Определение по дело №61/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 470
Дата: 30 май 2017 г.
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20175500100061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 470                                           30.05.2017 г.                        град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети май                                                                               Година 2017

в закрито заседание, в следния състав :

                                                 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

 

Секретар ……………….

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Трифон Минчев частно гражданско дело номер 61 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е на основание чл. 122 от ГПК

 

Образувано е по искова молба от Ю.Н.П. срещу А.С.П., В.Т. Д. и И.К.Д., с която е предявен иск по чл.24, ал.4 СК.

 

С определение от 20.04.2017 г. по гр. дело № 8/2017 г., СтРС е прекратил производството по делото пред себе си е изпратил делото по подсъдност на СтОС, като е приел че цената на иска е 405 500 лв.. За да достигне до този извод СтРС е констатирал, че по приложеното ч.гр.д. № 4944/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице пазарната цена на сградата, предмет на спора е 405 500 лв.. Поради тази причина съдът е намерил, че е налице несъответствие между посочената от ищцата цена на иска с действителната. 

 

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на СтРС, че съгласно чл.68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Когато предмет на делото е иск за обявяване на относителна недействителност на договор, съгласно чл.69, ал.1, т.4, предл. трето от ГПК размерът на цената на иска е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената на иска е в размерите по т.2, т.е. в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.

 

В случая по делото е представена данъчна оценка в размер на  11 871,80 лв. Пренебрегвайки горното, районният съд е изложил съображения, че според него цената на иска е 405 500 лв., равняваща се на пазарната оценка, определена от вещото лице по приложеното частно гр. дело. Ето защо и по правилата на родовата подсъдност приел, че не е родово компетентен да се произнесе по предявения иск, който е препратил по подсъдност на настоящата инстанция.

 

Настоящия съдебен състав счита, че окръжният съд не е родово компетентен да се произнесе по предявения иск. Както сам районният съд е посочил, цената на иска в случая следва да се определи съобразно нормата на чл.69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК. Именно поради тази причина размерът на цената му ще се определи от размерът на данъчната оценка, която е представена по делото така, както изрично сочи цитирания текст на чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 ГПК. Сочената норма алтернативно предвижда едва в случай, че такава няма и не е била представена, страната, респ. районният съд да определи цената съобразно пазарната такава на вещното право. В казуса обаче не сме изправени пред подобна хипотеза /втората алтернатива на т.2 на чл.69, ал.1/, тъй като по делото е представена данъчна оценка и тя е в размер на 11 871,80 лв. На самостоятелно основание настоящата инстанция счита, че изводът на районния съд, че е налице несъответствие между посочената от ищцата цена на иска с действителната, е необоснован. Процедурата по определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти на граждани и предприятия е уредена в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти се съдържат в Приложение № 2 към закона. В производствата по Гражданския процесуален кодекс се издава удостоверение за данъчна оценка. Тя се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота. Така създадена, детайлната уредба по определяне данъчната оценка на недвижими имоти налага извода, че при разрешаване на спора за родовата подсъдност на делото, релевантна е данъчната оценка на вещта, поради което следва да се вземе предвид данъчната оценка според удостоверението при образуване на делото, издадено от компетентния орган - Община Стара Загора и не е в компетентността на съда да съобразява последващи изменения в пазарната цена на вещта.

 

По изложените съображения решаващият състав намира, че в случая цената на предявения иск е тази, посочена в данъчната оценка и тя е в размер на 11 871,80 лв.. Този факт, отнесен към нормата на чл.104 от ГПК води на извод, че родово компетентен да се произнесе по предявения иск по чл.24, ал.4 СК е Районен съд гр.Стара Загора. Тъй като обаче последният е препратил делото пред настоящата инстанция последната приема, че следва да повдигне спор за подсъдност на делото, който да се разреши от Пловдивския апелативен съд.            

  

Водим от горното,съдът

 

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

    

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 61/2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд Стара Загора и Районен съд Стара Загора по предявения от ищеца Ю.Н.П. срещу А.С.П., В.Т. Дочев и И.К.Д. иск с правно основание чл.24, ал.4 СК.

 

              ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд Пловдив за разрешаване на спора за подсъдността, на основание чл.122 от ГПК.

 

               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ :……………………….