О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Д. ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №310/2020г. по описа на съда и взе предвид редовно връчено на ответника съобщение,
постъпилият отговор, намира, че следва да постанови определение по чл.140 от ГПК, поради което:
Производството
е по общия ред на ГПК.
Образувано
е по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
пълномощник адв.Д.М срещу Д.И.В., ЕГН **********, Й.Д.В., ЕГН ********** и Р.Й.В.,
ЕГН **********,***-***, ЗА УСТАНОВЯВЯНЕ В ОТНОШЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ
ОТВЕТНИЦИТЕ дължат на банката ищец суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД №9626/2019г. на 9 състав на ВРС, дължими съгласно
Договор за кредит №HL 16272/06.02.2007г. ведно с подписаните към него
допълнителни споразумения, съответно от 13.05.2009г., от 10.02.2010г., от
30.06.2010г., от 11.12.2010г., от 24.08.2011г., от 26.04.2012г. както и въз
основа на Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. и допълнително
споразумение от 19.03.2013г. и допълнителни споразумение от 20.11.2013г.,
сключени между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /сега Юробанк/, ЕИК ********* като
кредитодател и ответниците като кредитополучатели – солидарни длъжници, които
се предявяват частично от общия дълг, за
общо сумата от 127 813.18 лева, които са разпределени по следния
начин:
98 384.93 лева – цялата
дължима по договора главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г.;
18 285.62 лева – част от
договорна лихва, изчислена за периода от 11.07.2016г. до 18.02.2019г.;
9 467.40 лева –
наказателна лихва за просрочие за периода от 11.07.2016г. до 17.06.2019г.;
302.92 лева – банкови такси за
периода от 26.10.2016г. до 17.06.2019г.;
613.51 лева – имуществени
застраховки за периода от 18.08.2016г. до 17.06.2019г. и
758.80 лева -нотариални разноски
за периода от 22.12.2016г. до 17.06.2019г. ведно със законните последици, а
именно законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019г. до
окончателното изплащане и присъдените разноски в заповедното производство.
/държавна такса и адв.хонорар/.
Претендират
се и сторените в производството разноски.
В исковата молба се излагат
съществените за предявените искове факти и обстоятелства, а именно: Твърди се
сключване на договор за кредит между Българска пощенска банка АД /сега Юробанк
АД/ и първите двама ответници Д.В. и Й.В. /съпрузи/ като кредитополучатели от
06.02.2007г. за сумата от 95 000 лева. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити е 7%. При забава в изплащане на
погасителните вноски или предсрочна изискуемост се дължи основната
възнаградителна лихва плюс 10 пункта. Уговорено е и заплащането на различни
такси – такса за управление еднократно, годишна такса за управление, адм.такса
за обработка на документи. Твърди се, че съгласно договора кредитополучателите
следва да погасяват кредита на равни анюитетни вноски в размер всяка по
1 103.03 лева в продължение на 120 месеца, считано от датата на откриване
на заемна сметка на 09.02.2007г. Съгласно чл-14 от договора,
кредитополучателите /Крл/ дължат сключване на застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот, който договор се прехвърля в полза на банката –
кредитодател /Крд/. Съгласно чл.18 от договора се предвижда обявяване на
кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 от договора. С
подписаните допълнителни споразумения /посочени изрично в исковата молба/
страните правят промени в начина на погасяване на кредита като е посочен и
привременния размер на дълга.
Твърди се,
че с договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. Р.Й.В. встъпва като съдлъжник
/солидарен длъжник/ по договора за кредит и крайният срок се променя на 240
месеца, считано от 10.02.2013г.
Твърди се
обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита с покана на ЧСИ
Н.Денчева, рег.№807 в КЧСИ, на 18.02.2019г. От този момент до подаване на
заявлението на 20.06.2019г. не са извършвани плащания по кредита. Твърди се, че
към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, са били неплатени 57
вноски за главници, считано от 10.07.2014г. и 60 вноски за лихва, считано от
април 2014г. като общото задължение на длъжниците към този момент е възлизало
на 148 588.20 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката.
/посочени по пера в ИМ/. Твърди се, че въз основа на просрочието и обявената
предсрочна изискуемост банката е подала заявление и се снабдила със заповед за
изпълнение по ЧГД №9626/2019г. на 9 състав на ВРС за частично суми по договора,
както са предявени с исковата молба.
Посочени
са погасените по давност съгласно чл.111, б.в ЗЗД задължения за лихви и такси,
които не са включени в претенцията на ищеца – три години преди завеждане на
исковете на 26.02.2020г., т.е. преди подаване на заявлението 20.06.2019г.,
които суми не са претендирани в заповедното производство. Посочени са конкретно
претендираните от ищеца такси по основание и размер. Твърди се предприемане на
действие за подновяване на договорната ипотека и извършване на разходи в тази
връзка, които се дължат от ответниците съгласно чл.13, ал.2 от договора и
разноските по изпълнението съгласно чл.78 ЗЗД и чл.309а от ТЗ.
Твърди се
образувано въз основа на издадената заповед и изпълнителен лист изп.дело
№402/2019г. на ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ, Варна.
Твърди се,
че по заповедното дело са постъпили своевременно възражения на длъжниците срещу
издадената заповед, което обосновава интереса от предявения установителен иск
по чл.422 ГПК.
Съдът констатира съответствие на направените
с исковата молба твърдения и приложеното частно производство по издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Предявените искове съответстват на чл.422
вр.чл.415 ГПК като са предявени в преклузивния срок в съответствие с издадената
заповед. Производството е допустимо.
В срока за
отговор е постъпило становище на
ответниците, представлявани от адв.И.Н. от ВАК – съотв.молби
вх.№№16384/22.06.2020г.; №16383 и №16382. В молбите се заявява, че исковете се
оспорват изцяло по основание и размер. Прави се генерално възражение за
погасяване по давност на задълженията на ответниците. Твърди се, че
задълженията са погасени с изтичане на 5 годишния давностен срок, считано от
21.09.2013г. до 17.06.2019г. относно главниците, а като акцесорни на основание
чл.119 ЗЗД – и лихвите. Правят се доводи, че предсрочната изискуемост е
настъпила в много по-ранен момент от обявяването на 18.02.2019г., а именно от
падежа на първото просрочие или на 21.09.2013г., когато по силата на договора и
подписаните към него анекси, договорът се счита прекратен и осчетоводен от
банката в просрочие. От този момент банката е следвало да претендира вземането си,
което не е сторила до 17.06.2019г. – подаване на заявлението пред ВРС за
издаване на заповед по чл.417 ГПК. Давността не е спирана и с изтичане на 5
години, правото на банката на съдебно притезание е погасено на основание чл.110 ЗЗД. Институтът на погасителната давност се явява санкция за бездействащия
кредитор. Банката е загубила право на държавна защита на вземането си. Като не
е упражнила правата си в продължителен период от време, същата е трупала лихви
за забава, които заедно с договорните лихви надхвърлят размера на главното
задължение.
Освен
изложеното, ответниците твърдят, че не са подписали „Стандартен евр.формуляр за
предоставяне информация за потребителските кредити”, не са получили и
погасителен план както и ОУ на дружеството. Оспорва се размера на задължението
като несъответстващ на действителните вземания. Оспорва се размера на
претендираната законна лихва. Навеждат се възражение, че изявлението на ищеца
за предсрочната изискуемост не е надлежно доведено до знанието на длъжниците,
поради което им е непротивопоставимо. /конкр.за Й.В./
Поддържа
се възражение за недействителност на посочения договор за кредит като противен
на разпоредбите на ЗПК /чл.22 от ЗПК/. Поддържа се и възражение за нищожност по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Излагат се
съображения за нарушаване разпоредбите на чл.11 от ЗПК – т.9, т.11, т.12, т.15,
т.16, т.20. Твърди се, че договорът не отговаря на тези изисквания като освен
това се поддържа, че длъжниците не са получили погасителен план, не са били
запознати ясно с съдържанието на месечната вноска като главница и лихви, с
размера на ЛП /лихвен %/ при просрочие и др.
Във връзка
с възражението за нищожност на договора по общите правила съгласно чл.26 ЗЗД,
страната твърди, че разпоредбите за възнаградителна лихва и неустойки са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Твърди се, че към датата на договора
липсват императивни разпоредби относно размера на възнагр.лихва. Следва да се
приложат относимите разпоредби на ЗПК за непревишаване трикратния размер на
законната лихва. Твърди се, че в случая възнагр.лихва е петкратно по-висока от
размера на законната лихва. Процесните уговорки не съответстват на изискванията
за добросъвестност. Неясно е определена и наказателната лихва за просрочие в
договора, без механизъм за изчисляването и, което също представлява нарушение
на принципа на добросъвестно упражняване на правата. Твърди се нищожност и на
клаузата на чл.12 от допълнително споразумение от 20.11.2013г. на основание
чл.143, т.19 от ЗЗП и чл.146 ЗЗП. Като неравноправни договорните клаузи са
нищожни на основание чл.143 ЗЗП. Поради това ответниците не дължат сумата по
исковата молба. Претендира се отхвърляне изцяло на исковете ведно с присъждане
на сторените по делото разноски.
Отговорът
е подаден от надлежно проц.легитимираните ответници чрез редовно упълномощен от
същите проц.представител.
След
приключване на размяната и при преценка за допустимост на иска, съдът намира
направените доказателствени искания за относими и допустими. Съгласно чл.162 ГПК разширява въпросите на поисканата от ищеца ССЕ, съобразно необходимостта от
преценка размера на исковете и постановките на т.1 и т.2 от ТР №8/2017г. на
ОСГТК на ВКС.
Съобразно
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени
от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез пълномощник адв.Д.М срещу Д.И.В.,
ЕГН **********, Й.Д.В., ЕГН ********** и Р.Й.В., ЕГН **********,***-***,
обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове за УСТАНОВЯВАНЕ В
ОТНОШЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ, че ответниците дължат на банката ищец сумите, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №9626/2019г. на 9 състав на
ВРС, дължими съгласно Договор за кредит
№HL 16272/06.02.2007г. ведно с подписани към него Допълнителни
споразумения, съответно от датите: 13.05.2009г., от 10.02.2010г., от
30.06.2010г., от 11.12.2010г., от 24.08.2011г., от 26.04.2012г. както и въз
основа на Договор за встъпване в дълг от
28.02.2013г. и Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнителни
споразумение от 20.11.2013г., сключени между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /сега
Юробанк/, ЕИК ********* като кредитодател и ответниците като кредитополучатели
– солидарни длъжници, които се предявяват частично
от общия дълг, за общо сумата от 127 813.18 лева, и се разпределят по
следния начин по пера:
98 384.93 лева – цялата
дължима по договора главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г.;
18 285.62 лева – част от
договорна лихва, изчислена за периода от 11.07.2016г. до 18.02.2019г.;
9 467.40 лева –
наказателна лихва за просрочие за периода от 11.07.2016г. до 17.06.2019г.;
302.92 лева – банкови такси за
периода от 26.10.2016г. до 17.06.2019г.;
613.51 лева – имуществени
застраховки за периода от 18.08.2016г. до 17.06.2019г. и
758.80 лева -нотариални разноски
за периода от 22.12.2016г. до 17.06.2019г. ведно със законните последици, а
именно законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019г. до
окончателното изплащане и присъдените разноски в заповедното производство.
/държавна такса и адв.хонорар/. Претендират се и сторените в производството
разноски.
Не се
спори относно подписване на договора за кредит и споразуменията към същия.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ по чл.422 вр.чл.415 ГПК.
СПОРНИ СА
ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В ТЕЖЕСТ
НА ИЩЕЦА е да установи вземането си по основание и размер, вкл. по отделните
претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост
на кредита както и обявяването и на длъжниците; да установи наличието на
индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения;
съответстствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП; наличието на обективни основания за изменения в
размера на дълга, в частност на възнаградителната лихва; начина на формиране на
лихвите по договора и ГПР по договора.
В ТЕЖЕСТ
НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят възраженията си срещу исковете, вкл. възраженията
за нищожност на клаузите от договора поради противоречие с добрите нрави и
нарушаване разпоредбите на ЗПК; плащания и погасявания на вземанията.
ДОПУСКА до
приобщаване представените по делото писмени доказателства, по чието приемане
съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ЧГД №9626/2019г. на
9 състав на ВРС.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по искане на ищеца съобразно формулирането и в
исковата молба вкл. с допълване въпросите към експертизата с поставените в
отговора на исковата молба, както и вещото лице да посочи поотделно /по пера/
задълженията по договора както към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 20.06.2019г. и към датата на заключението; да посочи размер на обявената
за предсрочно изискуема главница /т.е. без падежиралата към 20.06.2019г.
главница съгласно актуалния погасителен план/ и съответстват ли тези размери с
посочените в приложеното извлечение от сметка; извършените от длъжниците
плащания и погасявания, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в 1
седмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице М М, която следва да бъде уведомена за експертизата след внасяне
на депозита ведно с указания за спазване на чл.196-199 ГПК.
УКАЗВА на
ищеца, че не сочи доказателства за индивидуалното договаряне условията по
договора за кредит от 2007г. и подписаните допълнителни споразумения, в
частност уговорките за договорна и наказателна лихва и формиране ГПР по
договора; наличието на обективни предпоставки от икономически и социален
характер, които са повлияли на промяната в БЛП на банката.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи погасителния план към първоначалния договор за кредит от
06.02.2007г.
УКАЗВА на
ответниците, че следва най-късно в съдебно заседание да уточнят възражението,
което са направили за непротивопоставимост на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост по договора като посочат оспорват ли това
обстоятелство; да посочат изрично дали оспорват подписването на представените с
исковата молба погасителни планове.
ЗАДЪЛЖАВА
ответниците чрез адв.Н. да представят в 1 седмичен срок от уведомяването още 2
четливи преписа от отговора, подаден от името на Р.В., за съда и страната.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ възможността за
постигане доброволно уреждане на спора чрез спогодба или чрез Центъра за
медиация при ВРС. центърът
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния
район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев" №12.
За връзка с Центъра по медиация страните могат да се свържат за дела на
окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052
623 362 както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.**
.
НАСРОЧВА производството в
съдебно заседание на 04.09.2020г. от 10.30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, ищецът
– с препис от постъпилите отговори на тримата ответници.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: