Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Д. Й. Р., подадена чрез адв. Жанета Димова от ВТАК, срещу решение № от 22.04.2014г. по гр. д. № /2014г. по описа на Великотърновския районен съд. Решението се обжалва в частта му, в която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, както и в частта му, в която упражняването на родителските права е предоставено на майката – К. С., а жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.06.2014г. В жалбата се сочи, че решението е неправилно. Излага се, че съдът не е интерпретирал задълбочено събраните по делото доказателства относно причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Развиват се доводи за изключителна вина на К. С.. Навеждат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че жалбоподателят е по-пригоден за упражняване на родителските права. До съда е отправено искане да отмени решението в обжалваните му части, а вместо него да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от същия съд, или да постанови решение, с което да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изключително ищцата К. С., да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Йордан Р. на бащата Д. Й. Р., да определи местоживеенет¯ на детето при баща му, да определи режим на лични контакти на детето с ищцата и да осъди ищцата да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.01.2014г. до настъпването на законни причини за изменението, или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане. Претендират се разноски за въззивната инстанция. По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от К. Т. С., чрез процесуалния й представител – адв. С. от ВТАК. С насрещната въззивна жалба решението се обжалва в частта му, в която съдът се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и в частта му, с която съдът е определил режим на лични отношения между малолетното дете Йордан Р. и ответника Д. Р.. Излага се, че в посочените части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Развиват се подробни съображения, че вината за разстройството на брака е единствено на Д. Р.. Сочи се, че определеният режим на лични отношения е неуместен. От настоящата инстанция се иска да отмени решението в обжалваните му части, а вместо него да постанови друго, с което да приеме за установено, че вина за разстройството на прекратения с развод брак има Д. Р., както и да намали срока на пребиваване на детето при бащата както следва: от 14 часа в събота до 17 часа в неделя и до две седмици през лятната ваканция. Отправя се искане да бъде внесена и по-голяма конкретика относно режима през зимната и пролетните ваканции. Срещу подадената от Д. Р. жалба е постъпил и отговор от К. С., в който е изложено, че жалбата е неоснователна. Изложени са в подробни съображения в насока, че в обжалваните части решението е правилно. По въпроса за вината е посочено, че такава следва да се вмени единствено на Д. Р.. От съда се иска да остави подадената въззивна жалба без уважение. Регионална Д. „С. П.” не заема становище по жалбата. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Т. С. с искова претенция за развод поради разстройство на брака по вина на ответника. Едновременно с този иск по реда на чл. 322, ал. 2 ГПК са предявени и небрачните искове за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на детето (по 100 лв. месечно, считано от 01.01.2014 година). В исковата молба е посочено, че в съпружеските отношения е настъпил сериозен и непреодолим разрив, поради което бракът следва да бъде прекратен, като са описани конкретните факти, които са довели до този разрив. Наведени са доводи и за пригодността на ищцата да отглежда малолетното дете, родено по време на брака между страните. От ответника – Д. Р., е подаден отговор, с който е потвърдено, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Посочено е, че ищцата не притежава родителски и възпитателски качества за отглеждане на детето, като са развити съображения в тази насока. Поради тази причина до съда е отправено искане родителски права да бъдат възложени на бащата на детето, да се определи подходящ режим на лични контакти между С. и детето, както и да се осъди майката да заплаща издръжка за сина си в размер на 100 лв. месечно. Отправено е искане бракът да се счита за прекратен по вина на ищцата. Пред първата и пред въззивната инстанция се установява следната фактическа обстановка, относима към предмета на въззивно обжалване: К. Т. С. и Д. Й. Р. сключили граждански брак на 02.12.2007 г., за което е съставен акт за граждански брак № , видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 6 от делото пред първата инстанция). От брака си страните имат дете – Йордан Д. Р., ненавършило пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, видно от удостоверение за раждане на л. 7 от делото пред първата инстанция. За установяване на релевантни факти пред първата инстанция са разпитани свидетелите Ц. Ц., В. Р., Георги Г. и Йордан Р. От показанията им се установява, че в края на бременността на С. и след раждането на детето родителите живели първоначално с родителите на Р., които им оказвали подкрепа в отглеждането на детето и поддържането на домакинството, а в последствие и самостоятелно в къща, която е собственост на родителите на Р.. От показанията на свидетелките Ц. и Р. се установява, че по време на бременността и след раждането на детето Д. Р. имал извънбрачна връзка с Д. А. Свидетелката Р. (приятелка на ищцата) сочи, че виждала заедно Д. и Д. неколкократно в дискотека в гр. В. Т. (вкл. и прегърнати). От показанията й се установява, че свидетелката видяла снимка, намерена в колата на Д., на която или тя целувала него по бузата, или той нея. Според свидетелката след раждането на детето Д. продължавал редовно да ходи на дискотека, докато К. стояла в къщи и се грижела за бебето. От показанията на св. Ц. (майка на С.) се установява, че тя придружила и настанила в болницата дъщеря си във връзка с раждането, като наела ВИП-стая, а зет й отказал да остане при съпругата си. Между страните не е спорно, а и от показанията на свидетелите се установява, че в началото на месец януари 2014г. С. напуснала семейното жилище след скандал между нея и съпруга й. От показанията на свидетелите Г. и Р. (съседи на Р.) се установява, че на 31.12.2013г. около 23.30 часа ответникът чул телефонен разговор между съпругата му и друг мъж, в който тя се уговаряла с този мъж за „ново начало” и му обещавала, че на 15 януари ще отиде в Свищов и ще бъдат заедно. Свидетелите лично прочели и любовен СМС, изпратен от този мъж на С.. По повод на този телефонен разговор и получения СМС между съпрузите възникнал скандал. С влязло в сила решение № /22.01.2014г., постановено по гр. д. № /2014г. на ВТРС е прието, че по време на развилия се между страните скандал, Р. осъществил по отношение на С. „домашно насилие”, като са наложени и мерки за защита от домашно насилие. Свидетелките Ц. и Р. свидетелстват (не без конкретика) за наличието и на други случаи на насилие от страна на Р. спрямо С.. От показанията на свидетеля Р. се установява, че същият видял в гр. Свищов С., която била прегърната с едро, късо подстригано момче. От представените пред първата инстанция удостоверение изх. № /17.01.2014г. и служебна бележка № /17.02.2013г., издадени от ТД на НАП В. Т. (на л. 34 и л. 35 от делото пред първата инстанция) се установява, че К. С. работи в ТД на НАП В. Т. като младши специалист и за периода м.01.2013г. – м.12.2013г. е получила брутни трудови възнаграждения в общ размер от 4567,83 лв. От удостоверение № СП/04.03.2014г., издадено от Стопанска академия „Д. А. Ценов” – Свищов (на л. 33 от делото пред ВТРС), се установява, че С. получила стипендия от университета за периода м.03.2013г. – м.02.2014г. общо в размер на 625 лв. Майката на С. – Ц. Ц. работи в „К. К.” гр. В. Т. като „актьор” на безсрочен трудов договор и през 2013г. е била в командировки с оставане да нощува на 26 и 27.02.2013г., 29 и 30.08.2013г., 23 и 24.09.2013г., 11 и 12.10.2013г. – общо четири нощувки, а в платен годишен отпуск за 28 дни в периода 19.07.2013г. – 27.08.2013г., 2 дни в периода 02.09.2013г. – 03.09.2013г.; 11 дни в периода 21.12.2013г. – 13.01.2014г. – общо 41 дни. За периода м.03.2013г. – м.02.2014г. Ц. получила брутно възнаграждение общо в размер на 10 294,71 лв. Тези факти се установяват от представените пред първата инстанция служебни бележки изх. № 18-1-61/28.02.2014г. и изх. № 18-1-62/28.02.2014г., издадени от МДТ „Константин Кисимов” В. Т. – на л. 31 и л. 32 от делото. От служебна бележка изх. № /04.03.2014г., издадена от „Д. – груп” ЕООД гр. Л. (на л. 38 от делото пред първата инстанция) се установява, че за периода м.03.2013г. – м. 02.2014г. Д. Р. работил за посоченото дружество, като е получил брутен доход общо в размер на 5540 лв. Към настоящия момент Р. работи при „Т. Б. – К. Комерс” на длъжността „пласьор стоки” по Трудов договор № /08.09.2014г., сключен с шестмесечен срок за изпитване – на л. 91 – л. 92 от делото пред настоящата инстанция. Основното трудово възнаграждение на Р. по този договор е уговорено в размер на 450 лв. По данни от социалния доклад, изготвен от ДСП гр. Горна Оряховица (на л. 40 – л. 41 от делото пред ВТРС), Р. получава и допълнителни доходи в размер на 130 – 170 лв. месечно по граждански договор – като треньор на футболен отбор в с. Д. Д.. Видно от служебна бележка, издадена от ЦДГ „Щ. д.” с. Д. Д. (на л. 37 от делото пред ВТРС) се установява, че към момента на издаването й – 17.03.2014г. детето Йордан Р. било записано в посочената детска градина. От 23.06.2014г. и към настоящия момент детето посещава ЦДГ „С.” гр. В. Т. – видно от писмо вх. № ЗД /24.09.2014г. от ЦДГ „С.”, поискано от ДСП В. Т. във връзка със социалния доклад, изготвен пред настоящата инстанция – на л. 74 от делото пред ВТОС. От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели и от показанията на свидетелите разпитани пред настоящата инстанция (св. К. – първа братовчедка на Р. и св. Т. С. – баща на С.) се установя реализирането на конкретни факти, свързани с отношенията между родителите и детето Йордан. Св. Ц. посочва конкретна ситуация, в която детето присъствало на семеен празник при нея и не искало да си тръгва, докато баща му настоявал да го вземе, при което детето се разплакало. Свидетелката сочи, че Р. насърчавал детето към спортове с коли, включително и управляване на АТВ. От показанията на Ц. и Р. се установява, че след фактическата раздяла между съпрузите Р. поставял условия на С., за да вижда детето, а именно срещите да се осъществяват в с. Д. Д., като бащата бил против да води детето във В. Т. и не вдигал телефона на С. с дни. Св. Р. сочи, че ищцата провела телефонен разговор с детето, в който то и заявило следното: „Мамо, искам да дойда при теб. Вземам си сиропите и идвам.” По времето между месец януари 2014г. и месец юни 2014г. (периода, в който детето е отглеждано от бащата) св. Р. и ищцата ходили два пъти на тържества на Йордан в детската градина, на които детето се радвало на майка си и я прегръщало. На последното посещение детето заявило на майка си, че иска да дойде при нея, но не знае дали баща му ще разреши. От показанията на св. Р. се установява, че когато напуснала съпруга си С. не взела Йордан със себе си, защото Р. не й разрешил, а тя не искала да стресира детето. От показанията на св. Т. С. се установява, че през лятото К. С. и детето Йордан за две седмици били на гости при него в гр. Ц. (където той живее към момента). Свидетелят споделя, че детето се чувствало много добре и е привързано към майка си, като демонстрира, че изпитва обич към нея. Свидетелите Г. и Р. са категорични, че при отглеждането на детето значима помощ са оказвали родителите на Р.. Според св. Г. през 2013г. детето ходило с баба си и дядо си (родители на Р.) на море, като е много привързано към баба си. Св. Р. споделя впечатленията си, че Йордан е много привързан към баща си. Св. К. сочи, че след като родителските грижи върху детето са поети от С., случайно е станала свидетел на среща между майката, бащата и детето, на която Йордан се разплакал. Свидетелката сочи, че нейната дъщерия й споделила, че детето е искало да отиде с тях, но майка му не го пуснала. Свидетелката К. излага друго свое лично впечатление, получено отново чрез дъщеря й, на която Йордан споделил, че иска да е при баща си, защото му е хубаво при него. Детето казало на свидетелката, че не иска да ходи във В. Т., защото майка му ще го вземе и то няма да може да се върне в с. Д. Д.. По делото са представени и приети три броя социални доклади. От социалния доклад, изготвен от ДСП гр. Горна Оряховица, се установява, че към момента на изготвянето му – 10.03.2014г. детето Йордан се отглеждало в семейната среда на своя баща със силната подкрепа на неговите родители. Съгласно доклада към този момент бащата и детето са живеели в жилище, собственост на бабата и дядото по бащина линия, което представлява едноетажна, тухлена, просторна къща, състояща се от две спални, кухня и трапезария, санитарен възел. Служителите на ДСП Горна Оряховица са констатирали, че всички помещения в жилището са обзаведени и оборудвани, като домакинството разполага със съвременни уреди, подходящи мебели и комунално-битови удобства. Установено е, че жилището е подредено, добре отоплено, с много добре поддържана хигиена. Направен е извод, че жилището разполага с нормални условия и удобства за отглеждане на детето. Към посочения момент за домакинството в това жилище се грижела майката на Д. Р. – Виолета Райкова. Към момента на извършване на този доклад Йордан Р. посещавал ЦДГ „Щ. д.”, като според служителите на ДСП Горна Оряховица детето било адаптирано към режима, персонала и децата в групата и имало закупено всичко необходимо за възпитателната дейност. Установено е, че бабата по бащина линия присъствала на всички организирани родителски срещи и поддържала контакт с възпитателите на детето, като тя водила и прибирала детето от детската градина. Детето Йордан споделило пред лицата, изготвили доклада, че има много приятели в детската градина и обича да играе игри на компютъра. В дома е констатирано наличието и на множество детски играчки, както и на образователни и забавни игри. В социалния доклад е направен извод, че физическите, образователните, интелектуалните, емоционалните и социалните потребности на детето са задоволени от неговия баща. Установена е силна привързаност между бащата и детето. Направен е краен извод, че бащата има възможност и потенциал да се справи добре с изпълнение на родителските си задължения и да задоволи адекватно всички нужди на детето, като разполага и с подкрепата на своите родители. Пред първата инстанция е изготвен С. доклад и от ДСП В. Т., като е извършена социална анкета в жилището на майката и е проведен разговор с нея. Пред социалните служителите К. С. е изразила изричното си желание да поеме грижите за детето в семейната си среда. Посочила е, че е полага непрестанни грижи за детето от самото му раждане, като не се е отделяла от него, освен когато е посещавала очни занятия в гр. Свищов за период от около 10 дни. С. е заявила, че държи на доброто образование на сина си, като желае той да посещава различни курсове, да участва в извънучилищни форми и занимания и да се развива. При извършване на социалната анкета е установено, че ищцата живее в жилище, първи етаж от къща, собственост на майка й, което състои от две стаи, кухня и санитарния помещения, предлагащи много Д., в хигиенно-битово отношение, условия за живот. В социалния доклад е направен извод, че майката проявява загриженост по отношение на детето си и с умиление говори за него. В разговорите с нея, служителите на ДСП В. Т. са отчели факта, че тя е запозната с нуждите и потребностите на сина си, като е полагала непрестанни грижи за него от раждането му и е запозната с методите за отглеждане и възпитание на дете. Посочила е, че има силна емоционална връзка с детето си. Проявила е желание да поеме грижите за Йордан, тъй като е много малък и се нуждае от майчина грижа, обич и внимание. Направен е извод, че К. С. разчита на помощ от майка си – Ц. Ц. Пред настоящата инстанция е изготвен нов С. доклад от ДСП В. Т. – по отношение на детето Йордан Д. Р., който е имал за задача да установи специфичните нужди в грижите за него и нагласата му спрямо всеки един от родителите. С оглед привременните мерки, постановени от първата инстанция, към момента на изготвяне на доклада, Йордан вече се е отглеждал от майка си – на нейния настоящ адрес в гр. В. Т., ул. „Баба мота” № 6 (имот, който е закупен от майката на С. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег. № , дело № /2014г. от 16.06.2014г., издаден от нотариус Б. – на л. 25 от делото пред ВТОС, и върху който на С. е преотстъпено пожизнено правото на ползване). Ето защо социалната анкета е извършена на този адрес, като е проведен разговор с майката и детето и е изискана информация от ЦДГ „С.” гр. В. Т. и от д-р Р. Ст. – специалист детски болести. Фактически след 18.06.2014г. детето Йордан се отглежда от майка си на посочения по-горе адрес. От социалния доклад се установява, че през месец юли детето е почивало заедно с майка си на море, а през целия месец август е пребивавало при баща си (в съответствие с привременните мерки). Към настоящия момент Йордан посещава ЦДГ „С.” в гр. В. Т.. По данни на майката, дадени пред служителите на ДСП В. Т., детето е спокойно, чувства се добре и свиква с новата обстановка в дома и детското заведение, където вече има приятели. Отново по твърдения на майката след гостувания при баща си Йордан показвал невъзпитаност и изричал думи, неприсъщи за възрастта си. При извършената социална анкета служителите са установили, че жилището, в което живеят майката и детето, се състои от две стаи, спалня, всекидневна, кухня и санитарно помещение. Спалнята е обзаведена с две легла и бюро и се ползва от майката и детето, като за Йордан има обособен детски кът. Според лицата, изготвили доклада, жилището е обзаведено съобразно нуждите на семейството и предлага много Д. в хигиенно-битово отношение условия за живот, като се намира в близост до училище и детско заведение, а инфраструктурата е добра – има уреден градски транспорт. При проведен разговор с възпитател от детското заведение, което посещава Йордан, служителите са установили, че детето се води на детска градина от майката или бабата, в чист вид, като е изградило приятелски отношения с децата и не проявява агресия спрямо тях. По данни на г-жа К. В. детето е в норма за възрастта. Към социалния доклад е приложена и писмена информация, дадена от директора на детската градина, според която детето с желание разказвало за прекараното лято с баща си, рисувало рисунки и споделяло, че е доволно и щастливо. На занятията Йордан се справял добре, като имал някои пропуски, върху които ще се работи през годината. Служителите на ДСП В. Т. са провели и самостоятелен разговор в детето (както се установява от показанията им, дадени в хода на въззивното производство), в подходяща обстановка. При първоначално проведен разговор на 29.07.2014г. е установено, че детето било щастливо, че ще прекара месец август с баща си. Впоследствие детето е споделило пред служителките впечатления за прекараното лято – почивката на море с майка си и гостуването при баща си. Заявило е, че с желание гостува на баща си, като в с. Д. Д. има приятели и братовчеди, с които контактува и прекарва времето си в игри. Установена е силна емоционална връзка на Йордан и с двамата родители – детето приема и двамата, като всеки от тях има своята роля и място в живота му. Пред настоящата инстанция като доказателства са приети заверени копия от материалите по преписка № /2014г. по описа на ГОРП и преписка № /2014г. по описа на ВТРП. От материалите по първата прокурорска преписка се установява, че детето е предадено от бащата на майката на 18.06.2014г., като страните нямат спор помежду си, че предаването е станало по образувано за целта изпълнително дело. В хода на преписката Р. е посочил, че е предал детето на тази дата, защото до тогава ползвал платения си годишен отпуск и се е позовал на съдебното решение на първата инстанция, което му дава право да е с детето през този период. Относно предаването на детето пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Тодор Георгиев Симеонов, от показанията на който се потвърждава фактът, че Йордан не е предаден на майка си на датата 01.06.2014г. От материалите по втората прокурорска преписка се установява, че през месец юли детето не е предавано на Д. Р., тъй като тогава С. ползвала платения си годишен отпуск. По делото са събрани достатъчно доказателства, че детето Йордан е прекарало при баща си целия месец август, като този факт не се оспорва от страните. Пред настоящата инстанция като доказателство е прието удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки за Д. Р., издадено от ТД на НАП В. Т. (на л. 93 – л. 94 от делото), от което се установява, че Р. има задължения към Държавата в размер на 438,74 лв., представляващи незаплатени здравни осигуровки и лихва за заплащането им, за периода 01.02.2010г. – 25.09.2011г., както и задължения в размер на 1076,08 лв. по издадени наказателни постановления. Пред първата инстанция като доказателство е приета и справка за съдимост на Д. Р. (на л. 29 от делото пред ВТРС), от която се установява, че лицето има наложено по реда на чл. 78А административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От разписка за паричен превод от 11.03.2014г. (на л. 36 от делото пред ВТРС) се установява, че К. С. е превела на Д. Р. сумата от 200 лв. В разписката с химикал е написано, че сумата се превежда за издръжка за месеците януари и февруари 2014г. Пред служителите от ДСП В. Т., изготвили социалния доклад пред първата инстанция, С. е потвърдила, че има намерение да преведе на Р. сумата от 200 лв. за издръжка на детето за месеците януари и февруари 2014г. Пред настоящата инстанция е проведено изслушване на родителите на непълнолетното дете с цел да се чуят съображенията им за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Д. Р. лично заявява, че детето 6 години е пребивавало при него, поради което не следва да се откъсва от тази среда. Посочва, че пред него Йордан многократно е изявил желание да живеят заедно в с. Д. Д.. Не искал да ходи в новата детска градина, като заедно посетили детската градина в с. Д. Д., където Йордан попитал директорката може ли да се върне и дали пазят шкафчето му. Р. посочва, че има необходимата обезпеченост да отглежда детето, както и да го транспортира до училище, тъй като в с. Д. Д. няма училище. Според Р. детето споделило пред него, че казало на служителките от ДСП В. Т., че иска при баща си, но те му заявили, че трябва да остане при майка си, защото така е редно. Майката на детето лично споделя, че иска да поеме родителските грижи над него, тъй като е полагала такива постоянно от самото му раждане. Сочи, че тази година ще завърши образованието си като студентка, поради което няма да отсъства. Твърди, че детето се чувства добре в детската градина в гр. В. Т., като посещава курсове по английски език и ходи на плуване в университета. Според нея Йордан е щастлив и има приятели в новата детска градина и всички го възприемат добре. Счита, че във В. Т. детето е в много добра социална среда, има подсигурено жилище, ще бъде записано в училище, пътят до което му е познат и където ще е заедно с децата, с които е в детската градина. Майката сочи, че детето се чувства добре с нея и е щастливо, като тя не иска Йордан да прави разлика между баща си и майка си. Според нея детето е привързано и към двамата родители. Други относими доказателства пред първата и пред настоящата инстанция не са събрани. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е частично неправилно. Както се посочи по-горе решението на ВТРС се обжалва в определени негови части, изрично посочени от страните. В частта относно произнасянето за вината за дълбокото и непоправимо разстройство решението се обжалва и от двете страни. Настоящата инстанция споделя извода на първата инстанция, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е и на двамата съпрузи. Както се установи от фактическа страна по делото са налице достатъчно данни за извънбрачни връзки на всеки един от съпрузите по време на брака между тях. В началото на месец януари 2014г. С. напуснала семейното жилище след скандал между нея и съпруга й, предизвикан от телефонен разговор, който тя е провела с друг мъж. След този скандал ищцата окончателно напуснала семейното жилище и между съпрузите настъпила фактическа раздяла. Налага се извод, че конкретният повод за фактическата раздяла е скандал, настъпил вследствие на разкрития за извънбрачна връзка на С.. Това обаче не означава, че вината за разстройството на брака е изцяло нейна, тъй като са налице достатъчно доказателства за извънбрачна връзка на съпруга й. Наред с това по делото са налице и доказателства за неразбирателства между съпрузите още от времето когато С. била бременна. От показанията на свидетелите и от изявленията на Р. при изготвяне на социалния доклад пред първата инстанция се установява, че съпрузите имали противоречия помежду си по множество въпроси, включително и по въпроса относно образованието на С. – тя искала да учи, докато Р. се противопоставял. Както е посочено и от първата инстанция и двамата съпрузи са признали, че от около три години спят в различни стаи и не поддържат интимни отношения. Ето защо напълно се споделят доводите на ВТРС, че раздялата между съпрузите не е причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а последица от такова разстройство, което вече е било настъпило. Съпрузите, в нарушение на нормите на чл. 14 – чл. 17 СК, не са имали взаимно уважение помежду си, както и взаимно разбирателство, не са постигали съгласие с цел да осигуряват благополучието на семейството. В тази връзка неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба, че не е налице брачно провинение от страна на С.. Пред първата инстанция са приети достатъчно доказателства (св. показания), от които може да се направи извод, че С. е имала извънбрачна връзкa. Неоснователни са възраженията, обективирани в писмените бележки пред първата инстанция, че от свидетелските показания на свидетелите Р. и Г. не може да се установи фактът, че С. е имала извънбрачна връзка. На първо място не са налице противоречия между показанията на тези двама свидетели относно момента, в който са установили, че съпругата на Р. е получила любовен СМС от друго лице. Няма пречка всеки един от свидетелите да е възприел въпросния СМС по различно време в зависимот от това кога същият е показан на всеки един от тях. И двамата свидетели са възпроизвели съдържанието на съобщението съобразно със своите възприятия и със способностите на паметта им, поради което е нормално и логично точните думи, посочени от всеки един от тях, да се различават в известна степен. Наред с това по делото няма дани, че св. Радев е възпроизвел дословно съдържанието на посочения СМС, доколкото реалното му съдържание не е установено с точност, поради което няма как да се приеме, че свидетелят е помнел цялото съдържание на съобщението три месеца след като го е видял. Фактът, че свидетелят Радев цитира и името на лицето, изпратило съобщението, също не означава, че показанията му не могат да се приемат. Както е посочено в писмената защита от възприемането на текста до разпита на Радев като свидетел са изтекли около 3 месеца, поради което е нормално той да не е запомнил по какъв точно начин е изписано името в паметта на телефона (при все, че по делото не става ясно как точно е записано това име). Напълно логично е това име да е възприето от свидетеля и по друг начин, поради което не е съмнителен фактът, че той го цитира в свидетелските си показания. Не могат да се приемат и доводите, че показанията на св. Р. не слдва да се кредитират в частта им, в която сочи, че е видял С. с непознат мъж в гр. Свищов, тъй като същата не е била в този град в дните от петък до неделя през месеците октомври и ноември. По делото няма категорични дани точно в кои дни С. е била в гр. Свищов, нито има официални доказателства за дните, през които е посещавала очни занятия и изпити, поради което недоказано остава твърдението, че през тези месеци не е посещавала града. Няма и основание да се приеме, че св. Р. е нямал причина да посещава гр. Свищов. Същият е посочил, че се занимава с търговия с мляко като го предава на закупчик от свищов в с. Д. Д., а понякога ходи да си взема парите в гр. Свищов. Т.е. същият не твърди, че получава млякото в с. Д. Д., а всеки път, за да си вземе парите, пътува до гр. Свищов, а посочва, че това се случва понякога. Освен това решението на свидетеля да посещава гр. Свищов переодично е лично негово и не може само с доводи за липса на икономическа изгода от такива посещения да се приеме непременно, че Р. не е посещавал града. Не могат да се приемат и доводите в писмените бележки пред първата инстанция, че дори и да се приеме, че е налице изневяра на С., то същата не може да й бъде вменена като вина за разстройството на брака. Брачната вина е субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В случая извънбрачната връзка представлява брачно нарушение на лицето, докато бракът между страните все още е действал. Безспорно е налице и субективно отношение, изразяващо се в умисъл за такова брачно нарушение. Впрочем именно разкриването на тази връзка е станало и причина за настъпване на фактическа раздяла между съпрузите. Освен това извънбрачната връзка на С. не е единствената причина, за да се приеме, че вината е и на двамата съпрузи. Както беше посочено по делото са налице достатъчно данни, че между съпрузите не са били налице разбирателство и взаимно уважение, като за липсата на такива са виновни и двамата.Налага се краен извод за провинения от страна и на двамата съпрузи. Впрочем този извод се потвърждава и от поведението на съпрузите след приключване на производството пред първата инстанция – пред настоящата инстанция са ангажирани множество доказателства, които са индиция, че между бившите съпрузи е налице неразбирателство относно изпълнение на привременните мерки, постановени от първата инстанция. Това неразбирателство е съпътствано с изпълнение на мерките чрез съдебен изпълнител и сигнали, които всеки един от съпрузите е писал до органите на прокуратурата с твърдения за извършено престъпление от другия съпруг. Тези факти потвърждават извода, че отношенията между бившите съпрузи са трайно влошени, като вината за това състояние е и на двамата. С оглед изложеното решението на ВТРС следва да бъде потвърдено в частта му относно вината за разстройството на брака. Относно родителските права: Определянето на родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за възпитание, П. подготовката за придобиване на знания, моралните качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и възможността за помощ от трети лица и др. Правилното възпитаване на децата зависи от личността и възпитателските качества на родителите, както и от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага извод, че и двамата родители имат родителски качества, като притежават умения за възпитаване и П. на детето. От приетия пред първата инстанция С. доклад, изготвен от ДСП Горна Оряховица се установява, че бащата стимулира редовното посещение на детско заведение, отчита правилно необходимостта от придобиване на грамотност и образование за бъдещото развитие на детето. В дома са установени и много образователни игри. Наред с това от социалните доклади, изготвени от ДСП В. Т. пред първата и пред настоящата инстанция, се установява, че майката на детето също е амбицирана да подпомага неговото развитие и желае то да посещава различни курсове и извънучилищни занимания. Тези данни, установени по делото, налагат извод, че по отношение на този критерий и двамата родители притежават необходимите качества. И двамата родители са с подходящо С. обкръжение за отглеждане на детето. Както се установи от фактическа страна по делото родителите на бившите съпрузи имат готовност да помагат, като именно те ще бъдат основното С. обкръжение при отглеждане на малолетното дете. С тяхна помощ на детето може да се изгради подходяща социална среда, независимо дали е при майка си, или при баща си. По делото са налице данни, че и в двете детски градини, които Йордан е посещавал (в с. Д. Д. и в гр. В. Т.) той се чувства добре и е изградил приятелства с останалите деца, поради което и в тази насока следва да се приеме, че социалната му среда и на двете места е добра. По делото не се установява някой от родителите да има такива антиморални прояви, които да са пречка за предоставяне упражняването на родителските права. Налице са дребни провинения от страна на Р. (незаплатени здравни вноски, административни нарушения, освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78А). Тези провинения според съда не са от такова естество, че да са несъвместими с възпитаване на детето от страна на Р.. Наложените мерки за защита от домашно насилие на Р. също не обосновават извод за липсата на морални качества от негова страна, тъй като по делото няма данни той да е навредил на детето. Ето защо, макар и да влияят в отрицателна степен върху неговия морален облик, то не следва да се отчитат при решението относно родителските права. Налице са множество доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето, като се е отнасял и с правилното отношение спрямо него (изготвените по делото социални доклади, свидетелските показания, личните обяснения на родителите). От всички тези доказателства се установява, че всеки един от родителите е полагал необходимите грижи, като детето е правилно възпитавано. Освен това и двамата родители многократно за заявили изричното си желание да отглеждат детето (вкл. и по време на изслушването, проведено пред настоящата инстанция). Няма данни желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – съпрузите нямат спор относно семейното жилище, не претендират родителските права единствено заради издръжка (индиция в тази насока е фактът, че С. доброволно е заплатила издръжка в размер на 200 лв. за периода месец януари и месец февруари 2014г., докато за отглеждането на детето се е грижил баща му). Ето защо и относно тези критерии настоящият съдебен състав счита, че родителите са равнопоставени – имат еднакво желание да отглеждат детето и са полагали еднакви грижи за него до момента. Същевременно по делото се установява, че детето е еднакво привързано и към двамата родители. В тази връзка съдът кредитира социалния доклад, изготвен пред настоящата инстанция от ДСП В. Т., като обективен и компетентен и не приема възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. Основната цел на доклада е била да се установят потребностите на детето, като служителките на ДСП В. Т. са разговаряли самостоятелно с него, без присъствието на майката. Този факт е посочен в доклада и се потвърждава от тях при разпита им в съдебно заседание. Не могат да се приемат доводите, че под влияние на майка си детето не е изразило при кого от двамата родители желае да остане. В самия доклад е посочено, че детето има силна връзка и с двамата родители и не може да направи избор между тях. Т.е. не са налице изявления на детето, че има желание да живее единствено с майка си, поради което не може да се приеме, че същото е споделило мнението си под натиск от нейна страна. Не намира опора в данните от социалния доклад и изложеното от Д. Р., че в личен разговор детето му казало, че служителките го питали къде се чувства по-добре, а то отговорило, че иска да отиде при баща си, докато служителките му казали да остане при майка си, защото така е редно. В социалния доклад няма никакви данни детето да е заявило, че иска да остане при майка си. Посочено е, че детето не показва отношение към родителите си поотделно, като приема и двамата и има емоционална връзка с тях. Поради тази причина няма как да се приеме, че служителките целенасочено са повлияли на детето да избере майка си, доколкото ако бяха упражнили такова влияние, то щеше да намери отражение и в изготвения от тях доклад. Този С. доклад, останалите изготвени по делото социални доклади, както и свидетелските показания на разпитаните свидетели, водят до категоричния извод, че детето е еднакво привързано и към двамата си родители и има силна емоционална връзка с тях. Впрочем този извод е и напълно логичен, доколкото е нормално детето да е привързано към родителите си, а по делото не се установяват факти, които да разколебават привързаността му. Следва да се има предвид, че и двете страни по делото могат да разчитат на помощ от трети лица при отглеждане на детето си. Св. Ц. (майка на К. С.) при разпита си като свидетел изрично е посочила готовност да помага на дъщеря си при отглеждане на детето. Свидетелката е посочила, че има голяма отпуска, която съвпада с очните занятия на дъщеря й, поради което има възможност да полага грижи за детето при отсъствие на неговата майка. Фактът, че Ц. има на разположение много дни за платен годишен отпуск се потвърждава и от представената по делото служебна бележка от МДТ „Константин Кисимов”. От своя страна родителите на Д. Р. са подпомагали сина си и бившата му съпруга с грижи за детето още от неговото раждане. От показанията на разпитаните по делото свидетели (Г. и Р.) и от социалния доклад на ДСП Горна Оряховица се установява, че майката на Р. редовно е подпомагала семейството, като е полагала и грижи за детето, докато то е живяло при сина й. Всички тези факти налагат краен извод, че и двете страни по делото могат да разчитат на помощта на трети лица при отглеждане на детето. От раждането му до постановяването на привременните мерки по делото такава помощ е осигурявана от родителите на бащата, а след постановяване на привременните мерки от майката на К. С., за което самата тя е изявила готовност. Впрочем от изготвения пред настоящата инстанция С. доклад се установява, че св. Цанева вече полага грижи за детето. Както Ц., така и родителите на Р. са оказали помощ до момента и във връзка с битовите нужди на детето, като са осигурили на децата си възможност да го отглеждат в самостоятелни жилища. Съдът отчита, че е налице сходство между жилищно-битовите и материалните условия за живот, които предлага всеки един от родителите на детето си. В тази връзка са изготвени социални доклади, които са извършили социални анкети и са достигнали до извод, че и жилището в с. Д. Д. и жилището в гр. В. Т. (в което към настоящия момент живеят С. и детето) предлагат много Д. условия за отглеждане на дете. Наред с това материалните възможности на родителите са сходни – и двамата получават близки като стойност доходи, като и двамата могат да разчитат на помощ от родителите си, които също получават доходи. Съгласно т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № /74г. на пленума на ВС, бащата и майката са еднакво пригодни да отглеждат и възпитават момчета. Ето защо полът не детето не може да е определящ за това кой от родителите следва да получи родителските права. С оглед всичко изложено до тук и като се има предвид, че по всички обсъдени показатели е налице равнопоставеност между родителите на малолетното дете, настоящата инстанция счита, че съществено значение в случая има възрастта на детето. В т. II, „ж” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № /74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на 6 години, то безспорно е в ниска възраст, поради което неговата майка е по-пригодна да отглежда. В тази връзка напълно се споделят и изводите на ВТРС в тази насока, като на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първата инстанция в тази им част. При доказани родителски и възпитателни качества на двамата родители в интерес на детето, за неговото правилно отглеждане и развитие, с оглед ниската му възраст, е родителските права да се предоставят на майката, която към настоящия момент е биологично по-пригодният родител да поеме отговорностите по възпитанието и обгрижването на Йордан. В този смисъл, освен цитираното постановление, е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № /2011 г., III г. о., ГК. Като се вземе предвид всичко изложено до тук се налага извод, че поради ниската възраст на детето същото следва да се отглежда от неговата майка. Първата инстанция е стигнала до същия извод, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено. В тази връзка решението следва да бъде потвърдено и в частта му, в която е присъдена издръжка. Настоящият съдебен състав напълно споделя и доводите на първата инстанция, че общата издръжка, от която се нуждае детето, е около 200 лв. на месец – с оглед потребностите му и отчитане на факта, че скоро ще бъде ученик. Ето защо се споделя размерът на присъдената издръжка, която да заплаща единият от родителите – 100 лв. на месец, който размер е съобразен и с неговите финансови възможности. Впрочем размерът на издръжката не се оспорва и от страните по делото, поради което няма основание същият да бъде изменян. Решението следва да се потвърди и в тази му част. Съставът на ВТОС счита, че решението следва да бъде отменено в частта му, в която е определен режим на лични отношения на бащата Д. Й. Р. с малолетното дете Йордан Д. Р.. Принципно напълно се споделят доводите на ВТРС, че режимът следва да бъде широк. На бащата следва да се даде възможност активно да участва в отглеждането на детето, което би могло да се получи с по-широк режим на лични отношения. Споделят се обаче доводите в насрещната въззивна жалба, че началният час, от който е определено бащата да взема детето, а именно от 13 часа в петък, е неподходящ. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че между родителите съществува неразбирателство, което рефлектира върху отношенията им, свързани с изпълнение на режима. Ето защо същият следва да бъде определен максимално подробно от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. С оглед факта, че детето към настоящия момент посещава детска градина, а от септември 2015г. ще е ученик, е напълно възможно в 13 часа в петък то да е ангажирано с учебни занятия. Освен това по делото са налице доказателства, че и двамата родители работят с работно време от 8 часа. Ето защо предаването на детето в петък в 13 часа би било неудобно и за самите тях. Поради тази причина съдът счита, че режимът в тази му част следва да се измени като на Р. следва да се даде възможност да провежда режима на личните си контакти с детето всяка първа и трета седмица на месеца от 19 часа в петък до 17 часа в неделя, с преспиване при бащата, като той взема детето и го връща в дома му в гр. В. Т.. Исканията в насрещната въззивна жалба за намаляване на времето на личните контакти между бащата и детето през лятото, както и контактите да се осъществят от събота, а не от петък, са неоснователни. Както беше посочено настоящият съдебен състав счита, че режимът на лични отношения между Р. и детето му следва да бъде широк, за да се позволи на бащата да упражнява надлежно своите родителски права. Режимът следва да се конкретизира и в частта му относно изпълнението му през зимната и пролетната ваканции. Съдът счита, че на всеки от родителите следва да се даде възможност да празнува коледните и новогодишните празници със своето дете. Поради тази причина всяка четна година детето следва да прекарва първата половина от зимната ваканция при баща си, а втората половина от ваканцията – при майка си, докато всяка нечетна година детето следва да прекарва първата половина от зимната ваканция при майка си, а втората половина – при баща си. Относно пролетната ваканция режимът ±ледва да се конкретизира по следния начин: детето следва да прекарва първата половина от пролетната ваканция при баща си, а втората половина от пролетната ваканция при майка си. Ето защо с настоящото решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в посочения смисъл. С оглед всичко изложено до тук се налага извод, че въззивната жалба, подадена от Д. Р. е изцяло неоснователна. Въззивната жалба, подадена от К. С. е частично основателна. Решението следва да бъде отменено в частта му относно определените лични отношения между Р. и детето му, като вместо него следва да се постанови друго, с което режимът на лични отношения да бъде определен от настоящата инстанция. При този изход на делото на Д. Р. не следва да се присъждат разноски (с оглед неоснователността на въззивната жалба). Такива не следва да се присъждат и на другата страна в производството, тъй като не са поискани, а и не са извършени. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на К. Т. С., ЕГН *, решение № от 22.04.2014г. по гр. д. № /2014г. по описа на Великотърновския районен съд, в частта му, с която е определен режим на лични отношения между бащата Д. Й. Р. и детето Йордан Д. Р., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. Й. Р., ЕГН * от с. Д. Д., община Л., ул. „П.” № 14, и малолетното дете Йордан Д. Р., ЕГН *, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 19 часа в петък до 17 часа в неделя, с преспиване при бащата, като той следва да взема детето от дома му в гр. В. Т. и да го връща в същия дом; един месец през лятото, за времето, през което майката К. С. не ползва платен годишен отпуск; половината от зимната ваканция, като всяка четна година детето следва да прекарва първата половина от зимната ваканция при баща си, а втората половина – при майка си, а всяка нечетна година детето следва да прекарва първата половина от зимната ваканция при майка си, а втората половина – при баща си; половината от пролетната ваканция, като детето следва да прекарва първата половина от пролетната ваканция при баща си, а втората половина от пролетната ваканция при майка си. ПОТВЪРЖДАВА решение № от 22.04.2014г. по гр. д. № /2014г. по описа на Великотърновския районен съд в останалата му обжалвана част. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |