№ 831
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000503226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство КОНПИ в срока по
чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.07.2024 г.,
жалбите с идентично съдържание са подадени както следва: чрез ЕПЕП на
18.07.2024 г. с вх.№ 276015/18.07.2024 г. и чрез куриер на 18.07.2024 г. с вх.№
276063/19.07.2024 г.) обжалва Решение № 260391/28.06.2024 г., постановено
по гр.д. № 7113/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО І-2 състав, с
което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Х. С. Ш. искове,
предявени по реда на чл.153 от ЗОНПИ.
Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-Е. В. С.-
инспектор в ТД София, с юридическо образование и придобита юридическа
правоспособност с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
приложено на последна страница от том 2 от първоинстанционното дело.
На настоящия етап и на основание чл.154, ал.3 от ЗОНПИ,
жалбоподателят не дължи държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално
1
допустима въззивна жалба.
Поддържа се, че решението е неправилно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС. Счита за
неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на значително
несъответствие. Поддържа се, че по никакъв начин направените разходи за
впоследствие отчуждено имущество, не следва да се изключват при
определяне на нетния доход, тъй като този извод на съда противоречи на
смисъла на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Счита за недоказано приетото от
първоинстанционния съд, че ответникът Ш. е придобил недвижим имот със
средства от неговата майка, доколкото изводът се базира на представени
частни документи без достоверна дата и на свидетелски показания.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него
постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявения иск и бъде отнето в
полза на държавата подробно описаното в исковата молба имущество.
Претендират се разноски и за двете въззивни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна - ответникът Х. С. Ш. чрез процесуалния му
представител адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт по
делото, съобразно приложеното на л.30 от том ІІІ на първоинстанционното
производство пълномощно.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди решението като законосъобразно и обосновано.
Развива подробни съображения по съществото на спора. Противопоставя се да
бъде допусната исканата допълнителна задача.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство,
Решение № 260391/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7113/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, ГО І-2 състав, се обжалва в неговата цялост.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба срещу
Определение № 266396/13.10.2024 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с
което е оставена без уважение молбата на ищеца КОНПИ за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Срещу определението са подадени две частни жалби, които са с
идентично съдържание, но са подадени съответно чрез ССЕВ на 05.11.2024 г. с
вх.№ 282289/05.11.2024 г. и чрез куриер на 05.11.2024 г. с вх.№
2
282331/06.11.2024 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК (препис от
определението е връчен редовно на 29.10.2024 г.), от надлежна страна и срещу
акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Срещу частната жалба е подаден и отговор от ответната страна, с който
същата се оспорва и моли съда да я остави без уважение.
По тази частна жалба съдът ще се произнесе в зависимост от изхода по
въззивната жалба.
Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител
поддържа въззивна си жалба, както и частната такава по подробните
съображения изложени в тях и моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да
уважи предявения от комисията иск. Моли съда да уважи и подадената частна
жалба. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение и пред
двете инстанции. Представя списък на разноските. Заявява възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена
защита.
Въззиваемият ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и
необоснована по подробни съображения изложени както в отговора на
въззивната жалба, така и в писмената защита представена по делото,
включително и допълнителна такава. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с искове предявени по реда на
чл.153, ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр.
84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто
правоприемник е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
3
(КОНПИ), с която са предявени против Х. С. Ш. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание, както следва:
1. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане от Х. С. Ш. на:
-1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 65231.901.349, с площ от
407 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори №№ 65231.901.148, 65231.901.352, 65231.901.348,
65231.901.172, съгласно одобрена със Заповед № 300-5- 34/15.05.2004 г. на
изпълнителния директор на АК кадастрална карта на гр.Самоков.
-1/2 ид.ч. от Апартамент № 53, находящ се на шести надземен /пети
надпартерен/ етаж, на кота + 14,60, със застроена площ на апартамента от
64,79 кв.м., при граници /съседи/: апартамент № 54, общ коридор, апартамент
№ 52 и външен зид, заедно със СКЛАД № 53, находящ се на кота - 6,10 м., на
втори подземен етаж на сградата, с площ на склада от 4,39 кв.м., при граници
/съседи/ на склада: склад № 48, външен зид, паркомясто № 39, общ коридор,
склад № 52, който гореописан апартамент № 53 е нанесен в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.София, като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1600.4721.1.53, с административен адрес на
сградата: гр.София, Столична община, район Студентски, кв.***, бл. *, в
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, Столична община, район
„Студентски“, съставляващ УПИ VI - 2683, 1501, 1705, от квартал № 14 по
плана на гр.София, местността „Витоша ВЕЦ Симеоново“.
-1/2 ид.ч. от Паркомясто № 71, находящо се на втори подземен етаж, на
кота - 6,10 м., със застроена площ 16,08 кв.м., при граници /съседи/: маневрено
хале, паркомясто № 72, зид и паркомясто № 70, което паркомясто
представлява част от нанесения в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1600.4721.1.73, находящ се в жилищна сграда с административен адрес
на сградата: гр.София, Столична община, район Студентски, кв.***, бл. *, в
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, Столична община, район
„Студентски“, съставляващ УПИ VI - 2683,1501,1705, от квартал № 14 по
плана на гр.София, местността „*** ВЕЦ Симеоново“, като поземлен имот с
идентификатор 68134.1600.4721.
4
-Товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер”, рег.№
********, рама № WV2ZZZ70ZRH120276, двигател - № ABL023838, с дата на
първоначална регистрация 30.06.1994 г., придобит с договор за покупко-
продажба от 12.01.2015 г.
-Лек автомобил, марка “Рено”, модел “Клио”, peг. № ********, рама №
VF1CBR8EF32028429, двигател № С251992, с дата на първоначална
регистрация 30.06.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба от
02.09.2015 г.
Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх.№
293808/20.12.2023 г. и Решение № 1418/20.12.2023 г. на КОНПИ (л.408-431,
том ІІІ от първоинстанционното дело).
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
В ТД София е постъпило уведомление от Специализираната
прокуратура с вх. № УВКП-1017/23.08.2018 г. за привличане в качеството на
обвиняем по ДП № 4/2016 г. по описа на ТСБОП-София област, пр.пр. №
482/20160 г. по описа на СП на ответника Х. С. Ш. за извършено престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във връзка с ал.2 НК. Престъплението попада в
обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ, поради което и с Протокол peг. №
ТД06ВИ/УВ-8441/28.08.2018 г. е образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на ответника Х. С. Ш..
В хода на проверката е установено значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева, за целия проверяван
период по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с §1, т.3 от ДР на
ЗОНПИ в размер на 168 126,23 лв.
Предвид горното и с Решение № 567/17.03.2020 г. на КОНПИ е
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. В изпълнение на това Решение е внесено искане за
налагане на обезпечение на бъдещ иск в Софийски градски съд. Същото е
допуснато с Определение № 35/24.03.2020 г. на СГС, ГО, ІV В състав,
постановено по гр.д.№ С-35/2020 г. Настоящите искове са предявени в
определения от съда тримесечен срок на 17.07.2020 г.
С влязла в сила на 26.08.2019 г. Присъда от 18.09.2018 г., постановена по
5
н.о.х.д.№ 1 594/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 14 състав,
ответникът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, пр.2, т.2
във връзка с ал.2 НК и е признат за виновен в това, че на 16.07.2017 г. в
гр.Самоков е държал акцизни стоки без бандерол - 412 стека цигари, като тези
цигари не са имали бандерол, изискван от чл.28, ал.1 от ЗТТИ и чл.2, т.2 във
връзка с чл.11, чл.4, т.7 и чл.99, ал.2, т.2 ЗАДС и случаят не е маловажен, като
деянието е престъпление по чл.234, ал.1 НК.
С приетата по делото диплома за средно образование рег.№ 2415-26/28
юни 2009 г., се установява че ответникът е завършил средното си образование
през месец юни 2009 г., т.е. в периода от 28.08.2008 г. (началната дата на
проверката) до месец юни 2009 г. ответникът е бил ученик.
С удостоверение изх.№ 80/16.11.2020 г., издадено от УНСС, се
установява, че ответникът е записан на 05.08.2009 г. в първи курс, редовно
обучение, единен прием, направление „Администрация и управление“, поради
слаб успех е прекъснал учебната 2010/2011 г. Възстановен с кандидат
студентска кампания през учебната 2012/2013 г. и отстранен от летен семестър
за същата учебна година.
От приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че към 28.08.2008 г. ответникът притежава следните недвижими
имоти, а именно:
-1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Самоков, община Самоков,
област Софийска, на адрес: ******, представляващ масивна сграда с
идентификатор № 65231.901.349.1, с предназначение складова база, склад.
Недвижимият имот е придобит чрез дарение, осъществено с нотариален акт №
132, том І, рег.№ 1968, дело № 125/2015 г.
-1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Самоков, на адрес: ******,
представляващ сграда с идентификатор № 65231.904.168.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, със застроена площ 418 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение - друг вид обществена сграда, която сграда, съгласно
документ за собственост се състои от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - МАГАЗИН
/бивш мебелен магазин/, със застроена площ от 354 кв.м., състоящ се от
търговска зала и складово помещение на един етаж и МАГАЗИН ЗА
ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ 61,60 кв.м. И тези имоти са
придобити чрез дарение, осъществено с нотариален акт № 116, том І, рег.№
6
1410, дело № 104/2016 г.
-1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Самоков, а именно:
поземлен имот с идентификатор № 65231.901.349. Имотът е придобит от
ответника чрез договор за продажба на общински недвижим имот, вписан в
СВ - Самоков с акт № 90, том VІІІ, дело № 1427/2016 г., вх.рег.№
2179/17.08.2016 г. срещу покупна цена от 7 387,05 лв. Към датата на
предявяване на иска и съобразно заключението на оценителната експертиза,
изготвено от вещото лице инж.Ц. и неоспорено от страните, пазарната
стойност на ½ идеална част от този имот възлиза на сумата от 8 590 лв.
-1/2 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 53, находящ се в гр.София, Столична
община, район Студентски, кв.***, бл. *, на шести надземен /пети
надпартерен/ етаж. Имотът е придобит от ответника чрез договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 44, том ХІV,
рег.№ 13690, дело № 1106 от 2017 г., вписан в СВ-София с акт № 172, том
ХLVІІ, дело № 64524/2017 г., вх.рег.№ 89050/21.12.2017 г. срещу покупна цена
от 69 480,86 лв. Към датата на предявяване на иска и съобразно заключението
на оценителната експертиза, изготвено от вещото лице инж.Ц. и неоспорено
от страните, пазарната стойност на ½ идеална част от този имот възлиза на
сумата от 73 975 лв.
-1/2 ид.ч. от ПАРКОМЯСТО № 71, находящо се в гр.София, Столична
община, район Студентски, кв.***, бл. *. Имотът е придобит от ответника чрез
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 145, том VІІІ, рег.№ 8711, дело № 803 от 2018 г., вписан в СВ-София с
акт № 6, том СХХІІ, дело № 38311/2018 г., вх.рег.№ 53592/14.08.2018 г. срещу
покупна цена от 9 730,25 лв. Към датата на предявяване на иска и съобразно
заключението на оценителната експертиза, изготвено от вещото лице инж.Ц. и
неоспорено от страните, пазарната стойност на ½ идеална част от този имот
възлиза на сумата от 10 410 лв.
През проверявания период ответникът е притежавал следните МПС:
1.Лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Ц 180”, рег.№ ********,
рама № WDB2020181A369628, двигател - № 11192010198988, с дата на
първоначална регистрация 06.12.1995 г., регистриран в сектор „ПП“ на
25.07.2008 г. Автомобилът е с прекратена регистрация - поради липса на ГО.
2.Товарен автомобил, марка “Мерцедес”, модел “310”, рег.№ ********,
7
рама № 60206710673471, двигател - № 10294210008665, с дата на
първоначална регистрация 01.05.1985 г., придобит с договор за покупко-
продажба на МПС от 27.06.2011 г. за сумата от 1000 лева.
Товарният автомобил е продаден с договор за покупко-продажба на
МПС от 17.08.2012 г. за сумата от 1 000 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 4 200 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 3 900
лв.
3.Товарен автомобил, марка “Мерцедес”, модел “312 Д”, рег.№********,
рама № WDB9034631P548159, двигател - №60298000022285, с дата на
първоначална регистрация 04.01.1996 г., придобит с договор за покупко-
продажба от 21.11.2011 г. за сумата от 1 000 лв.
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
06.11.2013 г. за сумата от 500 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 6 300 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 5 200
лв.
4.Лек автомобил, марка “Фиат”, модел “Мареа”, рег.№ ********, рама
№ ZFA18500000394889, двигател - № 186А60002298501, с дата на
първоначална регистрация 30.04.2001 г., придобит с договор за покупко-
продажба и фактура от 29.04.2013 г. за сумата от 1 900 лева.
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
05.02.2015 г. за сумата от 300 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 2 300 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 2 000
лв.
5.Лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф”, рег.№********,
рама № WV WZZZ1HZN W226199, двигател - № ААМ124438, с дата на
първоначална регистрация 03.04.1992 г., придобит с договор за покупко-
продажба от 14.08.2013 г. за сумата от 400 лв.
8
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
25.04.2014 г. за сумата от 300 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 1 200 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 950
лв.
6.Лек автомобил, марка “Мерцедес”, модел “Ц 280”, рег.№ ********,
рама № WDB2020281F019826, двигател - без номер, с дата на първоначална
регистрация 28.10.1993 г., придобит с договор за покупко-продажба от
05.11.2014 г. за сумата от 400 евро /782,33 лв./.
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
04.08.2015 г. за сумата от 300 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 2 400 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 2 000
лв.
7.С получената на 04.08.2015 г. сума от продажбата на лек автомобил,
марка "Мерцедес”, модел "Ц 280”, рег.№ ********, в размер на 2 700 лв., е
закупен лек автомобил, марка “Рено”, модел “Клио”, рег.№ ********, рама №
VF1CBR8EF32028429, двигател - № С251992, с дата на първоначална
регистрация 30.06.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба от
02.09.2015 г. за сумата от 400 лева.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 3 087 лв., а пазарната стойност към момента е 1 403 лв.
8.Лек автомобил, марка “Рено”, модел “Лагуна”, рег.№ ********, рама
№ VF1BG0G**********, двигател - № С253532, с дата на първоначална
регистрация 05.03.2003 г., придобит с договор за покупко-продажба от
02.04.2014 г. за сумата от 1 000 евро /1 955,83 лв./.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 3 200 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 3 000
лв.
9
9.Товарен автомобил, марка “Фолксваген”, модел “Транспортер”, рег.№
********, рама № WV2ZZZ70ZRH120276, двигател - № ABL023 83 8, с дата
на първоначална регистрация 30.06.1994 г., придобит с договор за покупко-
продажба от 12.01.2015 г. за сумата от 1 200 лева.
Автомобилът е с прекратена регистрация - декларирано е съхранение в
частен имот.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 3 600 лв., а пазарната стойност към момента е 2 400 лв.
10.Лек автомобил, марка “Опел”, модел “Вектра”, рег.№ ********, рама
№ W0L0JBF68Y7083000, двигател - № X18XE120N87652, с дата на
първоначална регистрация 06.06.2000 г., придобит с договор за покупко-
продажба от 15.06.2015 г. за сумата от 400 лева.
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
29.06.2015 г. за сумата от 300 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 2 700 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 2 700
лв. и
11. Лек автомобил, марка “Форд”, модел “Фокус 2.0”, рег.№ ********,
рама № WF0WXXGCDW5M11539, двигател - № 5М11539, с дата на
първоначална регистрация 11.04.2005 г., придобит с договор за покупко-
продажба и фактура от 04.07.2017 г. за сумата от 1 440 лева.
Автомобилът е продаден с договор за покупко-продажба на МПС от
03.08.2018 г. за сумата от 300 лв.
Съобразно заключението на приетата по делото оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М., пазарната стойност към датата на
придобиване е 5 600 лв., а пазарната стойност към датата на продажба е 4 800
лв.
През проверявания период ответникът Х. С. Ш. е регистриран като
едноличен търговец „ФЕНИКС 7 - Х. Ш.“ с ЕИК *********, вписан в
Търговски регистър на 16.07.2011 г. От извършената на търговеца проверка се
установява, че същият не притежава никакво движимо и недвижимо
10
имущество, не са подавани ГДД, не са извършвани ревизии и проверки, няма
подавани справки за изплатени доходи по чл.73 от ЗДДФЛ.
Ответникът участва в управлението и собствеността на “Феникс 13 ХШ”
ЕООД, ЕИК *********. вписано в ТР на 20.04.2015 г. Капиталът на
дружеството е в размер на 75 000 лв. разпределен в 50 дяла, всеки от които по
100 лева.
Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Х. С.
Ш..
От извършената на търговеца проверка се установява, че същият не
притежава никакво движимо и недвижимо имущество, подавани са ГДД, с
които е декларирано, че дружеството не е извършвало дейност и не отчело
приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство, не са
извършвани ревизии и проверки, няма подавани справки за изплатени доходи
по чл.73 от ЗДДФЛ.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелски показания.
Свидетелят С. Ш., баща на ответника установява, че има частна фирма и
павилионче в Самоков, което представлява питейно заведение. Занимава се
със стопанска дейност, отдава имоти под наем. Ответникът му е единствен
син и всичко което изкарва е за него. Свидетелят установява, че макар лекият
автомобил Рено Клио да се води на името на сина му, автомобилът се ползва
само от свидетеля и парите за него е дал на сина си, който с тези пари си купил
друг автомобил Форд.
Показанията на свидетеля кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че бащата на ответника е вписан в ТР
на 16.06.2011 г. като Едноличен търговец с фирма „Д. У.-С. Ш.“. Ежегодно са
подавани годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Така за 2018 г.
свидетелят е декларирал доходи от стопанска дейност-11 782,85 лв., от наеми -
1200 лв. За 2017 г. доходи от стопанска дейност-23 476,71 лв., наеми-1200 лв.,
доходи от дейности подлежащи на облагане с патентен данък-34 276,66 лв. За
2016 г. доходи от стопанска дейност-12 358,14 лв., наеми-1200 лв., доходи от
дейности подлежащи на облагане с патентен данък-32 894,95 лв. За 2015 г.-
доходи от стопанска дейност-2 223,09 лв., наеми-1200 лв., доходи от дейности
подлежащи на облагане с патентен данък-26 509,56 лв. За 2014 г.- доходи от
стопанска дейност-5 172,81 лв., наеми-1200 лв., доходи от дейности
11
подлежащи на облагане с патентен данък-34 548,78 лв.
Свидетелката Н. З., майка на съпругата на ответника установява, че
работи като главен готвач в хотел „Рила“ в Боровец. Освен от заплата, има
доходи и от родителите си, които продавали имоти. Свидетелката установява,
че дъщеря й и ответника съжителстват повече от пет години, от което
съжителстване имат две дъщери и непрекъснато ги подпомага финансово.
Живеят в нейно жилище в Самоков, дала им пари за лек автомобил Опел.
Показанията на свидетелката кореспондират с приетите по делото
удостоверение за раждане от 08.06.1990 г., от което се установява, че е майка
на С. Б. З., с която ответникът живее на семейни начала, както и че
действително е работила и реализирала доходи от трудово правоотношение с
хотел Рила-Боровец.
Свидетелката Р. П., майка на ответника установява, че в периода, за
който е проверяван сина й, тя е разполагала с пари от наследство, наеми и
търговска дейност. Доходите й са установени с декларациите в НАП.
Подпомага сина си и неговото семейство. Има фирма, в която ответникът
работи. Апартаментът в кв.*** тя го платила с пари от продажба на ниви-
наследство по линия на нейната майка около 33 400 лв. С тази сума и пари от
наемите ищцата направила първата вноска за апартамента 39 000 лв. За
останалите пари от апартамента изтеглила ипотечен кредит от 100 000 лв.,
който се изплаща от фирмата. Свидетелката решила, че апартамента трябва да
е на двамата й синове и така бил оформен нотариалния акт. Дейността на
фирмата е търговия с хранителни стоки. Има склад за хранителни стоки и се
снабдяват магазини. Във фирмата работят свидетелката и двамата й синове.
Имотите придобити от общината са платени с пари от наследство от майката
на свидетелката 6 600 лв. и от наеми. Колите са купувани на името на
ответника, но с пари на фирмата. С тези коли се работи. След като Х. се
върнал от София живял в апартамента на майка си, а след като се събрал с
жена си, заедно живеят в апартамента на нейната майка.
Показанията на тази свидетелка кореспондират с писмените
доказателства, приети по делото, от които се установява, че Р. П. П.-Ш. е
управител и едноличен собственик на капитал на „Далия-Вайс-7“ ЕООД с
предмет на дейност производство и търговия с промишлени и хранителни
стоки и др. Фирмата е регистрирана в ТР на 26.09.2008 г. В периода 2010 г.-
12
2018 г. са подавани годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, с които са
декларирани годишни печалби, както следва: за 2010 г.-8 599,02 лв., за 2011 г.-
12 212,72 лв., за 2012 г.-14 520,45 лв., за 2013 г.-14 755,69 лв., за 2014 г.-
16 253,16 лв., за 2015 г.-22 052,53 лв., за 2016 г.-20 305,89 лв., за 2017 г.-
37 899,85 лв. и за 2018 г.-39 758,24 лв.
Установява се, че в проверявания период майката на ответника е
реализирала приходи от наеми, за които е подавала годишни данъчни
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Така за 2018 г. е декларирала приходи от
наеми в размер на 27 730 лв., за 2017 г.-20 725 лв., за 2016 г.-18 630 лв., за 2015
г.-17 040 лв., за 2014 г.-7 920 лв., за 2013 г.-6 990 лв.
За твърдяното получаване на пари от нейната майка е прието по делото
нареждане разписка от 25.03.2015 г. и извлечение от сметка. За получените
парични средства от наследствени поземлени имоти е приет нотариален акт №
82, том V, рег. № 4658, дело № 814/29.08.2012 г., за сумата от 33 364,10 лв., т.е.
по 16 682,05 лв.
От приетия по делото договор за банков ипотечен кредит от 11.04.2017 г.
се установява, че свидетелката Р. П.-майка на ответника, е сключила договора
за 100 000 лв. за покупка на недвижим имот. С представените с отговора на
ответника писмени доказателства се установява, че за проверявания период
същата е реализирала доходи от стопанска дейност, наеми и наследство, както
и че именно тя е заплатила продажната цена. От приетото по делото
извлечение от сметката на Р. П. П.-Ш. за периода от 01.02.2017 г.-31.12.2018 г.
се установява, че на 24.04.2017 г. същата е превела сумата от 41 659,19 лв. за
покупка на процесния апартамент. На 21.07.2017 г. отново е превела сума в
размер на 41 659,18 лв., т.е. само с тези две суми е изплатен дела на ответника.
Установява се, че към датата на придобиване на имота от Община
Самоков 01.08.2016 г. майката на ответника също е разполагала с пари, с които
е заплатила цената на имота 7 387,05 лв. За 2016 г. ищцата е имала доходи от
стопанска дейност 20 305,89 лв. и от наеми-18 630 лв.
Възражението релевирано с въззивната жалба за недоказаност на
приетото от първоинстанционния съд, че ответникът Ш. е придобил
недвижим имот със средства от неговата майка, доколкото изводът се базира
на представени частни документи без достоверна дата и на свидетелски
показания, на първо място е преклудирано.
13
Писмените доказателства, относно финансовите възможности на
родителите на ответника и относно извършени плащания от свидетелката Р.
П., са представени своевременно от ответника с неговия отговор. Възможност
същите да бъдат оспорени, включително с твърдението за недостоверна дата, е
преклудирано на 12.11.2021 г., когато е проведено първото открито съдебно
заседание по делото. Процесуалният представител на ищеца не е извършил
такова оспорване, съответно съдът не е давал указания на ответника за
доказване достоверността на датата на представените от него частни писмени
документи.
Освен преклудирано, възражението е и неоснователно. Съобразно
разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ. В случая това са представените по делото годишни
данъчни декларации, датата на подаване на които е удостоверена от
съответния служител на НАП.
С оглед на горното въззивният съд кредитира показанията на
свидетелите. Същите са дадени добросъвестно, логични са, последователни и
най-вече кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно заключението на СИЕ, прието пред настоящата въззивна
инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, за
проверявания период доходите на ответника възлизат общо на сумата от
35 385,30 лв., формирана като сбор от доходите по чл.73 от ЗДДФЛ след
приспадане на данъци-783,20 лв., от осигурителен доход след приспадане на
данъци и осигуровки в общ размер 10 052,10 лв. и от приходи от продажба на
МПС по пазарни стойности в общ размер на 24 550 лв.
Общо разходите за проверявания период възлизат на сумата от 88 382,54
лв., според заключението на експертизата. Според въззивният съд обаче тази
сума следва да бъде намалена с разходите за издръжка на домакинството на
ответника за годините 2008/2009 г., 2009/2010 г., които са в общ размер
съобразно заключението (таблица 7.2., стр.11) на сумата от 8 092,08 лв.,
защото безспорно с доказателствата по делото, неоспорени от ответника се
установява, че в този период ответникът е бил ученик и студент и е бил
издържан от своите родители.
С оглед на горното въззивният съд намира, че общо разходите за
14
проверявания период възлизат на сумата от 80 290,46 лв.
Стойността на придобитото от ответника и налично към края на
проверявания период имущество възлиза общо на сумата от 98 398,17 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, а въззивната жалба неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т.2 и 3 от ЗОНПИ, на доказване
подлежи кумулативното наличие на две предпоставки: установяването на
наказателно-правната предпоставка по чл. 108 от същия закон, като е
достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на
значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. В тежест на
ответника е да установи произхода на средствата.
В случая, основанието Комисията да образува производството е било
налице – ответникът Х. С. Ш. е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във връзка с ал.2 НК, попадащо в обхвата на чл.108,
ал.1, т.23 от ЗОНПИ, което е и първата предпоставка, съдържаща се в чл.156,
ал.4, т.2 ЗОНПИ.
Образуваната проверка е за период от 28.08.2008 г. до 28.08.2018 г. и е
установила "значително несъответствие" над 150000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, възлизащо на сумата от 168 216,23 лв., формиран като разлика
между полученият от проверяваното лице нетен доход и размера на
полученото от него имущество, съобразно уточнителна молба на ищеца вх.№
293808/20.12.2023 г. (стр.408, том 3 от първоинстанционното дело). Ищецът
15
обаче и с ангажираните в хода на настоящото производство доказателства не
доказва главно и пълно наличието на несъответствие в твърдения размер.
По реда на ЗОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито
имущество като за незаконно придобито имущество според чл. 5, ал.1 от
същия закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен
законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това
време разходи и възникналите задължения. Посочената категория факти и
обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански
процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.
На второ място, следва да се установи незаконно придобито имущество
по смисъла на чл. 141 от ЗОНПИ и на чл. 5, ал.1 от същия закон, в който е
заложена презумпцията, че незаконно придобито имущество е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник. Законни са
всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването
им, а това са конституционно признатите и законово регламентирани
източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
т.н./. В случай, че се установи незаконно придобито имущество, следваща
предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие
между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
който надвишава 150000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ.
Преценката за наличието на законен източник на придобитото
имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и
нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ.
Предвид горното и съобразно изложените по-горе мотиви, относно това
кои суми следва да бъдат взети предвид при икономическия анализ и
съответно да бъдат включени в приходи, разходи и стойност на придобито
имущество в края на проверявания период, безспорно се установява липса на
несъответствие над сумата от 150 000 лв., между стойността на имуществото
16
(98 398,17 лв.) и нетния доход на проверяваното лице, който е отрицателна
величина и възлиза на сумата от -44 905,16 лв., т.е. получава се отрицателна
разлика от -143 303,33 лв., недостиг на парични средства или доход, която
сума обаче е под релевантната от 150 000 лв.
Т.е. и доколкото не е налице обосновано предположение, че
имуществото, чието отнемане се иска, е незаконно придобито, то искът като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен изцяло.
Искът е неоснователен и предвид безспорно установеното, че паричните
средства за закупуване на недвижимите имоти, собственост на ответника,
всъщност са предоставени от неговата майка, за която по делото безспорно се
установява, че е разполагала с тези парични средства и те също са със законен
източник. Следователно невярно и неоснователно е твърдението, че за
придобиването на това имущество няма законно установен източник на
приходи.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори и да се
установи несъответствие над законоопределената сума от 150 000 лв. (-
151 395,41 лв.), съобразно заключението на СИЕ, прието пред настоящата
инстанция, то исковата претенция пак ще бъде неоснователна.
Вярно е, че със ЗОНПИ не е въведено като условие за отнемане на
имущество наличието на връзка между неговото придобиване и установената
в наказателното производство престъпна дейност, поради което и неговият
изход няма значение за изхода на гражданското производство по отнемане на
незаконно придобито имущество. Престъпната дейност е само повод за
образуване на проверката от Комисията, целта на която е установяване дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Съдът обаче следва да съобрази цитираното по-горе решение на ЕСПЧ,
както и практиката на съда, обективирана в други подобни решения, като
извърши тест за пропорционалност, който от своя страна изисква да бъде
установена или предположена причинно-следствена връзка, пряка или
косвена, между имуществото, което трябва да бъде отнето и престъпната
дейност посочена от ищеца, тъй като тази невъзможност за установяване на
причинно-следствена връзка би означавала, че всяка намеса в имуществените
права на ответниците е непропорционална.
Горното е така и съобразно т. 111 от мотивите към Решение от 26.09.2023
17
г. на ЕСПЧ по делото Й. и други срещу България, по жалби № 265/2017 г. и
26473/2018 г., в което ЕСПЧ приема, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва
легитимна цел от обществен интерес, а именно: "да се предотврати
незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или
административни нарушения, както е посочено в Закона". Именно предвид
тази легитимна цел на закона, в т. 124 и т. 138 ЕСПЧ приема, че за да бъде
отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с изискванията на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да
извърши обоснована преценка и да установи наличието на престъпна дейност
или административно нарушение, за които се твърди, че са били извършени и
са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество.
Заключенията на националните съдилища не могат да са основани
единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при
липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна
връзка с престъпна дейност".
В конкретния случай видно дори само от исковата молба, всъщност
ищецът не включва конкретни суми като приходи, само защото няма доказан
източник на приходи, разчитайки на въведената от законодателя обърната
доказателствена тежест, при която върху ответника е възложена прекомерната
тежест да доказва главно и пълно законност на своите приходи и доходи, а не
че е установил по делото незаконен източник на приходи, което вече е в негова
доказателствена тежест.
При липсата на установена макар и косвена връзка между престъпната
дейност, за която ответникът е бил обвинен, каквато по делото не се
установява, включително и с оглед оправдателната присъда, и имуществото,
чието отнемане се иска, то и на това основание исковите претенции се явяват
неоснователни, дори и при установено значително несъответствие, доколкото
същото се дължи единствено и само на липсата на недоказаност на приходите,
но не и на доказана от страна на ищеца собственост с незаконен произход.
При това положение въззивната жалба като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде
потвърдено като краен резултат, поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции.
18
При този изход на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по
частна въззивна жалба на ищеца КОНПИ срещу Определение №
266396/13.10.2024 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена
без уважение молбата на ищеца КОНПИ за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Частната жалба е неоснователна, а определението е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв. Същото не е прекомерно.
Въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение
на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
обвързва съда при определяне на съответното на действително положените
процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която
приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав
с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални
действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Ето защо намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от
първоинстанционния съд не е прекомерно при отчитане на обстоятелството,
че делото се отличава с изключително висока правна и фактическа сложност,
пред първата инстанция и по същото са провеждани множество открити
съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответника е
участвал. Същият е изготвил отговор и множество писмени становища по
делото, проучвайки писмени доказателства.
По дължимата от ищеца държавна такса с оглед отхвърляне на исковите
претенции.
По въпроса относно производствата по гражданска конфискация по реда
19
на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ е създадена трайно установена и
последователна съдебна практика на ВКС, според която установеното в
практиката на ВКС, разрешение, че Комисията не дължи държавна такса в
производства по гражданска конфискация е било обосновано в старата
съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД (отм.) с отсъствието
в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това
разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален
субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.
В следващите по време: ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и сега действащия
ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на
държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от
изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на
делото – чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При
действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия
момент съдебна практика, която настоящият въззивен състав напълно
споделя, обективирана в: определение № 2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. №
1386/2024 г. на III г. о.; определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. №
2782/2024 г. на III г. о.; определение № 6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д. №
4863/2024 г. на III г. о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022
г. на III г. о.; определение № 5306/20.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV
г. о.; определение № 4501/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3739/2024 г. на IV г. о.;
определение № 2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1814/2024 г. на IV г. о.;
определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о.;
определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о.; решение
№ 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о. и др., според която
КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или
производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че Комисията е
публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по
исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по
ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по - висш порядък, тъй като не
осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира
установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент
на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е
незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с
влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това
20
имущество няма публичноправен характер.
По горните съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в процеса:
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция разноски се
дължат на въззиваемия ответник по силата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ, съобразно
която разпоредба, с решението съдът присъжда държавна такса и направените
разноски в зависимост от изхода на делото. Ето защо ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на
5 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с
оглед изложеното по-горе.
На основание чл.154, ал.3 във връзка с чл.157, ал.2 от ЗОНПИ,
въззивникът ще следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 1 971,50 лв., представляваща 2% върху обжалваемия интерес от 98
575 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 260391/28.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 7113/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО І-2 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266396/13.10.2024 г., постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца
КОНПИ за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на Х. С. Ш., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“
№ * сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лв.) разноски направени пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-София държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 1 971,50 лв. (хиляда деветстотин
21
седемдесет и един и 0,50 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22