Определение по дело №5267/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4675
Дата: 16 декември 2019 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20195530105267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                              ОПРЕДЕЛЕНИЕ     

 

№.........                                   16.12.2019г.                         гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                 ДЕСЕТИ граждански състав

На       16   декември                                                      2019г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 5267 по описа за 2019 година:

 

Съдът, като взе предвид, че исковата молба на Д.Т.К. против Главна Дирекция „Национална полиция” - МВР е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Съдът счита, че следва да допусне направеното частично оттегляне на предявения иск, тъй като за същото не се изисква съгласието на ответника, предвид разпоредбата на чл.232 от ГПК.

 

         Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

        

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

 

На основание чл.190 от ГПК следва да задължи ответното дружество да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност ищеца, както и заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за положения от ищеца труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за процесния период, също така и справка, от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск поради временна неработоспособност.

 

                   Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

         Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

    

         ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:

                              

          Ищецът Д.Т.К. твърди в исковата си молба, че бил служител на МВР от октомври месец 2017г., на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр. Стара Загора към ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Кърджали, при ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - МВР гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

От началото на възникването на служебното му правоотношение с МВР, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 12/дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения били в гр. Стара Загора.

Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирал, че работното време на държавните служители се изчислявал в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период  полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определял с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба                № 8121з- 407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която  била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период от 14.10.2016г. до 14.10.2019г., липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че било налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложило разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение било в размер на 890.00 лева , а почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия предвид, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. от края на месеца, следващ месеца в който бил положен труда, а именно :

2017  г.

1.   През месец ноември 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017г. и работодателят  изпаднал в забава, считано от 01.01.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 14,06 лева.

2.   През месец декември 2017г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,39 лева.

2018г.

-        През месец януари 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,79 лева.

-        През месец февруари 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,12 лева.

-        През месец март 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,47 лева.

-       През месец април 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,81 лева.

-       През месец май 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,16 лева.

-      През месец юни 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018г. и работодателят  изпаднал в забава, считано от 01.08.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,49 лева.

-      През месец юли 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,82 лева.

-       През месец август 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,17 лева.

-       През месец септември 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.11.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,50 лева.

 

 

-            През месец октомври 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,86 лева.

-            През месец ноември 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,19 лева.

-           През месец декември 2018г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2018г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,52 лева.

2019г.

     - През месец януари 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,91 лева.

    - През месец февруари 2019г. съм положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,25 лева.

 

   - През месец март 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,60 лева.

    - През месец април 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,93 лева.

     - През месец май 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,28 лева.

    - През месец юни 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1,62 лева.

    - През месец юли 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева.

    - През месец август 2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50%  бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизал в размер на 64 лева.

    - През месец септември 2019г.  положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева.

    - През месец октомври 2019г. до 14.10.2019г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 24 лева.

Предвид изложеното, за него било налице правен интерес да претендира заплащането на възнаграждението за положеният от него труд над установеното, формиран след преизчисляването на положения такъв нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, както и мораторната лихва за неизплащане в съответните предвидени срокове на дължимото му възнаграждение, както и признаването на положения от него извънреден труд за осигурителен стаж.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди работодателя: Главна дирекция „Национална полиция“ МВР гр. София ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,                  ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявано от комисар Христо Терзийски - Директор, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

2017   г.

-      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017г. в размер на 64 лева.

-      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 64 лева.

2018г.

1.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер на 64 лева.

2.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018г. в размер на 64 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018г. в размер на 64 лева.

4.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 64.00 лева.

5.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 64.00 лева.

6.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018г. в размер на 64 лева.

7.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 64 лева.

8.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г. в размер на 64 лева.

9.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018г. в размер на 64 лева.

10.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 64 лева.

11.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г. в размер на 64 лева.

12.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018г. в размер на 64 лева.

2019г.

1.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 64 лева.

2.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019г. в размер на 64 лева.

3.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019г. в размер на 64 лева.

4.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019г. в размер на 64 лева.

5.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019г. в размер на 64 лева.

6.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019г. в размер на 64 лева.

7.     Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019г. в размер на 64 лева.

8.    Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019г. в размер на 64 лева.

9.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019г. в размер на 64 лева.

10.      Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019г. в размер на 24 лева.

Претендиралото от ищеца общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г. било в размер: 1472 лева/хиляда четиристотин седемдесет и два лева/.

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

1.   За периода от 01.11.2017г. до 31.11.2017г. - мораторна лихва от 01.01.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 11,89 лева.

2.   За периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. - мораторна лихва от 01.02.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 11,34 лева.

3.   За периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 10,84 лева.

4.   За периода от 01.02.2018г. до 28.02.2018г. - мораторна лихва от 01.04.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 10,29 лева.

5.   За периода от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 9,75 лева.

6.   За периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. - мораторна лихва от 01.06.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 9,20 лева.

7.   За периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 8,67 лева.

8.    За периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 8,12 лева.

9.    За периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. - мораторна лихва от 01.09.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 7,57 лева.

10.   За периода от 01.08.2018г. до 31.08.2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 7,04 лева.

11.   За периода от 01.09.2018г. до 30.01.2018г. - мораторна лихва от 01.11.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 6,48 лева.

12.    За периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. - мораторна лихва от 01.12.2018г. до 14.10.2019г. в размер на 5,95 лева.

13.    За периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. - мораторна лихва от 01.01.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 5,40 лева.

14.   За периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 4,85 лева.

15.   За периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г. - мораторна лихва от 01.03.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 4,36 лева.

16.   За периода от 01.02.2019г. до 28.02.2019г. - мораторна лихва от 01.04.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 3,80 лева.

17.   За периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г. - мораторна лихва от 01.05.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 3,27 лева.

18.   За периода от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. - мораторна лихва от 01.06.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 2,72 лева.

19.   За периода от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. - мораторна лихва от 01.07.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 2,19 лева.

20.   За периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. - мораторна лихва от 01.08.2019г. до 14.10.2019г. в размер на 0,62 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от него извънреден труд за периода от 01.11.2017г. до 14.10.2019г.: 134.35 /сто тридесет и четири лева и 35 стотинки/ лева.

Моли съда да признае за установено по отношение на работодателя, зачитането на положения от ищеца извънреден труд за осигурителен стаж.

Моли съда да осъди ответника да му заплати разноските по настоящото производство, а именно възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.

Моли съда на основание чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК да приеме, че по настоящия спор не се дължало държавна такса.

 

В законоустановения срок по делото ответникът представя писмен отговор, с който заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените с исковата молба искове, като неоснователни и недоказани, поради което моли съда да бъдат отхвърлени изцяло.

Счита, че същите били неоснователни по следните съображения:

Ищецът предявил с исковата молба на основание чл. 178, ал. 1,                  т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) искове за заплащане на сумата от 1472 (хиляда четиристотин седемдесет и два) лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, за периода 14.10.2016г.-14.10.2019г., формиран в резултат на умножение на часовете положен нощен труд по коефициент 1.143 и съответното му увеличение с 50% - чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, както и мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време за периода от 01.11.2017г.-14.10.2019г. - в размер на 134,35 (сто тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева, ведно със законната лихва, както и признаване за установено по отношение на работодателя, зачитането на положения извънреден труд за осигурителен стаж.

Видно от отразеното в исковата молба, ищецът бил служител на МВР от месец октомври 2017г., а претендиралото в исковата молба неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд бил за периода от 14.10.2016 г. - 14.10.2019 г., поради което моли съда, ищецът да уточни претендиралият период.

В тази връзка, моли съда да му се предостави възможност, след уточняване на периода от ищецът, да представи доказателства, от които да било видно, от кога ищецът бил служител на МВР и по-точно на ЗЖУ - Кърджали при ДЖ - ГДНП. Изложеното в исковата молба и заявлението очертавали като предмет на спора, следва ли положения от ищецът нощен труд за процесния период да се преизчислявал като дневен.

Нормативните актове, регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането му  действали в следната последователност:

1.  Наредба № 8121з-407/11 август 2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - отм. с Наредба № 8121з-592/25 май 2015г., в сила от ДВ, бр. 40/2015г., в сила от 01.04.2015г.

2.   Наредба № 8121з-592/25 май 2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с Решение № 8585 от 11 юли 2016г. по административно дело № 5450 от 2016г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016г., в сила от 29.07.2016г.

3. Наредба № 8121з-407/11 август 2014г., след отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015г. - от 29.07.2016г. (отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016г. (влизането в сила на сега действащата Наредба № 81213-776/29 юли 2016г.).

4.   Наредба № 8121з-776/29 юли 2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016г., в сила от 02.08.2016г.).

5.  Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, обн. ДВ бр. 67 от 14.08.2014г., в сила от същата дата.

От посочените наредби, единствено в разпоредбата на чл. 31 , ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11 август 2014г. било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 ч и 6.00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143. Полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.

В другите наредби било предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния брой да се посочвал само в цяло число.

В тази връзка ищецът навеждал неоснователен довод, че било налице празнота в уредбата и следвало да се приложи по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007г., в сила от 01.07.2007г.) За да бил приложим този тълкувателен способ било необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не уреден. В конкретния случай това определено не било така.

За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР не би следвало да се прилага субсидиарно посочената разпоредба на чл. 9 от тази наредба, която гласи:

„ Чл. 9. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

2.      При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

3.         При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца ши установения друг период.“, по следните съображения:

За нейното приложение било необходимо да бъдат изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не били налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ.

По отношение на нощния труд имал богата уредба в ЗМВР (чл.179, чл. 181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба № 8121з-776/29 юли 2016г. на нощния труд бил отделен цял раздел. Това, че нормите не били идентични при сравнение с други нормативни актове, уреждащи същия въпрос не означавало, че било налице празнота.

Следвало да се има предвид, че ЗМВР бил специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвиждал издаването на наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В този смисъл Наредба за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като за служителите на МВР бил издаден акт, по силата на законовата делегация и не било налице липса на уредба. От друга страна ЗМВР не препращал към разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите актове за прилагането му по отношение на нощния труд.

Сочената за приложима от ищеца наредба била издадена на основание чл. 244, т. 2 , чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

Ответникът счита, че предявените с исковата молба искове били изцяло неоснователни и недоказани и следвало да бъдат отхвърлени.

Моли съда, след прецизиране на доказателствените искания, както и уточняване на процесния период от ищецът в съдебно заседание, да им се предостави възможност да представят доказателства във връзка с положен нощен извънреден труд, основно и брутно трудово възнаграждение, включително заеманите длъжности и др.

Моли съда да им бъде дадена възможност за становище и нови доказателствени искания или представяне на доказателства, с оглед възраженията и допълнително представените доказателства или направени искания от ответната страна.

Ответникът счита, че експертизата не следвало да се допуска, тъй като не изисквало специални знания или умения, предвид че умножението по определен коефициент бил просто математическо действие, а по отношение на изчисляването на законната лихва можело да се използва онлайн калкулатор, в който се въвеждали стойностите и периода.

Моли съда да им бъдат присъдени всички направени по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените с исковата молба искове, като неоснователни и недоказани.

 

        От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че исковете следва да бъдат квалифицирани с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, а на исковете за мораторни лихви - нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата молба, а ответникът носи тежестта да докаже твърдените в отговора обстоятелства, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на иска за признаване за установено като осигурителен стаж на положения извънреден труд.

 

ПРИЛАГА по делото б.б за платена държавна такса, пълномощно на адв. А.А. и адв. Х.М.-М..

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.Д. - Г., която след като се запознае с материалите по делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи заключение, като отговори на поставените в исковата молба въпроси.

 

 ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 100 лева, който следва да бъде заплатен от бюджета на съда.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност ищеца, както и заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за положения от ищеца труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за процесния период, също така и справка, от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск поради временна неработоспособност.

 

        УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

        НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 21.01.2020г. от 10.05ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на депозита.

 

          ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.  Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта за прекратяване на производството в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: