№ 2862
гр. София, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000503099 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 ал.3 ГПК.
Делото е образувано по депозирана ч.ж. от „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу определение № 265759/16.08.2022г. по гр.д. № 4817/2019 г. на СГС, ГО, 12
с-в, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението №
261396/26.11.2020г. в частта за разноските, обективирано в подадените с вх.
№273310/08.03.2022г. на СГС и вх.№23469/23.12.2021 г. на САС молби от „НУРТС
ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД.
Съобщението за това определение е връчено на жалбоподателя на 12.09.2022г.
Частната жалба срещу това определение е депозирана на 26.09.2022г. т.е. преди
изтичане на предвидения в чл.248 ГПК преклузивен срок.
Жалбоподателят твърди, че съображенията на СГС са неправилни и в противоречие с т. 12
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В
мотивите към т. 12 на Тълкувателното решение се сочи изрично кога приключва
заповедното производство - с издаването на заповедта за изпълнение: Делото, образувано по
подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение.
Няма как към този момент (издаването за заповедта за незабавно изпълнение на 20.11.2018
г.) „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД (длъжник в заповедното производство) да претендира
каквито и да е разноски пред СРС. На дружеството не е било известно образуването на
ч.гр.д. № 46063/2018 г. СРС 142 с-в. За съществуването на това производство те разбрали
едва на 30.11.2018 г„ когато на дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение,
заедно със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Точно затова адв.хонорар е платен
1
по-късно.
Ответницата по ч.ж. не изразява становище.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства
намира, че частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е
основателна.
Производството е по реда на 422 вр.чл.124 ГПК исково производство след проведено
заповедно такова, като в крайна сметка с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени
исковите претенции срещу НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД, поради което ответникът има право
на разноски по смисъла на чл.78 ал.3 ГПК.
След постановяване на въззивното си решение САС, ГО, 8 състав, е посочил, че е
депозирана молба на въззиваемия за изменение на въззивното решение, в частта му за
разноските. Молителят твърди, че незаконосъобразно въззивният съд не е присъдил в негова
полза всички претендирани разноски, вкл. следните суми:
1) 6048,36 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за производството по ч. гр. д. №
46063/2018 г. по описа на СРС, 142 с-в; (образувано въз основа на заявлението за издаване
на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК);
2) 3287,60 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.
д. № 5843/2019 г. по описа на СГС, ТО (образувано по частна жалба срещу разпореждането
на СРС за допускане на незабавно изпълнение - по реда на чл.419, ал.1 ГПК
и 3) 4054,85 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изп. д. № 20188470400422 по описа на ЧСИ Н. П..
По първите две искания за присъждане на разноски функционално компетентен би бил
първоинстанционният съд, при все че с влязлото в сила Определение от 17.03.2021г. по
чл.248, ал. 1 ГПК той е изяснил на ответника, че „на този етап от производството съдът ще
се произнесе след приключване на цялото производство - с влязъл в сила съдебен акт“.
Въззивното решение е влязло в сила, поради което след влизане в сила на настоящото
Определение СГС е функционално компетентен да се произнесе по молбата за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските. Нещо повече, за извършените
разноски в изпълнителното дело само съдебният изпълнител е компетентен да се произнесе
по сторените в това производство разноски - арг. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 433 ГПК
и чл. 422, ал. 3 ГПК, предписващ, че „ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение
(какъвто е настоящият случай, изпълнението се прекратява...“, както и чл. 433, ал. 2 ГПК -
„Изпълнителното производство се приключва с изпълнението на задължението и събиране
на разноските но изпълнението“.
След връщане на делото в СГС, съдът погрешно е приел, че по отношение на искането за
присъждане и на сумата от 6 048.26 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. по описа на СРС, 142 състав, следва да се посочи,
че до приключване разглеждането на производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. по описа на
2
СРС, 142 състав, от „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД не са представени доказателства, от които
да е видно, че дружеството е заплатило претендираното адвокатско възнаграждение. От
„НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД не е направено и искане за присъждане на сторените разноски
до приключване разглеждането на производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. по описа на
СРС, 142 състав. От друга страна е представена проформа фактура за сумата от 6048.26 лв., с
посочено основание - „процесуално представителство по ч.гр.д.№46063/2018 г. по описа на
СРС, 142 състав“, която е издадена на 16.10.2020г., почти две години след последното
процесуално действие, извършено от процесуалния представител на „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“
ЕАД по ч.гр.д.№46063/2018 г. по описа на СРС, 142 състав.
По отношение на искането за присъждане и на сумата от 3 287.60 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№5843/2019г. по описа на СТС, ТО,
следва да се посочи, че с Определение №12003/17.05.2019 г. постановено по горепосоченото
дело съдът се е произнесъл по въпроса за сторените в производството разноски, като е
присъдил на „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД сумата от 9.87 лв. съразмерно на уважената част
от жалбата му. Затова с атакуваното сега определение искането по чл.248 ГПК е оставено
без уважение.
При тези данни, САС намира постановеното определение за неправилно по следните
съображения:
По правило съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, „С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на
страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и
възраженията по чл. 78, aл. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на
разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
Ответникът обаче, който е длъжник в заповедното производство, следва именно в
исковото производство по чл. 422 ГПК да направи искането си за присъждане на
разноски за заповедното производство.
При това именно в настоящото производство съдът следва да разгледа и да се произнесе по
искането на ответника („НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД) за присъждане на разноски вкл. и за
заповедното производство. Съответно именно в настоящото производство следва да се
претендират разноските за заповедното производство от страна на „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“
ЕАД и същите са претендирани. Безспорно е, че ответникът „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД
(длъжник в заповедното производство) е бил надлежно представляван в заповедното
производство и са предприети съответни действия по процесуално представителство и
защита на правата и законните интереси на дружеството. Безспорно е също така, че за това е
заплатено и адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства (представени
3
със списъка на разноските, представен в проведеното на 19.10.2021г. в о.с.з. по възз.гр.д. №
20211000501006 по описа на 2021 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав.
Ето защо мотивите за отказ за присъждане в полза на „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД на сумата
от 6048.36 лв. с ДДС – адв.възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 46063/2018 г.
СРС 142 с-в са неправилни и в противоречие с т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., OCГТК. На дружеството не е било известно образуването на ч.гр.д. №
46063/2018 г. СРС 142 с-в. За съществуването на което са разбрали едва на 30.11.2018 г„
когато е връчена покана за доброволно изпълнение, заедно със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Именно затова сумата е платена по-късно, но това е правно ирелевантно
към датата на приключване на устните прения пред първа инстанция.
На второ място по отношение на сумата от 3287,60 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по ч.гр,д. № 5843/2019г. на СГС, ТО, съдът е посочил, че с
Определение № 12003/17.05.2019г. по ч.гр.д. № 5843/2019г. на СГС, ТО съдът вече се е
произнесъл по разноските и е присъдил на „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД сумата от 9.87 лв.
Тази сума представлява обаче пропорционална част от заплатената държавна такса за
подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
46063/2018 г. СРС 142 с-в. С разпореждането за незабавно изпълнение е допуснато
незабавно изпълнение на Заповедта, издадена по ч.гр.д. № 46063/2018 г. СРС 142 с-в, за
сумите от 150 000 лв. и за сумата от 80 000 лв. (общо 230 000 лв.).
С Определение № 12003/17.05.2019г. по ч.гр.д. № 5843/2019 г. на СГС, ТО е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение за сумата от 150 000 лв., и е оставено в сила
същото за сумата от 80 000 лв. Също така е оставено в сила и Определението по ч.гр.д. №
46063/2018 г. СРС 142 с-в, с което е спряно изпълнението за сумата от 80 000 лв. (Д. Е. е
подала частна жалба срещу определението за спиране, при което „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“
ЕАД чрез Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“ е подало отговор на същата).
При това с Определение № 12003/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 5843/2019г. на СГС, ТО е
присъдена сумата от 9,87 лв., представляваща пропорционална част от заплатената такса от
15 лв. за уважената част от жалбата - относно сумата от 150 000 лв.
Съдът не се е произнесъл по претенцията за разноски в размер на 3287,60 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, заплатено от
„НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД, в производството по: 1) обжалване от „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“
ЕАД на разпореждането за незабавно изпълнение, издадено по ч.гр.д. № 46063/2018г. СРС
142 с-в и 2) по обжалване от страна на Д. Е. на определението за спиране на изпълнението
по чл. 420 ГПК (по които жалби е образувано ч.гр.д. № 5843/2019 г. на СГС, ТО.
Производството по ч.гр.д. № 5843/2019 г. на СГС, ТО не представлява самостоятелно
производство, а е част от заповедното производство. Затова по тези ч.ж. не са присъдени
разноски.
В мотивите към т. 8 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г.
по описа на ОСГТК на ВКС актовете на въззивния съд в производствата по чл.419 и 420
ГПК изрично се сочат като актове, „постановени в заповедното производство''. Също така
4
изрично се сочи, че „ОСГТК на ВКС намира, че анализът на нормативната уредба налага
извода за необжалваемост на въззивните актове, постановявани в заповедното производство,
което е уредено от закона като двуинстанционно“. При това с оглед т. 8 и 12 от
Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013г. по описа на ОСГТК на
ВКС разноските за производството по ч.гр.д. № 5843/2019 г. на СГС, ТО (въззивната фаза на
заповедното производство) в размер на 3287.60 лв. с ДДС (заплатено от „НУРТС
ДИДЖИТЪЛ" ЕАД адвокатско възнаграждение) следвала бъдат присъдени в рамките на
производството по иска чл.422 ГПК, а именно в рамките на настоящото производство.
Доказателства за извършването им са представени със списъка на разноските, представен в
проведеното на 19.10.2021г. в о.с.з. по възз.гр.д. № 20211000501006 по описа на 2021г. на
САС, 8-ми граждански състав.
Единствено неоснователно е искането за присъждане на разноски в размер на 4054,85 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. д. №
20188470400422 по описа на ЧСИ Н. П. т.е. направени в хода на изпълнението, за които
само съдебният изпълнител е компетентен да се произнесе по арг. чл.79, ал.1, т.1 ГПК, във
вр. чл.433 и 422, ал.З ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265759/16.08.2022г. по гр.д. № 4817/2019 г. на СГС, ГО, 12 с-в, В
ЧАСТТА, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението №
261396/26.11.2020г. в частта за разноските, направени в заповедното производство,
обективирано в подадените с вх.№273310/08.03.2022г. на СГС и вх.№23469/23.12.2021г. на
САС молби от „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 261396/26.11.2020г. по гр.д. № 4817/2019 г. на СГС, ГО, 12 с-в, в
частта за разноските, като ОСЪЖДА Д. Г. Е. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА „НУРТС ДИДЖИТЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
1. 6048,36 лв. /шест хиляди и четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ с ДДС –
направени разноски- платен адв.хонорар за производството по ч.гр.д. № 46063/2018г. по
описа на СРС, 142 с-в; (образувано въз основа на заявлението за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК);
2. 3287,60 лв. /три хиляди двеста осемдесет и седем лева/ с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 5843/2019г. по описа на СГС,
ТО /образувано по ч.ж. срещу разпореждането на СРС за допускане на незабавно
изпълнение - по реда на чл.419, ал.1 ГПК/.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок с частна касационна
5
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6