Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………………………………………………… в публично
заседание на 29 май..…..…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета
година………….....………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита
Георгиева
при секретаря Нина Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №88 по описа за 2019г………………..……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Мирослава транспорт и логистика” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Вършец, ул.“Хан Крум“ № 3 представлявано от С.Д. Г., в качеството му на управител против
наказателно постановление № 12-001310/20.02.2019 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Монтана, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда на юридическото лице му е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00 лева за извършено нарушение
на чл.7, т.1 от Наредба № 5/29.12.2002
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса
на труда .
В жалбата се твърди, че при
издаване на наказателното постановление административно-наказващият орган не е
взел предвид нормата на чл.415в ал.1 от КТ, която е следвало да приложи Сочи се също, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения, които са основание за отмяна на наказателното
постановление.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
Административно-наказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” Монтана призовани, оспорват жалбата и
считат, че същата е неоснователна, поради което се моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери
законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по
делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН, затова че
при извършена проверка на място на 17.01.2019 г. и по документи на 28.01.2019
г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана в офис,находящ
се в гр.Вършец ул.”Хан Крум” №3, обект на „Мирослава транспорт и логистика”
ЕООД, било констатирано, че дружеството в справка от
ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с
вх.№12388173024417/11.12.2018год. е бил регистриран трудов договор
№59/11.12.2018год. сключен с Мирослава Светославова Гоцова,който след това е
заличен извън предвидените в Наредба №5
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което изцяло е прието констатираното нарушение. С него на жалбоподателя
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1
500 лева .
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения АУАН и издаденото
въз основа на същия НП, констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП, а именно: Видно от
обстоятелствената част на НП е описано, че същото се издава въз основа на АУАН
№ 12-001310/28.01.2019г. и за нарушение,изразяващо се в това,че дружеството в
справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с
вх.№12388173024417/11.12.2018год. е бил регистриран трудов договор
№59/11.12.2018год. сключен с Мирослава Светославова Гоцова,който след това е
заличен извън предвидените в Наредба №5
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.В АУАН е посочено ,че справката и трудовия договор са от 11.12.2017год.Видно
от приложените по делото доказателства- Уведомление и справка,като дата на договора и справката е
посочена 11.12.2017год..По този начин АНО е наложил наказание трудов договор
,различен от посочения в АУАН.
На следващо място нито в АУАН ,нито в
издаденото въз основа на него НП не е посочена
дата на извършване на нарушението
. Актът за нарушение е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция, поради което описаните
в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона
състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин,
така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му
се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Датата на извършване на
нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета
на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният
следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има
обвинителна функция и именно отразените
в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка
следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на
административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв чрез
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление на трудов
договор и справка с друга дата,различна от визираната в акта, наказващият орган
на практика е предявил на жалбоподателя
ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в
съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител
да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно
защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална
и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са
императивни, особено тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги
следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на
издадените актове. Липсата на дата на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната
фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за
какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на
акта по същество на спора, в т.ч. и
относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът констатира и друго процесуално
нарушение,което е основание за отмяна на издаденото НП.Както в АУАН,така и в НП
липсва описание на нарушението.Не е посочено нито кога е заличен трудовия
договор,нито кога е следвало да се
изпрати въпросното уведомление,за да може да се прецени в какво точно се
изразява нарушението.В АУАН и НП е посочено единствено ,че трудовият договор е
„заличен извън предвидените в Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 88 от
1. (доп. - ДВ, бр. 1 от
От така описаното
нарушение изобщо не става ясно кога е
изтекъл срока по чл.63 ал.3 от КТ и кога е изтекъл този 3-дневен срок.Не става
ясно дали уведомление изобщо не е изпратено,или не е изпратено в установения
3-дневен срок.
Посочената нередовност обуславя нередовност от формална
страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване
правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по същество,
защото въпросите свързани с извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено
производство. В случая е неприложима
хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-001310/20.02.2019 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Монтана, с което на от „Мирослава транспорт и
логистика” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Вършец, ул.“Хан Крум“ № 3
представлявано от С.Д. Г., в качеството
му на управител на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда
на юридическото лице му е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева
за извършено нарушение на чл.7, т.1 от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда .
Решението може да бъде обжалвано в 14
дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Монтана,
на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: