МОТИВИ
по НОХД № 5600 /2017 год. по
описа на ВРС, тридесет и седми наказателен състав:
Варненска районна
прокуратура е обвинила :
А. М. А. в това, че :На 27.08.2016 год. в гр.
Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества –
марихуана с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,12 %, на стойност 0,96 лв., пакетче с нетно тегло 0,47
грама със съдържание на метамфетамин в него 70,4% на
стойност 8,27 лв. и 6 бр. таблетки с общо нетно тегло 1,51 грама със съдържание
на метилендиокси-метамфетамин 52,8 % на обща стойност
19,93 лв., всичко на обща стойност 29,16 лв., като случаят е маловажен.
Престъпление по чл.354а., ал.5 във връзка
с
ал.3, т.1, пр.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението и в с.з., като счита, че обвинението спрямо подсъдимия А. е
доказано по несъмнен и безспорен начин, така както е описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че са налице множество
свидетелства за наличието на умисъл у подсъдимия А.А.
в държането на инкриминираните
наркотичните вещества, като в тази връзка следва да се кредитират показанията
на полицейските служители. С оглед на това моли съда да признае подс. А.А. за виновен и да му
наложи наказание глоба към средния размер предвиден в нормата на чл.354а., ал.5
от НК.
Подсъдимият А.М.А. не
дава обяснения в съдебно заседание. Моли
съда да „бъде благосклонен към него, съжалява за постъпката си“.. Защитникът на
А. пледира за оправдателна присъда, като
основните аргументи са, че извършеното деяние от подсъдимият е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради явна
незначителност на обществената опасност.
Моли съда да признае А.
за невинен за извършено от него деяние и да го оправдае на основание чл.9, ал.2
от НК.
.
Варненският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
А.М.А. е род. на *** ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ.
На 27.08.2016
год. около 01.00 часа подсъдимият А.А. и св.С.Н. се срещнали
пред дома на последния в гр.Варна и
решили да отидат на дискотека. А. привел в движение автомобила си, „Ауди“ с
рег. № СС 99-62 АК и се отправили към Морската градина в гр.Варна.Паркирали на
паркинга на Морска гара – Варна, но не слезли веднага от колата. Няколко минути
по-късно към тях се приближил полицейски
автомобил със свидетелите – Г. и Г.,***, които извършвали обход в района. Те
решили да извършат проверка на двете лица, които забелязали в автомобила.
Поискали документите за самоличност и установили, че това са подсъдимият А. и
свидетеля Н.. Попитали ги дали носят в себе си забранени вещи и те отговорили
отрицателно. Поведението им се сторило подозрително на полицейските
служители и те поискали А. да покаже
личните си вещи, които носел в себе си. Подсъдимият извадил портмонето си и в
него било намерено – полиетиленово пакетче, съдържащо
– 6 бр. хапчета, жълти на цвят, още едно пакетче, съдържащо бяло кристално
вещество и едно целофанено пликче,
съдържащо бежово прахообразно вещество. Бил извършен оглед на купето на
автомобила и на пода зад предна дясна седалка забелязали пакетче – фолио, в
което била завита зелена тревиста маса. Попитали подсъдимият какво
представляват намерените вещества и той отговорил, че са – наркотични. После
предал четирите обекта на св.Г. с протокол за доброволно предаване от - 27.08.2016 год.
По делото е назначена съдебно физикохимична експертиза № 01376/20.12.2016
год., видно от заключението по която:
Зелената тревиста маса, съдържаща се в 1 бр.сребристо
метално фолио, представлява части от растението – Херба
Канабис Индика Сатива,
известен като – Марихуана, с нетно тегло
- 0,16 грама, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол
– 5,12 %.
Марихуаната има наркотично действие, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен
контрол /забрана/ по Списък І от Наредба за реда и класифициране на растенията
и веществата като наркотични.
По делото е назначена съдебно физикохимична експертиза № 17/НАР-450/
14.06.2017 год., видно от заключението по която:
-
В 1 бр. целофанено пликче, съдържащо бежево прахообразно вещество – 0,16 грама /обект № 1/ не се
доказа наличие на вещества, поставени под контрол.
-
В 1 бр. полиетиленово пликче
/обект №2/ има бяло кристално вещество, което съдържа – метамфетамин.
Определеното съдържание на метамфетамин в обекта е – 70,4 %. Нетното тегло на обекта е
– 0,47 грама, следователно нетното тегло на метамфетамина
в него е – 0,33088 грама.
-
В 6 бр. таблетки /обект № 3/ се доказва наличие на 3,4
метилендиоксиметамфетамин / MDMA /.
Определеното съдържание на MDMA
в таблетките е – 52,8 %. Нетното тегло на всички 6 бр. таблетки е – 1,51 грама,
следователно нетното тегло на метилендиоксиметамфетамин в него е – 0,79728 грама.
Метамфетаминът и 3,4
метилендиоксиметамфетамин са под контрол съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са включени в
Списъка І от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съгласно заключението на изготвената
оценителна експертиза, общата стойност на наркотичните вещества е – 8,27 лв.+
19,93 лв. +0,96 лв. = 29,16 лв.
По делото е назначена
съдебно- психиатрична експертиза,
видно от заключението по която се установява, че подсъдимият А. не страда от психично
заболяване. Няма данни за зависимост към психоактивни вещества. Налице е вредна
употреба на канабиноди / марихуана / и психостимуланти / амфетамини /. Към момента на извършване на деянието –
27.08.2016 год. подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на писмените доказателства, заключенията по
назначените експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията
на подсъдимия А., доколкото не
противоречат на останалия доказателствен материал. Всички те в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и негов автор е именно
подсъдимия А.М.А..
Анализът на писмените
и гласните доказателствени средства налага следния правен извод по отношение на
подсъдимият А.М.А.:
Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите Г.Г., Г.Г., С. И. тъй като същите
са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Пред полицейските
служители подсъдимия А.М.А. заявил, че намерените наркотични вещества са негови.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият А.М.А. е
осъществил състава на чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1, пр.1 от НК,
като на 27.08.2016 год. без надлежно разрешително е държал високо рискови
наркотични вещества – марихуана с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 5,12 %, на стойност 0,96 лв., пакетче с
нетно тегло 0,47 грама със съдържание на метамфетамин
в него 70,4% на стойност 8,27 лв. и 6 бр. таблетки с общо нетно тегло 1,51
грама със съдържание на метилендиокси-метамфетамин
52,8 % на обща стойност 19,93 лв., всичко на обща стойност 29,16 лв., като случаят
е маловажен.
Обвинението се
подкрепя от: протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, протокол за
тестване и запечатване на наркотично вещество, справка съдимост,
характеристична справка, от комплексната съдебно дактилоскопна
и физикохимична експертиза, показания на
Г.Г., Г.Г., С. И..
Обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи опазването на
общественото здраве.
Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.
354а. НК, може да бъде осъществявано при няколко форми. Една от формите е
държане /чл.
354а, ал. НК и чл. 354а., ал.3 НК.
От обективна страна
деянието е осъществено посредством активни действия по фактическо държане на
наркотично вещество – марихуана. Няма значение какво е намерението на дееца,
като той може да държи предмета за себе си или за трето лице. В този смисъл
решения по НД № 462/2011 г., ВКС, ІІІ НО и решение по НД 100/2012 г., ВКС, ІІІ
НО. Съдът намира, че от събраните в хода на наказателното производство
доказателства може да се направи единствения възможен извод, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия А.М.А. е
съзнавал, че извършва дейността по отношение на съответния предмет на
престъпление и осъществява тази дейност без да има надлежно разрешение за това.
Съзнавал е, че не следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е
забранено от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към държането на
кокаина, т.е. искал е и целял настъпването на съставомерните
последици.
За престъпленията,
регламентирани в чл.
354а. от НК, като своеобразен вид посегателство против човешкото здраве и
живот, с оглед техния интензитет, обективиран в
честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст се
приема, че сочат сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието, с
оглед на общественоопасния резултат и спецификата на
инкриминирания предмет - високорискови и рискови наркотични вещества. Предвид
горното се приема, че би могла да е налице маловажност на престъпния акт само
когато извършеното, оценено съобразно комплекса от фактори, правнозначими
за тежестта на противоправното посегателство и
личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност
и морална укоримост, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Количеството на инкриминирания
наркотик не би могло да се приеме за единствения меродавен и изключителен
критерий, предопределящ извод за маловажност.
Предвид събраните по
делото доказателства съдът намира, че се касае за не висока степен на
обществена опасност както на деянието, свързана с държане на високорисково
наркотично вещество, така и на дееца, който видно от съдебното му минало е
неосъждан както следва:
Съдът намира, че
нормата на чл.
9, ал.2 от НК е неприложима, тъй като съгласно константната съдебна
практика, за да е приложима тази норма следва деянието, независимо от своя вид
и насоченост на престъпното посегателство, формално да осъществява признаците
на престъпление, но поради своята малозначителност да
не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително е онова деяние, което въобще не може да
окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не
застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно
или обществената му опасност е в такава ниска степен, че не е достатъчна, за да
бъде определено извършеното като престъпление.В конкретния случай, както е
посочено по-горе, се касае за престъпление, рефлектиращо върху човешкото здраве
и живот, поради което не би могло да се приеме, че същото няма някакъв
обществено значим отрицателен ефект, още повече, че е извършено от лице, което
доказано е разпространявало наркотични вещества. Нормата на чл.9,
ал.2 от НК не разграничава престъпленията с оглед на паричната
равностойност на предмета на престъпно посегателство, като в конкретния случай
се касае за висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и
на дееца с оглед данните за предходната му съдимост.
Предвид горното съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение както на чл. 9,
ал.2 от НК, така и на чл.
354а., ал.5 от НК./ в този смисъл Р.№ 306/22.06.09 г. на ВКС, Р.№
247/08.06.2009 г. на ВКС, Р № 556/19.06.2007 г. на ВКС, Р. № 287/ 26.04.2007 г.
на ВКС, Р.№ 82/ 14.02.2007 г. на ВКС и др./
За смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира
количеството и ниската стойност на предмета на престъпно посегателство,
младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни за подсъдимия като
личност извън образователния процес.
Отегчаващо вината
обстоятелство не е констатирано.
Причината за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане на нормите, охраняващи
човешкото здраве и незачитане на обществените отношения свързани с контрола над
наркотичните вещества и прекурсорите.
С оглед изложеното,
съдът счита, че с деянието подсъдимия А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.354 А ал.5,вр. ал.З,
т.1, пр.1 от НК, тъй като на 27.08.2016 г. в гр. Варна, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нетно тегло
0,16 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,12 %, на
стойност 0,96 лв., пакетче с нетно тегло 0,47 грама със съдържание на метамфетамин в него 70,4% на стойност 8,27 лв. и 6 бр.
таблетки с общо нетно тегло 1,51 грама със съдържание на метилендиокси-метамфетамин
52,8 % на обща стойност 19,93 лв., всичко на обща стойност 29,16 лв., като случаят
е маловажен.
При индивидуализация на наложеното наказание
на подс. А., съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства съжалението за извършеното, оказаното съдействие на
разследващите органи, младата му възраст и сравнително ниската стойност на
държаното количество наркотично
вещество, макар стойностния критерий да не е определящ в случая. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена
опасност с оглед обществените отношения, които се засягат, а именно тези
регулиращи общественото здраве, което
разкрива високата обществена опасност на деянието и дееца.
С
оглед горното и съобразявайки отчетените по-горе обуславящи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия при условията на чл.54 от НК
следва да бъде наложено наказание Глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв. С
така определеното по размер наказание на
подсъдимият А.М.А., съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него
да не върши нови престъпления.
На основание чл. 354а.,ал.6 от НК ОТНЕМА в
полза на Държавата вещественото доказателство - остатък от наркотични вещества,
оставени на съхранение в ЦМУ-Отдел „МРР-НОП“ София, като след влизане присъдата
в сила да се унищожат.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати сумата в размер на 392.53 лева разноски по сметка на ОД МВР
– Варна и сумата в размер на 30.00 лева в полза на РС- Варна.
Водим от горните
съображения съдът е постановил и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :