявено в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ.
От кредитора е подадено възражение срещу неприемането на 27.02.2023 г.
С определение от 13.04.2023 г. по чл. 692 ТЗ е оставено без уважение възражението на
ищеца срещу неприемането на вземането. Съдът е квалифицирал вземането по чл. 59 ЗЗД,
но е приел, че не са налице част от предпоставките – налице е основание за получаване на
сумата, произтичащо от влязлото в сила арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД №
284/2015 г. на АС на БТПП, а до момента на изпълнението през 2020 г. длъжникът по
вземането „Експал България“ АД не е бил уведомен за принудителната цесия по чл. 510 ГПК
в полза на ищеца. Определението е обявено в ТР на 18.04.2023 г.
По делото е представено запорно съобщение с изх. № 6351/4.07.2016 г. по изп. дело №
20167800400292 на ЧСИ В. Л., с рег. № 780, с което е наложен запор върху вземанията на
длъжника „Хидропонт М“ ЕООД от „Експал България“ АД, произтичащи от фактура №
527/16.03.2015 г., фактура № 528/30.03.2015 г., фактура № 532/15.04.2015 г. и фактура №
535/22.04.2015 г. Посочено е, че запорът се налага за обезпечаване на вземанията на „Метал
Форм Про“ ЕООД към „Хидропонт М“ ЕООД по изпълнителен лист от 18.08.2015 г. по г.д.
№ 5067/2015 г. на РС – Перник за сумата 369 220,19 лв., от които 332 402,96 лв. – главница,
24 308,17 лв. – законна лихва за периода 15.10.2015 г. – 4.07.2016 г.
Вземанията по запорното съобщение са били оспорени по реда на чл. 508, ал. 3 ГПК от
третото задължено лице „Експал България“ АД с възражение с вх. № 6906/20.07.2016 г. Във
възражението е посочено, че „Хидропонт М“ ЕООД е некоректен търговец, който е изготвил
негодни за употреба и върнати на крайния клиент заготовки, чиито парични претенции са
предмет на арб. дело ВАД № 284/2015 г. на АС при БТПП.
С постановление от 23.08.2016 г., издадено на осн. чл. 510 ГПК, на взискателя „Метал
Форм Про“ ЕООД са възложени вместо плащане вземанията по запорното съобщение, като е
посочено, че тяхната експертна оценка възлиза на 162 000 лв. и представлява частично
погасяване на дълга на длъжника „Хидропонт М“ ЕООД.
С арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. на АС при БТПП „Експал
България“ АД и осъден да заплати на „Хидропонт М“ ЕООД сумите: 1) 249 523,20 лв. – цена
с ДДС за изработка на 5 776 бр. изделия изковка, корпус за 120 мм, НЕ Mod. AE, № 143-
202.02/1, по договор № 141001/6.10.2014 г., заедно със законната лихва от 15.10.2015 г. до
изплащането, 2) 10 900,15 лв. – лихва за забава за периода 10.05.2015 г. – 13.10.2015 г., и 3)
26 014,76 лв. – разноски по арбитражното производство.
Според приложената искова молба, по която е образувано това арб., дело, за
претендираните по посочения договор вземания на обща стойност 249 523,20 лв. са
издадени: фактура № 527/16.03.2015 г. за сумата 65 318,40 лв. с ДДС, фактура №
528/30.03.2015 г. за сумата 65 318,40 лв. с ДДС, фактура № 532/15.04.2015 г. за сумата
65 318,40 лв. с ДДС и фактура № 535/22.04.2015 г. за сумата 53 568 лв. с ДДС. Същите
3
фактури са описани и в мотивите на арбитражното решение от 12.12.2018 г.
Въз основа на арбитражното решение с разпореждане от 6.12.2019 г. по т.д. № 110/2019 г.
на ОС – Габрово е бил издаден изпълнителен лист от 23.12.2019 г., по искане на синдика на
„Хидропонт М“ ЕООД.
Не е спорно, че въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп. дело №
202007350400926 на ЧСИ И. И., по което с преводно нареждане от 30.11.2020 г. на съдебния
изпълнител е била преведена сумата 366 656,14 лв. по сметка на взискателя „Хидропонт М“
ЕООД, достатъчна за погасяване на вземанията на взискателя.
Видно от вписванията в ТР длъжникът по вземането „Експал България“ АД е бил
преименуван на „Еловица 1895“ АД с вписване от 23.09.2020 г.
С уведомление с вх. № 82/19.05.2021 г. ищецът „Метал Форм Про“ ЕООД е поискал от
„Еловица 1895“ АД плащанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на посоченото
арбитражно решение, да бъдат извършвани в негова полза по посочена банкова сметка.
Посочил е, че длъжникът бил уведомен за постановлението от 6.09.2016 г. по чл. 510 ГПК, с
което вземането е цедирано в полза на ищеца, като доказателство за уведомяването било
подаденото от длъжника възражение срещу запорното съобщение.
В отговор с уведомление с изх. № 102/20.05.2021 г. „Еловица 1895“ АД е заявило, че е
финализирало отношенията си с „Хидропонт М“ ЕООД по посочения изпълнителен лист
чрез изпълнение по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И..
Впоследствие, ищецът „Метал Форм Про“ ЕООД е предявил срещу „Еловица 1895“ АД
следните частични искове за заплащане на суми на основание същото постановление по чл.
510 ГПК: 1) по гр.д. № 772/2023 г. на РС – Габрово – частичен иск от 23.05.2023 г. за сумата
4 990,46 лв., представляваща 1/50 част от сумата 249 532,20 лв., дължима по арбитражното
решение; и 2) по т.д. № 54/2023 г. на ОС – Габрово – частичен иск от 11.12.2023 г. за
останалата сума от 228 729,62 лв. Не е спорно, че двете дела са висящи към днешна дата.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По въззивната жалба на ищеца „Метал Форм Про“ ЕООД
Жалбата е недопустима, тъй като е насочена само срещу мотивите на
първоинстанционното решение в частта относно приетата правна квалификация на иска.
Съобразно т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС – ОСГК страната не може да обжалва само
мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В случая, макар с
първоинстанционното решение, част от исковата претенция да е отхвърлена, то ищецът не
обжалва тази част от съдебното решение, срещу която липсва жалба и от друга страна,
поради което тя е влязла в сила. Жалбата е само срещу мотивите на решението, поради което
като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Допустима е единствено жалбата на помагача на ответника „Трансмобил“ ЕООД и тя е
насочена срещу уважената част от иска. При наличие на такава жалба единствено
въззивното решение ще бъде източник на правни последици /СПН/, а не
първоинстанционното. В рамките на произнасянето по тази жалба въззивният съд ще
изложи собствени мотиви, в които няма пречка да приеме и друга правна квалификация на
иска – ако са налице основания за такава.
ІІ. По въззивната жалба на „Трансмобил“ ЕООД
Жалбоподателят „Трансмобил“ ЕООД е конституиран с определение от 2.01.2024 г. по
негово искане като помагач на ответника по иска. Същият е легитимиран да бъде помагач,
доколкото е цесионер на приетите вземания на кредитора „КТБ“ АД по силата на
последващо сключения договор от 30.12.2022 г. за продажба на имуществени права от масата
4
на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/. Жалбата е насочена срещу
уважената част от предявения иск с обжалваното решение. Същата е неоснователна.
Преди всичко, неоснователни са оплакванията за недопустимост на първоинстанционното
решение поради недопустимост на иска. Процесното предявено вземане е различно от
вземането, което ищецът твърди да е придобил по реда на чл. 510 ГПК, още повече, че
последното е срещу друг длъжник – третото лице помагач „Еловица 1895“ АД, както и от
вземането срещу ответника, за което се е провеждало принудителното изпълнение по изп.
дело № 20167800400292 на ЧСИ В. Л.. Процесното вземане е заявено като произтичащо от
неоснователно получено от ответника плащане по същото вземане, извършено на 30.11.2020
г. При така заявените твърдения предявеното вземане на ищеца не може да възникне по-
рано от датата на посоченото плащане – 30.11.2020 г. Тази дата е след откриване на
производството по несъстоятелност с решение от 20.10.2017 г., обявено в ТР на 23.10.2017
г., и далеч след изтичане на сроковете за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 и чл.
688, ал. 1 ТЗ. Вземането е нововъзникнало по смисъла на чл. 639 ТЗ и то може да се предяви
от кредитора по всяко време на висящността на производството по несъстоятелност /арг. от
чл. 688, ал. 3 ТЗ/. Ето защо предявяването му от ищеца със заявление от 31.01.2023 г. не е
просрочено. Спазен е и преклузивният 2-седмичен срок за предявяване на иска по чл. 694,
ал. 6 ТЗ. Противно на доводите в жалбата забраната по чл. 637, ал. 6 ТЗ не е приложима за
исковете по чл. 694 ТЗ, нито за тези, по които длъжникът в несъстоятелност е ищец /както е
било по арбитражното дело № № 284/2015 г. на АС при БТПП/, поради което искът е
допустим. Останалите възражения са неотносими към допустимостта на иска и на
обжалваното решение.
Фактите по делото не са спорни, а и се установяват от събраните доказателства: 1) с
постановление от 23.08.2016 г. по изп. дело № 20167800400292 на ЧСИ В. Л., издадено на
осн. чл. 510 ГПК, на ищеца като взискател са възложени вместо плащане вземанията на
ответника „Хидропонт М“ ЕООД към „Експал България“ АД /със сегашно наименование
„Еловица 1895“ АД/, за които преди това е наложен запор, произтичащи от фактури №
527/16.03.2015 г., № 528/30.03.2015 г., № 532/15.04.2015 г. и № 535/22.04.2015 г., които
вземания са за общата сума 249 523,20 лв.; и 2) въз основа на изпълнителен лист от
23.12.2019 г., издаден на основание арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015
г. на АС при БТПП, и в рамките на образувано изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. И.
ответникът е получил на 30.11.2020 г. плащане на сумата 366 656,14 лв., събрана от
длъжника „Еловица 1895“ АД.
При тези факти ищецът претендира от ответника полученото от него плащане. Спорните
въпроси са: 1) дали възложените по реда на чл. 510 ГПК вземания са идентични със
събраните от ответника; и 2) дали ищецът има вземане срещу ответника за събраните суми и
на какво основание. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
Противно на доводите в жалбата идентичността между придобитите от ищеца по реда на
чл. 510 ГПК вземания и събраните от ответника е доказана по несъмнен начин. Вярно е, че в
диспозитива на арбитражното решение от 12.12.2018 г. тези вземания са описани като
произтичащи от договор № 141001/6.10.2014 г. и не са посочени фактури, но както в
мотивите на арбитражното решение, така и в исковата молба по същото дело, е ясно
посочено, че за присъдената сума за главница са издадени и процесните фактури, описани и
в постановлението по чл. 510 ГПК. Ето защо цедираните вземания са същите, които са
събрани от ответника в рамките на образуваното изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И.
И.. Нито наличието на висящо арб. производство, нито липсата на съобразяване на цесията
при постановяване на арбитражното решение са пречка за пораждане на действието на
цесията или за отричане на правата на цесионера. Налице е прехвърляне на спорното право в
хода на процеса, при което настъпват последиците на чл. 226 ГПК – постановеното решение
има действие и спрямо приобретателя на вземането, а праводателят продължава участието
си в процеса като процесуален субституент на новия притежател на вземането. Самото арб.
решение не е основание за отричане на правата на цесионера.
При отговора на втория въпрос следва да се има предвид, че възлагането на вземането
5
вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК има значението на принудителна цесия. Тя поражда
аналогично действие като договорната цесия по чл. 99 ЗЗД, като: 1) между цедент и
цесионер вземането се счита за прехвърлено по силата на акта за цесията – в случая от
датата на постановлението от 23.08.2016 г. /така решение № 239/15.05.2018 г. по т.д. №
986/2017 г. на ВКС, І т.о., и др./, и 2) за противопоставимостта на цесията спрямо длъжника
по вземането и трети лица от значение е моментът на уведомяване на длъжника. При
договорна цесия уведомяването на длъжника следва да се извърши от цедента, вкл. чрез
упълномощено от него лице /което може да бъде и цесионера/ съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. При
принудителна цесия по чл. 510 ГПК не е логично да се очаква уведомяване от стария
кредитор, доколкото същият е длъжник на взискателя и самото принудително изпълнение се
провежда поради липса на доброволно такова, т.е. противно на волята на стария кредитор.
Поради това уведомяването следва да се извърши или от съдебния изпълнител, който да
връчи препис от постановлението на третото задължено лице, или от взискателя, който
следва да се счита овластен да уведоми задълженото лице със самото постановление, като се
снабди с официално заверен препис от него от съдебния изпълнител и изпрати същия на
длъжника по вземането.
До уведомяването за цесията изпълнението от длъжника в полза на стария кредитор се
счита за надлежно и то погасява вземането, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен, т.е.
знаел е за цесията. В този смисъл е и чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – длъжникът се освобождава,
ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Ако длъжникът е
бил недобросъвестен, но е изпълнил в полза на привиден кредитор, то това не го
освобождава от отговорност към истинския кредитор на вземането, който може да
претендира изпълнение. При добросъвестност на длъжника обаче, освен че изпълнението му
има погасително действие спрямо дължимото от него вземане, но и в полза на истинския
кредитор се поражда вземане спрямо привидния кредитор за полученото изпълнение – чл.
75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Искът по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е специална хипотеза на
неоснователно обогатяване, която изключва общия иск по чл. 59 ЗЗД, който е приложим само
когато „няма друг иск, с който обеднелият може да се защити“ – ал. 2 на чл. 59.
Ето защо настоящият иск е такъв по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, а не е иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
както неправилно е приел първоинстанционният съд. Преквалифицирането му не води до
промяна на подлежащите за доказване факти, още повече, че те са безспорни между
страните, нито променя предмета на иска. Не е пречка за квалификацията на иска по чл. 75,
ал. 2, изр. 2 ЗЗД обстоятелството, че в случая се касае не за доброволно плащане, а за
събрано вземане чрез принудително изпълнение.
Самият ищец твърди, а това се установява и от доказателствата, че е поискал плащане по
цедираното вземане от длъжника „Еловица 1895“ АД едва с представеното уведомление с
вх. № 82/19.05.2021 г. Искането е изпратено далеч след принудителното събиране на
вземането в рамките на образуваното изп. дело № 202007350400926, по което ответникът е
получил плащане на 30.11.2020 г. Както с посоченото уведомление, така и в настоящото
производство ищецът е поддържал една и съща позиция – че длъжникът „Еловица 1895“ АД
следвало да се счита за уведомен за постановлението по чл. 510 ГПК, поради предходно
връченото му запорно съобщение с изх. № 6351/4.07.2016 г. Тази позиция не се споделя от
въззивния съд.
С връчването на запорното съобщение третото задължено лице се счита за уведомено
единствено, че принудителното изпълнение се насочва към дължимото от него вземане, като
му се забранява да го изпълнява доброволно на кредитора. При оспорено от третото лице
вземане по реда на чл. 508 ГПК /както е в случая/, липсва възможност спрямо него да се
насочи принудително изпълнение в рамките на същото изпълнително производство, като за
взискателя съществуват няколко възможности: 1) да се откаже от изпълнението върху това
вземане, 2) да поиска от съдебния изпълнител да му възложи вземането за събиране, и 3) да
поиска от съдебния изпълнител да му възложи вземането вместо плащане. От третото
задължено лице не може да се иска да знае коя от тези опции е избрал взискателят само по
6
силата на връченото запорно съобщение, а и не знае кой е взискателят /който може и да не е
един/. Отделен е въпросът, че няма и данни за висящност към 30.11.2020 г. на изп. дело №
20167800400292, тъй като при липса на такава действието на запора се счита за отпаднало.
Ищецът не твърди, че преди 30.11.2020 г. длъжникът „Еловица 1895“ АД е бил уведомен по
друг начин за издаденото постановление по чл. 510 ГПК от 23.08.2016 г. Ето защо
въззивният съд приема за доказано, че той не е бил уведомен за принудителната цесия и е
добросъвестен.
Наред с това следва да се посочи, че самото плащане на процесната сума не е било
извършено доброволно, а в рамките на проведено принудително изпълнение по изп. дело №
202007350400926, образувано по искане на ответника въз основа на издаден в негова полза
изпълнителен лист. При наличие на такова всички принудително събрани от съдебния
изпълнител суми се считат за надлежни плащания от длъжника по изпълнението, освен ако
съдебният изпълнител е бил уведомен за предходно наложен запор върху същото вземане,
данни за което няма. Спрямо принудително събраните и преведени от съдебния изпълнител
на взискателя суми е неприложима възможността по чл. 452, ал. 3 ГПК. Ето защо
въззивният съд приема за доказано, че спрямо длъжника „Еловица 1895“ АД е налице
хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ГПК. Същевременно и по силата на принудителната цесия
по чл. 510 ГПК истински кредитор на вземането е настоящият ищец, поради което той има
право да получи събраните суми от привидния кредитор – ответника на осн. чл. 75, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. Това вземане е възникнало от момента на плащането в полза на привидния
кредитор /30.11.2020 г./, от когато и до предявяване на вземането по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ
/31.01.2023 г./ не е изтекъл давностния срок по чл. 110 ЗЗД, поради което възражението в
тази насока е неоснователно.
При това положение искът е основателен до уважения размер при приетата от въззивния
съд квалификация по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се
потвърди.
ІІІ. По частната жалба на синдика на „Хидропонт М“ ЕООД
Жалбоподателят обжалва определението от 20.09.2024 г., с което ответното дружество е
осъдено да заплати държавна такса в размер на 2 495,23 лв.
В жалбата бланкетно се поддържа, че определението е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. Посочено е, че неправилността произтичала от това, че има подадена
въззивна жалба срещу основното решение, което можело да доведе до друг изход на спора.
Подобен мотив за обжалване е несъстоятелен, доколкото при промяна на изхода на спора по-
горният съд следва служебно да измени и присъдените държавни такси по чл. 694, ал. 7 ТЗ –
без значение дали има жалба по тях.
Независимо от това и с оглед правомощията си при разглеждане на частни жалби
въззивният съд не установи служебно неправилност на определените такси – нито спрямо
изхода на спора, нито по размер. Ето защо това определение следва да се потвърди.
ІV. По разноските за производството
При този изход на спора право на разноски би имал само ищецът. Същият обаче не е
заявил претенция за такива, а и не е представил доказателства в тази насока.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ жалбоподателят „Трансмобил“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати върху 1/4 от спорните вземания държавна такса за въззивното производство – в
размер на 1 247,62 лв. (при обжалваем интерес от 249 523,20 лв.).
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ следва да се събере и дължимата държавна такса в размер на 15
лв. за подадената от синдика частна жалба. Същата следва да се възложи на ответното
дружество.
7
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадена от ищеца „Метал Форм Про“
ЕООД срещу решението от 18.07.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския градски съд,
VІ-12 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.07.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския градски
съд, VІ-12 състав, в обжалваната от „Трансмобил“ ЕООД част, при приета от въззивния съд
квалификация на иска по чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.09.2024 г. по т. д. № 852/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-12 състав.
ОСЪЖДА „Трансмобил“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Ботьо Петков“ № 65, да заплати на осн. чл.
694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 1 247,62
лв., дължима за въззивното производство по търг. дело № 31/2025 г. на Софийския
апелативен съд.
ОСЪЖДА „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Перник, ул. „Стоян Заимов“ № 6, да заплати на осн. чл. 694, ал.
7 ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 15 лв., дължима
за подадената частна жалба, предмет на търг. дело № 31/2025 г. на Софийския апелативен
съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Трансмобил“ ЕООД с ЕИК –
********* като помагач на ответника „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, както и на „Еловица 1895“ АД с ЕИК – ********* като помагач на ищеца „Метал
Форм Про“ ЕООД с ЕИК – *********.
Решението в частта относно оставената без разглеждане жалба подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя
„Метал Форм Про“ ЕООД, а в частта относно потвърденото определението от 20.09.2024 г. –
в 1-седмичен срок от връчването му на синдика на ответника.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщенията до „Метал Форм Про“ ЕООД, „Трансмобил“ ЕООД и „Еловица 1895“ АД
да се изпратят чрез обявените по делото профили на адвокатите в ЕПЕП, а на останалите
страни – по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8