№ 1976
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 19521/21.07.2022г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* против Разпореждане № 14353/21.06.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 7462/2022г. по описа на ПРС, с което се отхвърля заявление на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, с искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу СТ. В. Б., ЕГН **********, за сумата от 1591, 79
лева главница, 30, 73 лв. договорна лихва, 177, 23 лева законна лихва, както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски.Указано е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането,
като довнесе дължимата ДТ.Предупреден е, че ако искът не бъде предявен в посочения
едноседмичен срок губи възможността да приспадне внесената ДТ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на чл. 411 от ГПК
от заповедния съд, като се поддържа, че в случая клаузите за главница, договорна лихва и
законна лихва за забава, не произтичат от клаузи с неравноправен характер, поради което не
е налице и пречка за издаване на заповед за изпълнение за същите.Моли се за отмяна на
обжалваното разпореждане, вместо което да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите,
претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е основателна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за
1
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение против СТ. В. Б., ЕГН **********, като кредитополучател, за сумата от 1591, 79
лева главница за погасяване на задължение по договор за кредит № 576066 от 13.03.2019г.,
сумата от 30, 73 лв. договорна лихва за периода 09 април 2019г. до 06 март 2021г., сумата от
177, 23 лева законна лихва за забава за периода 07 март 2021г. до 26 април 2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Заповедният съд е приел в обжалваното разпореждане, че в процесния договор липсва
методика за определяне на ГПР, както и не се сочи също дали са осъществени
плащания.Предвидено било заплащане на обезпечение при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение.Поради това заповедният съд е намерил, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е
пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на
издаване на заповедта и с тези мотиви е отхвърлил заявлението.
Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието
на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК.
В тази насока настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по см. на чл.
143 от ЗЗП на клаузите на договора, на които се основават вземанията на кредитора за
заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава.В договора изрично е посочен
размера на ГПР – 18, 95%, изчислен към момента на сключване на договора съгласно
допусканията в т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от него.Уговореният ГПР, в който се включва и ГЛП, не
надвишава определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, а предвидената в чл. 20, ал. 1 от
договора неустойка за непредставяне на допълнително обезпечение, се дължи само в случай
на забава за плащане на общото задължение на падежа, което не обуславя извод за скрито
оскъпяване на кредита.
Не са налице и данни за вероятна неравноправност на клаузата за възнаградителна
лихва, тъй като същата представлява цената, която заемополучателят плаща на заемателя за
предоставените му парични средства.Възможността за договарянето на такава лихва е
предвидена в закона – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е
задължителен елемент от съдържанието на договора – арг. от чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗПК.Поради
това наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва,
не е в противоречие с изискванията за добросъвестност.А дали уговорката в конкретния
случай води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, на този етап от производството не може да бъде направен такъв извод.
Претендираната лихва за забава представлява обезщетение за вреди от забавено
изпълнение по см. на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по същество, макар и мораторна по своя
характер, същата е законна лихва, която съдът присъжда при удовлетворяване на
претенцията за дължима главница.В този см. посочената сума е дължима за периода на
забавата.
2
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде
отменено, респ. делото да бъде върнато на заповедния съд за издаване на заповед за
изпълнение за процесните вземания.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14353/21.06.2022г., постановено по ч. гр. д. № 7462 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение
на претендираната сума от 1591, 79 лева главница, 30, 73 лева договорна лихва, 177, 23 лева
законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и за направените разноски, като
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на процесуалните
действия по него с издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* против С.В. Б., ЕГН
********** за сумата от 1591, 79 лева главница, 30, 73 лева договорна лихва от 09 април
2019г. до 06 март 2021г., 177, 23 лева законна лихва от 07 март 2021г. до 25 април 2022г.,
както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на глевницата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3