Р Е Ш Е Н И Е № 62
11.01.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4473/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.З.А., ЕГН:**********, с
адрес: ***, чрез адв. Д.К. против
Наказателно постановление № 18-1030-002758/26.04.2018 г., издадено от К.О.Н.–
Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да не е надлежно индивидуализирано мястото на извършване на нарушенията,
което да съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му
на защита. Поддържа да има разминаване между словесното описание на нарушението
и дадената му правна квалификация, защото приетите за установени от
административнонаказващия орган (АНО) деяния въобще не били извършени. Твърди
още съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) пет
дни след датата на деянията също да е нарушило правото му на защита. Оспорва и
приетата за установена фактическа обстановка, като предлага свое алтернативно
описание на случилото се, което моли съда да кредитира. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата, наведените с нея възражения и
искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 43186/11.07.2018
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.З.А., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 01.06.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.06.2018 г., установено
от датата на пощенското клеймо, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 24.03.2018 г. около 18:14 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Дунав“
жалбоподателят И.З.А. управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***,
лична собственост, като в автомобила пътували свидетелите Б. Ц. И., Г.К.Г. и Б.Б.А..
Жалбоподателят А. се предвижвал в средната пътна лента, която била
предназначена за движение направо. По същото време в съседната крайна лява
лента се движил лек автомобил „Тойота“ с рег. № **, управляван от св. К.О.Х..
Жалбоподателят искал да излезе от кръговото движение и предприел завиване
наляво от средната пътна лента, в която се намирал. Той навлязъл в лентата, в
която се придвижвал автомобила на св. Х., като със задната лява част на своя автомобил
„Рено Меган Сценик“ ударил предната дясна част на автомобила „Тойота“,
управляван от К.О.Х.. След удара А. спрял след един от изходите на кръговото
движение, за да провери за щети по автомобила си. Свидетелките И. и Г. също
излезли. И тримата се огледали за другия водач, но не успели да го видят. След
като изчакали около 5 минути и никой не ги потърсил, те се качили отново в
автомобила „Рено Меган Сценик“ и продължили пътуването си.
На същия ден св. К.О.Х. сигнализирал органите на
Министерство на вътрешните работи за настъпилото пътнотранспортно произшествие
(ПТП) и била образувана проверка.
На 29.03.2018 г. св. Й.В.К. съставил акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 289999 против жалбоподателя А.
и в негово присъствие, като му връчил препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели: Б. Ц. И., Г.К.Г., Б.Б.А. и К.О.Х.. От показанията на свидетелките И.,
Г. и А. се установява, че жалбоподателят И.А. е управлявал собствения си лек
автомобил при настъпилото ПТП, както и фактът на самото произшествие. И трите
свидетелки ясно посочват, че съприкосновение между двата автомобила е имало,
макар и да го описват само като докосване или лек удар. От техните показания се
установява още, че след произшествието жалбоподателят е спрял автомобила си,
огледал го е за щети, както и е потърсил с поглед другия водач, но тъй като не
го е видял, е изчакал известно време дали някой ще го потърси. От показанията
на св. И., които са най-подробни сред тези на трите посочени свидетелки, се
установява още, че ударът е бил в задната лява част на автомобила на
жалбоподателя, че от лявата им страна е имало друга лента за движение, както и
че преди ударът жалбоподателят е завил, като е подал пътепоказател за това си
действие. Кредитират се и показанията на св. Х., който изяснява, че се е движил
в крайната лява лента, а другият автомобил е бил в съседната лента, отдясно и
тогава последният е предприел завиване наляво, навлязъл е в лентата на св. Х. и
е ударил неговия автомобил в предната дясна част. От показанията на св. К. не
се установяват релевантни за делото обстоятелства, като същият заяви, че не си
спомня случая. Показанията на останалите свидетели бяха кредитирани в
посочените части като добросъвестно дадени от лица, за които не се установиха
основания, по които да се считат за предубедени или заинтересовани. В тях те
възпроизвеждат свои непосредствени впечатления като очевидци. Разгледани
поотделно показанията на всеки от свидетелите са достатъчно подробни и вътрешно
непротиворечиви. Действително св. Х. не успя да посочи нито датата, нито часа
на нарушението, но съдът не споделя довода, че това е основание да се отрече
доказателствената им стойност изцяло. Следва да се отечете изминалият период от
време от датата на деянията до момента на неговия разпит и нормалния процес по
забравяне на определени обстоятелства. Независимо от това, именно показанията
на св. Х. бяха най-подробни и обстоятелствени от всички свидетели. Относно
разминаването в датата свидетелят ясно посочи преди да отговори, че си спомня
единствено, че случаят е бил през 2018 г., след което изказа предположение да е
било около месец юни, без да е твърдял, че е сигурен в това си предположение.
От Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място не се споделя
твърдението да не било индивидуализирано в достатъчна степен мястото на
извършване на нарушенията. Направеното описание както в АУАН, така и в НП
позволява еднозначно определяне на мястото, по начин, по който то да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. Категорично
не се споделя и твърдението на жалбоподателя така направеното описание да е затруднило
упражняването на правото му на защита. Видно от съдържанието на самата жалба,
жалбоподателят възразява не само срещу процесуални нарушения, но активно се
защитава и по съществото на спора, като подробно описва къде точно е настъпил
ударът между двата автомобила, какво е било разположението им върху пътното
платно, в каква посока се е движил той, колко пасажери е имало в управлявания
от него автомобил, както и какво е било поведението му след настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Следователно жалбоподателят е напълно наясно за
кой конкретно случай е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
а направеното описание на мястото на извършване на нарушенията по никакъв начин
не е създало затруднения пред организиране на защитата му и адекватното
упражняване на правата му в пълен обем. Предприетите активните действия по
защита по съществото на спора показват, че изначално жалбоподателят е съзнавал
за кое конкретно деяние е наказан и къде е било извършено то, поради което
неясно остава с какво точно и по какъв начин описанието в НП на мястото на
извършване на нарушението е затруднило и ограничило правото му на защита. По
тези съображения съдът намира възражението за неоснователно.
Съставянето на АУАН на различна дата от тази, на която
са били извършени нарушенията, също не представлява процесуално нарушение. Процесуалният
закон не предвижда такова задължение – актът да бъде съставен на датата на
извършване на нарушението. Предвидени са обаче редица други задължения за
актосъставителя, а именно АУАН да се състави след откриване на нарушителя и в
присъствието на лицето, срещу което актът се съставя. В конкретния случай
действително се установява св. Х. да е сигнализирал на 24.03.2018 г. органите
на МВР за процесното ПТП. Не се споделя обаче възражението, че това означавало,
че АУАН трябвало да бъде съставен още на същия ден. В случая при подаването на
сигнала жалбоподателят не е присъствал, поради което св. К. правилно не е
пристъпил веднага към съставяне на АУАН. Ако беше сторил това, актът щеше да е
издаден в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което изначално би опорочило
цялото производство. Следователно съставянето на акта на по-късна дата не само
не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, а дори напротив – направено е
с цел да се охрани това негово право. Същевременно АУАН е бил съставен в
рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН (на 29.03.2018 г.), поради което нарушение
на процедурата не е допуснато.
Възражението да е налице разминаване между словесното
описание на нарушението и дадената му правна квалификация, поради това че
описаните деяния въобще не били извършени в обективната действителност е
неоснователно, видно още от начина, по който е формулирано. Дали деянието е
извършено или не, се преценява не от описанието на нарушението или от правната
му квалификация, а единствено от доказателствата по делото и това съдът
изследва при проверката си по правилността на НП. От своя страна дали има
разминаване между описанието на нарушението и правната му квалификация е
въпрос, относим към преценката не на правилността, а на законосъобразността на
НП. При преценката за законосъобразност съдът проверява дали НП е редовно от
външна страна и издадено в хода на законосъобразно развило се
административнонаказателно производство. Едва при положителен отговор се
пристъпва към проверка и на правилността на постановлението. По възражението за
противоречие между словесно описание и правна квалификация настоящият състав
намира, че фактите, предявени на жалбоподателя чрез описанието на нарушението
като фактическо обвинение, са правилно подведени под съответните правни норми,
съответно правилно са определени и санкционните норми към съответните състави
на административни нарушения. Така по т. 1 от НП са описани факти, които осъществяват
състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗДвП, а описаните по т. 2 от НП
факти се подвеждат под състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
от ЗДвП. Следователно е налице съответствие между словесното описание и
правната квалификация, с което възражението се явява неоснователно. Оттук
нататък дали деянията са действително извършени или не съдът ще изследва при
проверката си по правилността на НП. Ако се установи, че такива деяния
действително не са настъпили в обективната действителност, тогава основанието
за отмяна на постановлението ще е поради неизвършване на нарушенията, а не
поради разминаване между словесното описание и правната квалификация.
Изцяло голословно е и възражението да не били описани
в пълнота признаците от състава на приетата за нарушена правна норма. На първо
място с наказателното постановление жалбоподателят е наказан за нарушаването на
две различни правни норми – по чл. 36, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП. Не става ясно кой от двата състава се твърди да не е надлежно
описан. Още повече липсва каквато и да е конкретика кой съставомерен признак се
твърди да не е бил описан в пълнота, по ясен и разбираем за жалбоподателя
начин. В жалбата са използвани общи изрази, които биха могли да послужат като
възражение срещу всяко едно наказателно постановление. При служебно дължимата
проверка обаче съдът намира, че не е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като актосъставителят е изчерпал фактическите си
твърдения, а АНО фактическите си изводи и по този начин всеки правен признак от
съставите на процесните нарушения е бил запълнен с твърдение за конкретен факт,
индивидуализиран по време, място и начин на извършване. По тези съображения
съдът намери всички наведени от жалбоподателя възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения за неоснователни, поради което и пристъпи към
проверка на правилността на наказателното постановление.
По т. 1 от НП А. е наказан за нарушение по чл. 36, ал.
1 от ЗДвП. По делото безспорно се установи от показанията на свидетелите И., Г.
и А., че водач на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ е бил жалбоподателят И.А.,
следователно той е годен субект на административното нарушение. Доказа се на
следващо място от обективна страна, че на описаните в НП време и място е
настъпило ПТП между автомобила, управляван от жалбоподателя, и лек автомобил
„Тойота“ с рег. № ***, управляван от св. К.О.Х.. Този факт се установява от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, в жалбата също се твърди
да е настъпило ПТП между двата автомобила, поради което той се явява и
безспорен между страните. Макар свидетелките Г. и А. да описват удара с думите:
„докосване“ и „близване“, то самият факт, че водачът е спрял автомобила си и го
е огледал за щети, ясно показва, че е имало съприкосновение между двете
превозни средства, поради което фактът на настъпилото произшествие също се
явява доказан. На следващо място се установява, че ударът е бил в задната лява
част на автомобила на А. и предната
дясна – на автомобила на св. К.О.Х.. Последният категорично посочи, че неговият
автомобил е бил ударен именно в предната си дясна част. От своя страна в
показанията си св. И. изяснява, че ударът за автомобила на жалбоподателя е бил
отзад отляво. Свидетелката Г. също посочва, че автомобилът на А. е ударен в
задната си част, но без да конкретизира от коя страна. Щетите, които са били
видими по двата автомобила към датата на съставяне на акта, са описани и в
протокола за ПТП № 1669541/29.03.2018 г., от който отново се установява, че
щетите по автомобила на св. Х. са по предната броня, както и по задната броня
на автомобила на жалбоподателя. От своя страна протоколът за ПТП е описан в
АУАН. При така събраните доказателства съдът намира, че следва да даде вяра на
показанията на свидетелите О. Х. и И., като прие, че ударът е настъпил между
задната лява част на автомобила „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** и предна
дясна част на автомобила „Тойота“ с рег. № ***. Това ясно показва, че двата
автомобила не са се движили един зад друг, т.е. в една и съща пътна лента,
както се твърди в жалбата, при което ударът да е станал поради неспазване на
правилата за дистанция. Ако автомобилите се движеха в една лента, нямаше как
единият да е ударен в лявата, а другият в дясната си част. Следователно напълно
правдиви се явяват показанията на св. К.О.Х., който твърди, че двата автомобила
са се придвижвали по платното за движение в съседни пътни ленти, като той се е
намирал в крайната лява лента, а жалбоподателят в тази отдясно на него. Този
извод се подкрепя и от показанията на св. И., която макар да не можа да посочи
колко ленти е имало платното за движение, изясни, че от лявата им страна е
имало друга пътна лента. След като автомобилите са били разположени в различни
пътни ленти, се налага извод, че за да се стигне до доказаното по делото
произшествие между тях, един от двата автомобила е извършил маневра, при която
е навлязъл в съседната пътна лента. Свидетелят Х., чиито показания бяха
преценени като достоверни и правдиви след проверката им, твърди, че не е
променял посоката си на движение и се движил направо по пътната лента, в която
се е намирал, а автомобилът на жалбоподателя е извършил завиване наляво, като е
навлязъл в най-лявата пътна лента, по която вече се предвижвал св. Х., и именно
тогава е настъпил ударът между двата автомобила. От друга страна се установи от
показанията на св. И., че преди съприкосновението между автомобилите
жалбоподателят е бил подал сигнал с пътепоказател и се е отправил към изхода на
кръговото движение, като автомобилът се е движил в посока гр. Стара Загора.
Следователно след извършената им проверка още веднъж показанията на св. Х. се
явяват правдиви, като съдът приема, че произшествието е настъпило именно в
крайната лява пътна лента, в която се е движил св. Х. и при навлизане в нея от
автомобила на жалбоподателя А., който следователно е извършил маневра завиване
наляво от съседната лента, в която първоначално се е намирал. Именно поради
това не следва да се подхожда първосигнално и да се приема, че задължително
вината за произшествието се понася от водача, движил се отзад, тъй като в
случая ПТП е настъпило поради предприетата от жалбоподателя маневра без да се
съобрази с предписанието на пътната маркировка и на правилата за предимство и
разминаване, при което е извършил завиване наляво от средната пътна лента,
предназначена за движение направо и с задната си част е ударил предната част на
предвижващия се вече в лявата лента автомобил на св. Х.. По тези съображения
съдът намира, че жалбоподателят А. е извършил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗДвП, като презумптивната доказателствена сила
на АУАН в тази част (съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) не само не е оборена, но
и фактическите изводи на наказващия орган категорично се подкрепят от събраните
по делото доказателства. При правилно установени факти АНО е достигнал и до
правилни изводи относно приложението на материалния закон. В тази връзка съдът
намира, че деянието на жалбоподателя е съставомерно и от субективна страна,
като при неговото извършване той е формирал в съзнанието си представа, че се
намира в средна пътна лента, която е предназначена за движение направо, но
въпреки това съзнателно е предприел маневра завиване наляво. По отношение на
настъпИ.по-тежък резултат – процесното ПТП, той е действал по непредпазливост,
тъй като нито е искал, нито се е съгласявал с настъпването на този резултат, но
същевременно е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Деянието не представлява
маловажен случай на административно нарушение, тъй като с нищо степента му на
обществена опасност не се явява по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Напротив, следва да се вземе предвид, че нарушаването
на правилата за движение при завиването наляво от средна пътна лента е било
умишлено извършено, което значително повишава степента на обществена опасност
на конкретното деяние и на дееца.
Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от ЗДвП АНО е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в частта си по т. 1.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП за това, че е напуснал местопроизшествието
без да окаже съдействие за установяване на вредите от него. Съдът намира обаче,
че този извод на наказващия орган не само не се доказа по делото, но се явява и
категорично оборен от събраните доказателствени материали. По делото бяха
разпитани и трите лица, пътували в автомобила, управляван от жалбоподателя А.
при настъпване на процесното ПТП – свидетелите И., Г. и А.. От техните
показания по несъмнен начин се установи, че след произшествието жалбоподателят
е спрял след един от изходите от кръговото движение както за да огледа своя
автомобил за щети, така и за да потърси контакт с другия водач. Свидетелките Г.
и И. изясняват, че след като е спрял, жалбоподателят се е огледал и за другия
водач, което те също са сторили, излизайки от автомобила, но никой от тях не е
видял спрял друг автомобил, нито пък някой е потърсил контакт с тях.
Свидетелката А. пък изяснява, че след спирането са изчакали известно време –
около 5 минути, но след като никой не дошъл и не ги потърсил, продължили
пътуването си. При тези факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
нарушението, за което е наказан по т. 2 от НП нито от обективна, нито от
субективна страна. От обективна страна макар и вредите от произшествието да не
са били установени на място между двамата водачи, то законът не санкционира
само по себе си настъпването на този резултат, а виновното бездействие на
лицето, което е довело до неговото настъпване. В настоящия случай такова
бездействие няма от обективна страна, тъй като жалбоподателят своевременно е
предприел активно поведение, насочено към оказване на необходимото съдействие
за установяване на вредите от ПТП, но по независещи от него причини това не се
е случило. Следователно от обективна страна не е осъществено изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Деянието на А. е
несъставомерно и от субективна страна по разглеждания състав на административно
нарушение, тъй като не е действал виновно. Административнонаказващият орган
неправилно е установил фактическата обстановка в частта по т. 2 на НП, което е
довело и до погрешен извод относно приложимото право. Тъй като нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП не е било извършено, наказателното
постановление трябва да се отмени като неправилно в частта си по т. 2.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление трябва да бъде потвърдено в
частта си по т. 1 и да бъде отменено като неправилно в частта си по т. 2.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
18-1030-002758 от 26.04.2018 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА,
в която на И.З.А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 2
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 36, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
18-1030-002758 от 26.04.2018 г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА,
в която на И. З.А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.