Р Е Ш
Е Н И
Е
№..............
Гр. София, ........ 2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. д. №1355 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. №89766/02.09.2020 г. на „Ф.М.И.“ АД, ЕИК********, с която
е поискано от съда да измени решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т.
д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските и по молба вх. №89767/02.09.2020 г. на „Ф.М.И.“
АД, ЕИК********, с която е поискано от съда, да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г.,
постановено по т. д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в
По отношение молба с молба вх. №89766/02.09.2020 г.,
молителят претендира да бъде изменено постановеното по делото решение в частта
за разноските, относно приетото по делото адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност.
На първо място следва да се посочи,
че с процесното решение, поради пропуск, съдът не се е произнесъл по
направеното искане на ищцовото дружество „Р.“ ООД за присъждане на адвокатско
възнаграждение. В срока за обжалване на решението не е постъпило искане от
ищцовата страна за изменение на същото в частта за разноските. Не е налице
възможност съдът служебно да изправи този пропуск. В този смисъл адвокатско
възнаграждение на ищцовото дружество по делото не е присъдено, поради което
молбата на „Ф.М.И.“ АД се явява неоснователна.
На следващо място следва да бъде
посочено, че дори и да беше присъдено адвокатско възнаграждение с процесното
решение, то стореното едва в процесната молба възражение за прекомерност е
недопустимо, което от своя страна обосновава неоснователност на молбата. Срокът
посочен в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за
присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по
разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на
делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност
да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в
рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за
изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
По отношение молба вх. №89767/02.09.2020 г., молителят твърди, че е допусната
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г.,
постановено по т. д. №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, като не е посочено на
какво основание „Ф.М.И.“ АД е осъдено да плати на „Р.“ ООД сумата от
2 317.52 лева.
Настоящият състав констатира, че
действително в диспозитива на решението е допусната техническа грешка като не е посочено на какво основание „Ф.М.И.“ АД е осъдено
да плати на „Р.“ ООД сумата от 2 317.52 лева
В този смисъл счита, че е налице очевидна
фактическа грешка, поради което молбата за поправянето на грешката допусната в
диспозитива на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. решение
№1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, следва да се уважи по реда на чл. 247 от ГПК, а ОФГ следва да бъде отстранена
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
по чл. 248 от ГПК на „Ф.М.И.“ АД, ЕИК********,
за изменение на решение №1187 от 12.08.2020 г., постановено по т. д. решение
№1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в, в частта за разноските, като неоснователна.
ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение №1187 от
12.08.2020 г., постановено по т. д. решение №1355/2019 г., СГС, ТО, VI-11 с-в,
като, там където е изписано- „както и да му заплатят сумата от 2 317.52 лв. /
две хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет и две стотинки /“, следва да се чете- „както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 2 317.52 лв. / две хиляди
триста и седемнадесет лева и петдесет и две
стотинки /, представляваща направените в производството разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице“.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: