Решение по дело №3133/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 1231

гр.Бургас, 10.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХ–ти наказателен състав, в публично заседание на  десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира И.

 

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3133 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Ф“ ЕООД, ЕИК:*** представлявано от Б.Т.чрез адв. К.Т. - БАК, против Наказателно постановление №437126-F481468/ 17.05.2019г.  на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. (петстотин лева) на основание чл.179 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се изтъкват подробни аргументи в тази насока. Сочи се, че не е конкретизирано нито мястото на нарушението, нито датата на същото, както в АУАН, така и в НП. Изтъква се, че не уточнено по коя от двете алинеи на чл.179 от ЗДДС се ангажира отговорността на санкционираното лице.  В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява юк.Петкова, която моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 19.05.2016г. и съгласно чл.125, ал.1 от Закона за данък добавена стойност има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове.

Като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, „Ф“ ЕООД не е подало в предвидените срокове - установени в чл.125, ал.5 от ЗДДС – справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец  февруари 2019 г., която е следвало да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.03.2019г. Справката декларация е подадена по интернет и подписана с квалифициран електронен подпис на 08.04.2019 г.

Нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, офис Бургас, с адрес ул.“Александровска“ № 26, ет.1, след изтичане на последния възможен срок за подаване на справката по ЗДДС - 14.03.2019г., чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях декларации по ЗДДС. До лицето е изпратена покана за явяване в ТД на НАП Бургас подаване на справка-декларация по ЗДДС и съставяне на АУАН за ненавременното подаване на същата. В указания срок, представител на лицето се е явил, поради което св.Д.И., заемаща длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, е съставен АУАН с бланков №F481468 от 10.04.2019 г, в негово присъствие. В АУАН е изложена идентична с приетата за установена от настоящия състав фактическа обстановка. Актосъставителят приел, че с бездействието на представляващите дружеството-жалбоподател лица, то е нарушило разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС. АУАН бил предявен на лицето, представител на дружеството-жалбоподател, същият го разписал, но не изложил възражения. Такива не са постъпили и впоследствие.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което санкционирал „Ф“ ЕООД за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от същия закон му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Нарушението е правилно квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като съответно е наложена и глобата по  чл.179 от ЗДДС в предвидения от закона минимален размер от 500 лв. Жалбоподателят действително е нарушил задължението си по чл.125, ал.5 от ЗДДС, съгласно която за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подаде справката-декларация и информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на  чл.179 ЗДДС регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че не са посочени ясно датата и мястото на нарушението. На първо място, датата на извършване на нарушението, макар и да не е конкретно посочена, е изводима както от текста на НП, така и от закона. В НП е посочено, че последният възможен срок за подаване на справка-декларация по ЗДДС е 14.03.2019г., който не е спазен от жалбоподателя. При това положение и тъй като процесното нарушение се реализира чрез бездействие, лесно изводим е и моментът, в който следва да се счита, че същото е реализирано, а именно денят, следващ последния ден на бездействието. На второ място, точно, защото се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, то изпълнителното деяние е осъществено там, където е трябвало да се извърши дължимото действие. Доколкото справка-декларация е подадена от представител на дружеството-жалбоподател, макар и със закъснение, то мястото на подаването й очевидно е известно на последния.

Настоящият съдебен състав се солидаризира и с практиката на БАС, съобразно която съставът на нарушението е очертан в нормата на чл. 179, ал.1 от ЗДДС и макар в НП да не е конкретизирано по коя от двете алинеи на чл.179 от ЗДДС е санкциониран нарушителят, доколкото последният се е защитавал по фактите, които са ясно посочени от наказващия орган, следва да се приеме, че нарушението на процесуални правила не е съществено, доколкото не води до ограничаване процесуалните права на страните.

От доказателствата, налични по административнонаказателната преписка и разпита на свидетелката И. по безспорен начин се установява осъществяването от страна на жалбоподателя на вмененото му нарушение. Същото не се оспорва и от самото дружество – нарушител, което не навежда такива доводи в депозираната пред БРС жалба.

В случая, съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, тъй като търговецът е длъжен да изпълнява стриктно всички изисквания съгласно действащото данъчно законодателство. Декларацията е подадена почти месец след изтичане на срока. Нарушението е на просто извършване, което означава, че общественоопасните последици са настъпили със самия факт на неговото осъществяване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката за наличието на маловажен случай. Конкретното деяние не разкрива по-малка степен на обществена опасност, в сравнение с деянията от същия вид. Наказанието, макар високо само по себе си, е наложено в минимално предвидения закона размер, поради което при доказаната съставомерност на административното нарушение за съда не съществува възможност за редуцирането му чрез изменение на наказателното постановление в частта на наложената с него имуществена санкция предвид забраната на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.

 При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил също така разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието на дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв. за нарушението. В този смисъл и следва да се приеме, че АНО е отчел посочените от жалбоподателя смекчаващи вината му обстоятелства, каквито се явяват последващото депозиране на декларацията и фактът, че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателя при определяне на размера на наказанието му, като прецизно е индивидуализирал същото.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановоление следва да бъде потвърдено, поради което и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №437126-F481468/ 17.05.2019г.  на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на  „Ф“ ЕООД, ЕИК:*** е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.179 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.