Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260483
гр.Бургас, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1430 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Т.Й.Н. като управител на ЕКОЩРОМ ЕООД ЕИК
********* против Електронен фиш серия К № 1325950, който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на Т.Й.Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. /триста/ лева
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда
жалба обжалваният електронен фиш се намира за незаконосъобразен. Сочи, че
нарушението било установено с видеосистема, представляваща мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г. в хипотезата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение могат да се
осъществяват само със стационарно средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, но не и мобилно
такова. Отделно ел.фиш бил издаден на 26.08.2016г. и е връчен на 10.03.2020г.,
което било след изтичане на срока за връчване като счита, че приложение следва
да намери чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и обикновена погасителна давност от 3 години.
Моли да се отмени обжалвания ел.фиш.
В съдебно заседание
жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.
АНО с представено писмено
становище оспорва жалбата, моли да се потвърди издадения електронен фиш. В
съдебно заседание редовно призован не изпраща представител.
По
делото, въпреки дадените от съда указания до АНО да се представят доказателства
за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, такива не бяха
представени. В тежест на АНО е да докаже изцяло административното нарушение и
след като не се ангажираха доказателства жалбата да е просрочена в интерес на
привлеченото към отговорност лице, съдът прие, че жалбата е подадена в срок.
Жалбоподателят, съгласно изложените от него твърдения, и при липса на
ангажирани от страна на АНО доказателства, е узнал за воденото срещу него АНП
на 10.03.2020г. Жалбата е подадена на 24.03.2020г., поради което е подадена в
срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
По
същество съдът намира, че е издаден електронен фиш на жалбоподателя за това, че
на 26.08.2016г. в 14;42 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 233+100 до „Гробищен парк“
в посока ул. „Транспортна“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В-26 за движение в населено място до 50 км/ч участъкът сигнализиран с преносим
пътен знак Е-24 с МПС Тойота Ярис Версо товарен автомобил с рег. № ******* е
извършено нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1M 644/14 като установената
на МПС скорост е 94 км./ч и е превишена скоростта с 44 км/ч. Собственик на
посочения автомобил е ЕКОЩРОМ ООД ЕИК ********* съгласно представена справка.
За
поставеното техническо средство е изготвен протокол към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в който е отразено мястото на контрол,
въведеното ограничение на скоростта, разположението на техническото средство,
времето на контрол.
Представено
е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства.
Съдът
при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес
и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като законен представител
на собственика на процесното МПС. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство, поради което като не е посочено
лице, наказанието е наложено на законния представител на дружеството
собственик.
Съдът
не възприема тезата, че в конкретния случай намира приложение Тълкувателно
решение № 1 на Общото събрание на колегиите на ВАС от 26.02.2014 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г., че нарушенията могат да се установяват само със
стационарно техническо средство. Действително в този смисъл е посоченото
тълкувателно решение, което обаче е постановено при действащата към него момент
нормативна уредба /26.02.2014 г./. След тази дата законодателят предвиди
изменения в ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба относно условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата - Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същата влиза в сила от 23.05.2015 г. и допуска
установяването на превишението на скоростта да се установява не само със
стационарни технически средства. От 2015 г. /ДВ бр. 19/2015 г. / е дадена и
легалната дефиниция на понятието автоматизирани технически средства - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Предвид посоченото съдът намира, че към
датата на осъществяване на административното нарушение – 26.08.2016г. не са
налице законови пречки, нарушението да бъде установено с автоматизирано
техническо средство, което не е задължително да бъде стационарно (в този смисъл
Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 176/2020 г.)
В случая техническото средство е от одобрен
тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, представен е и Протокол на Български институт по метрология за
извършена проверка на техническото средство, съгласно който средството за измерване отговаря на
метрологичните изисквания. Представен е Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. и снимка на разположението и начина на поставяне на
пътен знак „Е-24” – сигнализиращ заснемането на пътния участък.
След
преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и
субективна страна се установява извършеното нарушение и авторството на
деянието.
Относно
възражението, че е изтекла давност: С тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните
нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време,
тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като
освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена
опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в
по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете ѝ разновидности
– давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния
процес. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат
да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които
нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН),
следва че нормите на давността уредени в НК намират съответно приложение и в
административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В
цитираното постановление се приема, че субсидиарно приложение намира института
на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността
уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Трайно установено
положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение възможността
на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила
акт.
Погасителната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.
81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност -
чл. 81, ал. 3 от НК.
В
чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват
обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП.
Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни
действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите
действия на държавата по реализиране на административно наказателната
отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на
наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Относно ел.фиш чл.
189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. Едва след връчване електронния фиш подлежи на обжалване и може
да влезе в сила и се смята за влязло в сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП.
За
действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, поради което следва субсидиарно да се приложи чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече
обикновена погасителна давност в размер на 3 години.
В
случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН,
доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида
давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за
да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в
сила, а предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му
връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителна
давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
Съобразявайки
се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
следва да се отчете, че действително чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза,
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното
производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
Същевременно обаче тълкувателното постановление не посочва изрично изключване
на приложението на обикновената погасителна давност от 3 години по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. ЗАНН е специален спрямо НК и съгласно чл. 11 от ЗАНН, само
доколкото не се предвижда друго в него, може да бъде приложен НК. В този смисъл
сроковете по чл. 34 от ЗАНН са специални спрямо погасителната давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, затова и последната не може да бъде прилагана по
отношение на срока за образуването на административнонаказателното производство,
така и по отношение на срока за издаване на НП. Това обаче не изключва
приложението на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК след издаването на НП,
на още по-голямо основание след издаването на електронен фиш, тъй като при
електронния фиш не са предвидени издаване на АУАН и НП, а той самият е
едновременно и двете. При спецификата на електронния фиш, че след като той се
издава в момента на нарушението и изключва приложението на правилата на ЗАНН,
доколкото има специална уредба в ЗДвП, то ще изключи и по природата си и
приложението на правилата за обикновената погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на
чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност
в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК (арг. от
Решение № 618 от 9.06.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 330/2020 г.; Решение
№ 818 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 418 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 230 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 3451
/ 2017 г. на XVI състав на Административен съд - Пловдив).
В
процесния случай електронният фиш е издаден на 26.08.2016 г., от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
за връчване на електронния фиш. От административнонаказващия орган не са
изложени твърдения за наличие на действия водещи до прекъсване на течащата
обикновена давност за връчването му, такива не се ангажираха и по делото
единственото твърдение на жалбоподателя, който признава, че му е връчен на
10.03.2020г., т.е. след 3 години и близо 7 месеца след издаването му. Не са
представени доказателства за извършване на действия, водещи до прекъсване на
давността като такива сочещи на опит да се установи нарушителя и да му се връчи НП.
По
тези съображения издаденият електронен фиш следва да бъде отменен.
Съдът
дължи произнасяне по разноските, но тъй като страните не претендират такива,
съдът не се произнася.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К № 1325950, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Т.Й.Н.,
ЕГН ********** като представител на ЕКОЩРОМ ЕООД ЕИК ********* е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. /триста лева/
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС