№ 625
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20241001000742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 13.06.2024 г. по т.дело № 724/23 г. СГС, ТО, VІ – 2 състав е отхвърлил
предявения от Н. А. Г., в качеството му на синдик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н
„Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 113 срещу „Алфакомерс
Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 113 и
„Алфаконсулт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 113 иск с правно основание
чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействително по отношение
кредиторите на „Алфакочерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, с ЕИК ********* на
договор за заем от 01.01.2018 г. за предоставяне на заем в размер на сумата от 50 635 лева ,
сключен между „Алфакомерс Трейдинг“ ООД и „Алфаконсулт“ ЕООД, както и иска,
предявен от Н. А. Г., в качеството му на синдик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н
„Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 113 срещу „Алфаконсулт“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Искър“, ж.к.
„Дружба 2“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 113 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 55 635,00 лв. – представляваща предоставяне на
отпаднало основание сума по сключен договор за заем от 01.01.2018 г., като неоснователни.
1
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство – синдикът на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, Н. А. Г., който
го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът
навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че не са налице предпоставките за
прогласяване на договора за относително недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като по делото не е доказано наличието на реално предоставяне на
суми от заемодателя на заемополучателя въз основа на сключени договор за заем, предвид
неговия реален характер. Сочи, че от заключението на изслушаната от първоинстанционния
съд съдебно - счетоводна експертиза се установява по несъмнен начин, че сума в размер на
31 622,93 лева е осчетоводена в счетоводството на ответника „Алфакомерс трейдинг“ ООД
като задължение на „Алфаконсулт“ ЕООД, с основание на задължението работни заплати и
такси за сметка на „Алфаконсулт“ ООД , заплатени от Алфакомерс трейдинг“ ООД в
периода 01.01.2020 г. – март 2021 г. Сочи, че горното е отразено в мотивите на
постановеното решение, но същото не е обосновало правилни фактически констатации по
спора. Инвокира оплакване за постановяване на решението при съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като въпреки, че е задължил втория ответник да представи
извлечения от банковите си сметки за периода 01.01.2018 г. - месец март 2021 г. и го е
предупредил за последиците при неизпълнение на това задължение, съдът не е приложил
последиците на чл. 161 от ГПК въпреки липсата на изпълнение на задължението. Сочи ,
че съдът е следвало в този случай да приеме, че исковата сума е реално преведена от първия
ответник по сметка на втория ответник в изпълнение на договора за заем, което е отразено в
счетоводните записвания на заемодателя. Поддържа, че неизпълнението на задължението на
съда да обсъди в съвкупност всички сърбани по делото доказателства в тяхната съвкупност
е довело до постановяване на необоснован и неправилен съдебен акт. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемият „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, не изразява
становище по въззивната жалба.
Въззиваемият „Алфаконсулт“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че изложението в исковата молба твърдения не се установяват от
никое от събраните по делото доказателства, като в процеса не са доказани нито факта на
сключване на договор за заем между двамата ответници, нито реалното получаване на суми
от страна на „Алфаконсулт“ ЕООД в изпълнение на същия. Сочи, че съобразно изкисванията
на данъчните и счетоводните закони срокът за съхраняване на счетоводна документация,
съставена през 2018 година е изтекъл, поради което неизпълнението на задължението за
нейното представяне не може да обоснове прилагането на негативни последици. Навежда
доводи за погасяване на правото на иск, тъй като атакуваният договор за заем , съобразно
твърденията на ищеца е сключен на 01.01.2018 г. , поради което давностният срок за
прогласяването му за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността е изтекъл на 01.01.2023 г, и искът се явява предявен извън този срок.
Излага, че по делото не са налице доказателства доколко вземанията на кредиторите са
2
съществували преди извършване на действието, чиято недействителност се претендира.
Сочи, че състоянието на имуществото на длъжника следва да бъде преценявано към момента
на придобиване на вземането от оспорващия договора за заем кредитор, което следва да
бъде установено с документи с достоверна дата. Сочи, че предоставянето на паричен заем не
води до намаляване имуществото на длъжника, тъй като е по естеството си финансова
инвестиция с цел генериране на приходи от уговорената лихва. Навежда доводи за
недопустимост на позоваването на доказателства - заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, които са събрани р рамките на друго исково производство. Моли съда да
потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от Н. А. Г., в качеството му на синдик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в
несъстоятелност, с ЕИК *********, срещу „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност,
с ЕИК ********* и „Алфаконсулт“ ЕООД, с ЕИК ********* за обявяване за недействителен
по отношение кредиторите на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, ЕИК
********* на договор за заем от 01.01.2018 г. за предоставяне на заем в размер на сумата от
50 635 лева, сключен между „Алфакомерс Трейдинг“ ООД и „Алфаконсулт“ ЕООД, на
основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД както и иск, предявен от Н. А. Г., в
качеството му на синдик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, с ЕИК
*********, срещу „Алфаконсулт“ ЕООД, с ЕИК ********* за заплащане на сумата в
размер от 55 635,00 лв. – представляваща предоставяне на отпаднало основание сума по
сключен договор за заем от 01.01.2018 г., правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззиваемия за
недопустимост на постановеното решение, поради предявяването на иска звън установения
давност срок. Възражението за погасителна давност е такова от материалноправен , а не от
процесуално правен характер, поради което евентуалното изтичане на давностния срок не
погасява правото на иска, а само вземането на ищеца, пори валидно и своевременно
наведено възражение от страна на длъжника. С оглед на горното възражението за изтекла
погасителна давност следва да бъде разгледано само при формиран извод за основателност
на предявения иск. Атакуваната от ищеца сделка сключена на 01.01.2018 г., а
едногодишния преклузивен срок по чл. 649 ал.1 от ТЗ за предявяване на иска за
прогласяването й за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността
започва да тече от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В
настоящия случай производството по несъстоятелност спрямо първия ответник е открито с
решение № 385 от 13.04.2022 г. дело № 1407/2021, на Софийски градски съд. От датата на
неговото постановяване е започнал да тече и едногодишния срок за предявяване на иска,
който е изтекъл на 13.04.2023 г. – след предявяване на исковата молба в съда / 12.04.2023 г./ .
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
3
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съдебната
практика непротиворечиво и константно приема, че когато увреждащото действие се
изразява в сключване на правна сделка, за да се разпростре обвързващото действие на
силата на присъдено нещо върху страните по нея, е необходимо искът да бъде предявен
спрямо двете страни по сделката. / така Решение № 151 от 27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
785/2010 г., III г. о., ГК / . Същите имат качеството на необходими задължителни други
производството, което е и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
която съдът , включително и въззивният следва да следи служебно в обжалваната част
/чл.269 от ГПК/. За успешното провеждане на Павловия иск е необходимо ищецът да
установи по пътя на пълното и главно доказване качеството си кредитор на своя длъжник -
ответник в производството, наличието на извършени от него действия или сключването на
сделки, които имат за резултат обективно намаляване на имуществото на длъжника.
Последното следва да обосновава увреждане на кредитора, тъй като прави невъзможно или
затруднява насочването на принудително изпълнение върху определени вещи, или тяхното
предаване или ревандикиране в полза на кредитора , в резултат на успешно проведен иск с
правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД или иск с правно основание чл . 108 от ЗС. Правно
релевантна предпоставка е и момента на възникване на вземането на кредитора, което
следва да бъде индивидуализирано както по своите темпорални характеристики / спрямо
момента на извършване на твърдяното увреждащо действие/, така и по основание и размер,
без да е необходимо същото да е изискуемо и ликвидно.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 01.01.2018 г.
ответниците по делото са сключили договор за заем, по силата на който първият ответник
„Алфакомерс трейдинг“ ООД се е задължил да отпусне на заемополучателя „Алфаконсулт“
ЕООД кредитен лимит в размер на до 40 000 лева, който последният се е задължил да върне
при условията на договора. Съгласно клаузата на чл. 2 от договора, заемополучателят е поел
задължението да връща отпуснатата сума на вноски, чийто размери зависят от размера на
предоставената в заем сума.Съгласно уговореното в същата клауза, сумата може да бъде
предоставена както чрез извършване на директен превод от заемодателя по банкови сметки
на заемополучателя, така и чрез нареждане плащане от страна на заемодателя директно по
банковите сметки на кредиторите на заемополучателя. Крайният срок за издължаване на
всички получени по договора суми е до 31.12.2025 г. Тълкуването на волята на страните по
това съглашение, предвид реалния характер на договора за заем сочи, че по естеството си
същото има характера на предварителен договор за заем, по силата на който двамата
ответници са се съгласили първият да предоставя на вторият ответник в заем различни по
размер суми на различни траншове, като извършва преводи или по неговите банкови
сметки, или директно по банковите сметки на неговите кредитори. С оглед на горното всеки
отделен превод на сума обективира съглашение на страните за сключване на отделен
договор за заем, в изпълнение на предварителния договор от 01.01.2018 г.
От заключението на назначената и изслушаната пред първоинстанционния съд
4
съдебно - счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира /при извод за
неоснователност на твърденията на въззиваемия за основаване на фактическите изводи на
съда на експертиза, приети в рамките на друго съдебно производство/ се установява, че в
счетоводството на първия ответник е периода 01.01.2020 г. 31.12.2021 г. по подсметка
498544 клиент “Алфаконсулт“ ООД са осчетоводени вземания в размер на 19030,07 лева ,
възникнали преди 01.01.2020 г. и вземания в размер на 31 622,93 лева, представляващи
заплатени от първия ответник работни заплати и такси за сметка на „Алфаконсулт“ , за
периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. Видно от провереното от вещото лице счетоводно
извлечение от сметка 498 „други дебитори“, подсметка 498544 - в счетоводството на първия
ответник към 31.10.2021 г. са осчетоводени вземания към втория ответник в размер на
50 643 лева, с посочено основание - договор за заем, договорено разсрочване. Сумата
съвпада с общата стойност на вземанията към втория ответник, посочена в счетоводното
извлечение от сметка към 31.12.2021 г.
По делото липсват доказателства за идентично насрещно осчетоводяване на същите
суми в счетоводството на втория ответник, като задължения към първия ответник. Видно от
заключението, същият е не е оказал съдействие на вещото лице, като не е предоставил за
проверка извлечение от счетоводните си сметки „Клиенти“ и „Каса“ за релевантния период.
С определение от разпоредително заседание на 27.02.2024 г. първоинстанционният съд е
задължил ответника „Алфаконсулт“ да представи извлечение от всички банкови сметки, на
които е титуляр за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., като му е указал изрично
последиците при неизпълнение на това задължение - приложение на разпоредбата на чл.
161 от ГПК. Въпреки изричните указания, изисканите извлечения от банковите сметки не са
представени по делото, като в молба вх.№ 56245/16.05.2024 г. / лист 130 от делото на
първоинстанционния съд / вторият ответник „Алфаконсулт“ ООД е заявил изрично, че няма
да представи исканото извлечение, тъй като снабдяването със същото ще му коства разходи
в големи размери , като се е позовал и на изтекъл срок за съхранение на данъчната и
счетоводна документация. Настоящата инстанция намира, че отказът за представяне на
изисканите от първоинстанционния съд документи не е резултат от невиновна
невъзможност за неизпълнение , а на виновното поведение на ответника. Очертания от съда
период - 01.02.202 г. – 31.12.2021 г. не попада в сочения от ответника петгодишен срок,
изискуем от данъчното законодателство за съхраняване на счетоводна документация,
разходите, дължими за снабдяване с документи не са основание за отказ от тяхното
представяне по делото. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че по делото е
установено по несъмнен начин, че вторият ответник е бил надлежно уведомен както за
задължението за представяне на писмени доказателства, така и за последиците при неговото
неизпълнение, настоящата инстанция, на основание чл. 161 от ГПК намира, че в
счетоводството на втория ответник е извършено аналогично осчетоводяване на сума в
размер на 50 643 лева, като дължима на втория ответник по силата на договор за заем от
01.01.2018 г. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че двете дружества се намират
на един и същи адрес на управление, както и че счетоводството им се води от едно и също
лице /установено от заключението на съдебно- счетоводната експертиза/. Предвид липсата
5
на изпълнение на задължението за представяне на извлечение от банковите сметки на
втория ответник , на основание чл. 161 от ГПК настоящата инстанция намира, че в периода
01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. първият ответия е предоставил на втория ответник сума в размер
на 50 643 лева, по силата на договор за заем от 01.01.1028 г. , и по начина, уговорен в чл. 2
от същия - чрез превод по банковите сметки на заемополучателя, както и чрез директен
превод по банковите сметки на трети лица – кредитори на заемополучателя.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен. Ищецът е изрично активно материално правно легитимиран от разпоредбата
на чл. 649 ал.1 от ТЗ да предявяване на иск за отмяна на сключения договор , а първият
ответник има качеството на кредитор на втория ответник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. В
процеса е установено и реализирането и на останалите елементи от фактическия състав на
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД , а именно наличие на увреждащо действие, чрез сключване на
процесния договор за заем и реално предоставяне на суми в полза на заемополучателя.
Доводите на въззиваемия за липса на увреждане, тъй като уговорената лихва предоставя
възможност за увеличаване на имуществото на заемодателя са неоснователни, тъй като с
факта на предоставяне на сумата по сметка на заемополучателя по силата на договора за
заем имуществото на заемодателя е намаляло реално и ефективно. В процеса е установено и
наличието на знание на двете страни по сделката за увреждането, тъй като сумите са
предоставяни въз основа на предварителен договор за заем, а и счетоводството и на двете
дружества е водено от едно и също лице, което е осъществявало необходимите счетоводни
операции.
Предвид извода за основателност на предявения иск, настоящата инстанция следва
да разглежда наведеното в срок от втория ответник възражение за неговото погасяване по
давност. Същото се явява неоснователно, тъй като петгодишния давностен срок за
погасяване на претенцията по чл. 110 от ЗЗД има за начален момент реалното предоставяне
на всяка от отделните суми , като към датата на предявяване на исковата молба в съда –
12.04.2023 г. вземането, възникнало на най – ранната дата на исковия период – 01.01.2020 г.
не е погасено по давност, което сочи, че всички останали вземания, възникнало по-късно
също не са погасени по давност.
Като обусловен от главния, основателен се явява и предявеният от синдика
осъдителен иск срещу „Алфаконсулт“ ЕООД правно основание чл. 649 ал. 2 вр.чл. 55 ал.1
предложение трето от ЗЗД от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на
предоставената в заем сума. Предоставянето на сумите по силата на правно основание,
спрямо което са приложени последиците на относителната недействителност по чл. 135 от
ЗЗД обосновава извод да предоставяне на сумите по силата на отпаднало правно основание.
Предвид липсата на надлежно допуснато увеличение на иска, същият следва да бъде уважен
до претендираните по исковата молба 50 635 лева .
Поради несъвпадение на фактическите правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено , а предявените искове -
уважени.
6
На основание чл. 649 ал. 6 от ТЗ въззиваемият „Алфаконсулт“ ЕООД следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 506,35 лева и по сметка на
Софийски апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 251,36
лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.06.2024 г. по т.дело № 724/23 г. СГС, ТО, VІ – 2 състав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за относително недействителен по отношение на кредиторите в
производство по несъстоятелност спрямо „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност
с ЕИК ********* договор за заем , сключен на 01.01.2018 г. между „Алфакомерс Трейдинг“
ООД, в несъстоятелност, ЕИК ********* и „Алфаконсулт“ ЕООД, ЕИК *********, по
силата на който „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК ********* е предоставил на
„Алфаконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 50 635 лева, по иск с правно
основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД , предявен от Н. А. Г., в качеството му
на синдик на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност срещу „Алфакомерс
Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност ЕИК ********* и „Алфаконсулт“ ЕООД, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „Алфаконсулт“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати по сметка на масата
на несъстоятелността на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, в несъстоятелност , ЕИК *********
сумата от 50 635 лева, предоставена по силата на договор за заем от 01.01.2018 г.
ОСЪЖДА „Алфаконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 506,35 лева и по сметка на Софийски апелативен съд държавна
такса за въззивното производство в размер на 251,36 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7