Р Е Ш Е Н И Е № 387
гр.Стара
Загора, 18.10.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело №346
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройството не територията
/ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от Е.В.Б. *** против Заповед № 10-00-784/ 27.04.2022г на Кмета на Община
Стара Загора за забрана ползването на
строеж „Фамилна ферма“- V категория, находящ се в УПИ I-78 от кв.21 по плана на
с. Ново село, община Стара Загора, като е определен срок от 30 дни, считано от
получаване на заповедта, обектът да преустанови работа. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие
с материалния закон. Твърди се, че след като строежът е търпим по смисъла на
§127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ, той не подлежи на забрана за ползване. В съдебно заседание
се поддържа, че в заповедта е направено неправилно интерпретиране на
приложимата нормативна уредба при обосноваване на извода за осъществяване на
производствена дейност в процесната сграда, защото само регистрирането й като
животновъден обект по специалния закон не е
достатъчно. По тези съображения е направено искане за отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски съобразно представения
списък.
Ответникът Кмет на Община Стара Загора чрез
процесуалните си представители по делото оспорва жалбата като неоснователна. Счита за безспорно доказан
производствения характер на дейността в сградата, която е със статут на
допълващо застрояване, строеж от пета категория, но не е въведена в
експлоатация. Моли оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Претендира за присъждане на разноски по представен списък.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателката е собственик на дворно място с
постройки в УПИ I-78 от кв.21 по плана на с.Ново село общ.Стара Загора, видно
от нотариален акт № 174/ 02.08.1994г. За намиращите се в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна
стопанска постройка и масивна стопанска постройка на основание §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ е издадено удостоверение за търпимост № 19-320580/
24.08.2021г от Главния архитект на Община Стара Загора.
От удостоверение за регистрация на животновъден обект
№101/19739/31.07.2018г., издадено от Директора на ОДБХ гр.Стара Загора, се
установява, че животновъден обект/вид „Ферма“, предназначен за отглеждане на
свине-майки с капацитет 2 бр свине–майки и приплодите им, собственост на Е.
Бонева, намиращ се в УПИ I-78 от кв.21 по плана на с.Ново село общ.Стара Загора,
отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.
Със заявление рег.№ СЗ-ЗЖ-2216/ 05.11.2020г
жалбоподателката Б. е поискала от Директора на ОДБХ гр.Стара Загора да бъде регистриран животновъден обект на
основание чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Посочила е предназначение да отглеждане на животни с капацитет 6 бр
свине-майки, 60бр подрастващи прасета, 10 бр. прасета за угояване, както и категория/вид „ферма“. Дадени
са предписания за изпълнение на изискванията към животновъдните обекти за
отглеждане на свине във фамилни ферми от комисия служители в ОДБХ гр.Стара
Загора. След изпълнението им, на 28.04.2021г комисията дава становище, че може
да се регистрира животновъден обект – фамилна ферма до 72 бр свине. Издадено е удостоверение
за регистрация на животновъден обект №СЗ-ЗЖ-2216/28.04.2021г вид „фамилна ферма“,
предназначен за отглеждане на свине с капацитет до 72 бр свине, с отговорно
лице Е.Б.. Към 15.03.2021г в обекта на жалбоподателката са регистрирани 2
свине-майки и 17бр свине, видно от
справка № 670813.
По повод получени сигнали е извършена проверка от
служители на Община Стара Загора. В съставения констативен акт № 34/ 24.09.2021г
е отразено ползване на строеж „Фамилна ферма“, пета категория в УПИ I-78 от кв.21 по плана на с.Ново село общ.Стара
Загора като за преустройството на двете стопански сгради от допълващото
застрояване няма издадено разрешение за строеж.
Посочено е, че обектът има производствен характер, не може да се
определи като лично стопанство, от което следва, че сградата е производствена
„за селскостопански дейности – животновъдна сграда“ без данни за въвеждане в
експлоатация. Срещу констативния акт, получен на 10.02.2022г, не е подадено възражение.
С оспорената Заповед № 10-00-784/ 27.04.2022г на Кмета
на Община Стара Загора на основание чл.178, ал.2 във връзка с чл.178, ал.4 и
чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ и Констативен акт № 34/ 24.09.2021г е забранено
ползването на строеж „Фамилна ферма“, пета категория, находящ се в УПИ I-78 от
кв.21 по плана на с.Ново село общ.Стара Загора, собственост на Е.В.Б. и е
определен срок от 30 дни от получаване на заповедта обектът да преустанови
работа. От фактическа страна е обоснована с установено ползване на строежа без
да има издадено разрешение за преустройство на две стопански постройки от
допълващо застрояване. Фамилната ферма за отглеждане на свине има производствен
характер, не може да се определи като лично стопанство, следователно процесната
сграда е производствена „за
селскостопански дейности- животновъдна сграда“ без данни за въвеждане в
експлоатация.
Разпитан в качеството на свидетел, съпругът на
жалбоподателката, Иван Боев твърди, че обектът съществува от 1997, регистриран
е през 2018г и през 2021г след промяна в закона е регистриран като фамилна
ферма. Според него е построен през 1992г след издаване на разрешение за строеж.
В обекта отглеждат не повече от 10 броя свине, единствено за собствени нужди и
с тях не се извършва търговия. Заявява, че към 15.03.2021г. в обекта
действително е имало 19 броя свине заедно с малките. Бройката на тези животни
намаляла, защото са заклани за собствена консумация.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес, поради което е допустима. В случая жалбоподателят е участник в
административното производство, адресат на оспорената заповед и собственик на процесния
обект, което обуславя интереса му от оспорване на административен акт, пораждащ
неблагоприятни правни последици за него.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Не подлежат на въвеждане в
експлоатация строежите от шеста категория предвид нормата на чл. 178, ал. 2 ЗУТ. Член 12 от Наредба № 1 от 2003 г за номенклатурата на видовете строежи определя
като строежи от шеста категория тези по чл. 54, ал. 1 и 4 и по чл. 147 ЗУТ.
Според чл.178, ал.6 от ЗУТ при нарушения на ал. 1 на строежи от четвърта и пета
категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз
основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.
По делото не е спорно, че процесният обект представлява
две постройки на допълващото застрояване с обща приблизителна площ от 110 кв.м.
и се ползва за отглеждане на свине без да е бил въведен в експлоатация.
Съществото на спора, а оттам и преценката за законосъобразност на заповедта, се
концентрира върху определяне категорията на строежа доколкото на въвеждане в
експлоатация подлежат всички строежи от първа до пета категория включително. Обстоятелството,
изтъкнато от ответника, че обектът е с функционално предназначение за
производство и това го квалифицира като строеж пета категория, напълно се
споделя от съда.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗВМД (Изм. - ДВ, бр. 18 от
2004 г.), производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето
и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински
продукти, предназначени за продажба. А в чл.13, ал.5 (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010
г., изм., бр. 59 от 2012 г., бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г.) от ЗВМД е предвидено, че животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми.
Легална дефиниция на "Лично стопанство" е дадена
в §1, т.47. (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) от ЗВМД - животновъден обект, в който се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. В
нормата на чл.4а, ал.1, т.3 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти е посочено, че в
личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до три броя
прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези. В чл.11 от
наредбата е дадена регламентация на изискванията към личните стопанства за
отглеждане на свине, а в чл.11а – във фамилните ферми. Съгласно §1, т. 43.
(Нова – ДВ, бр. 44 от 2016 г., изм., бр. 5 от 2020 г.) от ДР на наредбата, "Животновъден обект за отглеждане на
свине във фамилна ферма" е обект с въведени мерки за биосигурност за
отглеждане до 10 броя свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя
свине общо.
При съпоставяне на тази нормативна регламентация със
заявлението на жалбоподателката за регистрация на животновъден обект и издаденото й удостоверение от ОДБХ гр.Стара
Загора се формира недвусмислен извод, че животновъдният обект е от вида
„фамилна ферма“, тъй като е регистриран по реда на чл.137, ал.1 от ЗВМД, а не по чл.137, ал.11
от ЗВМД за регистрация на лични стопанства. Този извод не може да бъде променен
от свидетелските показания, че животните се отглеждат само за лична консумация
и не се касае за производствен обект с цел продажба, защото видът на обекта се
определя от регистрацията му, а не от реализираните действия от ползвателя при
експлоатацията му. Без правно значение за спора е и движението на животните в
обекта.
Според чл.137, т.5, б.”б” от ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба № 1 от 2003 г за
номенклатурата на видовете строежи строеж от пета категория е производствена
сграда с капацитет до 50 работни места и съоръженията към нея. По смисъла на §1,
т.1 от ДР Наредба № 1 от 30.07.2003г за номенклатурата на видовете строежи
производствени сгради са и тези за селскостопански дейности - животновъдни
сгради. Следователно процесният строеж е с производствен характер и като такъв
е от пета категория, респективно подлежи на въвеждане в експлоатация.
С оглед изложеното оспорената заповед се явява издадена
от компетентен орган по смисъла на чл.178, ал.6 от ЗУТ – кметът на община Стара Загора, в
предписаната от закона писмена форма и след изпълнение на предвидената в чл.
178, ал. 6 от ЗУТ процедура, въз основа на съставен констативен акт от
компетентни длъжностни лица. Жалбоподателката е запозната с констатациите на
акта и не ги е оспорила, нито е депозирала срещу тях писмено възражение.
При постановяване на Заповед № 10-00-784/ 27.4.2022г от
Кмета на Община Стара Загора не е допуснато нарушение на материалния закон. Релевантните
факти за издаване на административен акт за забрана на ползването са доказани: строежът
да подлежи на приемане, да се ползва по предназначение към датата на съставяне
на констативния акт и за него да не е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация. По делото се установи
наличието на всички цитирани предпоставки.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че
стоежът е търпим и поради това ползването му не подлежи на забрана. Представеното
удостоверение за търпимост № 19-32-580/ 24.08.2021г има доказателствена сила
само в нотариалното производство по прехвърляне на имот, не и в други
производства, включително тези по премахването или забраната на ползването му. Тъй
като удостовереното наличие на търпим строеж в удостоверението е правен извод на
издалото го длъжностно лице, то не обвързва съда с материална доказателствена
сила. Дали строежът действително е търпим по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ е подлежащо на доказване обстоятелство като тежестта за доказване лежи
върху страната, която черпи от това обстоятелство благоприятни последици. Съдът
с разпореждането си за насрочване на делото от 06.06.2022 г., надлежно съобщено
на оспорващата, е дал указания, че носи доказателствената тежест да установи
изложените в жалбата твърдения, сред които и твърдения, че се касае за търпим
по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
но такива доказателства не са ангажирани. Главният архитект на Община Стара Загора е
удостоверил търпимост на стопанските постройки в имота на жалбоподателката без
да посочи годината на изграждането им. В показанията на свидетеля Боев се
твърди, че са построени през 1992г след издаване на разрешение за строеж. По преписката
е представено строително разрешение № 134/ 14.01.1991г за стопанска сграда с
площ 132 кв.м. При тези данни съдът счита, че удостоверението за търпимост,
издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, т.е. за строеж, изпълнен без
строителни книжа до 31.03.2001 г., не отразява действителното положение.
Респективно, становището за търпимост не
следва да бъде зачитано и не обвързва съда. В случая е неприложим § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като изискванията на
посочената разпоредба регламентират режим на търпимост, който не касае всички
незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се
обхващат от § 16 от ПР ЗУТ. Тази норма е действаща и след изменението на ЗУТ с
ДВ, бр. 82/2012 г. и се отнася за предвидените в нея три времеви периода. От
това следва, че условията за приемане търпимост на незаконен строеж по § 127,
ал. 1 ПР ЗИДЗУТ обхващат строежите, изградени през нов четвърти, различен
период спрямо предвидените в § 16 ПР ЗУТ.
В конкретния случай, с оглед възприемане на 1992г за година
на изграждане, приложима е единствено разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ,
съгласно която строежите без строителни книжа се определят като търпими, ако са
изпълнени в периода 8.04.1987 г. - 30.06.1998 г. и са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, както и ако са
декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Предвидените в нормата
предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. Дори да се приеме, че стопанските сгради са били
допустими по действащия подробен градоустройствен план към момента на извършването
им или по този закон, то нито се твърди, нито се установява те да са декларирани пред
одобряващите органи до изтичане на срока, визиран в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. По тези
съображения не могат да бъдат определени като търпими и поради това могат да
бъдат обект на забрана за .
По делото не се установи също процесният строеж да е бил въвеждан в
експлоатация от компетентен орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това са
изпълнени предпоставките по чл. 178, ал.
4 във връзка с ал. 1 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Приложената
норма на чл. 178 от ЗУТ е предвидена в защита на обществения интерес, мярката
има временен характер и в този смисъл не противоречи на целта на закона, нито е
несъразмерна. По тези съображения жалбата на Е.Б. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв,
определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Б. ЕГН ********** *** против Заповед №
10-00-784/ 27.04.2022г на Кмета на Община Стара Загора за забрана ползването на
строеж „Фамилна ферма“- V категория, находящ се в УПИ I-78 от кв.21 по плана на
с. Ново село, община Стара Загора.
ОСЪЖДА Е.В.Б. ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара
Загора сумата 100 /сто/лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: