№ 415
гр. П., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200487 по описа за 2023
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0314-000274 от 22.05.2023 г. на Началник на
РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б. , с което на А. А. Е. са наложени следните административни
наказания - “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано, като излага доводите
си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, изпраща и упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Началникът на РУ П. не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо
излага становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ПРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2023 г. в с. П., общ. П., в района на магазин „Кооп“ движението било контролирано
от представители на РУ – П. към ОД на МВР - гр. Б., а именно свидетелят Б. И. и колегата
му И. Д.. Имало много хора, сергии, тъй като на следващия ден бил празникът на селото.
Жалбоподателят А. Е. в 21.44 часа управлявал собствения си лек автомобил, марка “Сузуки
Витара” с рег. №***, като се движел по ул. "Я.С." в посока Главен път 3-198. В този момент
полицейските служители И. и Д. се намирали на пътното платно, като възприели
1
движението управлявания от жалбоподателя Е. лек автомобил. На пътя, на който стоели
полицейските служители, свидетелят И. му подал сигнал със стоп - палка за спиране.
Жалбоподателят минал покрай свидетелите и продължил движението си като първоначално
намалил скоростта си, а впоследствие подал газ рязко и тръгнал в посока главния път.
Поради това било предприето преследване, след като преди това се докладвало в дежурната
част на РУ П. и по-късно водачът е спрян извън населеното място, по Главния път за ГКПП
З. към язовир. Тестван е с дрегер, който отчел 0,5 промила алкохол.
Във връзка с тези констатации на 30.04.2023 г. свидетелят Б. И. съставил на жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение № 23-0314-000274, серия GA, Бл. №
853349 за това, че водачът след подаден сигнал със стоп – палка по образец и светлинен
сигнал с фенерче не се подчинява, ускорява и не спира. Актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Нарушителят е отказал да
подпише акта, както и отказал да получи екземпляр от него, което е удостоверено с
подписите на свидетел. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 23-0314-000274 от 22.05.2023 г. на
Началник на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б., с което на А. А. Е. са наложени следните
административни наказания - “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Б.
И., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-
голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетеля И. – част от
полицейския екип, който към този момент е осъществявал контрол по регулиране
безопасността на движение по пътищата в този участък, който е очевидец на нарушението и
лично и непосредствено е възприел действията на жалбоподателя. В показанията си
служителят на МВР непосредствено сочи посоката на движение на превозното средство и
възприетото от него нарушения, допуснато от водача. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията му са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочения свидетел не се е намирал в никакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същият не може да
се счита за заинтересован или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се
отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се извършва в
обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите на МВР да
установят и санкционират правонарушителите.
За твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание от
неговия защитник не се представиха доказателства, поради което съдът ги намира за
голословни. Самият жалбоподател, въпреки че присъства в съдебните заседания, не се
възползва от правото си даде обяснения, не доведе и искания свидетел, въпреки, че
неколкократно му бе дадена тази възможност, т.е. не са налице каквито и да е доказателства,
оборващи възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 23-0314-0002274 от 22.05.2023 г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б., съгласно заповед Рег.
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
2
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление –
тези на чл. 53 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на
административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден
сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от
полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде
подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и
чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/.
Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол
трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 30.04.2023 г.
жалбоподателят А. Е. е управлявал описаното МПС и в района на магазин „Кооп“ в с. П. на
жалбоподателят е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп
палка и и светлинен сигнал с фенерче, поради което няма как да не се приеме, че той е
възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място. Жалбоподателят А. Е. не само, че не е
изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место, а е продължил
движението си като първоначално е намалил скоростта, а после рязко е подал газ. В
подкрепа на изложеното са показанията на полицейския служител - И., който е пряк
очевидец на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката.
Проверката е извършена в тъмната част на денонощието, но на осветено място,
допълнително подаден и светлинен сигнал с фенерче, като на самата улица, където са се
намирали полицейските служители мястото е било достатъчно видимо, въпреки че е имало
хора и автомобили в центъра на селото заради предстоящия празник - събор. Т. е.
подаденият на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от
него. В този смисъл при преминаване на автомобила покрай тях жалбоподателят първо е
намалил скоростта, но после я е увеличил, поради което се налага извода, че ясно е възприел
подадения от свидетеля Б. И. сигнал със стоп - палка. Следователно, от значение в случая е
единствено, че водачът на МПС не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка МВР по
образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно
посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от
показанията на посочения свидетел, снети при разпита му в съдебно заседание. От своя
страна нарушителят не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа, а твърденията,
че е бил изморен, защото се е връщал от полска работа и не е забелязал сигнала заради
множеството коли и хора съдът не възприе по изложените по –горе аргументи.
В допълнение следва да се посочи, че е предприето преследване и водачът е установен извън
селото, по главния път, т.е. очевидно се е опитал да избяга и да се укрие. Резултатът от
дрегера също е косвена индиция за мотивите на нарушителя, макар и граничен и в този
смисъл несъставомерен, същият показва, че А. Е. е употребил алкохол и е искал да избегне
проверката.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
3
обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като
не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден
сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с
“глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно
наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на
задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране
на движението, правилно е индивидуализирал и наказанието, като е наложил наказание в
максималния, предвиден в закона размер.
Следва да се посочи, че деецът не само не се е подчинил, а е избягал, предприето е
преследване, установен е извън населеното място, тестван е и доказано, че е употребил
алкохол /макар и да е под необходимото, за да бъде нарушение/. Освен това от справката за
нарушител/водач се установяват предходни нарушения, както и че на същата дата му е
съставен втори акт – за отказ да изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, по
който е издадено наказателно постановление и е отбелязано, че същото е влязло в сила на
16.06.2023г.
Представи се от защитата доказателство, че жалбоподателят е баща на две малолетни деца,
но горното не би могло да се отчете като обстоятелство, налагащо изменение на санкциите,
доколкото същите не са в размер, който макар и максимален, да не е съобразен с
финансовите възможности на лицето. За нарушенията по ЗДвП е неприложим чл. 28 ЗАНН,
същият не би могъл да се приложи и в конкретния случай предвид завишената обществена
опасност както на деянието, така и на дееца.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0314-000274 от 22.05.2023 г. на
Началник на РУ - П. към ОД на МВР - гр. Б. , с което на А. А. Е. от с. П., общ. П. са
наложени следните административни наказания - “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Б. административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4