Решение по дело №1432/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 743
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20211100901432
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът Сдружение „М.“, в качеството си на
организация за колективно управление на авторски права по чл. 94 а, ал. 2 ЗАПСП,
сключва договори с различни категории ползватели, въз основа на които дава
разрешение от името на своите членове и на членовете на сродните дружества за
използването на техните произведения. Сред ползвателите по смисъла на закона са и
питейни заведения, заведенията за хранене, търговски обекти и други публични места,
където се използват произведения за озвучаването им. За тази цел ползвателите следва
да имат сключени писмени договори по чл. 58 ЗАПСП за предварително отстъпени
авторски права със съответните правоносители, директно или чрез организацията за
колективно управление на авторски права. В тази връзка ищецът излага твърдения, че
ответното дружеството, без да има отстъпени права, в стопанисвания от него обект –
ресторант „Vino, vino“, което се намира в гр. София, ул. „******* са били изпълнени на
03.06.2021г. следните музикални произведения – песни: 1/ Оувърпрътектед / Бритни
Спиърс – с композитор и автор на текста: С.М.К.л – член на шведското дружество
STIM, представляван от М.; композитор и автор на текста: Я.Р. – член на
американското дружество BMI, представляван от Музикатор; 2/ Ху ню / Пинк – с
композитор и автор на текста: М.М.н: член на шведското дружество STIM,
представляван от М.; композитор и автор на текста: Г.Л. – член на американското
дружество AMRA, представляван М.; композитор и автор на текста: М.А. Б – член на
американското дружество BMI, представляван от Музикатор; 3/ Же Суи малад / Лара
Фабиан – с композитор и автор на текста : Д.А.К.М. – член на френското дружество
SACEM, представляван от М.; композитор и автор на текста : Л.С.К.Б. – член на
френското дружество SACEM, представляван от М.; 4/ Ето бъйло прекрасно – В.Г. – с
композитор и автор на текста: К.Ш.М. – член на руското дружество RAO,
представляван от М.; 5/ Ол ъф ми – Д.Л. – с композитор и автор на текста Г.Т. – член
на американското дружество AMRA, представлявано от М. – с композитор и автор на
текста: С.Д. – член на американското дружество BMI, представлявано от М.; 6/ Гранде
аморе / Ил Воло – с композитор и автор на текста Б.Ф., член на италианското
1
дружество SIAE, представляван от М., с композитор и автор на текста Е.Ч., член на
италианското дружество SIAE, представляван от М.; 7/ Лав дъ уей ю лай /пиано версия/
- Риана, с композитор и автор на текста Г.А.Д., член на американското дружество BMI,
представляван от М., композитор и автор на текста М.М. Би ІІІ, член на американското
дружество BMI, представляван от М.. Сочи се, че така посочените автори и
композитори са членове на организации за колективно управление на авторски права,
които ищецът – Сдружение М. представлява на територията на страната и отстъпва
правата им за използване на музиката и текста, които от своя страна излага доводи да
са закриляни обекти по см. на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП. Ищецът твърди, че ответното
дружество няма отстъпени права да използва гореописаните произведения, като с
ползването им за озвучаване е причинило вреди на посочените правоносители, тъй
като последните са лишени от възнагражденията за своя творчески труд.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв.
– обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, поради
нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно
управление на права, представлявани на територията на страната от сдружение М.
върху всеки от обектите, включен във всяка песен, а именно по 500 лв. за музиката и по
500 лв. за текста, свързан с музиката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира ответникът да бъде осъден да разгласи за своя сметка диспозитива на
съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по допустимост и
основание. В тази връзка излага доводи, че ищецът сочи доказателства единствено
относно това, че се намира в договорни отношения с определени чуждестранни
юридически лица, вписани в Регистъра на лицата, извършващи дейност по колективно
управление на права, публикуван на Интернет страницата на Министерство на
културата, като не сочи доказателства, че твърдените автори са членове на тези
чуждестранни организации, което счита, че обуславя допустимостта на исковете.
Освен това сочи, че от вписаните в Регистъра данни относно договорите не може да се
направи обоснован извод кои физически лица са авторите, тяхното членство и дали са
предоставили правата си точно на тези организации, при какви условия и срок.
Неидентифицирането на физическите лица препятства да се проследи дали те са още
живи, ако не – дали са спазени сроковете за закрила по ЗАПСП. Оспорва твърденията
на ищеца, че именно посочените от него музикални произведения са звучали в
стопанисвания от ответника обект в посочените дата и час, като в протокола от
проверката същите не били посочени към момента на подписването му, а са добавени
впоследствие в друг документ, подписан от друго лице. В тази връзка счита
твърденията на ищеца за допуснато нарушение за недоказани, като при извършването
на проверката не били съставени констативен протокол и акт за установяване на
нарушението. Излага доводи, че ищецът неправомерно си присвоява правомощия на
административен орган относно осъществяване на контрол за спазването на авторските
права на своите членове, каквито законът не му предоставя. Оспорва сдружението да е
носител на авторски права или да му е предоставено управлението на авторски права
върху посочените музикални произведения. В тази връзка оспорва исковете по
основание и размер, като счита същите за недоказани по подробно изложени
съображения. Като довод за прекомерност на претендираното обезщетение за
пропуснати ползи сочи и констатиране на нарушенията в период на Ковид пандемия
при ограничен капацитет на посетителите в заведението. Излага доводи, че
претендираното обезщетение е значително над размера, който ответникът би заплатил
на ищеца при сключено лицензионно споразумение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
2
Предявени са от Сдружение А.ротив „Т.Е.“ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл.
95б, ал. 6 ЗАПСП.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
За установяване активната легитимация на ищеца да предяви иска предмет на
разглеждане в производството, по делото е представено Удостоверение изх. № 62-00-
0152/27.10.2011г., издадено от Министерството на културата на основание чл. 40 а, ал.
2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП, в уверение на това, че Сдружение „М.“ е вписано в
регистъра , воден от Министерството на културата като организацията за колективно
управление на авторски права.
По делото е представено Писмо изх. № 108-1402/04.06.2021 г., адресирано от
Сдружение „М.“ до „П.Ч.“ЕООД относно установено нелицензирано ползване на
репертоар, което е констатирано при посещение от сътрудник на сдружението на
03.06.2021 г. на обект – ресторант „Vino Vino“, намиращ се на адрес – гр. София, ул.
„Г.С. Раковски“, като в табличен вид са изброени произведенията с описание на
авторите им и дружествата за управление на авторски права, чиито членове са, и е
определен 7-дневен срок за сключване на договор с М. преди заявяване на претенцията
по съдебен ред.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, заключението по
която съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи и
кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От заключението по
експертизата се установи, че посочените от ищеца музикални произведения са на
автори, идентични с тези според твърденията в исковата молба, като вещото лице е
посочило и съответно към кое дружество са членове правоносителите. За да обоснове
изводите си, в заключението вещото лице е посочило, че е извършило справка в
международните бази данни за идентификация на правоносители I.P.I. и базата данни с
информация за творбите W.I.D., в която се съдържат данни за произведението,
изпълнителя, композитора и автора на текста. Вещото лице сочи, че е извършило
проверка и в електронния сайт на Международния стандартен кодекс за музикално
произведение ISWC – система за кодиране за идентификация на музикални
произведения. Извършена е проверка от вещото лице и в публичната база данни на
посочен електронен адрес относно информация за дружествата за колективно
управление на права, в които членуват авторите правоносители, като данните от
направеното проучване са представени в табличен вид. Според експертизата,
посочените автори на текста и композитори на процесните произведения са членове на
организации за колективно управление на авторски права, с които Сдружението М.
има сключен договор за взаимно представителство и по силата на който ги
представлява на територията на Р България. Сочи се, че Сдружение М. фигурира в
поддържания от Министерството на културата Регистър на организациите за
колективно управление на права, в съответствие с разпоредбата на чл. 40б, ал. 1
ЗАПСП. Според експертизата, за публичното изпълнение на произведенията,
съгласието за това се дава в писмена форма от автора или упълномощена от него
организация, каквато се явява М. и въз основа на договори за членство, която е
оправомощена да сключва договори с ползвателите и да събира дължимите
възнаграждения за това, които впоследствие разпределя към съответните автори или
чуждестранни организации за колективно управление на авторски права. Според
заключението на вещото лице, възнаграждението за ползване на произведенията се
равнява на 7.00 лв., без ДДС на година и за място при общ капацитет от 74 места, при
което е определен общият размер на възнаграждението за 2021г. – мин. около 173.41
лв. и макс. около 257.80 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
3
От показанията на св. П. се установява, че същият работи като сътрудник на М.,
което има за цел посещението от него на търговски обекти на територията на Р
България за установяване на това дали в обекта звучи музика и съответно дали има
преотстъпени права от М. и ако няма, в задължение на сътрудника е да проведе
преговори за сключване на договор с такъв предмет – за преотстъпване на права за
ползване на музикалното произведение, които да се ползват на територията на
търговския обект. Свидетелят в показанията си сочи, че обектът, в който е извършена
проверката е известен ресторант в София „Вино Вино“. Сочи, че посетил обекта с тази
цел на 03.06.2021г., като седнал да изпие едно кафе в ресторанта, където звучала
музика от разположени вън и вътре в обекта тон-колони. За времето, в което се
намирал в ресторанта успял да чуе 7 музикални произведения, като за да бъде сигурен
относно заглавието и автора на произведението свидетелят ползвал приложение
„ШАЗАМ“, което давало информация с голяма точност. Свидетелят сочи, че веднага
извършвал справка и в „ЮТЮБ“, за да се увери относно верността на предоставената
от приложението информация. От показанията на свидетеля се установява, че към
момента на проверката същият си е водил записки, включително и относно
музикалните произведения, които са звучали, като част от тях били „Оувърпрътектед“,
„Хун ю“, „Же Суи Малад“, „Ол ъф ми“, „Гранде аморе“, „Лав дъ уей ю лай“, едно
руско произведение. В изпълнение на задълженията си свидетелят изпратил на
служебния имейл на М. заглавията на произведенията, които е чул в момента в
съответния търговски обект, като сдружението извършвало проверка дали
представлява авторите на произведенията. След това М. изготвя официално писмо,
адресирано до управителя на фирмата, която стопанисва търговския обект, с което се
подканя да сключи договор, като му бъде указвано, че в противен случай няма право да
го прави или подлежи на санкция, като писмото се връчва в обекта от свидетеля, като в
случая било връчено на 10.06.2021г. В показанията си свидетелят сочи, че към
уведомителното писмо е приложен и протокол, в който се удостоверява единствено
връчването му пред М. и съответния ползвател. Свидетелят сочи, че получава
възнаграждение единствено при сключване на договор с даден търговски обект.
От показанията на св. М. се установява, че към датата на проверката от
03.06.2021г. е изпълнявала длъжността управител в процесния обект – ресторант, като
работата им с клиенти започва след 12:30 ч., като персонал в ресторанта има от 10.30 ч.
сутринта, който започва да подготвя обекта за работа и клиенти не се посрещат. С
оглед локацията на ресторанта в близост до Софийската опера, музиката, която звучи в
него е специфична – класическа или джаз и се пуска от сервитьора, като за това са
предоставени от собственика компакт-дискове. В показанията се сочи, че заведението е
озвучено достатъчно добре, като музиката се чува навсякъде – вътре и отвън в
градината. Сочи, че на 03.06.2021г. е влязъл преди обяд един клиент, който е другият
свидетел, като имат право да работят след 10.00 ч. и ако някой дойде, го обслужват.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
следното:
В разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП е предвидено правото на защита на носителя
на авторското право или сродно на него право срещу лицето, което го е нарушило, като
дължи обезщетение в справедлив размер определен от съда, като в чл. 95б ЗАПСП са
предвидени и други способи на защита, като в т. 6 – разгласяването за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението в два всекидневника и в определен от съда
часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, в какъвто смисъл са
били заявени и исковите претенции.
Съгласно чл. 95в ЗАПСП, право на защита по този закон имат освен носителите
на нарушеното право, така и организациите за колективно управление на права,
каквото се явява ищцовото сдружение М., който факт е безспорен по делото. По делото
е безспорно, че сдружението е вписано в регистъра на организациите за колективно
управление на права на Министерството на културата. В този смисъл е и установеното
4
от представеното по делото Удостоверение изх. № 62-00-0152/27.10.2011г., издадено
от Министерството на културата на основание чл. 40 а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8
ЗАПСП, в уверение на това, че Сдружение „М.“ е вписано в регистъра, воден от
Министерството на културата, като организация за колективно управление на авторски
права.
От друга страна, установи се по делото договорната връзка на ищеца с
организациите за колективно управление на авторски права, с които от своя страна
посочените автори на текста и композитори на процесните произведения са в
членствени правоотношения. В този смисъл, установи се учредена договорна връзка
между сдружението ищец и чуждестранните организации с предмет - взаимно
представителство и по силата на който ищецът ги представлява на територията на Р
България. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че ищецът се явява
процесуално легитимиран да предяви исковата си претенция – предмет на разглеждане
в производството.
За основателността на предявените искове, следва да бъде установено в
производството, че автор и композитор на произведенията, посочени от ищеца, са
лицата, с които чуждестранните организации имат договорни отношения за колективно
управление на права, както и че е осъществено нарушението според твърденията на
ищеца – чрез излъчване на произведенията в публичното пространство в
стопанисвания от ответника търговски обект и без да е налице разрешение за това от
носителя на авторското право или сродните му права. Обезщетението за ползването на
авторските произведения се определя по справедливост, като за определяне размера му
следва да бъде взета предвид печалбата, която би могла да бъде реализирана при
регламентираното му използване.
В производството за установяване на релевантните по основателността на
исковете факти бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и
съдебна експертиза. Така, от заключението по изслушаната съдебна експертиза се
установи, че действително посочените от ищеца произведения са с автор и композитор
според твърденията в исковата молба, както и наличието на сключени договори между
тях и съответната организация за колективно управление на авторски права.
За установяване на извършеното нарушение чрез фактическото излъчване на
музикалните произведения са събраните по делото свидетелски показания чрез разпит
на свидетеля П. и от които се установи, че същият осъществява дейност като сътрудник
на сдружението – ищец, и в това качество е посетил процесния търговски обект на
посочената в исковата молба дата – 03.06.2021 г. В подкрепа на посещението на обекта
на посочената дата са и показанията на другия разпитан свидетел по делото. За
установяване на този факт относно договорните му отношения с ищеца по делото не са
събрани други доказателства, като от показанията на свидетеля се установи, че
задълженията му се изразяват в извършване на посещения в търговски обекти, с оглед
констатиране излъчват ли се музикални произведения, на кои автори и информирането
за това на ищеца, който извършва съответно справка относно наличието на
регламентирано право за това. В случай, че не е налице такова, свидетелят има
задължението да съдейства за сключването на договор със сдружението за колективно
управление на авторски права – М.. От друга страна, от показанията на свидетеля се
установи, че същият е ползвал приложение „ШАЗАМ“ относно снабдяване с
информация за произведението, което към момента е установил да звучи в ресторанта
на ответника. Не са ангажирани доказателства, обаче, относно годността на посоченото
от свидетеля приложение „ШАЗАМ“ да установи с точност кое музикално
произведение звучи в момента на прилагането му. В тази насока са само свидетелските
показания, в които се сочи, че при последваща проверка в канала „ЮТЮБ“ се
установява достоверност в информацията. От друга страна, обаче, не се установява
свидетелят да разполага с експертни знания относно технологиите, както и в сферата
на музиката, за да установи с точност идентичност на възприетото към момента на
5
проверката звучене с това на съответния автор или композитор. Освен това, не се
установи същият да разполага с посоченото приложение, на какъв носител е било
инсталирано и как точно е било приложено, като не се установи и годността на
приложението да установи с точност съответно излъченото музикално произведение. С
оглед установеното от показанията на свидетеля относно връзката му с ищцовото
дружество и получавано от него възнаграждение, свидетелските показания следва да
бъдат ценени, като бъде отчетена евентуалната му заинтересованост от изхода на
делото. Освен това, за опровергаване на този факт са събраните гласни доказателства
чрез другия разпитан свидетел – св. М., от които се установява звученето на музика в
друг стил и жанр в заведението, стопанисвано от ответника и за което на персонала на
заведението са дадени изрични указания. Същевременно от показанията и на двамата
свидетели се установи, че посещението на свидетеля – сътрудник при ищеца е било на
посочената дата преди обяд, като от показанията на св. М. се установи, че в този
период още не е стартирало работното време на ресторанта, като се извършват
действия по почистването и подреждането му в подготовката за това и преди началния
час на работното му време – след 12:00 ч. Съдът кредитира показанията на свидетеля в
тази част, с оглед типа на обекта на такъв на ресторант и обичайната практика на такъв
тип заведения, която е общоизвестна. В този смисъл, дори и да бъде прието за
установено излъчването на музикалните произведения, посочени от ищеца, то това не е
било при експлоатирането на обекта като търговски такъв, с цел предоставяне на
услугите, включително и осигуряване на музикално оформление на клиентите –
посетители на обекта. В тази хипотеза следва да бъде прието, че музиката е била
слушана от персонала на заведението за личните им нужди и при подготвянето им за
работа.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира, че не може да бъде направен категоричен извод относно нарушение на
авторското право чрез излъчване на музикалните произведения в стопанисвания от
ответника процесен обект и при експлоатацията му на такъв, с което при липсата на
разрешение от съответния правоносител, би било възпрепятствано правото му на
печалба срещу това. Доколкото не се установи да е налице елемент от сложния
фактически състав на нарушението по чл. 95 ЗАПСП, не следва да бъдат обсъждани
останалите такива, с оглед необходимостта от съществуването им в кумулативно
единство.
Искът по чл. 95 ЗАПСП за предоставяне на гражданско правна защита чрез
заплащане от ответника на обезщетение в полза на сдружението за колективно
управление права и искът по чл. 95б, ал. 6 ЗАПСП за разгласяване от ответника за
собствена сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие,
съдът намира за изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в
производството в общ размер на 1 550 лв., от които 1200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 350 лв. – депозит за вещо лице. Неоснователно намира възражението
на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е под установения минимум, който в приложение Наредба № 1/2004г.
МРАВ възлиза на 1280 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл.
2, ал. 5 от Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „М.“, ЕИК *******, със седалище и
6
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, против „П.Ч.“ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, иск с правно основание чл.
95, ал. 1 ЗАПСП за сумата от 7 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди, изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП в минимално предвидения от закона
размер от по 500 лв. за музиката и по 500 лв. за текста, свързан с музиката, за всяко
едно от излъчените на 03.06.2021г. в обект – ресторант „Vino, vino“, намиращ се в гр.
София, ул. „******* музикални произведения – песни: 1/ Оувърпрътектед / Бритни
Спиърс – с композитор и автор на текста: С.М.К.л – член на шведското дружество
STIM, представляван от М.; композитор и автор на текста: Я.Р. – член на
американското дружество BMI, представляван от Музикатор; 2/ Ху ню / Пинк – с
композитор и автор на текста: М.М.н: член на шведското дружество STIM,
представляван от М.; композитор и автор на текста: Г.Л. – член на американското
дружество AMRA, представляван М.; композитор и автор на текста: М.А. Б – член на
американското дружество BMI, представляван от Музикатор; 3/ Же Суи малад / Лара
Фабиан – с композитор и автор на текста : Д.А.К.М. – член на френското дружество
SACEM, представляван от М.; композитор и автор на текста : Л.С.К.Б. – член на
френското дружество SACEM, представляван от М.; 4/ Ето бъйло прекрасно – В.Г. – с
композитор и автор на текста: К.Ш.М. – член на руското дружество RAO,
представляван от М.; 5/ Ол ъф ми – Д.Л. – с композитор и автор на текста Г.Т. – член
на американското дружество AMRA, представлявано от М. – с композитор и автор на
текста: С.Д. – член на американското дружество BMI, представлявано от М.; 6/ Гранде
аморе / Ил Воло – с композитор и автор на текста Б.Ф., член на италианското
дружество SIAE, представляван от М., с композитор и автор на текста Е.Ч., член на
италианското дружество SIAE, представляван от М.; 7/ Лав дъ уей ю лай /пиано версия/
- Риана, с композитор и автор на текста Г.А.Д., член на американското дружество BMI,
представляван от М., композитор и автор на текста М.М. Би ІІІ, член на американското
дружество BMI, представляван от М., както и иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6
ЗАПСП за задължаване на ответника да разгласи публично диспозитива на решението
за своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия в часови пояс,
определен от съда.
ОСЪЖДА Сдружение „М.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „П.Ч.“ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. *******, сумата от
1550 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7