П Р О Т О К О Л
гр.Ловеч, 13.07.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ХРИСТОВ
секретар НАТАША БОГДАНОВА
и прокурор сложи за разглеждане
НЧХД N 326 по описа
за 2020 год.
докладвано
от с ъ
д и я
т а
На именното повикване
в 11.30 часа
се явиха:
Тъжителят М.А.М., редовно призован,
лично и с адв.Н., с пълномощно от преди.
Подсъдимият Н.Д.С., редовно
призован, лично и с адв. И. с пълномощно от преди.
АДВ.Н.: Бяхме задължени да представим
доказателства, относно основателността на жалбата, приложили сме и решение на
ВКС в този смисъл. Представям и за ответната страна. Ние сме разбрали за жалбите
и аз съм подал молба до РП да ни бъдат предявени материалите по
преписката, тогава се е запознал с жалбата
тъжителят и я е прочел.Тогава той решава дали да образуваме дело в РП с преписка за набеждаване , или да подадем
тъжба за образуване на частен характер дело. Тогава е прочел. Решението на ВКС
е идентично. Запознава се, когато ни предоставят копия от жалбата и други
документи приложени, това е на 05.12.2019г. Той казва това искам и това правим,
от тогава тече срока по НПК. С оглед приложените с преписка документи, тогава
директно се е запознал. Пълномощното ми е във връзка с преписката, да се
запознаем с нея и изискаме документите. При снемане на обясненията не е
предявяване на жалбата. Ние считам, че към 05.12.2019 г. тогава се е запознал с
жалбата.
АДВ.И.: С оглед дадената възможност да каже тъжителят кога
се е запознал с жалбата, категорично поддържам депозираното писмено становище
от наша
страна. Там ясно е заявено, а и
от самите материали, които са приложили към тъжбата е видно, че в края на
обясненията пише : „… във връзка с
подадената жалба”. Става ясно, че тъжителят е узнал на 30.04.2019г. Категорично е
ясно как се дават обяснения и естествено е да се запознае с жалбата.
Не случайно той пише: „ … след приключване
на проверка ще си търся правата”. Ясно е бил запознат, не може да дава обяснения
за нещо, за което не знае какво е. На 30.04.2019г. тъжителят е бил запознат с цялата жалба. Това
сме обсъдили и в отговора си. Не съм съгласен с изложената теза от
колегата, има дадени писмени обяснения от датата, когато лицето се счита
уведомено, че има такава жалба срещу него. Моля, да не давате ход на делото и
се съобразите със становището ни, като прекратите делото. Другото основание,
което сме цитирали в отговора си е, че в тъжбата няма диспозитив,
от тази
тъжба не можем да разберем за
какво престъпление твърди и ни обвинява тъжителят, кои изрази счита за
клевета и приписване на престъпление. Ние не знаем какъв е предмета на
доказване по това дело, по този начин ни е нарушено правото на защита, за какво
ни обвиняват и какво трябва да оспорваме.
АДВ.Н.:/реплика/ Това, че сме били
служители на полицията, знаем по
преписките как се дават обяснения по закон, той е бил и началник в криминална ,
не знам преписките, които колегата е работил в Троян, но когато се прави проверка по жалба и се дават обяснения, задават се въпроси
във връзка с депозираните факти в жалбата, въпроси се задават, за да се изяснят фактите, подхожда се по този
начин, но не ти дават да се запознаеш с жалбата. Аз твърдя, че няма такава
практика да се предоставят на лицето, което дава обяснения всички материали по преписката,
дори е забранено, има процедура, но не и когато
се снемат обяснения, независимо срещу кого е сигнала. След
това, когато му се предявят материалите, тогава му се дава възможност да се
запознае с всички материали по делото, но не и когато дава обяснения. Зададени
са му няколко въпроса и той е отговорил. Преровил съм практиката на ВКС, когато
служител снема обяснения
от лицето срещу когото има жалба, не му се дава възможност да прочете
жалбата. Касае се за фактическо връчване на жалбата и описаните обстоятелства в
нея. Ние твърдим, че т ова е на 05.12.2019г. Това са
само предположения на колегата, нищо не установява това. Да не соча и други
практики на ВКС, кога се приема, че
има приписване на престъпление, а не
описване на позорни обсотятества. В първата част на
тъжбата са изложени изцяло фактическите обстоятелства, за които се твърди в жалбата. Не е задължително в тъжбата да се квалифицира обвинението,
което се приписва. Тези неща са произлезли от жалбата. Няма такова изискване по
закон да се повдига и предявява обвинение с тъжбата. Тъжбата съдържа достатъчно данни и съдът е задължен по
принцип и по същество да установи дали има данни за престъпление. И второто
становище не отговаря на законовите разпоредби. Ние дори сме пропуснали и не
сме завеждали за всяка клевета дело. Ноторно известно е на цялото население в с.Чавдарци, че
няма някой срещу когото да не е писал доноси подсъдимия. Уволнил е трима
полицаи, сега е поредния случай. Срещу него пише пети път.
АДВ.И.:/дуплика/ Никъде не се
говори за запознаване с преписката, а за запознаване с жалбата,
това са различни неща. Ние твърдим, че се е запознал с жалбата, най-малкото
факт е, че има такава жалба и от кого. Много добре знаем разпоредбата на чл.213
о т НПК, където изрично са посочени
кръга от лицата, които могат да получат постановление, когато има нак.производство, или лицата, срещу които е подаден сигнал.
В случаят става на въпрос, че клиента ми е подал жалба до РП, продължаваме да
твърдим, че са приложени такива решения на ВКС, че в момента на даване на
писмени обяснения започва да тече срока.
Съдът се оттегли на съвещание, след което
се произнесе с определение по допустимостта на тъжбата,
с оглед дадените в предходното
съдебно заседание указания.
Съдът след като съобрази становището
на страните и наличните по делото, представената в оригинал ПП № 729/2019 г. на
РП-Ловеч, както и днес представените от
повереника на тъжителя копие от плика от писмо изпратено му от РП-Ловеч, намира
следното:
Едно от условията за допустимост на
тъжбата е същата да е подадена в преклузивния шест месечен срок по чл.81, ал.3
от НПК, който се брои от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, в което обвинява съответно подсъдимия.
На първо място, съдът не приема като
доказателство удостоверяващо момента, в който тъжителят М. е узнал за
извършеното спрямо него престъпление, представеното от повереника му копие от
плик на писмо, изпратено му лично от РП Ловеч, тъй като няма данни в този плик
какво му е било изпратено и дали това касае настоящия случай. Освен това, видно
от копието, писмото от РП Ловеч е било изпратено във връзка с ПП № 1615/2019г.,
докато настоящият случай, описан в тъжбата, с която съдът е сезиран, касае ПП №
729/2019 година.
На следващо място – безспорно спорен
е момента, в който тъжителят М. е научил и се е запознал с жалбата на подс.Н.С., въз основа на която е била образувана ПП №
729/2019 година. В тази връзка съдът намира, че казуса на който се позовава
повереника на тъжителя, описан в представеното от него Решение № 139/28.07.2016
г. по н.дело № 520/2016 г. по описа на ВКС, макар и сходен, не е напълно
идентичен с настоящия. Освен това в самото така представено решение на ВКС е
посочено, че „ … преценката за срока по чл.81, ал.3 от НПК е фактическа и
подлежи на установяване във всеки отделен случай.” В тази връзка жалбата до РП Ловеч от подсъдимия Н.С. и за която тъжителят
твърди, че са посочени клеветнически за него твърдения е била подадена на
03.04.2019 г. и заведена с вх. № 729/2019 г., който е всъщност и номера на ПП. По така подадената жалба от С.
са били снети писмени обяснения от много лица, като първо по време такова е
било обяснението, дадено от тъжителя М.М., датирано и подписано от него на
30.04.2019 година. Преди това, в преписката е налично и сведение от тъжителят М.М.,
дадено на 23.04.2019 година. Именно това е датата, която съдът приема, че тъжителят
М. се е запознал и прочел жалбата подадена от подс.Н.С.
и че именно от тази дата следва да се брои преклузивния шест месечен срок по
чл.81, ал.3 от НПК. В тази връзка съдът не споделя доводите на неговия
повереник, че обясненията са дадени вследствие на зададени от водещия
проверката орган въпроси на М.. В НПК не е указан ред, по който следва да се
снемат обяснения от лице по даден случай, т.е. нормативно не са закрепени
правила, за които следва да се следи
дали са били спазени. Така че допустимо е обяснението от дадено лице да бъде снето чрез задаване на
конкретни въпроси или да бъде запознат с обстоятелствата около случая, за който
му се искат обяснения. Не е пречка също така и да му бъде предоставено да се
запознае с конкретен документ или текст, след което даде съответните обяснения.
В настоящият случай прави впечатление, че обясненията от 30.04.2019 г. и
сведенията от 23.04.2019 г. са били дадени от тъжителя М. преди обясненията на
останалите лица, от които са били взети такива. Същият случай е и със
сведенията, които са дадени от него по време
преди сведенията дадени от останалите лица, от които са били снети такива.
По-важното в случая обаче е, че обясненията и сведенията на тъжителя М.
единствено от всички останали са дадени като са изписани на компютър и
принтирани, а не собственоръчно изписани на бланки по образец, каквито са
обясненията и сведенията от другите лица. Това дава основание на съда да заключи, че начина, по който са били снети обясненията на
М., както и сведенията, които е дал не е станало чрез задаване на конкретни
въпроси, на които той е отговарял, а същият се е запознал с жалбата
подадена от Н.С., след което е набрал на компютър обясненията и сведенията,
които собственоръчно е подписал. Още
по-голямо основание за такъв извод дава и съдържанието на въпросните
обяснения и сведения. Особено ярко това личи в текста на сведението от
23.04.2019г., като начина на информацията
дадена в това сведение е поднесен по такъв начин, че за съда не
съществува съмнение, че тъжителят М. подробно е прочел жалбата подадена от Н.С..
Например, показателно в това отношение е обстоятелството, че както в
сведението, така и в обяснението тъжителят М. сочи лицата „Калин” и „Борко” .Тези две лица никъде не са посочени с имената си,
макар и дори и първите, в жалбата на Н.С.. При това положение, ако снемането на
обясненията и сведението е станало посредством задаването на въпроси от страна
на водещия преписката, както твърди повереника на тъжителя, то след като тези
имена не са споменати в жалбата на С., то нямало е как снемащия обясненията да
е питал конкретно за лицата Калин и Борко, за да е
отговорил съответно тъжителят конкретно за тях.
Поради тези съображения, изхождайки
от наличните по случая факти касаещи момента в който тъжителят М. е узнал
съдържанието на подадената от подсъдимия жалба, настоящият състав намира, че
тъжителят М. е узнал и се е запознал с нея на 23.04.2019 г., но не по-късно от
30.04.2019 година. Тъжбата е подадена на 16.04.2020г. и заведена с вх.№
3728/16.04.2020г. на РС Ловеч, което прави същата подадена след изтичане на
шест месечния преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК, дори и същият да се брои
от 30.04.2019 година.
При това положение са налице
основанията на чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата не отговаря на
условията посочени в чл.81, ал.3 от НПК и наказателното производство по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1, предл.2-ро, във връзка с чл.24, ал.5, т.2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по НЧХД № 326/2020 г. по
описа на РС Ловеч, водено срещу Н.Д.С. ***, с ЕГН : **********, по подадена
срещу него тъжба от М.А.М. от с.с., с ЕГН :**********, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в
15 дневен срок от днес пред ЛОС по реда на глава 21 от НПК.
Съдът запозна страните с
определението.
АДВ.Н. : Моля, да ми се предостави копие от определението на съда.
Заседанието се закри в 13.55
часа.
Протоколът се написа в съдебно
заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР :