Решение по дело №2397/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 17.12.2019 г.

                                                                                                                         

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Георгиева

търг. дело №  2397 по описа на съда за 2019 година, взе предвид

следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър.

Образувано е по жалба от Г.Щ., гражданин на Австрия, като управител на „Б.“ ЕООД с ЕИК ********, чрез адв.П.Г.С.против Отказ № 2019061914444-2 от 04.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 2019061914444 от 19.06.2019 г. за вписване на обстоятелства относно действителните собственици, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена  в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Със заявление Б7 вх.№ 2019061914444 от 19.06.2019 г., подадено от адв. Петър Стойчев,  като пълномощник на „Б.“ ЕООД е поискано вписване на действителните собственици на дружеството – действителните собственици физически лица, посочени в поле 550 – Ч.Л.Л.К., Ю.К., както и юридическото лице чрез което пряко се упражнява контрол – „Х.К.К.Ко.Л.“, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Към заявлението са представени документи, в което число и нотариално заверена декларация по чл.6, ал.3 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, подадена от адвокат П.Г.С.в качеството му на пълномощник на Х.К.К.Ко.Л., Китай, Хонконг. В декларацията, в частта, в която следва да бъдат посочени действителните собственици – физически лица са попълнени две имена - Ч.Л.Л.К.. В пункт втори от декларацията, касаещ юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол е попълнено като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол,  Х.К.К..Л.. 

Не се спори в жалбата и видно от представените указания, длъжностно лице към АВ е дало указания на заявителя, че следва да представи декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ нотариално заверена и декларация по чл.6, ал.4 от ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, съдържаща заявените за вписване обстоятелства, от представляващия дружеството или от представляващия чуждестранното юридическо лице, тъй като декларирането им не може да се извърши от пълномощник.

Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи, за конкретния случай проверката, дължима от длъжностното лице по регистрация попада в обхвата на чл. 50а от Раздел XVI "а" - Заявление за вписване на обстоятелства относно действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. Съгласно чл.50а, ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. Съгласно ал.2 в зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

       Съгласно чл.63, ал.4, т.1  от Закона за мерките срещу изпирането на пари в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително:а) имената;б) гражданството;в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б".            Вписването на действителните собственици – физически лица следва да се извърши въз основа на приложената към заявлението декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, в която същите следва да бъдат посочени. Съгласно разпоредбата на чл.33о, ал.2 от Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим по чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици се вписват възоснова на заявление, към което се прилагат:1. документът, установяващ съществуването на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2016 г., в сила от 1.10.2016 г.) нотариално заверена декларация по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици;3. други документи съгласно изискванията на закон.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.

Представената с процесното заявление  декларация по чл.6, ал.3 от ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС не изхожда от лице, представляващо дружество по см. на §1, т.1 от ДР на с.закон. Спорният въпрос поставен за разглеждане с жалбата е дали декларация може да бъде дадена от лице различно от законния представител на дружеството, и по-специално дали това може да бъде направено от пълномощник разполагащ с правото да депозира различни по вид декларации пред държавните органи на Република България от името на законния представител на дружеството, в какъвто смисъл е т.5 от представеното със заявлението пълномощно. Съдът намира, че пълномощникът не може да подава декларация, доколкото учредяването на доброволно представителство и делегиране изпълнението на подобни задължения за деклариране на определен кръг от обстоятелства за целите на охранителното производство в полза на лице различно от това, за което е предвидено задължението за деклариране, и упражняването на действията по деклариране на тези обстоятелства от лицето, сдобило се с представителна власт не замества успешно личното изявление на адресата на императивната правна норма, която изисква съответното деклариране. Изискването за деклариране на определени обстоятелства винаги е насочено към конкретно установен от съответната законова норма правен субект, като преследваната цел е именно той лично да осъществи акта на декларирането, тъй като невярното деклариране е скрепено с носенето на наказателна отговорност от лицето, което го е извършило. Това създава довериe в лично декларираните обстоятелства и позволява на органа пред когото същата се предоставя да ги приеме за съществуващи. Ако се приеме, че действието по деклариране може да бъде упражнено от лице различно от установеното от закона, по силата на учредено представително правоотношение, то това означава, че правната сигурност в декларираните данни ще бъде разколебана, защото представлявания няма да отговаря за евентуално посочени от представляващия в декларацията неверни данни, които пък от своя страна създават несигурност на вписването. В този см. и съдебната практика Решение № 1560 от 3.09.2019 г. на СГС по т. д. № 1460/2019 г.  ТО, VI-2 с-в. Следователно изготвената и подадена от пълномощник декларация по чл.6, ал.3 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС не покрива изискването за лично деклариране на обстоятелствата от законния представител на дружеството, което е уредено от законодателя в тази императивна разпоредба, макар действието да е извършено от името и за сметка на законния представител на Х.К.Х.Ко.Л..

Разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да даде указания в случаите, в които проверката по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ е установила, че към заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт /чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ/ . В приложение изискването на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е било дадено изрично и ясно указание за представяне на нотариално заверена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР и на допълнително ангажиране на декларация по чл.6, ал.3 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, която да изхожда лично от законния представител на дружеството, като видно от данните по делото действия по изпълнение на указанието не са били предприети, което е довело и до постановяването на крайния акт по охранителното производство, изразяващ се в постановен отказ от ДЛР.

С оглед на горното, отказът е законосъобразен и жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

 

                                                         Р Е Ш И :

 

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от Г.Щ., гражданин на Австрия, като управител на „Б.“ ЕООД с ЕИК ********, чрез адв.П.Г.С.против Отказ № 2019061914444-2 от 04.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 2019061914444 от 19.06.2019 г. за вписване на действителните собственици, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

                                                                                           СЪДИЯ: