Р Е Ш Е Н И Е
132/4.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четвърти март през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: М.Митева
Прокурор: С.Александорва
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №270 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на С.А.Н., с ЕГН**********
- обвиняем по досъдебно производство №1/2017 год. по описа на ОСлО при ОП - Шумен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, като за посоченото деяние е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години или „глоба” до пет
хиляди лева, извършителят е осъждан за престъпление от общ характер, но към
датата на извършване на деянието е бил реабилитиран, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието няма
невъзстановени имуществени щети. В съдебно заседание представителят на ШРП
предлага на обвиняемия да бъде наложено наказание „глоба” в минималния,
предвиден размер.
В съдебно заседание,
обвиняемото лице, редовно призовано, не се явява лично. За него се явява
упълномощен защитник – адв.Св.П. от ШАК, който също моли съда на обвиняемия да бъде
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство
№1/2017 по описа на ОСлО при ОП - Шумен/, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
През 2011 год. лицето Й.Д.З. учредила търговско
дружество с наименование „Д. Д.“ ЕООД, с ЕИК201501386, което било регистрирано в Окръжен съд – Варна. На 29.09.2014
год. последната продала собствените си дялове от посоченото ЕООД на обвиняемия,
след което Н. със свое решение променил седалището на дружеството от гр.Варна в
гр.Шумен. Бил приет и нов учредителен акт, съгласно който той управлявал и
представлявал дружеството. Промените били вписани в Търговския регистър.
Дружеството започнало да упражнява строителна търговска дейност. Обвиняемият,
със съдействието на свидетеля Б.К.Г., на когото било възложено счетоводното
обслужване на дружеството, подал в ТД на НАП-гр.Варна всички изискуеми декларации
по ЗДДС, декларации образец 6, включително и годишната данъчна декларация по
ЗКПО за 2015 год. За „Д. Д.“ ЕООД
възникнали значителни публично-правни задължения, включващи ДДС, данъци върху
доходите на физическите лица, корпоративно подоходно облагане, осигурителни и
здравни вноски. Първоначално посочените задължения били изплащани редовно, но
от месец март 2015 год., въпреки, че посочените задължения били известни на Н.,
последният преустановил плащанията, тъй като дружеството имало финансови
затруднения. В началото на 2016 год. обвиняемият прекратил фактически
търговската дейност на дружеството, макар, че то продължило да съществува.
Към месец декември 2016 год. общият размер на
неизплатените публично-правни задължения на
„Д. Д.“ ЕООД възлизал на 207 976.41 лева, от които 184 682.97 лева
главница и 23 293.44 лева лихви.
В хода на досъдебното производство са били
назначени и изготвени съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че финансовите
задължения на „Д. Д.“ ЕООД не са временни, а дружеството не е разполагало с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си. В същото време вещото лице, след проверка на
цялата документация, касаеща търговската дейност на дружеството, е дало
заключение, че последното плащане на дружеството към доставчик е било извършено
на 31.12.2015 год., поради което и именно тази е датата, посочена като дата, на
която дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, доколкото след тази дата
плащанията към кредиторите фактически са спрели.
В хода на съдебното
производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи
така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички
събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство експертизи.
Така установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемия С.А.Н., с ЕГН**********,
като управител и представител на „Д. Д.“ ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано
от 31.12.2015 год. на 02.02.2016 год. не е поискал от Окръжен съд – Шумен да
открие производство по несъстоятелност, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.227б,
ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено с вина
под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал противообществения характер
на своите действия, а именно – съзнавал е че управляваното от него дружество е
спряло плащанията към кредиторите и въпреки това обстоятелство не е съобщил
пред съответния съд.
От обективна страна предмет на престъплението е
установения в страната обществен ред, гарантиращ правата на кредиторите и
предотвратяване на злоупотребата с доверие. Изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в бездействието на управителя на търговеца, изпаднал
в неплатежоспособност да обяви това обстоятелство пред съда.
При преценка квалификацията на деянието съдът
съобрази обстоятелството, че деецът е извършил същото в качеството си на
управител на търговското дружество, поради което същото следва да бъде
квалифицирано по чл.227, ал.2 от НК.
Съдът намира, че деянието
се доказва по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства, от които може да се направи категоричен извод,
че към датата на полученото уведомление в
ОП - Шумен - 09.10.2017 год. посочените в изготвената съдебно-счетоводна
експертиза данъчни задължения не са били внесени в бюджета, че същите касаят
задължения за ДДС на стойност 122 553.01 лева, лихви по ЗДДС – 41 778.83 лева,
задължения за ДОО – 6 113.33 лева, лихви по ДОО – 2 088.49 лева, задължения за
ДЗПО – 1250.01 лева, лихви за ДЗПО - 430.75 лева, задължения за НЗОК – 3 281.84
лева, лихви за НЗОК – 1060.45 лева, задължения за ЗДДФЛ – 3 398.91 лева,
лихви за ЗДДФЛ – 1150.64 лева, задължения за ЗКПО – 48 043.59 лева и лихви
за ЗКПО – 13 791.87 лева, като общия размер на задълженията е 244 941.72
лева.
Съдът намира, че в случая
са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по отношение на С.А.Н., с
ЕГН**********, а именно:
-за престъпление по чл.227б,
ал.2 от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от
свобода” за срок до три години или „глоба” в размер до 5000 лева,
-обвиняемият е осъждан за
престъпление от общ характер, но към датата на реализиране на настоящото деяние
е бил реабилитиран и не е освобождаван
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. В тази връзка съдът
установи, че Н. е бил осъден с Присъда №6 от 04.02.1993 год. по НОХД №157/1992
год. по описа на ТРС, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година и два месеца, изпълнението на което на основание
разпоредбата на чл.66 от НК е било отложено за срок от три години. Присъдата е
влязла в сила на 04.02.1993 год., като изпитателният срок е изтекъл на 04.02.1996 год. Следователно Н.
е бил реабилитиран на основание разпоредбата на чл.86 от НК на 04.12.1996 год.
Впоследствие е бил осъден със Споразумение №226 от 26.09.2016 год. по НОХД
№2303/2016 год. по описа на ШРС, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание разпоредбата на
чл.66 от НК е било отложено за срок от три години. Посоченото определение е
влязло в сила на 26.09.2019 год. От изложеното се налага извода, че към датата
на извършване на деянието – 02.02.2016 год. Н. е бил реабилитиран, поради което
са налице положителните процесуални предпоставки за приложение разпоредбата на
чл.78а от НК. В този смисъл е и константната практика на ВКС и по-конкретно
Постановление №7/1985 год. на Пленума на ВС, Решение №27 от 19.02.2003 год. на
ВКС по н. д. №654/2002 г., I н. о., Решение №657 от 25.10.2004 год. на ВКС по
н. д. № 247/2004 год., II н.о., Решение № 499 от 28.06.2004 г. на ВКС по н. д.
№ 79/2004 г., II н. о., в които се приема, че правнорелевантният момент на
издирване на предпоставките по чл.78а НК е този на извършване на деянието, а не
на постановяване на съдебния акт.
-с престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При определяне на наказанието, съдът отчете
ниската степен на обществена опасност на деянието, характеристични данни за
личността на дееца, които сочат, че същият е бил реабилитиран към датата на
извършване на деянието, за което му се налага наказание, въпреки, че след тази
дата е налице друго осъждане, липса на данни за други извършени от обвиняемия
противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
възприема оказаното от обвиняемия съдействие в хода на досъдебното производство,
което е допринесло за разкриване и изясняване на деянието. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът възприема и влошеното финансово състояние на Н..
Въпреки, че по делото липсват писмени доказателства за имущественото и материалното
му състояние, от дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство
се установява, че същият не реализира трудови или други доходи. С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че е справедливо и съответно на
извършеното на Н. да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвид в разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът
счита, че наказание в посочения по-горе размер ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у обвиняемия и ще постигне целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.414г, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА С.А.Н., с ЕГН**********, роден на *** ***,
български гражданин, основно образование, женен, осъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че в качеството си на управител и представляващ „Д.
Д.“ ЕООД, с ЕИК201501386, със седалище и адрес *** на
02.02.2016 год. в гр.Шумен, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано
от 31.12.2015 год., на публично-правни задължения, установени с Декларации по
ЗДДС, декларации-Образец 6 и ГДД по ЗКПО за 2015 год. не е поискал от Окръжен
съд – Шумен да открие производство по несъстоятелност - престъпление по
чл.227б, ал.2 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА С.А.Н., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по
сметка на ОП-Шумен сумата от 579 лева /петстотин седемдесет и девет лева/,
представляваща направени деловодни разноски, както и 5 /пет/ лева такса за
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :