РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2292 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Е.В.Ч.
е предявила иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 970
лв. и обезщетение за 4 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в
размер на 176,36 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, дължими на основание
трудов договор, по силата на който ищцата е работила при ответника като
медицинска сестра.
Претендира разноски.
Ангажира
писмени доказателства и заключение на вещо лице.
Ответникът
„МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б.
намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена цената на исковете,
а при условията на евентуалност – за неоснователна.
Тъй като
между същите страни е висящо гр.д. № 1923/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик с предмет осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимото
трудово възнаграждение, прави искане за прекратяване на настоящото производство
с последиците на чл. 213 ГПК.
Прави
възражение за недействителност на трудовия договор, от който ищцата черпи
правата си, с твърдението, че не е подписвал такъв трудов договор, същият не се
съхранява при него и не са налице други документи, удостоверяващи
съществуването на трудов правоотношение между страните.
Оспорва уговорения размер на
трудовото възнаграждение.
Оспорва размера на исковете с
твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски
върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се следва единствено чистата
сума, оставаща след приспадането им.
Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като взе
предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Установява се от трудов договор
от 31.10.2008 г., че ищцата и ответникът са сключили трудов договор, по силата
на който ищцата се е задължила да работи в „МБАЛ Ескулап“ ООД на длъжността
медицинска сестра с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв.,
на осемчасов работен ден, с годишен платен отпуск в размер на 20 работни дни и
срок на предизвестие – 1 месец, а от заповед № 26/29.05.2019 г., издадена от
ответника – че считано от 01.06.2019 г. трудовото правоотношение между страните
е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради подадено от ищцата
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се
установява, че размерът на полагащия се на ищцата платен годишен отпуск за 2019
г. е 8 дни, като през 2019 г. ищцата не е ползвала платен годишен отпуск,
отнасящ се за тази година. Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ е
928,84 лв., а размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
4 дни през 2019 г. е 185,76 лв. Няма данни сумите да са изплатени на ищцата.
Удържаните като дължими суми за осигурителни плащания по КСО по отношение на
ищцата са надлежно внесени по сметките на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик,
а данък общ доход по ЗДДФЛ ще бъде преведен след изплащане на трудовото
възнаграждение на ищцата.
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени
са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника-работодател да заплати на ищцата
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и чл.
224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
За
уважаването на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно
и главно доказване едностранното прекратяване на валидно съществувало между
страните трудово правоотношение, размера на брутното трудово възнаграждение,
включително среднодневното брутно трудово възнаграждение и броя на работните
дните, неизползван отпуск за 2019 г.
В
тежест на ответника е да установи изплащането на ищцата на обезщетение при
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, ползването на платен
годишен отпуск за 2019 г. от ищцата или изплащането на ищцата на обезщетение за
неизползван отпуск, както и твърденията си за заплащане в полза на бюджета на
дължимите данъчни и осигурителни вноски върху дължимите обезщетения.
Ответникът
е направил възражение за нищожност на трудовия договор, от който ищцата черпи
правата си, което следва да се установи от него.
Съществуването
на валидно трудово правоотношение между страните съдът намира за установено въз
основа на ангажираните от ищцата писмени доказателства – трудов договор и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор е
подписан от двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на трудовото правоотношение, а заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена от ответника и истинността й не беше
оспорена от него в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Ответникът не ангажира
доказателства, за да установи твърдението си, че трудовият договор е нищожен,
въпреки разпределената му доказателствена тежест. Аргумент за съществуването на
валидно трудово правоотношение между страните са и констатациите на вещото лице
по съдебносчетоводната експертиза, че ответникът е внесъл в полза на приходната
администрация дължимите осигурителни вноски върху начислените трудови
възнаграждения на ищцата.
Основанието
за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение се
установява от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а именно поради забавяне на изплащането
на трудово възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото
осигуряване. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена
от работодателя, носи неговия подпис и обективира валидно изразената от ищцата
воля за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства трудовото правоотношение с ищцата да е
прекратено на друго правно основание. Прекратяването на трудовото
правоотношение без предизвестие от работника или служителя поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение е породило съгласно чл. 221, ал. 1 КТ
насрещното задължение на работодателя да заплати на работника или служителя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Размерът на дължимото обезщетение, определено по правилата на чл.
228, ал. 1 КТ, се установява посредством пълно и
главно доказване от приетото по делото заключение по съдебносчетоводната
експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно
изготвено. От експертното заключение се установява и, че обезщетението не е
изплатено на ищцата. Без значение е обстоятелството, че работодателят е внесъл
в полза на бюджета дължимите осигурителни вноски върху начислените на ищцата
трудови възнаграждения, тъй като по този начин той е изпълнил свое
публичноправно задължение като осигурител, но не се е освободил от задължението
да заплати обезщетение на работника или служителя.
Съществувалото
между страните по делото трудово правоотношение е породило на основание чл.
155, ал. 1 КТ в полза на ищцата право на платен годишен отпуск, а на основание
чл. 224, ал. 1 КТ – право на обезщетение за неизползваната част от него при
прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на полагащия се на ищцата
платен годишен отпуск за 2019 г. се установява от експертното заключение по
съдебносчетоводната експертиза, а
работодателят не твърди, нито сочи доказателства ищцата да е използвала
платен годишен отпуск за 2019 г. или да й е заплатил полагащото се парично
обезщетение в размера, установен от вещото лице.
Доколкото
по делото се установи посредством пълно и главно доказване, че трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено по нейна инициатива без предизвестие
поради забавяне изплащането на трудовите й възнаграждения, искът по чл. 221,
ал. 1 КТ следва да бъде уважен в размера, установен от съдебносчетоводната
експертиза, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер – отхвърлен
като неоснователен.
Изцяло следва да бъде
уважен искът по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, доколкото по делото се установи, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено, а ищцата не е използвала
полагащия й се платен годишен отпуск за 2019 г.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски в исковото производство съразмерно на уважената
част от исковете. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като размерът му от 450
лв. е под минималния размер на адвокатското възнаграждение за двата предявени
иска, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати на съда дължимата
държавна такса за всеки от предявените искове и заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от исковете, но по делото не са
представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков
път, поради което не следва да се присъждат.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй
като обезщетенията, дължими по чл. 221
и чл.
224 КТ, произтичат от трудовото правоотношение и са свързани с полагания от
работника или служителя труд.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“
№.., представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати на Е.В.Ч., ЕГН **********
*** обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в размер на 928,84 лв. и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 дни за 2019 г. в размер на 176,36 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба в съда 03.06.2019 г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие за горницата над 928,84 лв. до пълния заявен размер
от 970 лв.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“
№.., представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати на Е.В.Ч., ЕГН **********
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 433,84 лв.
ОСЪЖДА „МБАЛ
Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. А.“
.№ представлявано от управителя К. Н. Н., да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса в размер на 100 лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 100 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на присъдените
обезщетения.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: