№ 2221
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110159021 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. ЕМ. АЛ. срещу фирма, с която е
предявен частичен осъдителен иск за сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 2
568 лв., представляващо неплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по
Договор № ****/13.04.2021 г. за имуществена застраховка „Каско“, за имуществените вреди
по лек автомобил марка „А“, с рег. № ****, причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 15.05.2021 г. на Републикански път І-4, на около 20 км. преди с. М. ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди наличието на валидно сключен договор по застраховка „Каско“ с
ответника, по който е заплатила изцяло застрахователната премия. Излага, че в срока на
действие на договора – на 15.05.2021 г., е настъпило ПТП в резултат на сблъсък с куче, при
което бил увреден застрахованият лек автомобил марка „А“, с рег. № ****. Посочва, че във
връзка с това ПТП е образувана щета № ****, по която е получила застрахователно
обезщетение в размер на 300 лв. Твърди, че за възстановяване на автомобила е необходима
сумата от 2 868 лв., като след приспадане на заплатените 300 лв. ответникът й дължи още 2
568 лв., от които претендира 50 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че е определил застрахователно обезщетение в по-висок от
сочения в исковата молба размер, а именно в размер на 860.36 лв., от които на основание т.
28 и т. 28.1. от Общите условия към застрахователния договор е удържал 520.20 лв. за втора
вноска от застрахователната премия, която не била заплатена към момента на изплащане на
обезщетението. Изтъква, че липсват доказателства за вреди в по-голям размер. Излага, че
съгласно т. 73 от Общите условия при частична щета на застраховано МПС, което към
датата на сключване на застраховката е на повече от 12 години от първата регистрация,
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на застрахователя, при
която се прилагат цени на партньорски доставчици и сервизи с включени съответни
1
търговски отстъпки. Сочи, че претендираната от ищеца сума предполага цени на оригинални
части, които биха се явили луксозно подобрение, защото лекият автомобил е на възраст от
около 14 години и е към края на експлоатационния си срок, поради което ремонтът му по
дефиниция се извършва не с оригинални части, а с такива от алтернативни източници. Моли
за отхвърляне на иска.
С молба от 21.02.2022 г. ищцата релевира възражение за нищожност на уговорките в
т. 73 от Общите условия поради противоречието им с КЗ и ЗЗП. Признава факта, че
ответникът е определил застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на
860.36 лв., с което е прихванал сума в размер на 520.20 лв. – втора вноска от
застрахователната премия, и е изплатил на ищцата сума в размер на 340.16 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. В
доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно правоотношение с
ответника по договор за имуществено застраховане за процесния лек автомобил; заплащане
на застрахователната премия по договора в пълен размер; реализирано в срока на договора
застрахователно събитие, в резултат от което са настъпили описаните в исковата молба
имуществени вреди по застрахования автомобил, чиято стойност е в претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е
изпълнил изцяло задължението си.
С Определение № 588/10.01.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата между страните на
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за лек автомобил
марка „А“, с рег. № ****; настъпване на 15.05.2021 г. на Републикански път І-4, на около 20
км. преди с. М. на ПТП поради сблъсък с куче, при което били увредени следните части на
застрахования автомобил: решетка радиатор, основна предна рег. номер, облицовка предна
броня, преден ляв калник, ляв фар комплект, лява решетка предна броня, предна емблема
„А“ и мигач ляв; изплащане от ответника на ищеца на застрахователно обезщетение във
връзка с процесното събитие в размер на 300 лв.
С протоколно определение от 24.02.2022 г. допълнително е обявено за безспорно и
ненуждаещо се за доказване определянето на застрахователно обезщетение в размер на
860.36 лв., с 520.20 от които е извършено прихващане от ответника по отношение на
вземането му за втората застрахователна премия по договора.
Следователно единственият спорен въпрос по делото е относно размера на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата в
качеството на собственик на застрахования лек автомобил имуществени вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
2
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Във връзка с начина на определяне на дължимото застрахователно обезщетение
ответникът се позовава на т. 73 от Общите условия за застраховка на моторни превозни
средства „Каско“, според която при частична щета на застрахованото МПС, което е на
възраст над 4 години /включително/ от датата на производството му и за което не е платена
допълнителна застрахователна премия, застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Съгласно т. 74 от Общите
условия експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и
начисления за отстраняване на щетите съгласно методика на застрахователя. Ищецът
релевира възражение за нищожност на т. 73 от Общите условия поради противоречие със
закона – с КЗ и ЗЗП.
Съдът счита, че не следва да обсъжда това възражение, тъй като в застрахователната
полица, в която е обективиран сключеният между страните договор за имуществена
застраховка „Каско“, изрично е уговорен начин на обезщетяване по експертна оценка на
застрахователя. Касае се за индивидуална договорка между страните, а не за клауза от
приложимите към договора общи условия, поради което постигнатото от страните съгласие
по този въпрос следва да бъде съобразено, тъй като е в рамките на прогласената от чл. 9 ЗЗД
свобода на договарянето, а и е в пълно съответствие с вложената в чл. 386, ал. 2 и чл. 400 КЗ
идея за пълно репариране на вредите, но без допускане на неоснователно обогатяване на
застрахования.
За определяне на размера на действително претърпените от ищцата вреди към датата
на процесното застрахователно събитие е изслушано и прието по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза. От него се установява, а и не се спори между страните,
че към датата на произшествието автомобилът е бил в експлоатация над 14 години, считано
от датата на първоначалната регистрация. Вещото лице посочва, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
2 024.71 лв., а при съобразяване на единствено на средните пазарни цени на резервните
части и труд на неоторизирани сервизи – 1 980.31 лв.
Пред съда вещото лице е разяснило подробно, че е формирало заключението си въз
основа на голямата база данни, с която разполага, относно стойността на труда по реално
извършени ремонти на автомобили от класа на процесния, като е включил и сервизи в
ниския ценови диапазон, и сервиза на официалния представител, чиято цена е най-високата
цена на труд на пазара. Посочва, че използването на данни от официалните сервизи на други
марки автомобили би довело до некоректно определяне на средна пазарна цена на труда,
особено като се има предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП. Уточнява, че
цената на сервиза на марката „Порше“ всъщност е съобразена, тъй като това е същият
сервиз като сервиза на марката, от която е процесният автомобил. Разяснява, че всички
сервизи, чийто цени е съобразил, могат да извършват ремонти на автомобили от класа на
процесния без разлика в качеството. Сочи, че при определяне на стойността е взел предвид
цената на три оригинални детайла от официалния представител и цената само на един
детайл от алтернативен източник.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Й., като намира, че той е
отговорил в пълнота на поставените въпроси, а заключението е обективно, компетентно
дадено и напълно обосновано.
Съдът счита, че действителните вреди следва да бъдат съизмерени с необходимата
сума за възстановяване на автомобила в техническото състояние преди произшествието,
определена на база средни пазарни цени – както от официалния сервиз, така и от
алтернативни сервизи, тъй като пазарът на труд, материали и части включва не само
алтернативни сервизи, но и официалния такъв. Ето защо съдът намира, че дължимото на
ищцата застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 2 024.71 лв.
3
В случая ответникът е погасил задължението си частично – до размера от 860.36 лв.,
поради което дължи на ищцата допълнително сумата от 1 164.35 лв.
По изложените съображения предявеният частичен иск е изцяло основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Сторените от него разходи за
производството са в общ размер на 610 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса, 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице; 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на М. ЕМ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: адрес, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 50
лв. – част от вземане в общ размер на 2 568 лв., представляващо неплатен остатък от
застрахователно обезщетение, дължимо по Договор № ****/13.04.2021 г. за имуществена
застраховка „Каско“, за имуществените вреди по лек автомобил марка „А“, с рег. № ****,
причинени от застрахователно събитие, настъпило на 15.05.2021 г. на Републикански път І-
4, на около 20 км. преди с. М. ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
15.10.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
610 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4