Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32
Гр.Д- 18.02.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Д-КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2015г.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Н.Б. като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№ 382/2011г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от ***рол,гр.С.,ул.“ Аксаков“ № 29,представлявана от Изпълнителния
директор Е.Л.К.,срещу АД „М.”/в
ликвидация/,гр.Д-,ЕИК ***,гр.Д-,представлявано от Н.А.Й.,ЕГН:**********,искова
молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове,с
правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,с обща цена 138 953.99 щ.д,с левова
равностойност 201 939.05 лв.
От обстоятелствената част на исковата молба и
депозираната от ищеца уточнителна писмена
молба,вх.рег.№7045/19.12.2011г./стр.23,24/се установява следното:
На 23.12.1998г.на основание чл.25,ал.1,т.4 от
Закона за преобразуване и приватизация
на държавни и общински предприятия/отм./между Република България,представлявана
от Министъра на промишлеността в качеството на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./,от
една страна като продавач,и АД „ М.,гр.Д-,от друга страна като купувач,е
сключен договор за приватизационна продажба на 265 156 броя поименни
акции,представляващи 80% от капитала на ЕАД „***“,гр.Д-.
Съгласно чл.6 от договора,покупната цена е в
размер на 370 000 щ.д.,съответно левовата им равностойност по централния курс на БНБ към
деня на подписване на договора.
Съгласно чл.7.1 от договора,10% от цената в
размер на 37 000 щ.д.,съответно левовата им равностойност,се заплащат от
купувача чрез банков превод в деня на подписване на договора след приспадане на
внесения депозит за участие в преговорите в размер на 27 080 щ.д.,5
000 000 лв./неденоминирани/,съответно равностойността им в щатски долари
по централния курс на БНБ за 23.11.1998г. и 1 500 германски
марки,съответно равностойността им в щатски долари по кръстосания курс на БНБ
за 23.11.1998г.
Съгласно чл.7.2 от договора,останалите 90% от
цената,в размер на 333 000 щ.д.,съответно левовата им равностойност по
централния курс на БНБ към деня на подписване на договора,следва да бъдат
изплатени на девет равни годишни вноски, с
едногодишен гратисен период.
Предвид клаузата на чл.7.2.1 от
договора,стойността на всяка от вноските се изплаща в следното съотношение:
-
20% - с банков
превод по сметката на продавача;
-
80 % - с всички
възможни платежни средства за
приватизация,допустими от българското законодателство.
По силата на чл.7.2.2 от договора,за падеж на всяка
вноска се счита датата,съответстваща на датата на подписване на договора,т.е 23
декември на съответната година.
Съгласно чл.7.3 от договора,неплатената и изискуема
част от цената по чл.7.2 се увеличава ежегодно с 50% от основния лихвен процент
за съответния изтекъл период.
Съгласно чл.15.3 от договора,в случай на неизпълнение
на задължението за заплащане цената по договора,купувачът дължи неустойка за
забава в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден.
Купувачът не е изпълнил задължението си за плащане на:
-
Пета разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2004г.,в размер на 41 437.70 щ.д.;
-
Шеста разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2005г.,в размер на 40 510.60 щ.д.;
-
Седма разсрочена годишна вноска от цената,с падеж
23.12.2006г.,в размер на 41 607.23 щ.д.;
-
Част от Осма
разсрочена годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2007г.,в размер на
24 362.93 щ.д.;
-
Девета разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2008г.,в размер на 41 623.42 щ.д.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.92,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.15.3 от процесния приватизационен договор,ищецът
претендира ответника да бъде осъден да му заплати общо сумата от
138 953.99 щ.д.,представляваща общ сбор от следните неустойки за забава:
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.,върху пета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 437.70 щ.д.,която неустойка е в размер на 35 106.02
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.,върху шеста годишна разсрочена вноска в
размер на 40 510.60 щ.д.,която неустойка е в размер на 34 320.58
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.,върху седма годишна разсрочена вноска в
размер на 41 607.23 щ.д.,която неустойка е в размер на 35 249.65
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 09.02.2008г.,до
10.01.2011г.,върху неизплатената част от осма годишна
разсрочена вноска в размер на 24 362.93 щ.д.,която неустойка е в размер на
15 597.15 щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 24.12.2008г.,до
10.01.2011г.,върху девета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 623.42 щ.д.,която неустойка е в размер на 18 680.59 щ.д.
Претендира се ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по делото разноски,вкл.на основание чл.78,ал.8 ГПК адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт,определено по размер
съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В депозиран по делото в срок писмен отговор
ответната страна оспорва исковете като недопустими,а по същество като
неоснователни.От своя страна претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В подкрепа на становището за неоснователност
навежда следните доводи:
Вземанията на ищеца за неустойки са погасени
по давност.
С определение от 10.05.2007г.по ч.гр.д.№
6630/2007г.на СРС,постановено по реда на чл.237,б.“в“ от ГПК/отм./,съдът е
присъдил в полза на АПСК пета,шеста и седма вноски,ведно със законна лихва
върху сумите,считано от 28.03.2007г.,до окончателното им изплащане.
За присъдените суми ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист и е образувал изп.д.№ 217/2007г.по описа на СИС при ДРС.В
рамките на изпълнителното дело взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години,поради което делото е
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Последното изпълнително действие по
делото е от 01.06.2009г.,считано от която дата
до 01.06.2014г.на основание чл.110 ЗЗД така присъдените пета,шеста и
седма вноски са погасени по давност.Това от своя страна на основание чл.119 ЗЗД
води до погасяване по давност и на акцесорните вземания за неустойки,предявени
с исковата молба в настоящия процес.
На 04.04.2008г.по гр.д.№ 7095/2008г.СРС е
присъдил в полза на ищеца по настоящото дело сума в размер на 24 362.93
щ.д.,представляваща незаплатена осма вноска от цената по приватизационния
договор,с падеж 23.12.2007г.,ведно със законната лихва,считано от
29.02.2008г.,до окончателното изплащане.За присъдената сума е издаден
изпълнителен лист на 14.10.2008г.
Посоченото вземане е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД в
резултат на изтичане на петгодишната давност,считано от 04.04.2008г.Поради това,и
на основание чл.119 ЗЗД е погасено и вземането за неустойка.
Деветата вноска в размер на 41 623.42
щ.д.,с падеж 23.12.2008г.,също е погасена по давност,тъй като ищецът не е
предявил иск за присъждането й.Така,на 23.12.2013г.вземането на Агенцията за
деветата разсрочена вноска се е погасило по давност на основание чл.110 ЗЗД,а с
това на основание чл.119 ЗЗД е погасена и претенцията за присъждане на
неустойка върху тази вноска.
Евентуално,ако тези възражения на ответника
не бъдат възприети от съда,същият прави възражение за погасяване по давност на
претенциите за неустойка на основание чл.111,б.“б“ от ЗЗД.По отношение на
пета,шеста и седма разсрочени вноски
ищецът претендира заплащане на неустойка,считано от 01.03.2007г.За част от осма
вноска,претенцията е от 09.02.2008г.,а за девета - от 24.12.2008г.Всички претенции
за неустойки,изтекли до 21.11.2008г.са погасени по давност на самостоятелно
основание.
Освен възраженията за погасяване по давност
на претендираните неустойки,според ответника исковете са неоснователни и поради
нищожност на договорената клауза за неустойка в сключения между страните
договор.
Клаузата за неустойка в чл.15.3 от процесния
договор е нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД,поради накърняване на добрите
нрави,тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,същата е прекомерна и се стига
до неоснователно обогатяване.Съгласно ТР № 1/2010г.на ОСТК,ВКС,:“ Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора,чрез
съпоставяне на вече настъпилите от неизпълнението вреди.“ В случая,с посочените
определения на СРС върху присъдените пета,шеста,седма и част от осма вноски
ответникът е осъден да заплати и законна лихва,считано от датата на подаване на
молбата на Агенцията в съда,до окончателното плащане на сумите по всяка една от
вноските.Извън това,върху пета,шеста и седма вноски СРС е присъдил и лихва за
забава в плащането,съответно в размер на: 8 105.50 щ.д.-лихва за забава
плащането на пета годишна вноска;5 286.05 щ.д.-лихва за забава плащането
на шеста годишна вноска;2 027.82 щ.д.-лихва за забава плащането на седма
годишна вноска.От съществено значение е и обстоятелството,че Агенцията вече
е получила осъдителни решения срещу
ответника за заплащане на неустойки именно
по отношение забавата в плащането на пета,шеста,седма и част от осма
вноски.Решенията са постановени по гр.д.№ 435/2008г.по описа на ДРС и вз.т.д. №
683/2010г.на Апелативен съд.
Изложеното установява,че с претенциите си по
настоящото дело ищецът би се обогатил неоснователно и уговорената между
страните неустойка има по-скоро репресивен,отколкото обезщетителен характер.Налице е и прекомерност,тъй като за
един и същ период в полза на ищеца са присъдени и неустойка и лихва за
забава.Друг аргумент за прекомерност на неустойката е факта,че нейния годишен
процент,съгласно сключения договор е 21.9%,което многократно надвишава законната
лихва за забава.
Искането за присъждане на неустойка за забава
в плащането на пета,шеста,седма и част от осма вноски,е недопустимо,евентуално
неоснователно,поради недопустимост на кумулирането на неустойката с лихвата за
забава за едни и същи вреди,както е в настоящия случай.Да се приеме
обратното,означава ищецът да бъде обезщетен двукратно за вреди,произтичащи от
едно и също неизпълнение,което представлява неоснователно обогатяване.
В депозирана по делото допълнителна искова
молба по подробно изложени съображения ищецът оспорва наведените от ответника в
писмения му отговор правни доводи за недопустимост и неоснователност на
предявените искове.
В допълнителен отговор на исковата молба
ответникът поддържа всички възражения за недопустимост и неоснователност на
предявените искове,направени с отговора на исковата молба,като оспорва
твърденията в допълнителната искова молба,че изпълнителен лист,издаден по
гр.д.№ 7095/2008г.на СРС е присъединен към изп.д.№ 2124/2013г.по описа на
СИС при ДРС,както и че за сумата за
деветата вноска Агенцията е подала на 02.11.2013г.до РС-Д- заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,по което е образувано ч.гр.д.№
5108/2013г.по описа на ДРС и е издаден изпълнителен лист.
Д-кият окръжен съд,като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Елементите от фактическия състав на
чл.92,ал.1 ЗЗД,за да възникне основанието за заплащане в полза на ищеца на
неустойка за неизпълнение на договорно задължение,са:Наличие на валидно
договорно задължение;Виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението на падежа;Уговорена неустойка за неизпълнение;Изправност на ищеца
като кредитор.
От становищата на страните и събраните по
делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин:Наличието на
облигационна връзка между страните,възникнала по силата на подписан от тях на
23.12.1998г.договор за приватизационна продажба/стр.6-11/; Договорна клауза в процесния договор-чл.15.3
от него,съгласно която в случай на неизпълнение на задължението на купувача за
заплащане на цената по договора,същият дължи неустойка за забава в размер на
0.06% дневно за всеки просрочен ден;Неизпълнение на договорното задължение на
ответника като купувач да заплати на падежа пета,шеста,седма,част от осма и
девета разсрочена годишни вноски.
Държавата,в лицето на министъра на
промишлеността в качеството си на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./е изправен
кредитор по процесния договор,тъй като е изпълнила задължението си да прехвърли
на купувача АД „ М.“ собствеността върху 265 156 броя поименни
акции,представляващи 80 % от регистрирания капитал на дружеството срещу
договорената цена.
От приетите като доказателства по делото:Определение
от 10.05.2007г.по ч.гр.д.№ 6630/2007г.на СРС,постановено по реда на
чл.237,б.“в“ от ГПК/отм./стр.71,72/;Определение от 04.04.2008г.по гр.д.№
7095/2008г.по описа на СРС/стр.81,82/,се установява,че АД „ М.“ не е изпълнил
задълженията си по договора,поради което е осъден да заплати на АПСК,както
следва:
Сумата от 41 437.70 щ.д.,представляваща пета
разсрочена годишна вноска от цената,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 28.03.2007г.,до окончателното й изплащане;
Сумата от 40 510.60 щ.д.,представляваща шеста
разсрочена годишна вноска от цената,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 28.03.2007г.,до окончателното й изплащане;
Сумата от
41 607.23 щ.д.,представляваща седма разсрочена годишна вноска от
цената,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 28.03.2007г.,до
окончателното й изплащане;
Сумата от 24 362.93 щ.д.,представляваща
неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска от цената,ведно със
законната лихва върху тази сума,начиная от 29.02.2008г.,до окончателното й
изплащане.
Липсват
доказателства,удостоверяващи,че ответникът е заплатил и девета годишна
разсрочена вноска от цената по процесния договор,чийто падеж съгласно чл.7.2 от
договора е настъпил на 23.12.2008г.Както е указал съда в доклада си по делото,не
е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт на виновното неизпълнение на
договорното задължение на ответника да заплати на уговорените падежи
разсрочените годишни вноски от цената,в частност и девета годишна разсрочена
вноска.Ако оспорва твърдението за виновно неизпълнение на договорните му
задължения,в тежест на ответника е да установи изпълнение.В случая,ответникът
не е оспорил твърдението,че не е заплатил и девета разсрочена годишна
вноска,нито е представил доказателства,удостоверяващи плащането,поради което
фактът на неизпълнение и на това задължение съдът приема за безспорно установен
по делото.
Неустойката
обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите,които
изправната страна търпи от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват,т
е.съществен елемент на неустойката е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди.
В случая ,изричната уговорка на страните по
договора съгласно т.15.3 от същия е дължимата неустойка да е в размер на 0.06%
дневно за всеки просрочен ден при неизпълнение задължението по т.7 за заплащане
от страна на купувача на цената на дяловете.
Изчислена в този размер,за посочените в
исковата молба периоди,дължимата неустойка за всяка от процесните вноски съгласно
неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно
заключение на назначената ССЕ/стр.152,153/ възлиза на следните суми:
Върху пета годишна разсрочена вноска в размер на
41 437.70 щ.д.,дължимата неустойка за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.е в размер на 35 106.02 щ.д.;
Върху шеста годишна разсрочена вноска в размер на
40 510.60 щ.д., дължимата неустойка за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.е в размер на 34 320.58 щ.д.;
Върху седма
годишна разсрочена вноска в размер на 41 607.23 щ.д., дължимата неустойка за времето от
01.03.2007г.,до 10.01.2011г.е в размер на 35 249.65 щ.д.;
Върху
неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска в размер на 24 362.93
щ.д.,дължимата неустойка за времето от 09.02.2008г.,до 10.01.2011г.е в размер на
15 597.15 щ.д.;
Върху девета
годишна разсрочена вноска в размер на 41 623.42 щ.д., дължимата неустойка за времето от
24.12.2008г.,до 10.01.2011г.е в размер на 18 680.59 щ.д.
Периодите от време,за които се претендират
процесните неустойки,са съобразени с постановените и влезли в сила Решение №
41/02.03.2011г.по вз.т.д.№ 683/2010г.по описа на Апелативен съд,гр.Варна/стр.89-91/
и Решение № 50/27.10.2008г.по гр.д.№ 435/2008г.по описа на Д-ки районен съд/стр.84-87/.С
първото решение и след отмяна решението на ДОС по т.д.№ 7/2008г.,Апелативен
съд,гр.Варна е осъдил АД „М.“,гр.Д- да
заплати на АПСК неустойки за забавено
плащане на неплатените пета,шеста и седма вноски по процесния договор за
периода от датата на падежа на вноските,до 28.02.2007г.,ведно със законна лихва
върху присъдените неустойки,считано от 07.01.2008г.,до окончателното плащане на
сумите.Предвид това,по настоящото дело вземането за неустойки върху пета,шеста
и седма годишни вноски,е считано от 01.03.2007г.,съответно до 10.01.2011г.С
решението по гр.д.№ 435/2008г. Д-ки районен съд е осъдил купувача по процесния
приватизационен договор да заплати на *** неустойка за забава върху
неизплатената част от осма просрочена вноска за периода до 08.02.2008г.,поради
което по настоящото дело вземането за неустойка върху неплатената част от осма
годишна вноска се претендира,считано от 09.02.2008г.,съответно до 10.01.2011г.
Относно възраженията на ответника за
недължимост на претендираните неустойки,поради това,че:Вземанията за неустойки
са погасени по давност;Договорната клауза за неустойка е нищожна;Недопустимо е
кумулирането на неустойка за забавено плащане с обезщетение за забава.
Възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за сумите,присъдени в полза на Агенцията по ч.гр.д.№ 6630/2007г.по
описа на СРС,се основава на твърдението му,че за присъдените суми ищецът се е
снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.д.№ 217/2007г.по описа на СИС при
ДРС.В рамките на изпълнителното дело взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години,поради което делото е
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.Последното изпълнително действие по
делото е от 01.06.2009г.,считано от която дата до 01.06.2014г.на основание чл.110 ЗЗД така
присъдените пета,шеста и седма вноски са погасени по давност.Това от своя
страна на основание чл.119 ЗЗД води до погасяване по давност и на акцесорните
вземания за неустойки,предявени с исковата молба в настоящия процес.
Възражението е неоснователно и недоказано.
Представените от ответника и приети като
доказателства по делото: Призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№
217/2007г.по описа на СИС при ДРС/стр.74/и Удостоверение,изх.№
8802/28.02.2014г.,издадено по изп.д.№ 217/2007г./стр.115/удостоверяват,че
изпълнителното дело е образувано на основание издаден по ч.гр.д.№ 6630/2007г.по
описа на СРС полза на *** изпълнителен лист.Последното предприето от взискателя
изпълнително действие по делото е от 09.04.2009г.С Постановление на държавния
съдебен изпълнител от 15.05.2014г.,влязло в сила на 13.06.2014г.,изпълнителното
дело е прекратено.
Съгласно чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение
на делата за издръжка.
След като последното,предприето от взискателя
изпълнително действие по изп.д.№ 217/2007г.по описа на СИС,е от 09.04.2009г.,в
случая предпоставките за прекратяване на делото са били налице на 09.04.2011г.Независимо,че
съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на
делото,правните последици на прекратяването са настъпили.Това е така,защото
постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяването на
изпълнителното производство.С изтичането на две години от последното действие
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона,като постановлението на
съдебния изпълнител има само декларативно действие.В този смисъл е преобладаващата
съдебна практика:ТР № 47/01.04.1965г.по гр.д.№ 238/1964г.на ОСГК на ВС;Решение
№ 223/12.07.2011г.по т.д.№ 124/2010г.на ВКС,II.т.о.;Решение № 94/27.07.2010г.по т.д.№ 943/2009г.,I т.о.на ВКС;Решение № 76/07.06.2011г.по т.д.№
643/2010г.на ВКС.Новата погасителна давност започва да тече от момента,в който
са били налице условията за прекратяване
на изпълнителното производство,независимо дали е било постановено постановление
от съдия-изпълнителя.Прекратяването на изпълнението настъпва с осъществяване на
посочените в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК обстоятелства.От този момент започва да
тече нова погасителна давност,защото преди изпълнителното дело да бъде прекратено,давността е спряна.Ето
защо,в настоящия случай и независимо,че съдебният изпълнител не е издал постановление
за прекратяване,правните последици на прекратяването са настъпили на
09.04.2011г.,откогато е започнала да тече нова петгодишна давност съгласно
разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД,която към момента не е изтекла.След като
съдебно присъдените вземания за пета,шеста и седма вноски не са погасени по
давност на основание чл.110 ЗЗД,не са погасени по давност на основание чл.119
от ЗЗД и акцесорните вземания за неустойки върху тях,предявени с исковата молба
в настоящия процес.
Относно евентуалното възражение на ответника за
погасяване по давност на основание чл.111,б.“б“ от ЗЗД на претенциите за
неустойки върху пета,шеста и седма
вноски.
По отношение на пета,шеста и седма вноски
ищецът претендира неустойка,считано от 01.03.2007г.Исковата молба,въз основа на
която е образувано производството по настоящото дело,е заведена на
21.11.2011г.При това положение,ответникът счита,че следвайки правилата на чл.111,б.“б“
от ЗЗД,ищецът има право да претендира неустойка за три години назад,т.е,считано
от 21.11.2008г.до 21.11.2011г.,поради което вземанията му за неустойка за забава плащането
върху пета,шеста и седма разсрочени вноски,считано от 01.03.2007г.до 10.01.2011г.са
погасени по давност.
Възражението за изтекла давност по отношение
търсените неустойки за забава изплащането на пета,шеста и седма вноски е
частично основателно.
Според чл.111,б.“б“ от ЗЗД,с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор.Следователно,неустойките са вземания,които се ползват с
кратката тригодишна давност.Съгласно чл.15.3 от процесния договор е уговорена
неустойка в размер на 0.06% от неплатената част от цената по договора за всеки
календарен ден от просрочието.В съответствие с разпоредбата на чл.114,ал.4 от ЗЗД,при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от
последния ден,за който се начислява неустойката,като вземането се погасява с
изтичането на предвидения в чл.111,б.“б“ от ЗЗД тригодишен давностен срок.След
като това е така и като се има предвид възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземанията за неустойки върху пета,шеста и седма вноски,съдът намира възражението за
частично основателно за периода,който е
изтекъл три години преди завеждане на делото.Давността е изтекла и съответно е
погасила вземанията от 01.03.2007г.до
20.11.2008г.,следователно за този период търсените неустойки върху
пета,шеста и седма вноски са погасени по давност.След 20.11.2008г.,т.е от 21.11.2008г.до 10.01.2011г./датата
е определена в исковата молба като краен срок за начисляване на неустойките/вземанията за неустойка върху
пета,шеста и седма вноски не са погасени по давност и съществуват.Ето защо
следва да бъде установен размера на дължимите неустойки.В тази връзка съдът
съобразява,че изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза не би могла
да се ползва,тъй като същата е установила общия размер на всички начислени
неустойки за посочения в исковата молба период,поради което не дава заключение
за неустойките върху пета,шеста и седма неплатени вноски,дължими за периода от 21.11.2008г.до
10.01.2011г.По тази причина и на
основание чл.162 ГПК съдът изчисли размера на непогасените по давност
неустойки.Изчислението е при 0.06% от дължимите пета,шеста и седма вноски за
периода от 21.11.2008г.до 10.01.2011г.,съдържащ 781 дни,като дължимите суми
възлизат на:неустойка върху пета годишна разсрочена вноска- 19 417.70щ.д.; 18 983.26щ.д.-неустойка върху
шеста годишна разсрочена вноска;
неустойка върху седма годишна разсрочена вноска- 19 497.14 щ.д.До
този размер исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени,като за
горницата над тези размери,до претендираните в исковата молба следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
Относно
твърдението на ответника за погасяване по давност по чл.110 от ЗЗД на вземането
на ищеца за незаплатена осма вноска от
цената по приватизационния договор,присъдена с издадения по гр.д.№ 7095/2008г.по
описа на СРС изпълнителен лист,а оттам за погасяване по давност на основание
чл.119 ЗЗД и на вземането за неустойка върху тази вноска:
Според ответника,петгодишната давност по
чл.110 от ЗЗД е започнала да тече,считано от 04.04.2008г.,тъй като сумите са
присъдени не по общия исков ред,а по реда на чл.242,във вр. с чл.237,б.“в“ от ГПК/отм./,поради което определението по
гр.д.№ 7095/2008г.по описа на СРС има изпълнителна сила от датата на
постановяването му.При това положение погасителната давност на главното вземане
е изтекла на 04.04.2013г.
Според ищеца,видно от печата върху
определението за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№ 7095/2008г.по описа на
СРС,същото е връчено на АПСК на 14.10.2008г./стр.80/,от която дата започва да
тече давността.Молбата за образуване на изпълнително дело,към която е приложен
този изпълнителен лист,е от 10.07.2013г.,като изпълнителният лист е присъединен
по изп.д.№ 2124/2013г.по описа на СИС при ДРС.При това положение,петгодишната
давност от влизане в сила на акта,до предприемане на действия по принудително
изпълнение,не е изтекла.
В допълнителния отговор на исковата молба
ответната страна оспорва твърдението на ищцовата,че изпълнителният лист по
гр.д.№ 7095/2008г.е присъединен по
изп.д.№ 2124/2013г.по описа на СИС при ДРС,във връзка с което в доклада си по
делото съдът е указал на ищеца,че в негова тежест е да докаже това си
твърдение.Подобни доказателства по делото не бяха ангажирани.
Видно от представените от ответника и приети
като доказателства по делото:Молба от *** до СРС за издаване на изпълнителен
лист;/стр.78,79/;Извлечение от счетоводна сметка на АД „
Мегалагро“/стр.80/;Определение от 04.04.2008г.на СРС по гр.д.№
7095/2008г./стр.81,82/,сумата от 24 362.93 щ.д.,представляваща незаплатена
част от осма вноска от цената по процесния
приватизационен договор,е присъдена в полза на Агенцията,заедно със
законна лихва,считано от 29.02.2008г.,до окончателното й изплащане,на основание
чл.242,ал.1,във вр. с чл.237,б.“в“ от ГПК/отм./ и §11б от ЗПСК.Определението по
чл.242 от ГПК/отм./ не се ползва със сила на пресъдено нещо,но се ползва с
изпълнителна сила.Поради това,погасителната давност по чл.110 от ЗЗД има за
начало деня,в който е постановено определението за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание,т.е в случая това е датата
04.04.2008г.Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение.Твърдението на ищеца,че въз основа на издадения по гр.д.№
7095/2008г.по описа на СРС изпълнителен лист на 10.07.2013г.е подал молба за
образуване на изпълнително дело,като изпълнителният лист бил присъединен по
изп.д.№ 2124/2013г.по описа на СИС при ДРС,остана недоказано по делото.При това
положение,липсва опора за извод,че общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД е
прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение,поради което
съдът намира,че същата е изтекла на 04.04.2013г.
След
като е погасено по давност на основание
чл.110 ЗЗД вземането на ищеца за незаплатена осма вноска от цената по
приватизационния договор,то погасено по давност на основание чл.119 ЗЗД се
явява и вземането му за неустойка върху
тази вноска.Ето защо,като неоснователен,погасен по давност,следва да бъде
изцяло отхвърлен иска за присъждане
на неустойка в размер на 0.06% дневно за времето от 09.02.2008г.,до
10.01.2011г.,върху неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска в
размер на 24 362.93 щ.д.,която неустойка е в размер на 15 597.15 щ.д.
Основателно
се явява възражението на ответника за настъпила погасителна давност при
зачитане на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД и на вземането за неустойки върху
девета вноска от приватизационния договор.
Деветата вноска е в размер на 41 623.42
щ.д.и е с падеж 23.12.2008г.,от която дата е започнала да тече давността
съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД.Твърдението на ищеца в допълнителната му искова молба,че
давността е прекъсната,тъй като преди да изтече давностния срок АПСК е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съответно за
присъденото вземане има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5108/2013г.по
описа на РС-Д-,остана недоказано по делото.Въпреки изрично дадените от съда в
проведеното на 09.01.2015г. съдебно заседание по делото указания на ищеца,че
следва да ангажира доказателства за заявените в допълнителната си искова молба
твърдения,такива доказателства не бяха представени.Единственото представено към
допълнителната искова молба доказателство е адресирано до РС,Д- заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/стр.104-106/,но при липса на
други доказателства същото не е достатъчно да обоснове извод,че заявлението е
постъпило в съда,въз основа на него е било образувано съдебно
производство,както и как се е развило това производство.С оглед
изложеното,съдът намира,че вземането на ищеца за девета вноска по договора е
погасено по давност,същата е изтекла на 23.12.2013г.,поради което като погасена
по давност на основание чл.119 ЗЗД се явява и претенцията за присъждане на
неустойка върху тази вноска.
С оглед частичната основателност на
претенциите за неустойки за периода от 21.11.2008г.до 10.01.2011г.върху вземанията
за пета,шеста и седма вноски от процесния договор,съдът следва да се произнесе
и по останалите наведени от ответника възражения:
Неоснователно е възражението за нищожност на
договорната клауза за неустойка в чл.15.3 от процесния договор,поради това,че
уговорената неустойка има по-скоро репресивен,отколкото обезщетителен
характер,тъй като е прекомерна и води до
неоснователно обогатяване.
В подкрепа на твърдението си за прекомерност
ответникът се позовава на това,че в полза на Агенцията вече няколкократно са
присъждани неустойки за забава в плащането на вноските по процесния договор,при
това,ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на подаване на
молбата на Агенцията в съда,до окончателното изплащане на всяка една от сумите.Извън
горното,с определението си по ч.гр.д. № 6630/07г.СРС е присъдил и лихви за забава плащането на
пета,шеста и седма годишни вноски,поради което
при уважаване на претенциите и по настоящото дело ищецът би се обогатил
неоснователно.
Периодът,за който съдът приема,че като
основателни следва да бъдат уважени претенциите на ищеца за заплащане на
неустойки за забава в плащането на пета,шеста и седма вноски от процесния
договор,е от 21.11.2008г.до 10.01.2011г.За този период,предмет на настоящото
производство,неустойки на ищеца не са присъждани,поради което няма пречка
такива да се присъдят.Присъдените по други съдебни производства неустойки са за
различни,предходни периоди за забава,поради което фактът на присъждането им
нито преклудира възможността за претендиране на неустойки за следващи периоди
на забава,нито може да обоснове извод,че при присъждане на неустойки за следващ
период би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.Преценката за
прекомерност на неустойката е конкретна по всяко дело.В случая,предвид ниския
процент-0.06% на ден и обстоятелството,че цената по договора все още не е
платена,неустойката изпълнява обезпечителна и обезщетителна функция и не
накърнява добрите нрави.
Що се отнася до възражението на ответника за
недопустимост на кумулирането на неустойка за забавено плащане с обезщетение за
забава,такова кумулиране в случая не е налице,претенциите на ищеца са
единствено с правно основание чл.92 ЗЗД,поради което възражението е
неоснователно.
Съобразно този изход на спора следва да бъдат
присъдени и дължимите на страните разноски.
По предявените искове ищецът е
направил разноски в общ размер на 14 815.73 лв.,от които:8 077.56
лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;150.00 лв.-заплатено
възнаграждение на вещо лице;6 588.17 лв.-дължимо на основание чл.78,ал.8 ГПК възнаграждение за защита от юрисконсулт,определено по размер съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Тарифа № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съобразно уважената част от исковете и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на сумата от 6 173.28
лв.,която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Ответникът е направил разноски в размер на общата сума
от 7 080.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 4129.96 лв.,която сума ищецът следва да бъде
осъден да му заплати.
Воден от гореизложеното,Д-кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АД
„М.”/в ликвидация/,гр.Д-,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д-,бул.“
***“ № 47,представлявано от Н.А.Й.,ЕГН:**********,да заплати на ***рол,гр.С.,ул.“
***“ № 23,представлявана от Изпълнителния директор Е.Л.К.,ЕГН:**********,сумите:19 417.70щ.д.,представляваща
неустойка за забава от 0.06% дневно върху сумата от 41 437.70
щ.д.-неплатена пета годишна разсрочена вноска от цената по договор от
23.12.1998г.за приватизационна продажба на 265 156 броя поименни
акции,представляващи 80% от капитала на ЕАД
„***“,гр.Д-,която неустойка е дължима за периода от 21.11.2008г. до
10.01.2011г.;18 983.26щ.д.,представляваща неустойка за забава от 0.06%
дневно върху сумата от 40 510.60 щ.д.-неплатена шеста годишна разсрочена
вноска от цената по процесния приватизационен договор от 23.12.1998г.,която
неустойка е дължима за периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.;19 497.14
щ.д.,представляваща неустойка за забава от 0.06% дневно върху сумата от
41 607.23 щ.д.-неплатена седма годишна разсрочена вноска от цената по
процесния приватизационен договор от 23.12.1998г.,която неустойка е дължима за
периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.; 6 173.28 лв.-дължими разноски по
делото съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност предявените от ***рол,гр.С.,ул.“
***“ № 23,представлявана от Изпълнителния директор Е.Л.К.,ЕГН:**********,срещу
АД „М.”/в ликвидация/,гр.Д-,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление:гр.Д-,бул.“ ***“ № 47,представлявано от Н.А.Й.,ЕГН:**********,искове:за
заплащане на неустойка за забава за периода от 01.03.2007г.,до 20.11.2008г.върху
пета годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния договор от
23.12.1998г.,за разликата над присъдените 19 417.70щ.д.,до заявените в
исковата молба 35 106.02 щ.д.;за заплащане на неустойка за забава за
периода от 01.03.2007г.,до 20.11.2008г.върху шеста годишна разсрочена вноска от
цената по приватизационния договор от 23.12.1998г.,за разликата над присъдените
18 983.26 щ.д.,до заявените в исковата молба 34 320.58 щ.д.;за
заплащане на неустойка за забава за периода от 01.03.2007г.,до
20.11.2008г.върху седма годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния
договор от 23.12.1998г.,за разликата над присъдените 19 497.14 щ.д.,до
заявените в исковата молба 35 249.65 щ.д.;искът за
неустойка в размер на 15 597.15 щ.д.,за времето от 09.02.2008г.,до
10.01.2011г.,претендирана върху неизплатената част от осма годишна разсрочена
вноска в размер на 24 362.93 щ.д.по
приватизационния договор от 23.12.2008г.;искът за
неустойка в размер на 18 680.59 щ.д.,за времето от 24.12.2008г.,до
10.01.2011г.,претендирана върху неплатена девета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 623.42щ.д.по
приватизационния договор от 23.12.2008г.
ОСЪЖДА ***рол,гр.С.,ул.“ ***“ № 23,представлявана от
Изпълнителния директор Е.Л.К.,ЕГН:**********,да заплати на АД „М.”/в ликвидация/,гр.Д-,ЕИК ***,със седалище
и адрес на управление:гр.Д-,бул.“ ***“ № 47,представлявано от Н.А.Й.,ЕГН:**********,***,адв.В.Х.,сумата
от 4129.96лв.-съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
пълномощниците на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: