Решение по дело №1355/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260040
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100901355
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш     Е     Н     И    Е

 

 

№..............

 

Гр. София, ........ 2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на осми януари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №1355 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. №89766/02.09.2020 г. на „Ф.М.И.“ АД, ЕИК********, с която е поискано от съда да измени решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските и по молба вх. №89767/02.09.2020 г.  на „Ф.М.И.“ АД, ЕИК********, с която е поискано от съда, да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в

 

По отношение молба с молба вх. №89766/02.09.2020 г., молителят претендира да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, относно приетото по делото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

На първо място следва да се посочи, че с процесното решение, поради пропуск, съдът не се е произнесъл по направеното искане на ищцовото дружество „Р.“ ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение. В срока за обжалване на решението не е постъпило искане от ищцовата страна за изменение на същото в частта за разноските. Не е налице възможност съдът служебно да изправи този пропуск. В този смисъл адвокатско възнаграждение на ищцовото дружество по делото не е присъдено, поради което молбата на „Ф.М.И.“ АД се явява неоснователна.

На следващо място следва да бъде посочено, че дори и да беше присъдено адвокатско възнаграждение с процесното решение, то стореното едва в процесната молба възражение за прекомерност е недопустимо, което от своя страна обосновава неоснователност на молбата. Срокът посочен в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.

 

По отношение молба вх. №89767/02.09.2020 г., молителят твърди, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, като не е посочено на какво основание „Ф.М.И.“ АД е осъдено да плати на „Р.“ ООД сумата от 2 317.52 лева.

Настоящият състав констатира, че действително в диспозитива на решението е допусната техническа грешка като не е посочено на какво основание „Ф.М.И.“ АД е осъдено да плати на „Р.“ ООД сумата от 2 317.52 лева

 В този смисъл счита, че е налице очевидна фактическа грешка, поради което молбата за поправянето на грешката допусната в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. решение №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, следва да се уважи по реда на чл. 247 от ГПК, а ОФГ следва да бъде отстранена

 

Воден от горното, Съдът

 

  Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК на „Ф.М.И.“ АД, ЕИК********, за изменение на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. решение №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските, като неоснователна.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. решение №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, като, там където е изписано- „както и да му заплатят сумата от 2 317.52 лв. / две хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и две  стотинки /“, следва да се чете- „както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 2 317.52 лв. / две хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и две  стотинки /, представляваща направените в производството разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице“.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: