Р Е Ш Е Н И Е

 

... /20.3.2018 г.   

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение  в открито  съдебно заседание, проведено на  20.2.2018  година в състав:

 

Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

         при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9737 по опис на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

     

         Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК  за установяване на вземането на кредитора „М.К.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, офис 1 против длъжника П.Ц.П., ЕГН ********** *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.5000/17 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът  да заплати на кредитора  сумата от 720,40 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.07.2015г. до м.09.2015г., обективирано във фактура  № 270/30.09.2015г. и сумата от 480,26 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението – 12.04.2017г. до окончателното плащане.

         Твърденията в молбата са, че  вземането на ищеца произтича от задължения  по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014 г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г. за което е издадена  фактура  № 270/30.09.2015 г. Ищецът в качеството на изпълнител е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като собственик на самостоятелен обект в ЕС – ап.№ 31 в комплекс  „Макси”, к.к. „Св.Св.Константин и Елена”, гр. Варна, а ответникът П.Ц.П.  не е изпълнил задълженията си да заплати  дължимото  възнаграждение за месечна такса в размер на 240.13 лева и възнаграждение за посочения период. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5000/17 г.  Моли за  уважаване на иска и заплащане от страна на ответника на  разноските за производството.

           В срока за отговор  е постъпил такъв от ответника. Оспорва предявеният иск като неоснователен и моли да се отхвърли. Оспорва твърденията, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, както и за услугата, описана в издадената фактура на осн.чл.7 ЗС. Заявява, че сключеният между страните договор е нищожен поради липса на съгласие. 

           За обосноваване наличието на правен интерес от настоящия установителен иск ищецът сочи, че ответникът е подал  възражение против издадената по ч.гр.д.№ 5000/17 г.  на РС Варна  в негова полза заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК.

                  

                   Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа  страна:

           Предвид характера на предявения иск  за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на присъдената  по реда на чл.410 ГПК сума и наличието на  задължение за ответника,  а в тежест на ответника е да установи  изпълнение на задълженията си и възраженията за недължимост на същата. 

           Предявеният иск е с пр.осн.чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

           Видно от представените писмени доказателства между ищеца и ответника е налице договор за подръжка на общи части  от 08.12.2014 г. От същия се установява, че страните са постигнали съгласие за това „М.к.“ ЕООД  в качеството на изпълнител да извърши описаните в т.1.1 – 1.7 дейности във връзка с организационното, техническото и административното управление, касаещи недвижим имот на възложителя п.Ц.П., находящ се в жилищна сграда с адрес УПИ V-114 в кв.19 по плана на к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, гр.Варна срещу възнаграждение в размер на 1.30 лева /1.56 лева с ДДС/ за 1 кв.м. или 240.13 лева с включен ДДС месечно. Договорът е сключен за срок от една година като в същия е посочено, че същият може да се прекрати по взаимно съгласие на страните, при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа и при системно неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, договорът  може да се прекрати от възложителя с едномесечно предизвестие. 

             На 30.09.2015 г. е издадена фактура № ********* от ищцовото дружество с получател ответника за заплащане на сумата 720.40 лева с ДДС по договора за поддръжка ап.№ 31 за м.07-м.09.2015 г. Същата не е подпосана от получателя п.Ц.П.. 

             Ответникът  е изпратил на ищеца по иска нотариална покана с уведомление за прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на възложителя да заплаща договореното възнаграждение по договора за поддръжка и управление на общите части, считано от 08.12.2015 г.

              В отговор на същата покана ищецът е уведомил ответника по иска, че последният има задължение за такси за м.07, 08 и 09.2015 г. в размер на 720.40 лева, съгласно фактура № 270/30.09.2015 г. както и договорна лихва в размер на 72 лева, както и сума в размер на 480,26 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г.

              Не се спори, че същите частни документи са  получени от всяка от насрещните страни.  Не е спорно между страните и твърдението, че  ответникът П.П. през процесния период, а и към момента е  собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост -  апартамент № 31 с площ от 153, 93 кв.м., находящ се в комплекс „Макси“ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“.

              Договорът от който ищцовото дружество черпи права е сключен  в деня на придобиване правото на собственост  от П.П. – 08.12.2014 г.  

              Вземанията, произтичащи от това правоотношение, са заявени заповедното производство по ч.гр.д.№ 5000/2017 г. като е налице пълна идентичност с исковата претенция по настоящото дело.

               Събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно  издадени от ищцовото дружество фактури и представени  справки от НАП за регистрирани трудови договори с работодател ищеца кореспондират на  гласните доказателства и на приетото заключение на вещото лице по ССЕ като същите  се допълват.

                По искане на страните са разпитани две групи свидетели от показанията на които се установява, че  за процесния период ищецът е извършвал редовно дейности по поддръжка на общите части на сградата в ЕС с посочения адрес.  Съдът цени същите като последователни, логични и допълващи се.

               От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че в счетоводството на „М.к.“ ЕООД е отразена фактура № 270/30.09.2015 г. на стойност 720.40 лева с ДДС за вноски по договор за поддръжка на общи части за месеци юли, август и септември 2015 г. – по 240.13 лева на месец. По същите няма извършени плащания. 

                От анализа на събраните в производството писмени доказателства, съдът намира за установено вземането на ищеца за всеки от посочените периоди както по основание, така и по размер, дължими на основание договор от 08.04.2014 г. и прекратен на 08.12.2015 г. от възложителя.  Установи се от събраните в производството доказателства, че изпълнителят за същите периоди, както са посочени в заявлението и в заповедта за изпълнение е изпълнявал задълженията си чрез негови работници по трудово правоотношение  или чрез наети от него лица. Възраженията на ответника са останали недоказани. Съдът не изследва предпоставките за прекратяване на договора от 08.12.2014 г., тъй като същият е прекратен след процесния период.

                Съдът намира, че  от събраните в производството пред първата инстанция доказателства, ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване вземането си от ответника  по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да се уважи.   

                При този изход на спора и съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  ищецът  следва да заплати на ответника  разноски  за заповедното и за настоящото  производство  в размер на  379.50 лева по представения списък по чл.80 ГПК.

 

           Мотивиран  от изложеното, съдът 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че съществува вземането на кредитора  „М.К.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, офис 1  от  длъжника П.Ц.П., ЕГН ********** *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.5000/17 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът  да заплати на кредитора  сумата от 720,40 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.07.2015г. до м.09.2015г., обективирано във фактура  № 270/30.09.2015г. и сумата от 480,26 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението – 12.04.2017г. до окончателното плащане, на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

 

 

         ОСЪЖДА  П.Ц.П., ЕГН ********** *** да заплати на  „М.К.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „57-ма” № 3, комплекс „Макси”, офис 1 разноски за заповедното и за исковото производство  общо 379.50 лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от  съобщението до страните.

 

 

 

                                                  Районен съдия: