РЕШЕНИЕ
Номер436/22.07. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На трети юли Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Наташа Динева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00883 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1158-003937 от 22.10.2018 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД на МВР-Перник, с което на С.С.С., ЕГН ********** за извършено 05.09.2018 г. в гр. Перник нарушаване на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено на основание чл. 183, ал.4, т. 8 от същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).
В жалбата си С.С.С. твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли НП да бъде отменено изцяло. Лично или чрез свой процесуален представител не участва в хода на съдебното производство, за което е редовно призован.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 05.09.2018 г. свидетелят П.В.С., изпълнявайки служебните си задължения като „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, съставил в присъствието на жалбоподателят С.С.С. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за това, че на 05.09.2018 г. същият е паркирал товарен автомобил „Форд Транзит Конект” с рег. № *******в зоната на кръстовището на ул. Физкултурна и ул. Самоков в гр. Перник.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 18-1158-003937 от 22.10.2018 г., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган (АНО) приел констатациите изложени в АУАН, като за нарушаване на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на С. административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.8 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 24.04.2019 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия Д,
№ 0705531 от 05.09.2018 г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра
на МВР. Разпитаните свидетели П.В.С. и Я.Г.С. не свидетелстват за
обстоятелствата при които е било констатирано процесното нарушение, като
твърдят, че не си спомнят за конкретния случай.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят П.В.С. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
Настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени императивните разпоредби съответно на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от същия закон доколкото извършеното описание на приетото за осъществено от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно и в достатъчна степен, за да може нарушителят адекватно и в пълен обем да упражни правото си на защита срещу предявеното му административнонаказателно обвинение. Съображенията са следните:
Разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП забранява паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него, т.е. законодателят е предвидил две отделни хипотези, поради което и нарушението следва да бъде описаното по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение в коя хипотеза и при какви фактически параметри е осъществил вмененото му нарушение. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. Актосъставителят не е изпълнил вмененото му в разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН задължение да даде описание на твърдяното нарушение и да очертае всички съставомерни обстоятелства, при които същото е извършено, тъй като след като е приел, че местонахождението на превозното средство не е на самото кръстовище, а в неговата зона е следвало да конкретизира паркирането на колко метра от самото кръстовище е било извършено, за да се прецени дали нарушението е съставомерно по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Този недостатък при описанието е пренесен и от АНО в обжалваното НП. При предвидените от законодателя в чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП две коренно различни хипотези е недопустимо същите да бъдат смесвани, тъй като това води до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, доколкото по този начин съществено се ограничава правото му на защита и се възпрепятства възможността му да се ориентира в обстоятелствата свързани с точно местонахождението на паркираното моторно превозно средство спрямо самото кръстовище, за да изгради своята защитна теза, адекватна на същите (т.е. след като неправомерното поведение на водача не е реализирано на самото кръстовище, то изрично е следва да бъде отразено конкретното разстояние от него). Така формулирано административнонаказателно обвинение създава неяснота относно точното място на нарушението, но и разкрива допусната непълнота при отразяване на административното нарушение, доколкото липсва съставомерен негов елемент.
Съдът констатира, че освен
допуснатото в хода на административнонакателното производство горепосочено
съществено процесуално нарушение, вмененото на жалбоподателя административно нарушение
се явява и недоказано. Това е така по
следните съображения:
Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели П.В.С. (актосъставител) и Я.Г.С. (очевидец, възприел местонахождението на паркирания автомобил) заявяват пред съда, че не са съхранили спомените си за конкретния случай, което макар и да е житейски оправдано, поради естеството на изпълняваната от тях длъжност и ежедневното констатиране на нарушения на правилата за движение по пътищата, то този факт категорично сочи за доказателствената необезпеченост на изложените в АУАН фактически констатации. Декларацията на актосъставителя, че поддържа написаното в акта не би могла да удовлетвори изискванията за пълна и несъмнена доказаност на вмененото административно нарушение. Не е спорно, че АУАН съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, но съдът е обвързан от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към чл. 14, ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Ето защо разглеждайки делото и по същество, настоящият състав констатира, че след като тежестта за доказване на твърдяното административно нарушение е на наказващия орган и при разпита на свидетеля С., който е очевидец на нарушението същият не може да изясни разстоянието на което товарния автомобил е бил паркиран от самото кръстовище, то съдът е разколебан в изводите дали реално е било обективирано нарушението по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Настоящият състав отбелязва и че независимо от регламентираната в чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения АУАН, доказателствената тежест остава за АНО, тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност, визирана в чл. 16 от НПК към който препраща чл. 84 от ЗАНН поради което и приема, че вмененото на С.С. нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. не е доказано по несъмнен начин.
Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното НП следва да бъде
отменено, тъй като е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1158-003937 от 22.10.2018 г., издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, с което на С.С.С., ЕГН ********** за извършено 05.09.2018 г. в гр. Перник нарушаване на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата му е наложено на основание чл. 183, ал.4, т. 8 от същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател: /п/
Вярно с оригинала,
ИГ