Р
Е Ш Е
Н И Е
№1778
гр.
Перник, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета година,
ІІ - ри състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. дело № 00047 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.Н.В. срещу Застрахователна компания
„Уника“АД за осъждане да заплати сумата в размер на 22 165 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пълно каско“,
както и сумата от 542,89 лева, представляващо обезщетение за забава, считано от
09.10.2018 г. до 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че между страните е сключен договор за застраховка
„Пълно каско“, отнасящ се за лек автомобил марка „Ауди А 4“, модел „Авант“, с
рег. № ***, със срок на действие от 01.11.2017 г. до 24:00 часа на 31.10.2018
г. В застрахователната полица № 17001111951 била посочено, че застрахователната
сума е в размер на 22 165 лева по клауза „Пълно касако“. Пояснява се, че в
периода от 23:00 часа на 06.07.2018 г. до 10:00 часа на 07.07.2018 г.
автомобилът е откраднат, за което било образувано досъдебно производство №
329/2018 г. по описа на 02 РУ ОДМВР – гр. Перник. Ответното дружество било
своевременно уведомено за извършената кражба на автомобила, но отказало да
изплати застрахователно обезщетение, тъй като представеният контактен ключ не
отговарял на номера на спецификацията на застрахователната полица.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите
претенции. Твърди се липсата на настъпило застрахователно събитие.
Представеният от ищеца ключ на автомобила не отговарял на спецификацията на
застрахованото МПС по застрахователната полица. Ключът не бил разчетен, което
означавало, че не би могла да бъде извлечена запаметената информация. Която
дава данни за рамата на автомобила. Ответната страна се позова на клаузи т.
6.5.17 и т. 12.6 от Общите условия, които давали основание за отказ от заплащане
на застрахователно обезщетение. Счита за
завишено претендираното обезщетение, доколкото действителната стойност е
15 000 лева. Не оспорва обстоятелството, че на датата на процесното
събитие между страните е налице сключен застрахователен договор по застраховка
„Каско на МПС, клауза „А“ – Пълно каско, за което е налице застрахователна
полица № 17001111951, със срок на валидност от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г.
Посочва се, че е налице уведомление за настъпило застрахователно събитие.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото
доказателства и
посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните
не спорят, а и от застрахователна полица № 17001111951 от 01.11.2017 г. и добавък № 1/20.12.2017 г. към нея се
установява, че между страните по делото е наличен сключен застрахователен
договор „Каско, клауза
A“ – пълно
каско. По силата на този договор е
застрахован лек автомобил марка „Ауди А 4“, модел „Авант“, с рег. № ***, със
срок от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. Страните уговорили застрахователна сума
в размер на 22 165 лева. Видно от
застрахователната полица „Каско, клауза А“ и т. 5.1.3 от Общи условия за
застраховане, ответното дружество поело задължение да покрие всички рискове,
сред които е кражба. Видно от полицата страните са уговорили самоучастие на
застрахования с 5 % от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като
сумата на самоучастието ще се приспада от обезщетението.
Клаузата
на т. 6.5.20. б. „е“ от общите условия дава възможност на застрахователя в
случаите на кражба да откаже изплащане на обезщетение, ако на застрахователя не
са предадени в момента на установяване на кражбата на автомобила като
доказателство всички комплекти ключове – декларирани от застрахования при
сключване на застраховката. В тази насока е т. 12.3.8 от общите условия, която
предвижда задължение на застрахования при кражба да предостави всички налични
контактни ключове. В т. 8.2 от общите условия е предвидено, че самоучастието не
се прилага при настъпване на застрахователно събитие кражба на МПС.
В
т. 9.4 от общите условия е предвидено задължение на застрахователя преди
сключването на застраховката да извърши оглед и заснемане на МПС, които имат за
цел неговото идентифициране, определяне на техническото състояние, наличието на
липси на повреди и стойността на автомобила. В клаузата се акцентира, че
застрахователният договор не влиза в действие, ако не е извършен оглед и
заснемане на автомобила.
По
делото е приложен препис от постановление № 1725/28.08.2018 г. на прокурор от
Районна прокуратура - Перник, от което се установява наличието на образувано
досъдебно производство № 329/2018 г. по описа на Второ РУМВР гр. Перник за
извършено за времето от 23:30 часа на 06.07.2018 г. до 10:00 часа на 07.07.2018
г. престъпление кражба по чл. 194, ал. 1 НК, отнасящо се за обсъждания
застрахован автомобил.
По
делото е разпитан свидетеля Е. С., който дава информация, че ищецът споделил с
него, че през лятото на 2018 г. му откраднали колата марка „Ауди“, която била паркирана
в близост до дома му. Свидетелят дава информация, че автомобилът е бил запазен
и че се возил в него. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са
логични, последователни и намиращи опора в документите, съставени от
прокуратурата.
Съдът,
съобразявайки съвкупно постановление № 1725/28.08.2018 г. на Районна
прокуратура – Перник и показанията на свидетеля С. достига до извод, че за
времето от 23:30 часа на 06.07.2018 г. до 10:00 часа на 07.07.2018 г. е
настъпило застрахователното събитие кражба на обсъжданото МПС. В тази връзка
следва да се отбележат за неоснователни възраженията на ответника за наличието
на застрахователна измама или липсата на настъпило застрахователно събитие. Следва
да се отбележи, че представените постановления на Софийска районна прокуратура
не установяват направените възражения, доколкото е налице отказ за образуване
на досъдебно производство, а и твърдения за наличие на застрахователна измама,
извършена от ищеца, следва да се установи единствено и само с влязла в сила
присъда, каквато липсва.
Ищцовата
страна информирала на 09.07.2018 г. застрахователното дружество за настъпилия
застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета №
17110010873/09.07.2018 г. Видно от уведомителното писмо на ищца, което е
подписано от представител на застрахователя се установява, че И.Н.В. е
предоставил на ответното дружество един брой контактен ключ на автомобила,
както и документи. Впоследствие с приемо – предавателни протоколи с дати
07.09.2018 г., 13.09.2018 г. и 17.09.2018 г. ищецът предоставя допълнителни
документи, които са му изискани от застрахователя.
С
писмо изх. № 3621 от 21.09.2018 г. на ответното дружество се информира ищцовата
страна за отказа да се изплати застрахователното обезщетение по обсъжданата
преписка по щетата, като се позовава, че контактният ключ не отговарял на
спецификацията на застрахованото МПС.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно оценителна експертиза, което
не е оспорено от страните по делото. Вещото пояснява, че кум месец юли 2018 г.
стойността на автомобила е 18 400 лева. Дава информация, че представеният
му от представител на ответното дружество контактен ключ не отговарял на
спецификациите на лек автомобил марка „Ауди А 4“, модел „Авант“. Съдът кредитира
така изготвеното заключение, тъй като вещото лице е дало обосновано и подробно
заключение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира
следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.
В
тежест на ищеца е да докаже следното: 1). валидно сключен застрахователен
договор към момента на застрахователното събитие; 2). настъпване на самото
застрахователно събитие; 3). уведомяване на застрахователя за настъпването на
събитието в срок; 4). установяване на размера на щетата, чието възстановяване
се дължи. При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за
отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.
По
делото се установи наличието на сключен застрахователен договор по полица №17001111951
от 01.11.2017 г. към момента на настъпване на застрахователното събитие: за времето
от 23:30 часа на 06.07.2018 г. до 10:00 часа на 07.07.2018 г. Установява се
настъпило застрахователно събитие кражба, което се подкрепя от свидетелските
показания и писмените доказателства. Установи се още, че ищцовата страна е
уведомила на 09.07.2018 г. ответното дружество за настъпването на
застрахователното събитие.
Съгласно
чл. 386, ал.
2 КЗ
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Тоест обезщетение се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1
КЗ. В тази връзка и с
оглед приетото по делото заключение по допуснатата съдебна оценителна
експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, следва да се приеме, че действителната стойност на процесния автомобил
към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от
18 400 лева.
Съобразно
нормата на чл. 405, ал.
1 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или ал. 5 КЗ, т. е. в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. По идентичен начин са
уговорили страните тези обстоятелства в т. 12.23 от общите условия. По делото
се установи, че на 17.09.2018 г. са представени с протокол всички документи по
заведената щета, поради което уговореният срок за изплащане на застрахователно
обезщетение изтича на 08.10.2018 г.
Не
са налице условията за намаляване на обезщетение поради самоучастие на
застрахования, тъй като т. 8.2 от общите условия е предвидено, че самоучастието
не се прилага при настъпване на застрахователно събитие кражба на МПС.
Неоснователно
е възражението на ответника за отказ за изплащане на застрахователното
обезщетение, основаващо се на това, че представеният от ищеца ключ на
автомобила не отговарял на спецификацията на застрахованото МПС. Съгласно
изискванията на т. 9.4 от общите условия
застрахователят е длъжен да провери техническото състояние на автомобила, което
е свързано с ползването на контактния ключ за да се установи дали работи
двигателя. Нещо повече в тази клауза е посочено, че една от целите на огледа е
идентификация на МПС – то. Застрахователят никъде не е отразил нередност при
ползването на ключа, поради което се стига до извод, че момента на сключване на
договора за застраховка е бил наличен контактен ключ съответстващ на
спецификациите на застрахованото МПС. Важно е да се отбележи, че
застрахователят има задължение да извърши заснемане на автомобила, което е
свързано с цел установяване състоянието му към момента на сключване на договора
за застраховка, за да има възможност да се
противопоставя на неоснователни претенции на застраховани за вреди, които са
настъпили преди датата на договора. При положение, че застрахователят се
позовава, че представеният му контактен ключ не е този на застрахования
автомобил, то следва да разполага със снимков материал на контактния ключ, което
е необходимо за предоставяне на възможността на застрахования да се
противопостави на неоснователни претенции на застрахователя, основаващи се на
представяне на ключ от друг автомобил, при положение, че вече е предаден на
дружеството застраховател. Противното разбиране би означавало да се даде недобросъвестната
възможност на застрахователя да подмени ключа след неговото му предоставяне от
застрахования, като след това се позове на отказ за плащане застрахователно
обезщетение. В този смисъл съдът не приема за доказано, че предоставеният ключ
на вещото лице от ответното дружество е идентичен с този, който е предаден от
застрахования при настъпване на застрахователното събитие кражба.
Горното
води до извод за основателност на исковата претенция до размера от 18 400
лева, като претенцията за разликата от тази стойност до предявения размер от 22
165 лева следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Падежът настъпва
на 09.10.2018 г. (15 работни дни след 17.09.2018 г.), което означава, че
лихвата за забава възлиза на дължимата главница възлиза на 449,81 лева, до
който размер е основателен акцесорния иск, а в останалата му част до
претендирания размер на 542,89 лева следва да се отхвърли.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съобразно уважената част на исковата претенция. Същият е направил разноски както следва: 936,60 лева - държавна такса, 1400 лева –– адвокатски хонорар и 100 лева – депозит за вещо лице. Съдът, като взе предвид уважената част на исковите претенции и направените разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се заплати сумата от 2105,63 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на иска поради уваженото възражение за съдебно прихващане. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева и 100 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 200 лева. Съдът, като взе предвид отхвърлената част на исковите претенции и направените разноски, съобразени с общия размер на исковете, достига до извод, че следва да му се заплати сумата от 33,98 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“АД, ЕИК *********, съ седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 18 400 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, инкорпориран в застрахователна полица № застрахователна
полица № 17001111951 от 01.11.2017 г. и добавък № 1/20.12.2017 г. към нея, за настъпило
за времето от 23:30 часа на 06.07.2018 г. до 10:00 часа на 07.07.2018 г. застрахователно
събитие „кражба“ на лек автомобил марка марка „Ауди А 4“, модел „Авант“, с рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 449,81 лева, представляваща обезщетение
за забава, считано от 09.10.2018 г. до 04.01.2019 г., и ОТХВЪРЛЯ искова претенция за разликата от уважения размер
18 400 лева до предявения размер от 22 165 лева – застрахователно
обезщетение и исковата претенция за разликата от 449,81 лева до предявения
размер от 542,89 лева – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Уника“АД,
ЕИК *********, съ седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 2105,63 лева -
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
И.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна
компания „Уника“АД, ЕИК *********, съ седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 18 сумата в размер на 33,98 лева – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.