М
О Т И
В И
по НОХД № 1591/2016 год., ПОС
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.Х.Д. в това,
че:
На 05.08.2015 г. в с.К., обл.П., в съучастие като
съизвършител с А.Х.Д. ЕГН-**********, умишлено е умъртвил А.С.А.
ЕГН-********** ***, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин и с особена жестокост и по хулигански подбуди -престъпление
по чл.116 ал.1 т.6, пр.2 и 3, т11,
пр.1, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК;
На 05.08.2015 г. в землището на с.К., обл.П. е отвлякъл
А.С.А. ЕГН-********** от с.К., като деянието е извършено от две лица, а именно -
А.Х.Д. и Д.Х.Д., като към отвлеченото лице е проявена особена жестокост и
деянието е извършено по особено мъчителен и опасен за здравето на отвлечения
начин - престъпление
по чл.142 ал.3, т.З, т.4 пр.1 и 2,
вр.ал.2, т.2, вр.ал.1 от НК и
На 05.08.2015 г. в
землището на с.К. и в с.К., при условията на продължавана престъпна дейност в
съучастие като съизвършител с А.Х.Д. ЕГН-********** е принудил А.С.А.
ЕГН-********** да извърши нещо противно на волята си -
да признае, че е извършил кражба на кобила и жребче, собственост на Д.Х.Д.,
като са употребили за това сила - престъпление по чл.143
ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, както и
спрямо
подс. А.Х.Д. в
това, че:
На 05.08.2015 г. в с.К., обл.П., в съучастие като
съизвършител с Д.Х.Д. ЕГН-**********, умишлено е умъртвил
А.С.А. ЕГН-********** ***, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост и по хулигански
подбуди -престъпление по чл.116 ал.1 т.6, пр.2 и 3,
т.11, пр.1, вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК;
На 05.08.2015 г. в землището на с.К., обл.П. е отвлякъл
А.С.А. ЕГН-********** от с.К., като деянието е извършено от две лица, а именно -
Д.Х.Д. и А.Х.Д., като към отвлеченото лице е проявена особена жестокост и
деянието е извършено по особено мъчителен и опасен за здравето на отвлечения
начин - престъпление по чл.142 ал.З т.З, т.4 пр.1 и 2
вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК;
На 05.08.2015 г. в землището на с.К. и в с.К., при условията
на продължавана престъпна дейност в съучастие като съизвършител с Д.Х.Д.
ЕГН-********** е принудил А.С.А. ЕГН-********** да извърши нещо противно на
волята си - да признае, че е извършил кражба на кобила и жребче,
собственост на Д.Х.Д., като са употребили за това сила -
престъпление по чл.143 ал^ггрЛ вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 отНК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатите на подсъдимите обвинения. Предлага да им бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” най-тежкото от които 15 години
лишаване от свобода по реда на чл.23 НК. Същото да се търпи при първоначален
строг режим. Гражданските искове на мира доказани по основание и размер. Веществените доказателства по делото предлага
да бъдат унищожени с изключение 1 бр. компакт диск, който да остане по делото,
моторна резачка, черни слънчеви очила, табакера, бяла запалка и чифт мъжки
обувки и ръкавици да се върнат на наследниците на починалия.
По
делото срещу подсъдимият Д.Х.Д. са предявени граждански искове
от А.А.С. с ЕГН ********** и от С.А.С. с ЕГН
********** /синове
на починалия/ за сумата от по 150 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116
от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 05.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
Също така са предявени срещу подсъдимият
А.Х.Д. граждански искове
от А.А.С. с ЕГН ********** и от С.А.С. с ЕГН ********** за сумата
от по 150 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116
от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 05.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Същите са конституирани и като
частни обвинители по това обвинение.
Гражданските ищци и частни
обвинители лично и чрез техният повереник – адв.В.Е., намират обвинението за
доказано по несъмнен начин. Ето защо настояват за наказание доживотен затвор на
всеки един от двамата подсъдими. По отношение гражданските искове пледират за
обезщетение по справедливост.
Подсъдимите
Д. и А. Д.дават подробни обяснения, а лично и чрез техните защитници намират,
че не са извършили вменените им престъпления. Твърдят, че първият бил нападнат
от починалия А.А.. Подс.Д.Д. го ударил веднъж като самозащита, а в този момент
неговия брат – подс.А.Д. се намесил да ги разтърве. След това А.А. сам се
съблякъл гол и ги последвал до с.К., където обаче внезапно се влошил и бил
транспортиран до здравно заведение. Ето защо настояват за оправдателна присъда
по отношение подс.А.Д., а спрямо Д.Д. за преквалифициране на деянието по чл.116 НК в такова по чл.124 НК, съответно оправдаване по първото обвинение и налагане
на минимално наказание по съставомерното според тях. По останалите две
обвинения адв.Н. намира, че подзащитния му Д. Д. следва да бъде също оправдан.
Съдът след
преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
Д.Х.Д. е роден на *** ***, обл.П.. Той е българин, български гражданин,
с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.Х.Д. е роден на ***
***, обл.П.. Той е българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Двамата подсъдими Д.Х.Д. и А.Х.Д. / братя / живеели
в различни махали на с.К., обл.П.. Първият притежавал кобила и конче, които
използвал в различии дейности и така осигурявал препитаниетосредства за себе си
и близките си. В края на месец юли 2015 г. двата коня обаче били
откраднати от поляна, находяща се в близост до дома на подс.Д.Д.. Там животните
били оставени да пасат като кобилата била връзвана на дълъг повод, но често се
отскубвала от него. Освен това в нощта, когато била извършена кражбата на
конете на подс.Д.Д., била извършена кражба на каруца, собственост на
свид.Д.О.Х. и коршум за впрягане на кон, собственост на свид.Х.Р.Д..
Два дни след извършване на кражбата на животните
му, подс.Д.Д. отишъл до Районното полицейско управление - гр.Първомай, за да
сигнализира за случая. Там разговарял със свид. С.А.П., работещ като **** в
група „Криминална полиция" при РУ на МВР гр.Първомай като видимо бил
употребил алкохол. Все пак разяснил, че коня бил откраднат от поляната до дома
му, без да може да уточни дали животното е избягало и дали е било вързано. След
това същото обяснил и на свид.Г.И.. По тези данни полицейските
служители не могли да издирят собствеността на подс.Д .Д.. Дори по-късно
подсъдимите посочили като евентуален извършител мъж от друго населено място, но
и това не дало резултат.
Междувременно
подсъдимите се опитвали да съберат информация за евентуален извършител от
жителите на село К.. При проведен разговор между подс.Д.Д. и свид.Х.Д. във
връзка с кражбата, последният му споделил, че през нощта, в която били отнети
конете, в близост до мястото, където пасяли, е забелязал силует на човек, който
бил с каруца и кон, като въпросния човек си светел с фенер. Този силует му
заприличал на А.С.А.. Все пак не можел да твърди със сигурност, че е бил именно
той. Все пак у подс.Д.Д. се оформило мнение, че именно А.А. е взел конете, тъй
като веднъж по-рано го бил заварил да води кобилата му, а се оправдал пред
него, че тя била избягала и той само я връщал.
На 04.08.2015 г. вечерта двамата подсъдими се събрали в дома на
по-големия от тях -Д.Д. ***, където пили алкохол – ракия. На следващата сутрин около 9.00
часа сутринта, подс.Д.Д. се видял с ***и му предложил да отидат до реката
заедно за риба, но като минат през местността „***“ в землището на с.К.. Там
обикновено А.А. пасял кравите и да го питат той ли е взел конете. С оглед
евентуална съпротива обаче, двамата подсъдими сложили в една чанта и въже.
Взели една въдица / макар уж двамата да отивали да рловят риба/ най –вече с
оглед притъпяване бдителността на пострадалия и да не въдица, уж, че отивали за
риба, за да не би успее да избяга. Подс.А.Д. взел със себе си и нож.
Приближавайки посочената местност двата подсъдими се разделили. Подс.А.Д.
тръгнал през горния път, по който се стигало до местността „***“, а брат му по
долния път. Така всъщност си подсигурили възможност да не допуснат бягство на
А.А.. Подс.Д.Д. се снабдил и с дървен
кол с дължина около 155 см. и с диаметър между 2
и 2,5 см, който брат му отрязал с
ножа, който носил в себе си. При достигането на местността „***“ двамата
подсъдими чули шум от моторна резачка за дърва. Причината била, че А.А. режел
дърва с такава резачка. Подс.Д.Д. се придвижил до А., като в момента, в който
стигнал до него, последния бил изгасил резачката и я бил оставил на земята.
Тогава подсъдимия го запитал той ли му е взел коня, но пострадалия отрекъл. Ето
защо първият започнал да го удря с кола, който носел, а веднага на помощ се
притекъл и неговия брат А.Д., който също започнал да нанася удари върху А..
Последният паднал на земята, но побоя не спрял. При това дрехите на А. били
разкъсани и той останал гол. Двамата подсъдими настоявали да получат признание
от пострадалия, ето защо подложили на интензивен побой А., който сломен пред
това насилие им заявил противно на волята си, че той е извършил кражбата на
конете, както и че е бил накаран да открадне животните от Н. „***“, каквото
било прозвището на свид.А.А.. Въпреки това решили да унизят пострадалия А.
публично, като го отведат до селото и го прекарат гол през населеното място, за
да го покажат за назидание, че той е крадеца. Ето защо хванали от двете страни
под мишниците А. и го повели към с.К.. В резултат на нанесения побой от лицето
на пострадалия течала кръв, езикът му
бил разцепен, а едното ухо висяло. Първоначално се насочили към дома на
свид.А.А., тъй като вече имали признание от А. и той да заяви пред ****, че той
го е накарал да вземе конете. Около 10.30 часа
подсъдимите стигнали селото, но променили маршрута си и се насочили към дома на
свид.Х.Д.. Той живеел в съседство с подс.Д.Д.. Когато стигнали пред къщата на
посочения свидетел подс.Д.Д. веднъж ударил А., отново за да признае за кражбата
на конете.
В това
време свид.С.Р.А. се намирала в двора на къщата си, която била в съседство с
дома на подс.Д.Д. и чула гласа на подс.А.Д.. Тя чула нецензурни изрази, както
и, че братята търсели конете. Ето защо свид. А. излязла на улицата пред дома
си. Там възприела гол мъж, свит на земята на кълбо, в когото разпознала А.А..
Също така видяла, че подс.Д.Д. ударял с едно дърво падналия на земята мъж по
главата и по цялото тяло, а брат му обв.А.Д. ритнал веднъж с крака по тялото
лежащия човек. Свидетелката А. се обърнала към подс.Д.Д. с думите: „М., не
бийте така този човек. той умира". Също така казала, че потърпевшия „не е
куче, за да го бият така". Последният обаче със заплашителен й заявил да
не се меси, да не набият и нея. Ето защо свид. А. се уплашила се прибрала в двора
си. Тъй като вида на пострадалия А. не бил никак добър, подс.А.Д. се опитал да
спре ***да не бият повече А., но той не го послушал и продължил да го налага с
удари с ръце и крака жертвата им.
Пак по
това време свид.Р.А.Д., която живеела на съпружески начала със свид.Х.Д.,
приготвяла обяда в салона на къщата си. Свидетелката чула крясъци, писъци и
викове пред входната врата на двора, като разпознала сред тях гласовете на
двамата подсъдими. Също така Д. чула детето си, което играело на улицата, силно
да плаче. Свидетелката отишла до входната врата на двора, за да прибере детето
си, което според нея било много уплашено. В същото време през отворената врата
на двора видяла потърпевшия А.. Възприела го чисто гол и от лявата му буза се
стичала кръв. Освен това забелязала, че обвиняемите държали в „прегръдка"
пострадалия от двете му страни и го карали да седне на едно пънче от дърво на
улицата. Изплашила се от видяното и се скрила в къщата си, заедно с детето.
От своя
страна свид.Х.Д., който бил в двора на къщата си излязъл на улицата пред дома
си. На два-три метра от входната врата на двора видял потърпевшия А.А., който
бил чисто гол и от лицето му течало кръв, като подсъдимите били от двете му
страни. Според този свидетел А. можел сам успявал да се придвижва, но бил воден
от двете си страни от подсъдимите. Двамата братя отново приканили пострадалия
да признае за кражбата на конете и той заявил и пред свидетеля Д., че той го е
сторил. Въпреки , че според този
свидетел А. не бил зле, бил приканен от подсъдимите да се обади на Бърза помощ
за линейка. Това и сторил от мобилния си телефон с номер ****на
тел.112. При проведения разговор с оператора заявил, че
един човек не е добре и ставало въпрос, че този човек крадял коне. Представил се
като Д.Х.Д. *** дойде линейката, а именно **** в с.К..
След това двамата братя завлекли А. към дома на
свид.А.А.. Свид.Х.Д. видял как подс.Д.Д. ударил потърпевшия по лицето, при
което последния залитнал. Свид.Д. се намесил, за да предотврати по-нататъшни
агресивни действия от страна на обвиняемите по отношение на жертвата им, като
им казал да не го бият повече. Тъй като състоянието на А. започнало да се
влошава, подсъдимите го оставили да седне на един пън пред дома на свид.Д.. В
същото време свид.А.А., прибирайки се към дома си, който бил в съседство с този
на св.Д., видял на улицата им гол човек, който бил седнал, но не му обърнал
внимание, защото му били съобщили, че майка му е починала. При влизането в
къщата си, го посрещнала жена му свид.С.А., която му казала, че двамата братя
А. и Д. са били А.А. на улицата. Също така му обяснила, че тя им била казала да
спрат да бият потърпевшия, но те я напсували и я заплашили да си влиза в къщи
да не започнат да бият и нея. Майката на свидетеля всъщност се оказала жива.
Около 15-20 минута
след обаждането на свид.Д. на тел. 112 около 11.00
часа на местопроизшествието в с.К. пристигнала линейка на Спешна медицинска
помощ, като МПС било управлявано от свид.И.Д.Г., който пътувал заедно с
медицинския ***свид.М.И.Г.. Заварили потърпевшия седнал на средата на улицата
чисто гол, облян в кръв и целия бил в прах. Свидетелката Г., след спирането на линейката
веднага отишла до седящия на земята А., като констатирала, че от носа му, който
бил подут като гъба, капело кръв, имал много рани по главата, като същия бил
много прашен все едно, че бил въргалян в пръст. Тъй като битият бил контактен,
Г. започнала да го пита къде е бил удрян и къде го боли, при което той й
отговорил, че бил удрян в главата, която го боляла много. Свидетелят Г. попитал
пациента кой го е бил така жестоко, при което двамата обвиняеми, конто били в
близост заявили, че те са го били, защото им бил откраднал коня. От своя страна
свид.Г. предприела действия по почистване на раните на жертвата.
В същото
време свид.А.А., който бил брат на потърпевшия А.А., отивал към дома на
свид.А.А., който пък го бил помолил да отиде до тях, за да му помогне за
погребението на майка му, която уж била починала.
Когато
стигнал пред дома на свид.А., свид.А. видял, че до пътната врата на двора на
къщата на свид.Х.Д. има гол човек, който седял на дървена макара. Свид.А. се
запътил към голия мъж и когато го доближил, разпознал в него ***А.. Свид.Г.,
която обработвала раните на потърпевшия, запитала А. какъв му се явява бития
човек, при което свидетелят я уведомил, че това е брат му. Попитал ***кой му е
сторил това и получил отговор, че извършителите са
двата подсъдими, които нарекъл на Д. синовете. Успял да каже, че не ги усетил
как са го приближили и така го изненадали неподготвен. В същото време свид.Г.
дала на свидетеля една бутилка вода и го помолила да измие брат си. Когато
започнал да мие ***свид.А. констатирал, че цялата му глава била в кръв и от
ушите му също течала кръв, езикът му бил извън устата и увиснал, тъй като зъбите
му ги нямало. Също така според свидетеля дясното око на брат му било излязло от
очната ябълка, лявото му ухо било разцепено и висяло. Тъй като брат му бил гол,
свид.А. казал на свид.А.А.С. /син на потърпевшия/, който в това време бил дошъл
на мястото на инцидента, да отиде да вземе едни къси гащи и една фланелка, за
да го облекат. След като свид.А.С. донесъл дрехите го качили в линейката. Там
А.А. успял да разбере от А. , че е бил бит за да признае кражбата на конете,
която всъщност не бил извършил.
Между временно,
след подаването на сигнала за инцидента на тел. 112
от свид.Д. за случая бил уведомен дежурния в АДЧ при РУ гр.Първомай,
който от своя страна предал информацията на свид.С.П., за да посети
местопроизшествието Той пък се обадил на свид.А.Ж.Т. -
****при РУ гр.Първомай, като му съобщил, че в с.К. имало човек, на който бил
нанесен побой и че към мястото, където бил човека пътувала линейка на Спешна
помощ. Впоследствие, двамата полицейски служители със служебен автомобил се
отправили към с.К., където според постъпила информация от тел. 112
на бензиностанцията на селото щял да ги чака единия от побойниците.
При
пристигането си на бензиностанцията в с.К. двамата свидетели били информирани
от работника, който бил на смяна, че лицето, което ги е чакало / подс.А.Д./ е
съпроводило линейката до мястото, където бил бития човек и им показал посоката,
в която да се движат. На около 100 метра от бензиностанцията
полицейските служители забелязали обв.А.Д., който ги спрял и веднага обяснил,
че двамата с брат му подс.Д.Д. са набили А.А.. Също така заявил, че след като
са набили А. същия си бил признал пред тях, че е откраднал коня и кончето на
брат му. Полицейските служители го попитали защо и колко са били потърпевшия,
при което А.Д. им отвърнал, че му били ударили няколко шамара, но А. бил добре.
След това обвиняемият отвел свидетелите до мястото, където се намирал А.. При
пристигането им свид.П. констатирал, че А., който седял на една дървена макара
чисто гол, не бил адекватен и издавал звуци като пръхтене. По лицето му имало
видими подутини и кървящи рани. Свид.Г. информирала свид.П., че пациента със
сигурност има телесни повреди и се нуждае от преглед от хирург. С оглед на това
свид.П. разпоредил на подсъдимите да влезнат в служебния автомобил, като ги
уведомил, че ще бъдат отведени в РУП гр.Първомай за изясняване на случая. При
проведения разговор на място подсъдимите заявили на свид.П., че те са пребили с
ръце и крака А.А., след което му били съблекли дрехите за назидание, за да
видят, че той е крадеца. Побоят бил извършен на полето, където жертвата пасяла
кравите на селото. Според двамата братя А. си заслужавал боя, защото без бой не
признавал за кражбата на конете на Д..
При извършения преглед на А. от свид.К.Г.Г. -****
на Хирургично отделение в „МБАЛ Първомай" ЕООД, същият констатирал, че
пациента, който не бил съвсем контактен и има черепно-мозъчна травма.
Предвид на установеното при прегледа свид.Г. преценил, че тежкото състояние и
травмите на А. налагат намесата на неврохирург, поради което го насочил към
спешен кабинет в УМБАЛ „Св.Г."***. Според свид.Г. при транспортирането на
потърпевшия до гр.Пловдив, същият стенел от болка, както и започнал да се мята
в носилката, което налагало извода за наличието на тежък мозъчен проблем.
Въпреки приема на А. в шокова зала в УМБАЛ „Св.Г."***, независимо от
проведената реанимация, в 15,10 часа на 05.08.2015 г. той починал.
При извършения оглед на местопроизшествието в
землището на с.К., обл.П. в местността „***“ била намерена и иззета дървена
пръчка /клон/ с дължина 1,52 м.,
с която обв.Д.Д. е нанасял част от ударите на А.А. при побоя, нанесен му на
посоченото място /т.1, л.3-4/. Също така при огледа са били иззети вещи,
принадлежащи на потърпевшия, а именно:
1. моторна резачка марка „Raider"
2. четириъгълно бяло парче плат
3. мъжка кожена чехла -
лява
4. мъжка кожена чехла -
дясна, стелка от обувка
5. пластмасов предпазител за верига на моторен трион
6. черни слънчеви очила
7. блуза с дълъг ръкав, разкъсана по шевовете
8. черна на цвят мъжка мрежеста обувка -
дясна
9. черна на цвят мъжка мрежеста обувка -
лява
При
извършения оглед на местопроизшествието в с.К., обл.П., на ***,
където след побоя е бил намерен потърпевшия от служителите на Спешна медицинска
помощ, е било открито петно от червеникаво-кафява течност с неправилна форма и
размери 40 на 30 см., от което е била
иззета проба с марлен тампон /т.1, л.13-14/.
С
протокол за доброволно предаване /т.1, л.43/ свид.А.А. предал на органите на
досъдебното производство следните предмети:
- 1
бр. блуза с къс ръкав на райета зелено, тъмно синьо и червено, която е била
скъсана в предната си част и в областта на яката. Също така яката била зацапана
с петна от червена течност.
- 1
бр. къси панталони сиви на цвят, зацапани в предната си част с петна от червена
течност.
- 1
бр. табакера, черна на цвят с надпис „Che Gue vara"
- 1
бр. кибрит с надпис
„Zebra"
- 1
бр. бяла запалка с черни точки
- 1
чифт мъжки високи черни обувки с надпис „Rocklanoer" с
дължина на подметката 29 см. без връзки
- 1
чифт строителни ръкавици, черно-сиви на цвят, конто са зацапани с червена на цвят
течност.
Свид.А.,
веднага след като е разбрал, че баща му е бил бит е отишъл в землището на с.К.
да вземе коня му, който бил останал на местопроизшествието. Там открил
разхвърляни дрехите и обувките, с конто баща му бил в деня на инцидента, както
и други вещи, собственост на последния. След като събрал вещите, свид.А. ги
отнесъл в дома си, като постфактум ги предал доброволно на органите на
досъдебното производство.
С протокол за доброволно предаване /т.1, л.41/
подс.Д.Д. предал на органите на досъдебното производство дрехите, с конто е бил
облечен по време на извършване на престъплението, а именно:
- 1
бр.тениска от памучна материя, сива на цвят, по която имало мръсни
петна.
- 1
бр.мъжки къси панталони от изкуствена материя, с райета по дължина в светло син,
тъмно син и бял цвят, с два странични джоба отпред и един джоб отзад.
С протокол за доброволно предаване /т.1, л.40/
подс.А.Д. предал доброволно дрехите, с конто е бил облечен по време на
извършване на местопрестъплението:
- 1
бр. тениска от текстилна материя, сива на цвят с надпис на етикета „Fachion Linka collection" с размер XL с
бродирана емблема в горен десен ъгъл, бродирана фигура на корона в червен цвят
с надпис под нея
„Sport" в
черно каре, обградено в червен кант с 3 бр.звезди жълти на
цвят, под него бродиран надпис „Original Brand"
с тъмно сив кант до гърдите, червен кант по средата, син кант в долния й край.
По тениската имало наличии червени петна.
- 1
бр. анцунг от текстилна материя, тъмно син на цвят, с два сиви канта по дължина
отстрани на двата крачола, с два джоба от двете страни, като и по анцуга се
виждали дупки и мръсни петна.
С
протокол за доброволно предаване /т. 1, л.42/ по досъдебното
производство са били приобщени и два ножа, а именно: 1
бр. нож с жълта дръжка с обща дължина 30 см. и дължина на острието 16
см.; 1 бр. нож с розова пластмасова дръжка с обща дължина 29
см. и дължина на острието 15 см., конто се намирали на
плот в кухнята на жилището на подс.Д.Д..
Непосредствено
след задържането на подс.Д.Д. същия е бил освидетелстван с негово съгласие
/т.1, л. 18/, при което е било установено, че по гърба на
дясната длан по проекцията на четвърта и пета метакарпална кост
има наличие на неголям оток, без данни за счупване. По тялото му не са
били открити други наранявания и следи от биологичен материал /т.1, л.19-21/.
При извършеното освидетелстване на подс.А.Д. /т.1,
л.22/ не са били открити наранявания по тялото, както и
следи от биологичен материал /т.1, л.23-24/.
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за установена частично от обясненията на
подсъдимите Д.депозирани в съдебно заседание. Действително бяха прочетени
техните обяснение в хода на досъдебното производство, но същите не могат да
бъдат ползвани при постановяване на присъдата, поради факта, че обясненията на всеки
един от тях касаят обвиненията и на другия, а липсва съгласие за прочитането
им. Същите са давани в присъствие на защитник , но не пред съдия и така е
налице законова пречка за тяхното приобщаване като доказателства по делото.
Обясненията им обаче са истинни според настоящия състав единствено досежно
факта, че са присъствали на посоченото в обвинението време и място, както и че
конфликта с А. е възникнал именно поради кражбата на конете. В останалата им
част те са нелогични до степен на фантастика. Така например пострадалия А. сам
си бил съблякъл дрехите и ги придружил по собствена воля до селото в този вид.
От обясненията на двамата братя така и не става ясно кой е нанесъл този
интензивен побой, за който се съдържат недвусмислени доказателства и според вещите
лица по извършените експертизи на труп. Няма как да е вярно твърдението на
подс.Д., че той бил нанесъл само един удар, и то при самозащита, а брат му –
подс.А. Д. само ги разтървал. При това положение следва да се кредитират с
доверие думите на свид.А.С. споделени от А.А., че именно е бил нападнат
изненадващо от двамата подсъдими. На следващо място налице са изобилни
доказателства в показанията на свидетелите, че двамата братя са държали от
двете страни пострадалия и така са го водили из селото, а не както те твърдят,
че сам е ходел с тях. Именно по тяхна инициатива е била извикана и линейка,
осъзнавайки, че вече станалото е известно на голям кръг лица. Това е видно и от
показанията на свид.Р.Д. дадени пред настоящия състав на съда, но и прочетените
с оглед противоречие от досъдебното производство досежно обстоятелството, че
именно двамата подсъдими са придържали от двете страни А.А.. Действително
подс.Д.Д. след случая при освидетелстването му е с установен оток на гърба на
дясната длан, но според настоящата инстанция това не се дължи на нападение или
дори съпротива от страна на А., а е резултат на интензивния побой , който самия
подсъдими е нанесъл на пострадалия. Невероятно звучи твърдението на подсъдимия,
че той бил жертва на агресия при това дори с резачката от страна на А.А.,
защото масивните увреждания са именно върху последния, а не върху подсъдимия.
Още повече той е бил подпомогнат от своя брат и така са били двама на един.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С.С., А.С., А.А., Х.Х.
дадени пред настоящия състав на съда , тъй като те пресъздават обективно
състоянието на пострадалия А. веднага след деянието и са в съответствие с
показанията на медицинските лица, както и изготвената медицинска документация,
а и заключенията на експертизите. За разлика от тях показанията на свид.А.А. в
съдебно заседание бяха уклоничиви, поради което настоящата инстанция кредитира
тези отдосъдебното производство прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1, вра
л.4 НПК досежно възприетото от него между кои лица е станал инцидента и по
какъв повод. А именно, че двамата подсъдими са били А. и то по повод кражбата
на конете с цел изтръгване на признание. Пак в тази връзка с доверие се
кредитират и показанията на свид.С.А. – Д., която в съдебна зала твърдеше, че не
видяла двамата подсъдими да бият пострадалия, а на досебното производство пред
съдия е заявила точно обратното. Тъй като очевидно бе притеснението й пред
настоящия състав, а и е изминало много време от процесните събития, то за
настоящата инстанция казаното на досъдебно производство е по-достоверно и то се
възприема за истинно от съда. Същото се отнася и досежно показанията й
приобщени на основание чл.281, ал.1, т.1, вр ал.4 НПК депозирани на л.76, т.І.
С доверие се кредитират и показанията на свидетелите П., който описва
състоянието на пострадалия при отиването му на местопроизшествието, допълнени в
тази връзка и от тези на досъдебно производство, които пък бяха приобщени със
съгласието на страните. Няма противоречие противна на твърдението на защитата и
между показанията на свид.Т., който дейъствително сочи, че на
местопроизшествието в с.К. не е чул някой да говори с пострадалия, но това само
по себе си не изключва възможността да бъдат разменени две изречение, за които
свидетелства свид.А.А.. Свид.Г. – ***на линейката също не възприел този
разговор, но както сам твърди всичко станало по най-бързия начин и той не е
обърнал внимание на тези подробности. Настоящата инстанция кредитира с доверие
и показанията на свидетелката М. Г.дадени на досъдебно производство, което бяха
прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.1, вр ал.4 НПК, поради факта , че е
забравила случая. Последното е напълно нормално, предвид естеството на работа
на свидетелката – ***в ЦСМП Първомай и периода от време изминал от настъпването
на деянието до явяването й пред съда.
Тогава тя влязла в контакт с А. и така могла да прецени състоянието му
като спешно и застрашаващо живота му. От показанията депозирани в съдебно
заседание на лекаря прегледал пострадалия, а именно свид.Г. е видно, че все пак
А. на моменти бил контактен при приема му в болницата в гр.Първомай, но на
моменти сякаш губел съзнание. Именно това го убедило, че пациента е за
гр.Пловдив, на където и бил насочен с линейката. От показанията на свид.Д.Г. е
видно, че при опита да депозира сигнал за кражба на конете подс.Д.Д. е бил в
нетрезво състояние и не е могъл да даде яснота за подробности по случилото се
според него. Показанията на свидетеля Д.Х. дадени пред съда ясно сочат на
създаденото предварително убеждение у подс.Д . Д., че именно А.А. е бил
крадецът, тъй като го видял по-рано да води коня му, който уж се бил отскубнал.
Това прави несъстятелно твръдението на подсъдимия , че той само искал да пита
пострадалия, при отиването им с брат му в местността ****дали той ги е взел. Всъщност
решението е било вече взето и то е било именно за саморазправа с него. Точно за
това е имало и предварителна подготовка с набавяне на въже, а и дървен кол.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на
А.С.А. /т.1, л.
109-123/ е била установена
множествена травма, представяща се с:
-
Тежка
гръдна травма, изразяваща се със счупвания на множество ребра двустранно по
различии фрактурни линии, наличие на контузия /доказана и микроскопски/ и
разкъсване на белите дробове, изразена маетна емболия в белите дробове
/доказана микроскопски/, наличие на кръв и въздух в двете гръдни половини,
кръвонасядане на стената на сърцето, множество кръвонасядания на меките тъкани
и мускули на гръдния кош /по гърдите и гърба/, разкъсване на междупрешленния
диск между 11-ти и 12-ти гръдни прешлени.
-
Черепно-мозъчна
травма, представяща се с кръвонасядане и разкъсване на меките черепни покривки,
оток на мозъка, ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на
кръв в мозъчните стомахчета.
-
Счупвания
на подезичната кост и щитовидния хрущял с кръвонасядане на тьканите в областта
на счупванията и на самия фаринкс.
-
Счупване
на долната челюст двустранно, с обилно кръвонасядане и кръвопропиване на
тьканите около счупванията, както и на тьканите на шията двустранно.
-
Кръвонасядания
и кръвопропивания по подкожните тъкани и мускули на двата горни крайника.
-
Кръвонасядания,
охлузвания и рани по трупа, някои от конто със защитен характер.
- Бледи, анемични вътрешни органи.
-
Състояние
след извършена двустранно торакоцентеза /евакуиране на кръв от гръдната
кухина/.
Причината
за смъртта на А.С.А. е съчетаната множествена травма, представяща се с обилна
кръвозагуба в гръдната кухина и вътретъканно, развилата се маетна емболия в белите
дробове /доказана микроскопски/ и тежките травматични увреждания по тялото.
Установените
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците на трупа са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от неговото
тангенциално действие и добре отговарят да бъдат получени така, както се
съобщава в предварителните сведения, а именно при нанесен побой на пострадалия.
От оглед и аутопсията се установява, че се касае за
причинени множество на брой травми, конто обхващат гръдната и черепната кухина,
както и тьканите на главата, шията, гръдния кош и крайниците. Същите са
множествени и говорят за нанасяне на множество на брой удари в областта на
главата и тялото. По трупа не се установява конкретно и само едно травматично увреждане,
което само по себе си да е довело за настъпването на смъртта.
Уврежданията
в областта на шията, представящи се със счупване на подезичната кост и на
щитовидния хрущял, са причинени посредством притискане в тази област.
Гръдната
травма е причинена посредством множество удари и притискане, за което говори
тежки характер и множественост на причинените телесни увреждания в тази облает.
Травмите по главата и в черепната кухина говорят и за множество нанесени удари
в областта на главата.
Установените
травматични увреждания по горните крайници в областта на мишниците и
предмишниците имат защитен характер и са получени при опит на пострадалия да се
предпази.
Часът на
настъпване на смъртта на лицето е записано в предварителните сведения по
медицинските документа, а именно 15,10 ч. на 05.08.2015 г.
Видно от
заключението на назначената по делото тройна съдебномедицинска експертиза /т.2,
л.40-69/ на поставените с постановлението за назначаване на експертизата
въпроси експертите са дали следните отговори, а именно:
Въпрос № 1: Дали причинените
увреждания довели до смъртта на А.С.А. ЕГН **********, са предизвикали продьлжителни мъки и страдания,
какъв е темпът на настьпилата смърт?
При
отговора на посочения въпрос, вещите лица са направили извадка от
„Съдебномедицинска експертиза на телесните повреди", автор доц.д-р П.Л., 2010
г., където на страница 18 е записано: „... под „особено мъчителен начин"
се има предвид убийство, при което пострадалият е изпитал страдание и мъки в
повече, отколкото при обикновена смърт. Това може да е свързано както с
използваното средство, така и с продължителноетта на настъпване на смъртта и
изпитваните болки и страдания през това време. Не се има предвид прилагане на
някакви специални изтезания. Пострадалият трябва да е бил в съзнание, за да е
могъл да чувства болките. Същото се отнася при причиняване на телесна повреда
(чл.131 ал.1 т.5 и 9 от НК), но вече ще имат
значение използваното средство (бодлива тел, тръни, химически агресивни
вещества и т.н.), начинът на нанасяне и броя на травмите, продължителноетта на
травмиране, наранената облает на тялото ...
Експертите
са споделили мнението на доц.Л.. В конкретния случай е видно, че А.С.А., според
данните от свидетелските показания е бил в съзнание, което е позволявало
усещането и възприемането на болка /същите говорят в полза на наличие на
съзнание дотолкова, че не е била налице загуба на съзнание до степей на
травматична кома, при която А.А. да не усеща болкови дразнения/. Същото се
потвърждава и от данните във във фиша на бърза помощ, цитиран в
съдебномедицинска експертиза на трупа: „ ... Първоначален
преглед - в съзнание, няма отпадни симптоми, зеници
нормални, отваря очите при дразнене, неадекватен, ориентиран. Честотата на
дишане 10-24, тип нормално. Сърдечна честота 90мин.
Кръвно налягане 70/40
... ".
Тежестта
на черепно-мозъчната травма, установена при изеледването на трупа на
пострадалия А. не е с характеристика на такава, предопределяща задължителна
промяна на съзнанието в смисъл на негово ограничаване или стесняване. При
наличната травма е напълно възможно А. да е бил в съзнание, каквито са и
данните от очевидците.
При
изследването на трупа се установяват множество на брой травми, конто обхващат
гръдната и черепната кухина, тьканите на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците. Техният брой отговаря на нанесени и голям брой удари, като повечето
от тях са насложени в определени анатомични области. Несъмнено при нанасянето
на тези удари пострадалият А. е имал възможността и чувствал значителни, силни,
продължителни болки и страдания.
Не на последно място експертите сочат и чувството
на мъчителен задух и недостиг на въздух в резултат на причиненото двустранно
разхерметизиране на гръдната кухина с наличие на въздух /пневмоторакс/.
За
изпитаните болки и страдания, както и за това, че пострадалия е бил в съзнание,
говорят и уврежданията по крайниците от защитен характер.
Темпът на
настъпилата смърт е бил сравнително бавен, имайки предвид, че от момента на
нанасянето на побоя до момента на смъртта /15,10
ч. на 05.08.2015 г./ са изминали няколко часа.
Въпрос № 2: Смъртта неминуема ли е била или е могла да се
предотврати при навременно дадена медицинска помощ?
Причината за смъртта на А.С.А., видно от
извършената съдебномедицинска експертиза на труп, е съчетана множествена травма,
представяща се маетна емболия в белите дробове /доказана микроскопски/ и
тежките травматични увреждания по тялото /включително в гръдната кухина/. Видно
от медицинската документация /описаната в същата съдебномедицинска експертиза
на труп/ на А.А. му е била оказана навременна спешна медицинска помощ. След
това той е бил пренасочен към болница в гр.Първомай, откъдето по витални
индикации е бил откаран в болница с най-високо ниво на компетенция -
Университетска болница /в случая УМБАЛ „Св.Г."***/. Направени са му всички
необходими консултации и изеледвания, както и необходимите оперативни
интервенции с цел овладяване на шоковото състояние. Въпреки проведените спешни
медицински мероприятия /диагностични и терапевтични/ в пълен обем, е настъпила
смъртта на А.. Същата е била неизбежна, съобразно конкретната обстановка и
факта на развилата се маетна емболия - очаквано, но
непредотвратимо усложнение на травмата, което е в пряка причинно-следствена
връзка с нея, както и наличието на масивна кръвозагуба и множеството тежки
увреждания по тялото /най-вече в гръдния кош/.
Въпрос № 3: Каква е бала силата и посоката на действието на
предметите, с който са били причинени уврежданията и дали същите са причинени
от един и същ предмет или от няколко?
Силата на
действие на травмиращия предмет определя в голяма степей вида, характера и
степента на травматичните увреждания, като е редно да се каже, че те зависят и
от много други фактори, като вид на засегната облает, форма и маса на предмета, посока на действие, продължителност на
действие, както и опосредствяващи материи /дрехи и др./.
В
конкретния случай, изхождайки от степента на уврежданията може да се направи
заключение, че ударите са били със значителна сила, довели са до множествени
травми по цялото тяло със счупвания на множество ребра, масивни кости като
долната челюст и са предизвикали тежки мекотъканни травми.
Посоката
на действие на предметите се определя от наличието на охлузвания и
кръвонасядания в травмираните области. В момента, където е налице само
кръвонасядане на тьканите посоката на удара е била от 30
до 90 градуса спрямо контактуващата повърхност. В
местата, където е налице само охлузване на тьканите, ъгълът на действие е бил
до 30 градуса спрямо повърхността на травмираните
телесни повърхности. Охлузвания могат да се получат и от притискане.
Отговор на въпроса дали уврежданията са причинени
от един и същ предмет или от няколко, вещите лица не могат да дадат, поради
факта, че се касае за множество нанесени травми с различна характеристика
/форма, големина, вид и проявеност на същите/. В конкретния случай по трупа
няма характерни травматични увреждания, конто да насочат към точно определен
предмет на нанасяне на уврежданията /същите е възможно да са получени както от
юмруци и ритници, така и от удари с тъп предмет като дървена пръчка или дърво/.
Всъщност експертите оценяват контактната повърхност на твърдия тъп предмет, а
не самия предмет. Не съществуват контактни увреждания, поради което не може да
се определи вида и характеристиката, както и броя на действалите предмета,
причинили травмите, вкл. части на тялото/ юмруци, ритници и др./.
Въпрос № 4: Какьв е броят на ударите и тяхната
последователност?
Изхождайки
от наличните травми в областта на главата вещите лица приемаме, че в областта
на главата са били нанесени не по-малко от 8-10
удара. Възможно е част от ударите да се припокриват, а някои от травмите да са
получени при падане на пострадалия.
Травмите
в областта на шията, представяща се със счупване на поддезична кост и
щитовидния хрущял са причинени по механизма на притискане в областта на шията
/каквото се наблюдава при душене и стискане за шията/.
В областта на гръдния кош не могат да бъдат отграничени
минимален брой удари, тъй като се касае за множество, тежки по характер травми
в тази облает, както с по-повърхностен така и с по-дълбок характер, с дифузно
кръвонасядане и пропиване на тьканите на гърба с кръв.
Съобразявайки
се с наличните травми в областта на корема /без да се взима предвид дифузното
кръвонасядане и кръвопропиване по гърба/ са били нанесени не по-малко от 2
удара. Дифузното кръвонасядане и кръвопипаване по гърба обхваща както гръдния кош, така и
корема и е възможно да са се наслагали удари в тези области, който брой не може
да бъде определен. Също така е възможно кръвта в областта на гърба от областта
на гръден кош да се е стекла към поясната облает.
В областта на крайниците се приема, че са нанесени
не по-малко от 7 удара, като е възможно част от травмите да са
получени и при падане на пострадалия на земята.
По характеристиката и морфологията на
кръвонасяданията, както и на вида на уврежданията не може да бъде дадено
заключение каква е била точната последователност на нанесените удари, поради
фактьт, че между отделните травматични увреждания е имало сравнително кратък
времеви интервал от нанасянето им едно спрямо друго и няма морфологични
критерии, по конто да може да се отдиференциира тяхната давност едно спрямо
друго.
Въпрос № 5: Могъл ли е пострадалият
след нанасяне на нараняванията и преди настъпване на смъртта да извърши
самостоятелни действия и какви /да се предвижва сам, да говори и др./?
От
извършеното съдебномедицинско изеледване върху трупа на А. при вътрешния оглед
не се установява травматично увреждане, което да е от такъв характер, че да
доведе до изпадане на пострадалия в безсъзнание поради налична тежка
черепно-мозъчна травма /подробно разгледано във въпрос № 1/, т.е.
той е бил в състояние да извършва съзнателни действия като самостоятелно
придвижване, говорене и др. По крайниците също не се установяват тежки
травматични увреждания, като счупвания на кости, конто биха могли да затруднят
самостоятелното придвижване на пострадалия. Въпреки това е било налице затрудняване
на придвижването му в известна степей, имайки предвид другите наличии
увреждания по тялото. Съобразявайки се и с наличното двустранно счупване на
долната челюст се приема, че актът на говорене у пострадалия е бил възможен, но
значително затруднен.
От изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства /т.2, л.130-147/,
кръвта на пострадалия А.С.А. е определена като 0
/а/:
Кръвната
група по системата АВО на течна кръв от Д.Х.Д. с ЕГН ********** е О/а, (3/;
Кръвната
група по системата АВО на течна кръв от А.Х.Д. с ЕГН ********** е 0/а, (3/;
По обекти
с №№ 1 - моторна резачка с червен цвят на корпуса с надпис
върху него
„Raider" и черен
предпазител на шината с веригата, Обект № 2 -правоъгълно
бяло парче плат светло-бежово на цвят с приблизителни размери 46-51
см., Обект № 10
- парче дърво част от клон с
приблизително цилиндрична форма с леки извивки по дължина; диаметър
на клона в най-широката част
2,5 см., а в най-тясната
2 см., общата дължина на клона е 155 см., Обект
№ 12 - сива трикотажна блуза с къс ръкав и надпис отпред „Аппех International Trademark Est.
1978", бродирана емблема отпред вляво и сива червена и синя ивици, Обект № 13 - тьмносиньо анцугово долнище с
два сиви канта отстрани на крачолите, Обект № 15 - къси панталони на сиви,
светлосини и бели вертикални ивици, Обект № 18 -
трикотажна блуза с къс ръкав с тъмносини, червени и зелени хоризонтални ивици;
блузата е скъсана в предната си част, Обект № 19 -
сиви къси панталони; по панталоните има множество различии
по цвят и форма петна и зацапвания, и Обект № 24-
чифт работай ръкавици от черна кожа и сив плат с множество петна и зацапвания -
фиг. 1, 2, 8, 10, 11, 13,
16, 17и23.
Кръвта по обекти с №№ 1,2,
10, 12, 13, 15, 18, 19 и 24
е човешка;
В човешката
кръв от обекти с №№ 1,
2, 10 и 12
се доказаха алфа /а/ и бета /(3/ аглутинни, аглутиногени
не се доказаха;
Доказаната
човешка кръв по обекти с №№ 1,2, 10 и 12 е с кръвна група 0/а,
р/; и може да произхожда от Д.Х.Д. с ЕГН **********, А.Х.Д. с ЕГН ********** и А.С.А. ЕГН **********, конто са с определена кръвна група 0/а, р/, както
и от всяко друго лице с тази кръвна група;
В
човешката кръв по обекти от обекти с №№ 13, 15, 18, 19 и 24
се доказаха „А" аглутиногени и бета /р/ аглутинини;
Доказаната
човешка кръв от обекти с №№. 13, 15, 18, 19 и 24 ее кръвта група А/р/ и не
може да произхожда от Д.Х.Д.
с ЕГН **********, А.Х.Д. с ЕГН ********** и А.С.А. ЕГН **********, конто са с определена кръвна група 0/а, р/.
Човешката кръв по тези обекти може да произхожда от всяко друго лице с тази
кръвна група.
Не може
точно да се определи механизмът на формиране на петното от кръв по моторният
трион - обект № 1. Варианта за формирането
му са:
-от капка
кръв, която е получила допълнителна кинетична енергия вследствие въздействие на
инерционни сили в допълнителна кинетична енергия вследствие въздействие на
инерционни сили в допълнение към силата на тежеетта -
пръека;
-от капка кръв, попаднала там под
действието само на силата на тежеетта.
Капката
или пръеката се е образувала при фронтално попадение на кръвта върху
повърхноетта със сравнително ниска скорост или от малка височина. Източникът на
кървавата капка, формираща тази пръека или капка е бавно движеща се или
статична, малко или непопиваща кървава повърхност;
Кръвта по
светлобежовото парче плат - обект № 2,
формира петна с различна форма и големина със силно начупени контури. Петната
са се образували в резултат съприкосновение на течна кръв, намираща се върху предмет
с малко или непопиваща повърхност с повърхноетта на плата;
По
парчето дърво, част от клон - обект № 10,
човешката кръв оформя пръеки и петно с издължена неправилна форма.
Пръските
са се формирали от капки кръв, конто са получили допълнителна кинетична енергия
вследствие въздействие на инерционни сили в допълнение към силата на тежеетта
при попадане под различен ъгъл върхуповърхноетта на клона със средна скорост и
от средна височина. Източникът на кървавите капки, формиращи тези пръеки
най-вероятно е движеща се, малко или непопиваща кървава повърхност.
Петното се е формирало в резултат съприкосновение
на течна кръв, намираща се върху предмет с малко или непопиваща повърхност с
повърхноетта на клона или след директно попадане на течна кръв върху него и
последващо забърсване;
По тьмносиньото анцугово долнице -
обект № 13, кръвта формира петна без определена форма и
различии размери. Образували са се в резултат съприкосновение на течна кръв,
намираща се върху предмет с малко или непопиваща повърхност с повърхноетта на
плата на анцуга или след директно попадане на течна кръв върху него и
последвало забърсване;
По-късите
панталони на сини, светлосини и бели вертикални ивици -обект № 15,
кръвта формира петна без определена форма и различии размери. Образували са се
в резултат съприкосновение на течна кръв, намираща се на късите панталони или
след директно попадане на течна кръв върху него и последвало забърсване;
По трикотажната блуза с къс ръкав с тъмносини,
червени и зелени хоризонтални ивици - обект № 18,
доказаната човешка кръв е локализирана предимно в горната част около яката и
формира петна без определена форма и различии размери. Образували са се в
резултат съприкосновение на течна кръв, намираща се върху предмет с малко или
непопиваща повърхност с повърхноетта на плата на анцуга или след директно
попадане на течна кръв върху него и последвало забърсване;
По сивите къси панталони -
обект № 19, доказаната човешка кръв формира петна с кръгла,
овална и такива без определена форма.
Кръглите и
тези с овална форма най-вероятно те са възникнали от капки кръв, попаднали там
под действието на силата на тежеетта фронтално или под ъгъл спрямо повърхноетта
плата от малка височина. Източникът на кървавите капки, формиращи тези петна е
статична, малко или непопиваща кървава повърхност.
Петната
без определена форма са се формирали в резултат съприкосновение на течна кръв,
намираща се върху предмет с малко или непопиващи повърхност с повърхноетта на
плата панталони или след директно попадане на течна кръв върху него и
последвало забърсване;
По чифта работай ръкавици от черна кожа и сив плат -
обект № 24, кръвта формира петна без определена форма и
различии размери, локализирани в областта на основата на палеца на двете
ръкавици. Образували са се в резултат съприкосновение на течна кръв, намираща
се върху предмет с малко или непопиваща повърхност с повърхноетта на плата на
ръкавиците или след директно попадане на течна кръв върху него и последвало
забърсване.
От
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подс.А.Х.Д. /т.2, л.93-103/ се
установява, че същия не се води на учет към Центъра за психично здраве Пловдив
и не страда от психични заболявания. Към датата на извършване на деянието - 05.08.2015 г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. В момента на извършване на деянието е
бил със съхранено качество на психичните си функции. Имал е неудоволствени
изживявания и нагласи спрямо пострадалия, конто са улеснили поведението му, но
качеството на волевите актове е било съхранено. Подс.А.Д. е в състояние да
участва в наказателния процес.
Видно от
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подс.Д.Х.Д. /т.2, л.74-85/ същия не се води на диспансерно
наблюдение в Центъра за психично здраве Пловдив и не страда от психично
заболяване. Към датата на извършване на деянието - 05.08.2015 г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на извършване на деянията
е бил със съхранено качество на психичните си функции и е бил ситуативно
повлияй от неудоволствените си изживявания, свързани с нанесените му щети и
негативните нагласи спрямо пострадалия. Подс.Д.Д. е в състояние да участва в
наказателния процес.
От
заявеното от вещите лица и в съдебно заседание на практика се изключва
възможността подсъдимите да са били в състояние на патологичен афект.
От
назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
на лицето Х.Д.А. *** /брат на св.А.Д.А. ЕГН-**********/ за който по делото са събрани доказателства, че е
бил пряк свидетел очевидец на нанесения от обвиняемите побой над А.А. в
местността „***“ /т.2, л.150-155/ се
установява, че същия фигурира в регистрите на Центъра за психично здраве
Пловдив от 1986 г. с диагноза „Умерена умствена изостаналост,
значително нарушаване на поведението, изискващо грижи или лечение. Не се води
на диспансерно наблюдение, не е провеждал хоспитално лечение и не се е явявал
на редовни амбулатории прегледи. Към датата на деянията 05.08.2015 г. не е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Лицето Х.Д.А. не е в състояние да
участва в наказателния процес. С оглед заключението на експертизата в хода на
разследването Х.А. не бе разпитан в качеството на свидетел.
Съдът
възприема заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответните области и
съответстващи на събраните по делото доказателства.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Д.Д. е извършил престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 05.08.2015 г. в с. К.,
обл. П. в съучастие с А.Х.Д. с ЕГН ********** умишлено
е умъртвил А.С.А. с ЕГН ********** като убийството е извършено по особено
мъчителен начин и с особена жестокост.
От
обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал настъпилият
противоправен резултат, а именно смъртта на пострадалия А.. Това е станало след значителен и интезинвен
побой с множество удари, като част от тях са се наслагвали един върху дрег и по
тази причина не е ясен точния им брой. Всичко това сочи на особена жестокост,
тъй като ударите са нанесени с , ръце , крака и дървен кол. Това е продължило
във времето, както на местността ****, така и н самото населено място. Налице е
особено мъчителен за пострадалия фатален край, тъй като смъртта е настъпила за
часове, а А. е възприемал случващото се с него в този период. Факта на
съучастието се извлича от заявеното от самия пострадал, както и от подготовката
на двамата подсъдими преди извършване на деянието.
Според настоящата инстанция обаче
горното не е извършено поради хулигански мотиви. Безспорно повода е бил
кражбата на конете от неустановено лице. Вярно е че самия начин на извършване
на деянието съдържа елементи на хулиганизъм, но самите подбуди на дейците не са
били хулигански, а чисто лични. Ето защо настоящата инстанция зае становище, че
подс.Д . Д. следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 НПК
оправдан по т.11, пр.1 на чл.116 НК и обвинението в този смисъл.
От
субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият Д.Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Факта на нанесения интензивен побой с настъпили множество травми
и тяхното естество сочат, че е употребена значителна сила при която дееца няма
как да не съзнава, че е налице сигурност в настъпването на смъртния резултат.
С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия
Д.Д. престъпление, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца,
Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи при условията на
чл.54 от НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода в размер от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна. От една страна подсъдимия се ползва с добро име сред
общността в която живее, не е осъждан / по НОХД № 169/2008г. е бил признат за
виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, но е реабилитиран/, а и предвид
факта, че все още не е късно за неговото поправяне, настоящата инстанция намира
наказанието лишаване от свобода за най-справедливо в случая. От друга страна
отчитайки водещата му роля при извършването на деянието, то същото следва да
бъде определено над баланса на правната норма. Ето защо наказание от
осемнадесет години лишаване от свобода настоящата инстанция намира за съответно
на извършеното и на личността на дееца.
Същевременно не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до извода, че минималното предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко. Не се установява пострадалият да е допринесъл с поведението
си за проявената спрямо него агресия, а подс.Д. неправилно е изградил мнение ,
че пострадалия му е откраднал конете.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС следва да се определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Д.Д.
наказание от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди -
лични.
При
горната установена фактическа обстановка подс.Д.Д. е извършил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 143 ал. 1 пр. 1
във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК тъй като по
същото време и място в
съучастие като съизвършител с А.Х.Д. с ЕГН ********** е принудил А.С.А. с ЕГН
********** да извърши
нещо противно на волята си – да признае, че е извършил кражба на
кобила и жребче, собственост на Д.Х.Д. като са употребили за това сила.
От обективна страна са налице две
деяние като първоначално в м.****чрез сила е накарал пострадалия да „признае”
кражбата, а същото сторил и малко по-късно в с.К. пред свид.Д.. Налице са две
деяние, през непродължителен период от време, които осъществяват състава на
едно и също престъпление при еднородна обстановка и вина. Ето защо е налице
хипотезата на чл.26, ал.1 НК. В дейността си действал заедно с другия подсъдим,
който също нанасял удари с посочената цел.
От субективна страна това
престъпление също е извършено при пряк умисъл като дееца много добре е
съзнавал, че причинява телесни увреждания на пострадалия, но продължил да върши
това, докато не получи признание, а дори и след това.
С оглед тази приета квалификация
за извършеното от подсъдимия Д.Д. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, Съдът намира, че наказанието на същия следва да
се определи при условията на чл.54 от НК. За това престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. Наред с горните
смекчаващи обстоятелства, следва да се отчете наличието на две деяния, както и
продължителното физическо въздействие върху пострадалия, а и факта на
публичното му унижение като отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо това
наказание следва ад се определи над баланса предвиден в нормата на чл.143, ал.1 НК, а наказание от четири години лишаване от свобода се явява най-справедливо и
съответно на деянието и дееца. Същевременно не са налице нито изключително,
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
извода, че минималното предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко.
По правилата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС това наказание би следвало да се търпи при
първоначален общ режим.
При
горната установена фактическа обстановка подс.Д.Д. е извършил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 142 ал. 3 т.3 и т. 4 пр. 1 и 2 във вр. с ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това,
че на 05.08.2015 г. в землището на с. К., обл. П. е отвлякъл А.С.А. с ЕГН ********** като деянието е извършено
от две лица, а именно А.Х.Д. и Д.Х.Д. като към отвлеченото лице е проявена
особена жестокост и деянието е извършено по особено мъчителен и опасен за
здравето на отвлечения начин.
От обективна страна с действията
по омаломощаване ан пострадалия след нанесен побой и последвалото му придържане
от двете страни, заедно с другия подсъдими, пострадалият е бил лишен от
възможност сам да определя поведението си и не е имал друг избор освен да
следва подсъдимите. Налице е особена жестокост тъй като е бил подложен на
значителни по сила и интензитет удари от двата подсъдими, които продължили и
дълго време. Така деянието е било особено мъчително за пострадалия, а освен , че
е имало опасност за живота му, така е и настъпил летален изход в последствие.
С оглед тази приета квалификация
за извършеното от подсъдимия Д.Д. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, Съдът намира, че наказанието на същия следва да
се определи при условията на чл.54 от НК. За това престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години или
доживотен затвор. След съпоставка на вече посочените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, то настоящата инстанция се насочи по вид към
наказанието лишаване от свобода. Доколкото все пак е налице водеща роля на този
подсъдим при осъществяването на деянието, то наказание спрямо него в размер на
петнадесет години се явява съответно на извършеното и в състояние да постигне
целите по чл.36 НК.
По правилата на чл. 57
ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС това наказание следва да се търпи
при първоначален строг режим от подсъдимия Д.Д..
На основание чл.23,
ал.1 от НК може и следва да се наложи на подсъдимия Д.Д. едно
общо най-тежко наказание от посочените по-горе в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС следва да се определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
така определеното общо най-тежко наказание от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, наложеното на подсъдимия Д.Д..
Същевременно не следва да се
прилага разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като общото наказание е достатъчно да постигне
поправителен ефект като се има предвид, че подс.Д. на практика не е търпял
наказание лишаване от свобода до момента на извършване на деянията по
съвкупността.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от
НК следва да се
зачете времето, през което
подсъдимия Д.Д. е бил
задържан, считано от 05.08.2015 г. до влизане на присъдата в законна сила, като
един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият А.Д. е извършил престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК за това, че на 05.08.2015 г. в с. К.,
обл. П. в съучастие с ***Д. Х.Д. умишлено
е умъртвил А.С.А. с ЕГН ********** като убийството е извършено по особено
мъчителен начин и с особена жестокост.
От
обективна страна - с действията си подсъдимият е реализирал настъпилият
противоправен резултат, а именно смъртта на пострадалия А.. Това е станало след значителен и интезинвен
побой с множество удари, като част от тях са се наслагвали един върху друг и по
тази причина не е ясен точния им брой. Всичко това сочи на особена жестокост,
тъй като ударите са нанесени с ръце , крака и дървен кол. Това е продължило във
времето, както на местността ****, така и в самото населено място К.. Налице е
особено мъчителен за пострадалия фатален край, тъй като смъртта е настъпила за
часове, а А. е възприемал случващото се с него в този период. Факта на
съучастието се извлича от заявеното от самия пострадал, както и от подготовката
на двамата подсъдими преди извършване на деянието.
Според настоящата инстанция обаче
горното не е извършено поради хулигански мотиви и от този подсъдими. И за него
е относимо посоченото спрямо другия подсъдим, но особеното е , че А.Д. не е
имал водещата роля при планиране и
извършване на деянието. Ето защо настоящата инстанция зае становище, че подс.А.
Д. следва да бъде признат за невинен и на основание чл.304 НПК оправдан по
т.11, пр.1 на чл.116 НК и обвинението в този смисъл.
От субективна
страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият А. Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Факта на нанесения интензивен побой с настъпили множество травми
и тяхното естество сочат, че е употребена значителна сила при която дееца няма
как да не съзнава, че е налице сигурност в настъпването на смъртния резултат.
Пректически по-интензивния побой е бил нанесен още в местността ****, а в
последвалия в населеното място побой този подъсдим е имал по-малък принос. Дори
в населеното място той се е опитал да възпре ***– Д.Д., а и е отишъл да изчака
линейката и след това органите на МВР , за да ги заведе на местопрестъплението.
С оглед на
посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия
А.Д. престъпление, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца,
Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи при условията на
чл.54 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита
чистото съдебно минало и на този подсъдим, доброто име с което се ползва в
общността, както и по-малката му роля при извършване на деянието. Отчитайки
възможността все пак спрямо него да се постигне поправителен ефект, то
наказание лишаване от свобода се явява най-справедливо за извършеното. Относно
размера му, такова от седемнадесет
години лишаване от свобода настоящата инстанция намира за съответно на
извършеното и на личността на дееца. Отчитайки опита да възпре брат си,
настоящата инстанция намира, че наказание малко под баланса следва да се
определи на този подсъдим. Така то ще постигне целите на специалната превенция
и генералната такава. По-тежко наказание обаче би се явило неоправдана репресия
спрямо дееца.
Същевременно не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до извода, че минималното предвидено в закона наказание би се явило
несъразмерно тежко. На основание чл.
57 ал. 1 т. 2
б. „а” от ЗИНЗС следва
да се определи първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Д. наказание от СЕДЕМНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред.
Подбуди -
лични.
При
горната установена фактическа обстановка подс.А.Д. е извършил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 143 ал. 1 пр. 1
във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК тъй като по
същото време и място в
съучастие като съизвършител с Д.Д. е принудил А.С.А. с
ЕГН ********** да извърши
нещо противно на волята си – да признае, че е извършил кражба на
кобила и жребче, собственост на Д.Х.Д. като са употребили за това сила.
От обективна страна са налице
действия и на този подсъдими по нанасяне на побой и употребена сила по този
начин, заедно със своя брат. В случая численото превъзходство на нападателите
се явило решаващо за постигане на резултата. Отново са налице две деяния,
защото и този подсъдими освен първоначалната принуда под форма на сила е
употребил такава и в населеното място, а едва след като се притеснил за външния
вид на пострадалия, е престанал да му нанася побой. Ето защо е налице
хипотезата на чл.26, ал.1 НК и спрямо него.
От субективна страна това
престъпление също е извършено при пряк умисъл като дееца много добре е
съзнавал, че причинява телесни увреждания на пострадалия, но продължил да върши
това, докато не получи признание.
С оглед тази приета квалификация
за извършеното от подсъдимия А.Д. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, Съдът намира, че наказанието на същия следва да
се определи при условията на чл.54 от НК. При преценка вече посочените
смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи такива настоящата инсатнция
намира, че и за това престъпление на този подсъдим следва да се наложи
наказание малко под баланса предвиден в нормата на чл.143, ал.1 НК. Ето защо
три години лишаване от свобода се явява най-справедливо и съответно на деянието
и дееца. Същевременно не са налице нито изключително, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извода, че
минималното предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
По правилата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС това наказание би следвало да се търпи при
първоначален общ режим.
При
горната установена фактическа обстановка подс.А.Д. е извършил от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл. 142 ал. 3 т.3 и т. 4 пр. 1 и 2 във вр. с ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това,
че на 05.08.2015 г. в землището на с. К., обл. П. е отвлякъл А.С.А. с ЕГН ********** като деянието е извършено
от две лица, а именно А.Х.Д. и Д.Х.Д. като към отвлеченото лице е проявена
особена жестокост и деянието е извършено по особено мъчителен и опасен за
здравето на отвлечения начин.
От обективна страна с действията
по омаломощаване на пострадалия след нанесен побой и последвалото му придържане
от двете страни, заедно с другия подсъдими, пострадалият е бил лишен от
възможност сам да определя поведението си и не е имал друг избор освен да
следва подсъдимите. Налице е особена жестокост тъй като е бил подложен на
значителни по сила и интензитет удари от двамата подсъдими, които продължили и
дълго време. Така деянието е било особено мъчително за пострадалия, а освен ,
че е имало опасност за живота му, така и тази опасност се е реализирала с
настъпилата смърт.
С оглед тази приета квалификация
за извършеното от подсъдимия А.Д. престъпление, като взе предвид обществената
опасност на деянието и дееца, Съдът намира, че наказанието на същия следва да
се определи при условията на чл.54 от НК. За това престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години или
доживотен затвор. След съпоставка на вече посочените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, то настоящата инстанция се насочи по вид към
наказанието лишаване от свобода. По отношение размера на наказанието същото
определено малко под баланса, а именно четиринадесет години лишаване от свобода
съдът намира за съответно на извършеното от дееца и най-справедливо.
По правилата на чл. 57
ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС това наказание следва да се търпи
при първоначален строг режим от подсъдимия А.Д..
На основание чл.23,
ал.1 от НК може и следва да се наложи на подсъдимия А.Д. едно
общо най-тежко наказание от посочените по-горе в размер на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС следва да се определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
така определеното общо най-тежко наказание от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложеното на подсъдимия А.Д..
Същевременно не следва да се
прилага разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като общото наказание е достатъчно да
постигне поправителен ефект като се има предвид, че подс.А.Д. на практика не е
търпял наказание лишаване от свобода до момента на извършване на деянията по
съвкупността.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от
НК следва да се
зачете времето, през което
подсъдимия А.Д. е бил задържан, считано от 05.08.2015 г. до влизане на
присъдата в законна сила, като един ден задържане се счита за един ден лишаване
от свобода.
По отношение приетите за
съвместно разглеждане граждански искове за деянието по чл.116 НК от всеки от
пострадалите синове на починалия А.А. - А.А.С. и С.А.С., срещу всеки един от подсъдимите Д.след като
се установи извършеното престъпление, което представлява и деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД, то настоящата инстанция намира, че исковете са доказани по
основанието си. Налице е противоправно поведение на двамата подсъдими, налице е
причинна връзка между това поведение и настъпилата смърт на пострадалия А., а
горното е било извършено виновно от подсъдимите, при това с пряк умисъл.
Отчитайки обаче факта , че починалия е 50 годишен човек, а неговите синове са
вече пълнолетни самите те в зряла възраст, настоящата инстанция намира исковете
за по 150 000 лева от всеки от децата на починалия , срещу всеки от извършителите
за прекомерни. Според настоящата инстанция всеки от исковете се явява
основателен по размер за сумата от 80 000 лева. Тази сума следва да се
заплати от подсъдимите по всеки от исковете ведно със законната лихва върху нея считано от 05.08.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Така те са напълно в състояние да
компенсират претърпените негативни изживявания като стрес, тъга и скръб от
липсата на родственика им. За разликата над тази сума до пълния предявен размер
от по 150 000лева исковете следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО моторна резачка марка „Raider” следва ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците А.А.С. с ЕГН ********** и
С.А.С. с ЕГН ********** след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - четириъгълно
бяло парче плат, мъжка кожена чехла – лява, мъжка кожена чехла – дясна, стелка
от обувка, пластмасов предпазител за верига на моторен трион, черни слънчеви
очила, блуза с дълъг ръкав, разкъсана по шевовете, черна на цвят мъжка мрежеста
обувка – дясна, черна на цвят мъжка мрежеста обувка – лява, дървена пръчка с
дължина 152 см., марлен тампон, един бр.
блуза с къс ръкав на райета зелено, синьо и червено,
един бр. къси панталони сиви на цвят, зацапани с
червена течност, един бр. табакера, черна на цвят с
надпис „Che Guevara”, един бр. кибрит с надпис
„Zebra”, един бр. бяла запалка с черни точки, чифт
мъжки високи черни на цвят обувки с надпис „RQCKLANOER”, чифт строителни
ръкавици, черно-сиви, зацапани с червена течност, 1 бр. нож
с жълта дръжка с обща дължина 30 см., един бр. нож с
розова дръжка с обща дължина 29 см., 1 бр. тениска от текстилна материя, сива на цвят с надпис на етикета
„Fachion Linka collection” с размер Xl с
бродирана емблема в горен десен ъгъл, бродирана фигура на корона в червен цвят
с надпис под нея „Sport” в черно каре, обградено с червен кант с 3 бр. звезди
жълти на цвят, под него бродиран надпис
„Original Brand” с тъмно сив кант до гърдите, червен кант по средата,
син кант в долния край на тениската, по която се виждат червени петна, 1 бр. анцунг от текстилна материя, тъмно син на цвят, с два сиви
канта по дължина отстрани на двата крачола, с два джоба от двете страни с дупки
и мръсни петна, 1 бр. тениска от памучна материя, сива
на цвят,с мръсни петна, 1 бр. мъжки къси панталони от
изкуствена материя, с райета под дължина в светлосин, тъмносин и бял цвят, с
два странични джоба отпред и един джоб отзад следва да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО компактдиск следва да ОСТАНЕ по
делото.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва подсъдимите Д.Х.Д. и А.Х.Д.
да заплатят направените в досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР
Пловдив от по 1524 лв. всеки един от тях, по сметка на
Окръжен съд - Пловдив сумата от по 270 лв., направени по делото разноски, както
и сумата от по 6 400 лв. всеки един от тях,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове от 4 %.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: