РЕШЕНИЕ
№
гр. София,
02.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на
секретаря Йорданка Петров, като разгледа докладваното от младши съдия
Карабашева в.гр.д. № 11754 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №
166555/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 31349/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 153-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил застрахователната компания
„Л.И.“ АД да заплати на К.Д.С. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, както и сумата от 2,18 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди – такса за преглед, вследствие на реализирано ПТП в гр. София
на 13.11.2017 г. от виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Мазда 6“ с рег. № *****С.П., чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.11.2017
г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 210 лева – разноски по делото, като исковете за заплащане на заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до
4 000 лева, и за имуществени вреди за разликата над 2,18 лева до 2,90 лева
са отхвърлени; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Д.С. е осъден да заплати на „Л.И.“
АД сумата от 87,50 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. И.Л. сумата от 440 лева адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба с вх. № 5121530/31.08.2020 г. от „Л.И.“ АД, подадена
чрез юрк. Иванов с приложено по делото пълномощно, с която решението се обжалва
в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от
1 000 лева. Съдържат се оплаквания за неправилност на атакуваното решение
поради противоречие с материалния закон. Според въззивника съдът е определил
прекомерен размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Оспорва,
че всички претендирани вреди са доказани от страна на ищеца в
първоинстанционното производство, както и причинната връзка с процесното ПТП.
Счита, че съдът е достигнал до неправилен извод относно коефициента на
съпричиняване на вредоносния резултат. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и присъждане на разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна К.Д.С., подаден лично. Поддържа, че оплакванията и доводите на
въззивника са неоснователни, а първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано от ответника ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *****, в частта, с която
осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД е
уважен до посочения по-горе размер, поради което в тази част решението е влязло
в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството е
образувано с искова молба с вх. № 2014631/03.06.2019 г. на К.Д.С. с ЕГН: **********
срещу застрахователната компания „Л.И.“ АД с ЕИК: ***** за осъждане на
ответника на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца
сумата от 2 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и сумата от 2.90 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
от инцидент, настъпил на 13.11.2017 г. в гр. София, на ул. „Хенрик Ибсен“,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ
изплащане. Ищецът излага твърдения, че е пострадал при ПТП от 13.11.2017 г. на
ул. „Хенрик Ибсен“. Видно от констативен протокол за ПТП № 1689768/13.11.2017
г., пешеходецът навлезнал внезапно на пътното платно на около 30 метра от бул.
„Гоце Делчев“ и станал причина и участник в ПТП със съвина. В резултат на удара
ищецът се превъртял през предния капак на колата и паднал на лявата си страна.
Причинени му били множество охлузвания и натъртвания в областта на колената,
левия хълбок, ляво рамо, тазобедрена става, ръцете, а палецът на дясната му
ръка бил със счупен нокът, който впоследствие паднал. Получил силни болки в
коляното, които усеща и до днес, страдал от безсъние и приемал лекарства поради
изживения стрес, като до момента изпитва дискомфорт и затруднение при клякане и
дълго ходене пеш. След инцидента, пострадалият разчитал на помощта на свои
близки за задоволяване на ежедневните си битови нужди, като в периода на
възстановяване бил лишен от възможността да упражнява професионалните си
дейности. Признава, че е налице съвина в процесното ПТП. Според ищеца водачът
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
22116002994057 в ответното застрахователно дружество, пред което предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лева, като
с писмо с изх.№ 9962/12.09.2018 г. застрахователната компания уведомила ищеца,
че била образувана щета под № 0000-1000-03-18-7453/14.06.2018 г., като
дружеството определило 50 % съвина и застрахователно обезщетение в размер 750
лева. Ищецът подал възражение срещу определеното обезщетение с писмо с вх.№
14172/18.10.2018 г., като с писмо с № 12320/08.11.2018 г. бил уведомен от
ответника, че размерът на застрахователното обезщетение няма да бъде променен.
Твърди, че до момента не е извършено плащане от страна на застрахователното
дружество. В първото открито съдебно заседание ищецът е поиска изменение на
размера на иска, като е увеличил претенцията си за претърпени неимуществени
вреди от 2 000 лева на 4 000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5215192/20.12.2019 г. от ответника З.
„Л.И.“ АД чрез юрк. К.И.с доводи за неоснователност на исковете. Ответникът не
оспорва настъпването на процесното ПТП както и наличието на застрахователно
правоотношение с водача на л.а. „Мазда 6“ с рег. № *****. Сочи, че след
преразглеждане на представените по образуваната пред застрахователната компания
преписка, дружеството е взело решение и определило сумата от 1 300 лева с
включена съвина, като за същата уведомил ищеца с писмо, като поддържа, че
определеното възнаграждение било съответно на претърпените от пешеходеца вреди.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и претърпените травми и здравословни състояния, посочени в
исковата молба. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило и поради поведението на
ищеца като участник в движението с твърдения, че пешеходецът е нарушил
задължението си по чл. 113 от ЗДвП., а именно преди да нвлезе на пътното платно,
да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Сочи, че претендираният от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекалено завишен и не съответства на
принципа на чл. 52 ЗЗД. Оспорва и претенцията за имуществени вреди по размер.
По делото е
приет, неоспорен от страните, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.11.2017 г. с участници С.П.П.- собственик и водач на л. а. "Мазда
6", с рег. № *****, със застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в застрахователна компания „Л.И.“ АД, и К.Д.С. - пешеходец.
Посочено е, че причина за ПТП е обстоятелството, че пешеходецът навлязъл
внезапно на пътното платно на бул. „Хенри Ибсен“ на около 30 метра преди бул.
„Гоце Делчев“ и става причина и участник за ПТП със съвина. Към протокола е
приложена и схема на ПТП.
Приет е и фиш за
спешна медицинска помощ от 13.11.2017 г. по отношение на пациента К.С. с
посочена анамнеза: пешеходец, блъснат от лека кола, с охлузвания и натъртвания
в областта на левия хълбок, като е установено наличие на множество охлузвания в
областта на лявото коляно, пръстите на двете ръце, счупен нокът на палеца на
дясната ръка, както и амбулаторен лист № 4228/15.11.2017 г. с основна диагноза
контузия на коляното и анамнеза: след ПТП с травма в областта на двете колена,
повече в дясно, лява тазобедрена става и лява раменна става.
Като
доказателство по делото е представена и приета фактура № **********/13.11.2017
г. за заплатена потребителска такса за посещение на спешен кабинет по
травматология на стойност 2.90 лева.
По делото е
приета и неоспорена от страните кореспонденция между ищеца и ответника,
съгласно която ищецът е претендирал застрахователно обезщетение в размер на
2 000 лева за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП, като с
писмо с изх. № 9962/12.09.2018 г. застрахователят е определил обезщетение в
размер на 750 лева, като е отчел 50 % съвина от страна на пострадалия. С писмо
с вх. № 14172/18.10.2018 г. ищецът поискал преразглеждане на стойността на
определеното застрахователно обезщетение от ответника, като с писмо с изх.№
12320/08.11.2018 г. последният го уведомил, че липса основание за промяна на
вече определната сума за застрахователно обезщетение.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена въз основа
наличните по делото писмени доказателства, неоспорена от страните, се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 13.11.2017 г. около 17:59 часа в
гр. София, на ул. „Хенрик Ибсен“ на около 20 метра от кръстовището с бул. „Гоце
Делчев“. Съгласно представения по делото протокол за ПТП, деформациите по лекия
автомобил се установява по челното стъкло и калник преден десен (нечетливо). За
определяне на мястото на удара са използвани протокола за ПТП относно механизма
на настъпване на произшествието, скицата към протокола за ПТП относно мястото
на удара между пешеходеца и превозното средство и Google Earth,
като в заключението на вещото лице се установява, че мястото, където е
възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства, е по
дължината на платното е на ул. „Хенрик Ибсен“ на около 20 метра преди
кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, а по широчина на пътното платно на около
1.20 – 1.30 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по
посоката на ориентацията на лек автомобил „Мазда 6“. Посочва се, че по делото
не са налице никакви данни, въз основа на които да се определи скоростта на
движение на лекия автомобил, в момента преди и след настъпването на удара.
Отчитайки изложеното в исковата молба, че пешеходецът е предприел пресичане на
ул. „Хенрик Ибсен“, след като всички останали превозни средства са спрели, за
да го пропуснат, то според вещото лице в този случай ищецът е имал възможност
да възприеме л.а. „Мазда 6“ с рег. № *****, ако непосредствено преди да навлезе
в неговата лента е спрял и е погледнал надясно. В съдебно заседание на
02.06.2020 г. вещото лице пояснява, че причините за настъпване на ПТП, когато
има движение на двама участници, е в поведението и на двамата участници, т.е.
пешеходецът е предприел пресичане на платното на място, което не е обозначено
за целта, а водачът на лекия автомобил се е движел със скорост, при която не е
имал възможност да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на
опасност.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от страните,
изготвена въз основа на представената по делото медицинска документация, се
установява, че в резултат на процесното ПТП на 13.11.2017 г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: множество охлузвания в областта на лявото
коляно, пръстите на двете ръце, счупен нокът на палеца на дясна ръка, контузия
на ляво бедро в горната му част, към хълбок и контузия на ляво коляно. По своя
вид и тежест описаните травматични увреждания в своята съвкупност са
реализирали критериите на медико - биологична характеристика - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице получените
травматични увреждания на ищеца са с доказан произход и е налице причинно -
следствена връзка между тях и ПТП на 13.11.2017 г. От експертното
заключение се установява, че от
претърпените травми на меките тъкани ищецът е търпял болки и страдания за
период от 3 седмици, като е възможен по-продължителен период на възстановяване
след евентуално травматично падане на счупен нокът на пръст на ръката. Преглед
след инцидента е бил наложителен с оглед констатиране на уврежданията, както и
за да се изключи възможността за по-тежко травмиране. В съдебно заседание на
14.07.2020 г. вещото лице пояснява, че в представената медицинска документация
не са отразени налични травми в областта на нокътното ложе или нокътя.
За установяване
на посочените в исковата молба, както и в отговора на исковата молба
обстоятелства в хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.П.П.и Т.Н.Н.. Свидетелката
П., водач на процесния л. а. "Мазда 6" с рег. № *****, заявява, че е
участвала в ПТП през 2017 г. в гр. София, около 18:00 часа, движела се в
дясното платно и карала направо, понеже светофарът светел зелено, било дъждовно
и мрачно, като колите от нейната лява страна били спрели. Внезапно видяла един
господин, който скочил на платното и тя го ударила. Предполага, че се движела с
около 30-40 км/час.
Според свидетеля
Н., приятел на ищеца, отишъл да види ищеца, понеже се разбрали предварително С.
да му оправи козирката. Гледката била травмираща. Посочва, че лявата му страна
била в силен отток и не можел да се движи, поради което свидетелят му занесъл
патерици, които ползвал около месец, за да се придвижда по-лесно. Купил му
болкоуспокояващи и изписаните му мазила, поел ангажимент да го превозва при
необходимост с колата, като видимо било, че изпитва болка. Забелязал, че ищецът
бил силно притеснен от факта, че не може да работи, понеже издържа майка му и
жена му с професията си – железарство. Твърди, че няколко дни купувал храна за
него и възрастната жена, понеже по принцип за нея се грижил ищецът, но сега не
можел да го прави. Чували се по телефона, където ищецът му споделял, че все още
не може да спи, постоянно сънувал удара и превъртането. Допълва, че ищецът
основно се притеснявал, че с травмата на ръцете си нямало да има възможност да
работи.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част,
следва да се добави и следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Съгласно чл. 154 ГПК
в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е да докаже, че
е претърпял неимуществени вреди, в причинна връзка с пътно - транспортно
произшествие (ПТП), настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована
при ответника, механизма на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка
между пътния инцидент и всички настъпили в имуществената сфера на ищеца вреди,
чието възстановяване се търси по пътя на регресната отговорност. В тежест на
ищеца е да докаже и обстоятелството, че е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция и последният не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера
на определеното или изплатеното обезщетение (арг. от чл. 496, във вр. с чл.
496, ал. 1 КЗ). Ищецът следва да установи наличието на посочените факти при
условията на пълно и главно доказване, като вината на застрахования при
ответника водач се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, респективно релевираното възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД - че с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ВКС).
В случая
решението в частта, с която предявеният иск е бил частично уважен, като
необжалвано, е влязло в сила, което задължава въззивния съд, на основание чл.
297 ГПК да приеме, че са се осъществили всички предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на
виновния за ПТП водач по застраховка „Гражданска отговорност“, за причинените
на ищеца вреди. От събраните доказателства (констативен протокол №
1689768/13.11.2017 г., писмена кореспонденция между процесните страни, медицинска
документация, приложена към исковата молба, заключение на съдебно -
автотехническа експертиза, заключение на съдебно-медицинската експертиза,
свидетелски показания на виновния водач С.П., както и свидетелските показания
на Н.) се установява, че на 03.11.2017 г., около 17:59 часа в гр. София, на ул.
„Хенрик Ибсен“, С.П. - водач на лек автомобил „Мазда 6“, рег. № *****(застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника), движейки се в посока
направо в крайна дясна лента на пътното платно към светофар, светещ в зелено,
по ул. „Хенрик Ибсен“ преди кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, причинява ПТП,
като блъска внезапно изскочилия ищец К.С., намиращ се към момента на настъпване
на застрахователното събитие до крайна дясна лента на пътното платно. На ищеца
са причинени увреждания, в причинна връзка с процесното ПТП, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и имуществени вреди. Като безспорно с доклада по
делото по чл. 146 ГПК е отделено и обстоятелството, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на л.а. „Мазда 6“ с рег. № *****към датата
на процесното ПТП.
Спорът пред
настоящата инстанция се съсредоточава върху определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди при прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД, като
ответник е въвел като предмет на делото и отговорността на пострадалия като
допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице
основание за прилагане на института на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поведението на
пострадалия следва да се намира в причинна връзка с настъпването на самото ПТП
или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на
размера на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е
противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води
до настъпване вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен.
Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано
игнориране е обективен принос, който представлява противоправно поведение и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск
следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е да установи наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че
увреденият е извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния
резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не
съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като
съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение
на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2
от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникването на вредите.
Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е
провъзгласено с Постановление № 17/1963 г.
В конкретния
случай съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите, като е нарушил правилата за движение и е пресичал на
необозначено за същото място. В случая от показанията и на свидетеля – водач на
лекия автомобил, реализирал ПТП-то, и от заключението на автотехническата
експертиза, които съдът изцяло кредитира като неопровергани от другите
доказателства по делото, се установява, че когато пешеходецът е предприел
пресичане на ул. „Хенрик Ибсен“ след като
всички останали превозни средства са спрели, за да го пропуснат. Поради
това пешеходецът е имал възможност да възприеме лекия автомобил, ако
непосредствено преди да навлезе в неговата лента е спрял и е погледнал надясно.
ПТП настъпва на двупосочна улица с пет ленти, като от приложените изображения в
заключението на вещото лице, както и от самото заключение, не е посочено в
близост до мястото на процесното ПТП да има пешеходна пътека. Ищецът е пресичал
около 20м. преди кръстовището, като с това поведение на ищеца, съдът приема, че
същият е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като е нарушил правилата
за движение по пътищата по чл. 113 от ЗДвП. Съдът приема, че това поведение е
допринесло за настъпването на ПТП и това е така, защото ако ищецът се беше
огледал надясно, то ПТП е нямало да настъпи. Предвид изложеното, съдът намира,
че при така установените обстоятелства е налице принос на ищеца за настъпването
на вредите и той е до размера от 25%. При определяне на този размер съдът
съобрази засилената отговорност на водачите на МПС в сравнение с тази на
пешеходците, заложена от законодателя с разпоредбите на чл. 5 и чл. 20 и чл.
116 от Закона за движение по пътищата, както и обстоятелството, че причината за
настъпването на вредите в значително по-голяма степен се дължи на поведението
на водача на автомобила. В съдебно заседание вещото лице уточнява лекият
автомобил се е движел със скорост, при която не е имал възможност да спре в
рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност, не е съобразил в
достатъчна степен пътната обстановка и условията на движение, както и
натовареният – т.н. „пиков час“ на движение, в който се предполага концентрация
в още по-висока степен (в свидетелските си показания на л. 70 от делото самият
водач посочва,че времето е било дъждовно и мрачно). Разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта за
движение, когато тя е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява
примерно и неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът
следва да се съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече
са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере. В
настоящия случай, при липсата на твърдения и данни какви са били характерът и
интензивността на движението, съдът не би могъл да извърши преценка за
увеличаване на процента на съпричиняване от страна на пострадалия. Същевременно,
ищецът е извършил само едно нарушение - пресичал е на необозначено за това място, като действително не е
установено да се е огледал за идващи превозни средства отдясно, като последният
е предприел пресичане едва след като всички останали двуколесни пътни превозни
средства са спрели, за да го пропуснат.
Във връзка с доводите в жалбата относно конкретно
определения размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него
правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпилите
обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за
да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не
за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т.д.№ 1948/2013
г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000
г. по гр.д.№ 1265/99 г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н.д.№ 695/1999
г. ІІ НО).
Съгласно
приетото по делото и неоспорено то страните заключение по съдебно медицинската
експертиза, както и събраните по делото гласни доказателства, които съдът
кредитира като неопровергани от другите събрани доказателства, по делото се
установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът на трудоспособна възраст -
47 г., е претърпял множество травматични увреждания, представляващи множество
охлузвания в областта на лявото коляно, пръстите на двете ръце, контузия на
ляво бедро в горната му част към хълбока и контузия на ляво коляно,
възстановителният период е продължил около 3 седмици, имал е нужда от чужда
помощ в рамките на възстановителния процес, използвал е патерици за период от
около един месец, възпрепятстван е бил да осъществява ежедневните си и
професионални дейности, като за пълното му възстановяване не е било нужно
специално лечение след отшумяването на болките и страданията до около три
седмици след процесното ПТП. Тези обстоятелства се установяват от заключението
по медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като неоспорено от
страните, неопровергано от другите доказателства, резултат от изводите на
вещото лице, направени след запознаване с документи по делото, както и от
показанията на свидетеля Т., които съдът кредитира като логични, последователни
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Действително
разпитаният по делото е приятел на ищеца, но основания показанията ѝ да
не се кредитират по делото не са установени. Свидетелят е придобил преки
наблюдения върху състоянието на ищеца след инцидента, показанията му са
последователни и непротиворечиви. В случая по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават показанията на свидетелката или да внасят
съмнение в истинността им – те са подкрепени от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът приема, че тези показания
следва да се кредитират.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени
задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението - начина на извършване
на противоправното деяние, обстоятелствата, при които е осъществено то,
характера на увреждането, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените травматични увреждания, периодът за пълно възстановяване, личността
на пострадалия, неговата възраст и обществено положение, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, отражението, което увреждането е имало
върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото
лице, продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, причинените
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално - икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Като паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди
изискват съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен
белег са и лимитите на застраховане, макар те да нямат самостоятелно значение
по отношение критерия за справедливост (в този смисъл решение № 31 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 15 от 12.02.2018
г. по т. д. № 1423/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 243 от 3.05.2018 г. по т.
д. № 198/2017 г., II т. о., ВКС и др.).
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, въз основа на
събраните по делото доказателства и съобразно посочените по - горе критерии
приема, че в резултат на ПТП, настъпило на 13.11.2017 г., ищецът е получил
травматични увреждания: множество охлузвания в областта на лявото коляно,
пръстите на двете ръце, контузия на ляво бедро в горната му част към хълбока и
контузия на ляво коляно, възстановителният период е продължил около 3 седмици,
имал е нужда от чужда помощ в рамките на възстановителния процес, използвал е
патерици за период от около един месец, възпрепятстван е бил да осъществява
ежедневните си и професионални дейности. По своя характер причинените
травматични увреждания не са предизвикали неудобства повече от обичайните, нито
чрез същите е било поставено здравето или живота на ищеца в опасност. Съдът
отчита обстоятелствата, че вследствие на травмите, ищецът в продължение на
възстановителния процес е изпитвал проблеми със съня, не е можел да се
придвижва самостоятелно, за което свидетелства Т.Н.. Същевременно в процеса на
възстановяване е житейски оправдано ищецът да е изпитвал болка и дискомфорт при
установените увреждания. За определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид и механизма на настъпване на противоправното деяние - неочакваността на
същото, обстоятелството, че понесените увреждания засягат важни части от тялото,
както и психическите последици, които инцидентът е имал за пострадалия -
настъпилите дискомфорт и притеснение, безсъние и сравнително краткия период,
през който ищецът не е могъл да полага труд. Съобразявайки обаче, че
претърпените травматични увреждания не са тежки такива и периодът на пълно
възстановяване е сравнително кратък (около три седмици), без нужда от специално
лечение и без данни за усложнения и очаквания за трайни последици от
уврежданията, с оглед възрастта на пострадалия към момента на увреждането - 47
г., активна трудоспособна възраст, и значително по - бързото му и пълноценно
възстановяване, както и предвид социално - икономическите условия на живот в
страната към момента на ПТП (2017 г.), както и лимитите на застрахователната
сума по застраховката "Гражданска отговорност" към ноември 2017 г. съдът
намира, че сумата от 3 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания, при определянето на
която е съобразено и приетото по делото съпричиняване на вредите от ищеца до
размера от 25%, в какъвто смисъл е и постановеното от СРС решение. Оплакването
във въззивната жалба, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди е определен от първоинстанционния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД, че е
завишен и не удовлетворява залегналото в закона изискване за справедливост, е
неоснователно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд изцяло е съобразил събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, като е взел предвид специфичните за конкретния
случай обстоятелства, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта.
Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за погасяване на това задължение, като
съобрази и доказателствената тежест на ответника за такова погасяване, то съдът
приема, че иска за сумата от 3 000 лв. следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница за неимуществени вреди, за която
съдът прие, че искът е основателен:
Вземането е
възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от
момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП.
Застрахователят отговаря като делинквента и приложими досежно забава са
разпоредбите за деликта.
При така
възприето съдът приема, че ответник е изпаднал в забава на плащането на
главниците, за която съдът прие, че иск е основателен от момента, в който се
претендира- 13.11.2017 г. до изплащането им.
Неоснователно е
и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил
установената практика по сходни съдебни казуси. Това е така, тъй като при
определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът следва да отчита обективните и
субективните обстоятелства по конкретния казус, които не могат да бъдат
отнапред и еднозначно установени, а следва да се преценяват с оглед конкретно
събраните по делото доказателства, както в случая е процедирал и съдът в
обжалваното решение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Предвид
изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото по исковете съдът приема, че разноските следва да се възложат в
тежест на въззивника, при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е
представляван от адвокат безплатно на основание чл. 38 от ЗАдв.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Л., представлявала
безплатно ищеца като адвокат по делото сумата от 440.00 лв., определена
съобразно уважените искове и минималното възнаграждение за адвокат по Наредбата
за минимални адвокатски възнаграждения. Представеният договор сочи, че услуги
са безплатни на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, и това е достатъчно за
да му се присъди възнаграждение, без съдът да изследва дали действително са
били налице основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита. Наличието
на основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита е въпрос на
добросъвестно упражняване на адвокатски права от адвоката, а и в случая
ответник не е оспорил наличието на такива основания. В случая правната и
фактическа сложност на делото, обосноват извод, че размерът на припадащото се
на адвоката на ищеца възнаграждение, представлявал безплатно ищеца, следва да
се определи съобразно минималния размер на възнаграждения по Наредбата.
С оглед на
цената на иска и разпоредбата на чл. 113 ГПК (в настоящата й редакция - ДВ, бр.
100 от 20.12.2019 г.), която следва да намери приложение по аргумент от т. 6 на
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, ВКС, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 166555 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 31349/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 153 - ти състав, в обжалваната част.
Решението в
частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ***** със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д.,
да заплати на адв. И.Т.Л. – САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. НМРАВ сума
в размер от 440.00 лева – възнаграждение за процесуално представителство в
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.