Решение по дело №2198/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Николова
Дело: 20227180702198
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2439

гр. Пловдив,  19.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                                                    СЪДИЯ : МАРИЯ НИКОЛОВА                                                                                                  

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело 2198 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Г.Ц., против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 г. от 19.05.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР), с което е отказано да бъде разгледано заявление с вх.№ РР-02-136 от 13.05.2022г. на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД, за продължаване на срока на действие на разрешително № 31560015/26.09.2016г. за водовземане на подземни води от един брой тръбен кладенец (ТК) за водоснабдяване на обект „База за изкуствено размножаване на аквакултурни видове“, находящ се в поземлен имот № 2344, кв.115 по регулационния план на гр.Стамболийски, обл.Пловдив  и против писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 г. от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР, с което жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 г. от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е оставена без разглеждане.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорените актове. Посочено е, че датата на разрешителното е датата на която „ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД получава право да изгради водовземно съоръжение за водоснабдяване на „База за изкуствено размножаване на аквакултурни видове“. Твърди се, че датата на която е подписано Разрешително № 31560015 – 26.09.2016г., БДИБР определя неправилно като начало на 5-годишен период на право на водовземане, тъй като към онзи момент няма изградено водовземно съоръжение и няма изграден обект. Посочено е, че приемо-предавателния протокол за изградено водовземно съоръжение е от 02.10.2017г., а с писмо на дружеството от 19.10.2017г. БДИБР е уведомена за изграждането. Посочено е още, че в Констативен протокол № ПВ2-204 от 20.09.2021г. експерти от БДИБР са приложили и необходимите документи по чл.103, ал.2 от ЗВ – Удостоверение за въвеждане в експлоатация на базата от 21.10.2019г. Според жалбоподателя базата на дружеството е изградена в периода от април 2017г. до 21.10.2019г. Изложени са доводи, че "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД може да реализира водовземане не по-рано от 02.10.2017г. (след изграждане на сондажния кладенец) и да извършва рибовъдна дейност след въвеждане в експлоатация на базата. В жалбата на дружеството е посочено, че с жалба вх.№ РР-02-136(2) от 29.07.2022г. по административен ред е обжалвано писмо изх.№ РР-02-136(1)2022г. от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, като с писмо изх.№ РР-02-136(3)2022г. от 03.08.2022г., Директорът на БДИБР необосновано и формално без да разгледа по същество представените доказателства не е уважил жалбата. Иска се отмяна на оспорените актове.

Ответникът по жалбата – Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител юриск. Г., излага становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че дружеството е пропуснало законоустановения срок за продължаване срока на действие на разрешителното и съгласно чл.72 от ЗВ това разрешително не съществува в правния мир. По отношение на жалбата срещу второто писмо, изразява становище за неоснователност, тъй като жалбата е била до Директора на БДИБР и се моли именно той да я разгледа, като не е посочено, че е адресирана до по-горестоящ орган или до Административен съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

На първо място е необходимо да се отбележи, че предмет на настоящото производство са писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, с което на практика е отказано продължаването на срока на действието на разрешително № 31560015/26.09.2016г. и писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР, с което жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е оставена без разглеждане. Изрично с молба вх.№ 21998 от 22.11.2022г. (лист 75 по делото) е уточнено, че се обжалва и писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР.

По допустимостта:

Жалбата е подадено от лице с правен интерес – адресат и на двете оспорени писма. Оспореното писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е връчено на управителя на дружеството жалбоподател  на 31.05.2022г. (лист 14 по делото). Доколкото обаче в това писмо не е посочено, че може да бъде обжалвано, нито в какъв срок може да се подаде жалба, нито пред кой орган, то в тези случи по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване се удължава на два месеца. В двумесечния срок е подадена жалба по административен ред, с вх.№ РР-02-136(2) от 29.07.2022г. в БДИБР (лист 15-16). В действителност в жалбата се иска от Директора на БДИБР да отмени отказа, обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г., но по аргумент от чл.31, ал.2 и чл.92, ал.1 от АПК, след като Директора на БДИБР не е намерил основание за пререшаване на въпроса, той незабавно е следвало да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган или на съда, тъй като в случая не е предвидено задължително административно обжалване. Вместо това обаче, директорът на БДИБР е издал писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г., с което оставил без разглеждане жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР. Това второ писмо е връчено на дружеството на 05.08.2022г. и в него отново не е посочено, че може да бъде обжалвано, нито в какъв срок може да се подаде жалба, нито пред кой орган. Жалбата е подадена директно в Пловдивски административен съд на 17.08.2022г., следователно жалбата против двете писма е подадена в срок и е допустима.

Съдът намира за установено, следното от фактическа страна:

"ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31560015/26.09.2016 г. със срок на действие: начален срок на действие 26.09.2016г. и краен срок 26.09.2021г. за обект на водоснабдяване: „База за изкуствено размножаване на аквакултурни видове“, находящ се в поземлен имот № 2344, кв.115 по регулационния план на гр.Стамболийски, обл.Пловдив . В Приложение към Разрешителното (лист 37 и сл.) е посочено, че правото на водовземане може да се ползва след: 1.1.приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води (2007г.), въз основа на документите за приемане на съоръженията; 1.2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията. В точка 15 от Приложението са посочени и „Условия за изменение и продължаване на разрешителното“, като според т.15.1. Молба за продължаване срока на действие на разрешителното се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му.

С Решение № РР-3306/23.05.2018г. на Директора на БДИБР е извършена процедура по реда на чл.50, ал.9, т.2 от ЗВ за служебно изменение на Разрешително № 31560015/26.09.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения, според което са направени изменения в частта „Цел/цели/ на водовземането“ и в частта „Водовземни съоръжения“. Не е направено изменение в частта относно срока на действие.

Няма спор по делото, че със заявление вх. РР-02-136/13.05.2022 г. "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД е поискало продължаване срока на действие на разрешителното.

С писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР на практика е отказано продължаването на срока на действието на разрешително № 31560015/26.09.2016г. Изрично в писмото е посочено, че  съгласно чл.78, ал.1 от ЗВ, заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното се подава пред органа по чл.52, ал.1 преди изтичане на крайния му срок. Посочено е, че заявлението с вх.№ РР-02-136 от 13.05.2022г. няма да бъде разгледано и че разрешителното се счита за прекратено на основание чл.79, ал.1 от Закона за водите. 

Против това писмо дружеството е подало жалба по административен ред, с вх.№ РР-02-136(2) от 29.07.2022г. в БДИБР, като е поискало Директора на БДИБР да отмени отказа обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР. Във връзка с жалбата, директора на БДИБР издал писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г., с което оставил без разглеждане жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР.

По делото са приложени: Разрешение за строеж № 75/15.12.2016г.; Удостоверение № 27/21.10.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж „База за изкуствено размножаване на аквакултурни видове“, находящ се в УПИ III-2344; банково извлечение за платена такса за удължаване на разрешително за водоползване (лист 20); Констативен протокол № ПВ2-204 от 20.09.2021г.

 При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Отново съдът подчертава, че предмет на съдебен контрол са писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, с което на практика е отказано продължаването на срока на действието на разрешително № 31560015/26.09.2016г. и писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР, с което жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е оставена без разглеждане. Изрично с молба вх.№ 21998 от 22.11.2022г. (лист 75 по делото) е уточнено, че се обжалва и писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

По отношение на писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР, следва да се отбележи, че то е във връзка с  жалба на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД с вх.№ РР-02-136(2) от 29.07.2022г. подадена в БДИБР. В действителност в жалбата се иска от Директора на БДИБР да отмени отказа обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, следователно следва, че жалбата е такава за пререшаване на въпроса. Така по аргумент от чл.92, ал.1 от АПК, след като Директора на БДИБР не е намерил основание за пререшаване на въпроса, той незабавно е следвало да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган, а в случая на съда, тъй като не е предвидено задължително административно обжалване. Вместо това обаче, директора на БДИБР е издал писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г., с което оставил без разглеждане жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР. Нещо повече в писмото от 03.08.2022г., директора на БДИБР е посочил, че жалбата е просрочена тъй като отказа обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е връчен на 31.05.2022г. и 14-дневния срок за подаване на жалба е изтекъл. Така според директора на БДИБР отказът е влязъл в сила на 15.06.2022г. Освен, че не е изпратил жалбата с преписката до компетентния административен съд, директора на БДИБР не е съобразил и разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, доколкото в отказа не е посочено, че може да бъде обжалван, нито в какъв срок може да се подаде жалба, нито пред кой орган. Поради изложеното писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 от 03.08.2022г. на Директора на БДИБР следва да бъде отменено. Преписката не следва да се връща на органа за произнасяне, доколкото спорът относно постановения отказ обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е предмет на настоящото производство.

По отношение на писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, с което на практика е отказано продължаването на срока на действието на разрешително № 31560015/26.09.2016г., следва да се отбележи, че е издадено от компетентния съгласно чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ орган.

 Постановеното писмо, с което на дружеството-оспорващ е отказано продължаване срока на действие на издаденото разрешително за водоползване, е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР, не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето, инициирало производството по чл. 78 от ЗВ.

В административното производство е заявено искане за продължаване срока на действието на разрешително за водовземане от подземни води. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗВ, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1, а съгласно ал.2 органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Т.е. за да бъде продължен срокът на действие на разрешителното, е необходимо и трите предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ЗВ да се изпълнени. Липсата на която и да е от тях, е предпоставка за обективиране на отказ от компетентния административен орган.

В случая Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31560015/26.09.2016 г. издадено на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД е с краен срок на действие 26.09.2021г. Следователно заявлението за продължаване срока на действие на това разрешително е следвало да бъде подадено до 26.09.2021г., а такова е подадено едва на 13.05.2022 г., повече от 5 месеца след изтичането на срока на действие на вече издаденото разрешително. Отделно от това следва да се посочи, че в точка 15 от Приложението към Разрешителното (лист 37 и сл.)  са посочени и „Условия за изменение и продължаване на разрешителното“, като едно от условията е, че молба за продължаване срока на действие на разрешителното се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му (така т.15.1. от Приложението).

Необходимо е да се отбележи, че в т.1. от Приложението е посочено, че правото на водовземане може да се ползва след: 1.1.приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води (2007г.), въз основа на документите за приемане на съоръженията; 1.2. изменение на разрешителното по отношение параметрите на разрешеното водовземане, което се извършва служебно от директора на басейнова дирекция, в зависимост от резултатите от проучването на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията. Но тук не става въпрос за срока на действие на разрешителното (в рамките на който може да възникне и правото на водовземане), а за самото правото на водовземане. Правото на водовземане и срока на действие на разрешителното за водовземане от подземни води са две различни неща. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД може да реализира водовземане не по-рано от 02.10.2017г. (след изграждане на сондажния кладенец) и да извършва рибовъдна дейност след въвеждане в експлоатация на базата, не касае законосъобразността на оспорения отказ. Условията за реализирането на правото на водовземане са посочени в т.1 от Приложението към Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31560015/26.09.2016 г. и едно от тях е, че правото на водовземане може да се ползва след: 1.1.приемане на изградените съоръжения, предназначени за водовземане по реда на Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води (2007г.), въз основа на документите за приемане на съоръженията. Това обаче е съвсем различно от посочения в разрешителното краен срок на действие, като съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗВ, заявлението за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му.

Напълно неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че БДИБР неправилно определя като начало на 5-годишен срок, датата на която е подписано Разрешително № 31560015 – 26.09.2016г. с доводи, че към онзи момент няма изградено водовземно съоръжение и няма изграден обект. Отново следва да се подчертае, че правото на водовземане може да възникне и да се реализира именно в рамките на срока на действие на разрешителното за водовземане от подземни води. Срокът на действие според Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 31560015/26.09.2016 г. е както следва: начален срок на действие 26.09.2016г. и краен срок 26.09.2021г. Необходимо е да се отбележи, че по делото няма данни Разрешително № 31560015/26.09.2016 г. да е оспорено и в този смисъл е влязъл в сила административен акт, с който дружеството жалбоподател и ответникът следва да се съобразяват, включително и в частта относно срока му на действие, за който каза се не е извършено изменение с Решение № РР-3306/23.05.2018г. на Директора на БДИБР (за извършена процедура по реда на чл.50, ал.9, т.2 от ЗВ за служебно изменение на Разрешително № 31560015/26.09.2016 г.). Разрешението за строеж е влязло в сила и именно въз основа на него е реализиран строеж за обект: „База за изкуствено размножаване на аквакултурни видове“, въведен в експлоатация (лист 19), по смисъла на чл.46а от ЗВ. За пълнота е необходимо да се отбележи, че законодателят не забранява едновременно да се поиска изменение на разрешителното и продължаване на срока му /по аргумент от чл. 78, ал. 3 от ЗВ/, но данни за това липсват по делото.

Правилно в постановения отказ, ответният орган е посочил, че разрешителното се счита за прекратено на основание чл.79, ал.1 от ЗВ, съгласно който действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му, а в изрично изброени случаи и по решение на органа по чл. 52, ал. 1. Както се каза в процесния случай издаденото разрешително за водовземане от подземни води е със краен срок 26.09.2021г. и след тази дата действието на разрешителното е прекратено по арг. на чл. 79, ал.1 от ЗВ.

Обстоятелството, че обектът е въведен в експлоатация на 21.10.2019г., а с Констативен протокол № ПВ2-204 от 20.09.2021г. експерти от БДИБР са приложили необходимите документи по чл.103, ал.2 от ЗВ, не може да бъде основание за продължаване на срока на действие на разрешителното. Напротив тези обстоятелства са само във връзка с възникване правото на водовземане по издаденото разрешително.

Следва да се посочи, че пред жалбоподателя стои възможността при наличието на съответните за това предпоставки да инициира производство по издаване на ново разрешително за водовземане от подземни води при използване на съответните за това съоръжения, вкл. и въведения в експлоатация през 2019 г. строеж.

По изложените съображения, постановения отказ за продължаване срока на действие на разрешително № 31560015/26.09.2016г., обективиран в писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е законосъобразен, а жалбата като неоснователна в тази част следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и частичното отхвърляне на жалбата (в частта по отношение писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР), частично следва да бъде уважено и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 75 лева (половината от 150 лева), съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и с оглед фактическата и правна сложност по делото. Жалбоподателят не е претендирал разноски.

         Ето защо, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ писмо изх.№ РР-02-136(3)2022 г. от 03.08.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 г. от 19.05.2022г. на Директора на БДИБР е оставена без разглеждане.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, против писмо изх.№ РР-02-136(1)2022 г. от 19.05.2022г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД е отказано продължаването на срока на действието на разрешително № 31560015/26.09.2016г.

         ОСЪЖДА "ВАЛЛИ ФИШ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр.Пловдив, сумата в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/