Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.Добрич, 10. 04.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
административен съд, в публично съдебно заседание на десети март,
две хиляди и двадесета година ІІ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА МИЛЕНА
ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша
докладваното от съдия Милена Георгиева касационно административно дело № 28/ 2020
год. и установи следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от “****” ЕООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ул Хан Аспарух №10 , вх.В, ап.24, представлявано от управителя
П.П.Н., подадена чрез адв. С.К., срещу
Решение № 134/ 28.11 2019г., постановено по н.а.х.д. № 108 по описа на Районен
съд Балчик за 2019 година. С оспорваното решение е изменено Наказателно постановление №362353-F401560 /08.10. 2018г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“-Варна, в ЦУ на НАП, с което на касатора, за констатирано
нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.185,ал.2,във
връзка с чл.185,ал.1, от ЗДДС, е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева,
като съдът е намалил размерът на
санкцията на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът
настоява за отмяна на оспорваното решение, респективно отмяна на наказателното
постановление.Счита съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно,
постановено без да е изследвана изцяло и задълбочено фактическата обстановка,
при което съдът е достигнал до неправилни изводи. В подкрепа излага подробни съображения.В
съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът се представлява от юрисконсулт С. ****, който оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич
дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението
на РС-Балчик за правилно и законосъобразно.При издадения АУАН и НП няма
допуснати процесуални нарушения. Безспорно е доказано допуснатото нарушение. Правилно
и мотивирано първоинстанционният съд е изложил,защо следва да се намали
санкцията към минимума, предвиден в закона.Пледира Решението да бъде оставено в
сила.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежно
упълномощено лице и относно Решение,с което се засягат правата на касатора.Разгледана
по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За
да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. ЗАНН във връзка с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, съдът
намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с жалба от “****” ЕООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ул. Хан Аспарух №10 ,вх.В, ап.24, представлявано от
управителя П.П.Н., подадена чрез адв. С.К.,
срещу Наказателно постановление №362353-F401560
/08.10. 2018г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, в ЦУ на
НАП, с което на касатора, за констатирано нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.185,ал.2,във връзка с чл.185,ал.1, от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 600 /шестсотин/ лева. Наказанието е наложено за това че
при извършена проверка на 21.08.2018 г. на търговски обект ресторант
“Хемингуей”, находящ се в гр.Балчик, ул.”Приморска” №8,стопанисван от касатора,
органът по приходите е констатирал,че съгласно междинен отчет от ФП на
монтирания в обекта ЕКАФП, оборотът е 804,29 лева, а фактическата наличност е в
размер на 209.70 лева. Проверяващите са установили,че фискалното устройство
притежава функциите “служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но във
фискалното устройство няма записана сума като „служебно изведена“. Установената
промяна в касовата наличност е в размер на 594,59 лева и представлява извеждане
на пари от касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на
извършване и с точност до минута. За извършената проверка е съставен протокол. АНО е приел,че е налице нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти,чрез фискални
устройства.В наказателното постановление е коментирано възражението срещу съставения
АУАН, но същото не е уважено. Описани са доказателствата,които потвърждават
установеното нарушение. Наказващият орган е посочил, че при определяне размера
на наказанието е взел предвид всички смегчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Преценил е ,че липсват предпоставки да се приложи чл.28 от ЗАНН и е определил
наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева,на основание чл.185,ал.2,във
вр.с ал.1 от ЗДДС.
За да измени наказателното постановление, съдът е приел фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, която се подкрепя от показанията на св. Боев и
Сиракова, както и от приобщените по делото писмени доказателства. Според съда ,
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на
въззивника. Съдът е приел също,че наказващият орган и проверяващите служители
са спазвали материалноправните норми и правилно са ги приложили. Пълно и точно
е изяснена фактическата обстановка. Събрани са доказателства от които по категоричен
начин се установява извършване на визираното нарушение и неговият
извършител.Съдът е приел за безспорно,че нарушението се състои в това, че
търговецът, извън случаите на продажба не е отбелязвал всяка промяна на
касовата наличност на ФУ, чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Обсъдил е приложението на
чл.28 от ЗАНН, като е изложил съображение,че не са налице условия случаят да
бъде определен като “маловажен”. Съдът е коментирал и размера на санкцията, наложена
над минимума, определен в законовия текст като е преценил, че същият е завишен
и го е намалил към определения от закона минимум от 500 лева.
Настоящият
състав, като прецени изложените от касатора основания и събраните във
въззивното и касационното производство доказателства, споделя изцяло изводите
на съда за доказаност авторството на деянието,съответно за реализирано от
дружеството нарушение,посочено в атакуваното наказателно постановление. Същото
е издадено от компетентен орган.При издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна, съответно отмяната на
съдебното решение на това основание. При преценка на оспорвания съдебен акт
касационният състав установи, че решаващият съд е събрал и обсъдил всички
относими към спора доказателства и е посочил въз основа на кои от тях приема за
установена фактическата обстановка по делото,респективно въз основа на кои
доказателства безспорно е установено визираното в акта и постановлението
административно нарушение, като при събиране на доказателствата не са налице
процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба,че не става ясно защо съдът е приел,че е осъществен съставът
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Относно съставът на
нарушението съдът е изложил достатъчно ясни мотиви и е посочил съответните
доказателства за направения от него извод. В тази връзка неоснователно се явява
и твърдението, че съдебният акт е твърде лаконичен. Това твърдение се
опровергава от съдържанието на самото решение. Съдът е изследвал изцяло и
задълбочено фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод. Изводите на
съда, след като се е обосновал мотивирано, са израз на неговата вътрешна воля, която
воля не подлежи на преценка от касационната инстанция. В случая съдът е
формирал вътрешното си убеждение при условията на непосредственост, след като
са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими
доказателства, свързани с наличието на визираното нарушение.
Следва да се отбележи,че защитата във
въззивното и в настоящото съдебно производство се свежда до посочване на
причините, които са довели до невъвеждането във ФУ на установената разлика по
междинния отчет и наличните парични средства, но тези обяснения не водят до
извод,че не е извършено визираното в НП административно нарушение. Вярно е,че
нарушението не е довело до ощетяване на фиска,но това не се оспорва от АНО и
именно поради това, имуществената санкция е наложена по чл.185,ал.1,във вр.с
чл.185,ал.2, предложение последно от ЗДДС. Безспорно от доказателствата по
делото е установено, че в проверявания
обект е била налична разлика между изведения междинен отчет от ЕКАФП и
наличността в касата и тази разлика не е отразена във ФУ чрез операцията „служебно изведени” суми и точно
нормата на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ,въвежда за търговците
задължение,извън случаите на продажба,всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата на фискалното
устройство/ да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите “служебно въведени” или “служебно
изведени” суми.
Предвид изложеното, касационният
състав, споделя изцяло изводите на съда за доказаност авторството на деянието,
съответно за реализираното от търговеца
нарушение,посочено в наказателното постановление. Същото е издадено от
компетентен орган.При издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат неговата отмяна,съответно отмяната на съдебното
решение на това основание.Не са налице и условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание
чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН
Административният съд гр.Добрич
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 134 от 28.11.2019г.
на Балчишкия районен съд, постановено по н.а.х.д.№ 108 по описа на съда за 2019
г.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.