№ 815
гр. Б., 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120203398 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от К. А. Р., ЕГН **********, от
***************** чрез адв.А. А. от БАК срещу Наказателно постановление № 24-3388-
000202/16.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Б., РУ 05 Б., с което за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата са изложени преимуществено бланкетни по своята формулировка
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, мотивирани с декларативно съображение за неспазване на установените в
ЗАНН правила на чл.42 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.
В о .с.з. административно-наказващият орган,редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
В о.с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.А., който настоява за
отмяна на наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
1
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с №1198765/05.03.2024 г. , в който били
изложени следните обстоятелства: На 05.03.2024 г., в 02.27 часа, в гр.Б., бул. „С.С.“ до
Жандармерия с посока кв.В. управлява л.а. „Ф.П.“ с рег.№ * **** **, собственост на Б.А.М.-
Р.а,като при извършена проверка се установили следните обстоятелства: 1. Водачът
управлява без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът;
2.управлява МПС с незначителна неизправност – неработещ десен фар.
Индивидуализирана била в АУАН и правната квалификация на първото
нарушение, съответно по чл.137а,ал.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя.
В изпълнение на правомощията си, Началник Сектор в ОДМВР Б., РУ –05 Б.,
издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят К. Р. е санкциониран
за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т.7,предл. 1 от
ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева. С мотивирана резолюция №24-
3388-М000046/16.07.2024 г. е прекратил административно-наказателното производство в
съставения АУАН за нарушението по чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП на основание чл.54,ал.1,т.8 ЗАНН,
т.к. срещу същото лице и за същото деяние има влязло в сила НП №24-3388-
000147/28.05.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните и приложени в
административно-наказателната преписка писмени материали, както и от приобщените в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля В.
В. Р. , чийто информационно-съдържателни страни ще бъдат обсъдени подробно в
изложението по същество относно правилното приложение на процесуалния и материален
закон.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, както и в
аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор
в ОДМВР - Б.,РУ 05 Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице
– инспектор при ОДМВР-Б. по арг. на т.3.7 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване
на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията
на процесуалния закон, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Признаците от състава на предявеното с административно-наказателното
обвинение нарушение са индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да
разбере, в какво е обвинен, като е постигната тъждественост между цифрово
индивидуализиране на правната квалификация на нарушението и словесно описание на
2
фактическите му елементи. Правилно е индивидуализирана правната квалификация на
нарушението в АУАН – чл.137а, ал.1 ЗДвП и е приложена относимата санкционна норма на
чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като за
неизпълнение на това задължение е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 50
лева в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът след цялостна проверка и внимателна преценка на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, като съобрази тяхната последователност, описателност ,
информативност и рационалност в свидетелския разказ на актосъставителя, формира вътрешна
увереност за доказаност на фактическия състав на нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Изводите за
релевантните обстоятелства и факти на настоящия състав са формирани в съответствие с
информацията от събраните гласни доказателства, а аргументите на съда обхващат смисловия и
информационен техен капацитет, отделните им съдържателни аспекти и логическа взаимовръзка с
пълноценното изясняване на времето, мястото, начина на извършване на нарушението.
Показанията на актосъставителя – св.В. Р., интерпретирани в аспекта на използувания
при класификацията им критерий-отношение към основния факт, безспорно са пряк доказателствен
източник. Тези показания независимо от изминалия времеви период са пълни, детайлни, конкретни
и категорични. Независимо от въздействието на фактори като изминалото време,а и с оглед
динамиката и естеството на професионална ангажираност,предпоставящи смесване на сходни
факти от различни случаи, свидетелят детайлизира съвсем пунктуално, точно и житейски
правдиво, своите запазени и подробни възприятия относно конкретния случай и
фактическата картина на осъщественото нарушение. Тези негови възприятия са били
потвърдени от собствения му визуален опит,поради което и предвид независимата и
обективна свидетелска нагласа, произтичаща от длъжностното качество на свидетеля,
настоящата инстанция се доверява изцяло на показанията,за да приеме,че административно-
обвинителната теза, основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив.
Свидетелят пресъздаде в пълнота спомена си относно проверката; че е възприел с
категоричност водача Р. без поставен предпазен колан в процеса на управление на МПС л.а. „Ф.П.“
с рег. №* **** *,тъй като пунктът по местоизвършване на проверката -постановъчен пункт
на бул. „С.С.“ до Зонално жандармерийско управление бил осветен, че водачът е
бил сам в автомобила,че приближавайки и подчинявайки се на подадения знак със стоп-палка
водачът Р. на процесното МПС е бил ярко осветен и без предпазен колан, с какъвто автомобилът
бил оборудван; че водачът Р. не е бил с видими здравословни увреждания или дефицити, нито
представил медицински документи за наличие на такива.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като притежаващи необходимата
3
логическа и хронологическа последователност и категоричност. Свидетелят е имал
достатъчно време да забележи и запамети външността на водача К. Р. и начина на
управление на МПС в конфликт с изискването на чл.137а,ал.1 ЗДвП,още повече,че детайлът
относно липсващия предпазен колан е зрително възприет и запомнен, предвид което
свидетелят е изградил твърда убеденост в достоверността на своите възприятия. Свидетелят
заяви,че е невъзможно визуалните му впечатления относно тази фактическа подробност –
липса на поставен предпазен колан от водача, да не са точни,тоест да е приел приблизително
възможното за съвпадащо с действителността. Според актосъставителя, независимо от
наличието или липсата на тъмни дрехи на водача, ярката осветеност от двете страни на
автомобила, е довела до ясно изразяване и фокусиране на липсващия предпазен колан между
седалката и гредата между двете врати.
Ето защо съдът прие за безспорно доказано, че на 05.03.2024 г., в 02.27 часа, в
гр.Б., бул. „С.С.“ до Жандармерия с посока кв.В. жалбоподателят управлявал л.а. „Ф.П.“ с
рег.№ * **** **, собственост на Б.А.М.- Р.а,като при движение управлявал без поставен
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Законосъобразно е приложена в наказателното постановление и санкционната
норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, тъй като същата предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв.
водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан или носене на каска.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че е дадена правилната правна
квалификация на нарушението и че за същото е приложена правилната санкционна норма.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е въведена презумпция, съгласно която,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Тази презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е върху
нарушителя. В настоящия случай, жалбоподателят не е проявил доказателствена активност
за попълване на доказателствата с относимата в целената от него благоприятна перспектива
информация, опровергаваща констатациите в АУАН и конфронтиране с фактите, изведени от
показанията на св.В.Р., от което да се направи различен извод, а именно, че нарушението не е
извършено.
Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване
на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото
използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние. /в т.см. Решение № 1610 от 20.11.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2149/2020
г. и Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1456/2020 г./
Не са релевирани конкретни аргументи от фактическо естество, че при поставянето на
обезопасителен колан към датата на проверката би се оказало застрашено здравословното
състояние на К. Р.. Не са представени доказателства, сочещи на заболяване или обективно
уязвимо физическо или физиологическо състояние, при което употребата на
обезопасителния колан би била противопоказна за здравето на водача. Още повече, че
4
конкретни съображения за наличието на факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от
ЗДвП, следвало да бъдат изложени по време на проверката с представяне на нужните
доказателства. / в т.см. Решение № 1174 от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1456/2020 г./
С оглед липсата на правоизключващи възражения, въвеждащи факти и
обстоятелства,попадащи в нормативния обхват на изключенията, изчерпателно лимитирани
в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, съдът приема, че не са налице фактически установени изключващи
изпълнението на задължението за носене на обезопасителен колан факти и обстоятелства./
Решение № 492 от 14.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 446/2022 г./
Предвид изложената мотивация съдът намира, че фактическите и правни изводи в
НП за осъществен от К. Р. състав на административно нарушение по чл.137а,ал.1 ЗДвП са
обосновани,законосъобразни и правилни, предвид което процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-3388-000202/16.07.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Б., РУ-05 Б., с което на К. А. Р., ЕГН ********** , за
нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено
наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5