Решение по дело №1938/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 269
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20213630201938
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Шумен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
в присъствието на прокурора Владимир Колев
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201938 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата СВ. ИВ. Б., с ЕГН **********, родена на *********г.
в гр. Нови Пазар, обл. Шумен, с адрес в с. П., обл. Шумен, ул. П. № 1, български гражданин,
с висше образование, омъжена, неработеща, неосъждана за
ВИНОВНА в това, че на 19.04.2021 г. в гр. Шумен потвърдила неистина в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П се дава пред орган на власт –
сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е
установила обичайното си пребиваване в Р. България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемата СВ. ИВ. Б., с ЕГН ********** от наказателна
отговорност, като на основание чл.78а от НК й
НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда СВ. ИВ. Б., с ЕГН ********** да заплати
по сметка на държавата, в полза на ОД МВР гр. Шумен направените деловодни разноски в
размер на 45,80 /четиридесет и пет лв. и осемдесет ст./ лева и 5 /пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок от днес пред ШОС.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на СВ. ИВ. Б. – обвиняема по ДП № 538/2021г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за
това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1
от НК, предвиждащ наказание до три години “лишаване от свобода” или „глоба“,
извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди и
не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а,ал.7 НК.
В съдебно заседание, обвиняемата, редовно призована не се явява лично. Явява се
упълномощен защитник, който изразява съгласие с предложението на ШРП и моли съда при
определяне размера на административното наказание да вземе предвид, чистото съдебно
минало на обвиняемата, съдействието й на разследващите органи и изказаното съжаление за
стореното и да й наложи минималния предвиден размер на глобата.
ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното
предложение, като предлага на съда след като освободи обвиняемата от наказателна
отговорност да й наложи минималния предвиден размер на административното наказание, а
именно глоба в размер на 1 000 лева
От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 538/2021г. по описа на РУ
гр. Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна
следното: Обвиняемата СВ. ИВ. Б. има българско и турско гражданство и от години живеела
във Ф.Р.Г. и в Р.Т.. Обвиняемата имала постоянен адрес в Република България – в с. П., обл.
Шумен, ул. Ц.И.Ш. № 5, но не живеела там. През периода месец март – април 2021г., обв.
С.Б. посетила България за да подмени притежаваното от нея турско свидетелство за
управление на МПС с българско такова. На 19.04.2021г., обв. С.Б. посетила сектор Пътна
полиция при ОД МВР Шумен и подала заявление за издаване на свидетелство за управление
на МПС. Предвид разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДв.П, СУМПС да се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република Българя, обвиняемата също
трябвало да отговаря условие за да й се издаде българско свидетелство за управление.
Съгласно параграф6, т.46, изречение първо от ДР на ЗДв.П: „Обичайното пребиваване в
Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако
лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където живее.“ Същият ден, на 19.04.2021г., обвиняемата СВ. ИВ. Б., на
гишето в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен попълнила и подала Декларация по чл.151, ал.5
от ЗДв.П, в която потвърдила неистина – удостоверила обстоятелството, че обичайното й
пребиваване е в Република България, което в действителност не било така. Обвиняемата
подписала тази декларация, която заедно с останалите документи била приета и обработена
от свид. К.Я.Г. – системен оператор в сектор „ПП““ при ОД МВР Шумен. В последствие при
извършена проверка от административния орган се установило, че обв. Б. не е установила
обичайното си местопребиваване в Р. България и заявеното от нея, СУ МПС не й било
издадено.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-
графическа експертиза, от заключението на която се установило, че почеркът, с който са
положени подписите срещу: „Декларатор“ в Декларация, която се подава по силата на
чл.151, ал.5 от ЗДв.П в Декларация от 19.04.2021г. и тези представени като сравнителен
материал от името на лицето СВ. ИВ. Б., принадлежат на едно и също лице.
В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, оборващи
установената по-горе фактическа обстановка.
Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че
обвиняемата СВ. ИВ. Б. потвърждавайки неистина – че е установила обичайното си
1
пребиваване в Република България в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от
ЗДв.П се дава пред орган на властта – сектор ПП при ОД МВР за удостоверяване
истинността на това обстоятелство е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.313, ал.1от НК, поради следното:
Обект на престъплението – обществените отношения, свързани с реда и правната
сигурност на документирането;
Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не се
намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на ЗДв.П се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността именно
на това обстоятелство;
От субективна страна – деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл
като обвиняемата е съзнавала факта, че обичайното й пребиваване е в ФР Германия и
Р. Турция, т. е. съзнавала е противоправния характер на деянието и е целяла
настъпването на общественоопасните последици.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемата С.Б. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а
именно:
за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода”
до три години или с „глоба“;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;
- с деянието не са били причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият СВ. ИВ. Б., съдът
отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на
обществена опасност на деецът – с чисто съдебно минало, омъжена, с висше образование,
неработеща, т.е. налице са много добри данни за личността й, което води до извод и за
ниската му степен на обществена опасност. За да определи наказанието, съдът отчете
липсата на други противообществени прояви на обвиняемата, както и пълното й
самопризнание и съдействие за разкриване обективната истина, поради което намира, че
наложената санкция следва да е в размер на минималния предвиден. Съдът счита, че
наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на
наказанието и ще бъде достатъчно да повлияе поправително, както на обвиняемия, така и на
останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НК съдът възложи на обвиняемата СВ. ИВ. Б.
направените деловодни разноски по досъдебното производство.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си.
2