Решение по дело №170/2022 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към решението по АНД № 170
по описа на Силистренски районен съд за 2022г.

Производството е по реда на чл.378, ал.1 във връзка с чл.375 от НПК.
Образувано е по внесено от Районна прокуратура - гр. Силистра предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Л. К. Н. от гр. Силистра,
обл. Силистра, с ЕГН **********, за извършено от нея престъпление по чл.168, ал.1
вр. чл.26 НК и налагане на административно наказание „Глоба”. Изложени са доводи
за наличието на всички изискуеми от разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК предпоставки,
поради което е предложено за обвиняемата да бъде определено и наложено наказание в
предвидените от закона рамки.
Прокурорът поддържа предложението, намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и са налице предвидените в разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК
материалноправни предпоставки за нейното приложение, с налагане на глоба в
минималния размер от 1000 лева.
Обвиняемата Н. се представлява от упълномощен защитник, който изразява
становище, че Н. е имало право да гласува предвид приетото от законодателя в
нормите на чл.369 и чл.233 от Избирателния кодекс, като подчертава, че тя не е
гласувала на друго място освен в гр.Силистра. Счита, че няма престъпление,
алтернативно моли за прилагане на чл.9, ал.2 от НК.
Съдът, след запознаване, обсъждане и преценката на изложените в
постановлението фактически положения, със събраните по делото, въз основа на
закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Обвиняемата Л. Н. живее в гр.Силистра, като регистрацията и за това фактическо
местоживеене по настоящ адрес е от 09.02.2000г. (л.72 ДП) – гр. Силистра, ул. „Богдан
войвода“ № *, ет. *, ап. *, а постоянният и адрес от 25.05.2000г. и към 2019г. бил в
гр.Ловеч, видно от Удостоверение за постоянен адрес (л.71 ДП). Обвиняемата е родена
на 14.10.1964 г. в гр. Ловеч, българка, с българско гражданство, с висше образование,
работи като учител по математика и информатика в СУ „Д.“ в гр. Силистра.
През 2019г. в гр.Силистра се провеждали избори за общински съветници и
кметове, с определени дати за тези избори – 27.10.2019г. и на 03.11.2019г. за балотаж.
С Решение № 107-МИ от 26.09.2019 г., Общинска избирателна комисия -
Силистра /ОИК/ назначила деветдесет и две секционни избирателни комисии /СИК/ в
община Силистра. Със същото решение ОИК-Силистра назначила обвиняемата Л. К.
Н. от гр. Силистра за председател на СИК № **** в гр. Силистра, СОУ „Н. И. В.“ - ул.
„Дръстър“ № *. След като била назначена като председател на СИК № *** в гр.
Силистра, и преди провеждане на изборите, обвиняемата участвала в обучение за
дейността на СИК по допускане на лица до гласуване в изборите и начините за
проверка на лични документи на избирател. От обучението, обвиняемата получила
копие на Методически указания на Централната избирателна комисия по прилагане на
Изборния кодекс от СИК в изборите за общински съветници и за кметове на 27.10.2019
г. (приети с Решение № 1281-МИ от 03.10.2019 г. на ЦИК).
Към 27.04.2019 г., обвиняемата била с постоянен адрес в гр. Ловеч, поради което
била включена в избирателните списъци на СИК № **** в гр. Ловеч за изборите на
27.10.2019г. и балотаж по отношение на изборите за кметове на 03.11.2019г. Поради
1

обстоятелството, че Н. била с фактическо местоживеене по настоящ адрес в
гр.Силистра, имала възможност съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Изборния
кодекс да подаде заявление за гласуване по настоящ адрес до дата 12.10.2019г. и да
бъде включена в списъка за гласуване в гр.Силистра, което тя не сторила.
В изборния ден 27.10.2019г. обвиняемата осъществявала дейността си като
председател на СИК № ****, заедно със свидетелите М. И. А., Г. .К.Н., Т. Иванова М.,
М. Ж. Т., К. Ст. Ч., Ю. А. Ч. и Т. Д. Ст., които били назначени като членове на същата
секционна избирателна комисия в гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № *, в СУ „Н. Й. В.“.
Обвиняемата Н. упражнила правото си на глас в СИК № **** гр.Силистра, като
попълнила предвидената в чл.233 от Изборния кодекс декларация, като лице, заето в
произвеждането на изборите в качеството на член на секционна избирателна комисия,
и след вписване в допълнителната страница на избирателния списък. Декларацията
била приложена към избирателния списък и се явявала неразделна част от него. В
посочения документ Н. отразила трите си имена, личните данни, постоянния си адрес в
гр.Ловеч, и че не е гласувала и няма да гласува на друго място. Вписала датата
27.10.2019г. в тази декларация. По същият начин Н. упражнила правото си на глас и на
03.11.2019г. на балотажа от изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г.
Обвиняемата не гласувала по постоянния си адрес в гр.Ловеч, което било
установено в хода на разследването – въз основа на официално предоставената от
кмета на община Ловеч – К. М. и списъците на СИК № *** - гр.Ловеч.
От заключението на изготвената в ДП съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът в графа „декларатор“ в документа, озаглавен „Декларация от
избиратели, вписани в допълнителната страница на избирателиня списък в изборния
ден по чл.28, ал.3, чл.29, ал.2, чл.233, чл.234, чл.264, ал.4 от Изборния кодекс“ – за
датите 27.10.2019г. и 03.11.2019г., е изпълнен от обвиняемата Л. К. Н.. При
проследяване на данните, които прокурорът е изложил като фактическа обстановка се
констатира, че сред тях не се съдържат тези, че обвиняемата след като е гласувала на
двете дати в град Силистра повече не е упражнила право на глас другаде.
Фактите, очертани от страна на прокурора, са установени по несъмнен начин на
база събрания по делото доказателствен материал, като съдът приема, че същите не
очертават от обективна страна състава на вмененото престъпление по следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.396 от Изборния кодекс право да се избират
общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили
осемнадесет години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение,
не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните
6 месеца в съответното населено място. Фактическите данни по случая разкриват, че
обвиняемата Н. е била пълнолетна българска гражданка към всяка от датите на
изборите, не е била поставена под запрещение, не е изтърпявала наказание „лишаване
от свобода“. Видно от официално издадения от Община Силистра документ -
Удостоверение за настоящ адрес (л.72 ДП), обвиняемата Н. е живяла повече от 6
месеца в „съответното населено място“, където е гласувала – а именно 19 години,
считано от 09.02.2000г.
Законодателят е подчертал изрично, че населеното място следва да бъде
съответно. В тази връзка в допълнителните разпоредби към Изборния кодекс е въвел
пояснения какво значи „съответно населено място“ по смисъла на чл.396, ал.1 от
2

Изборния кодекс. В §1 т.4, б. „б“, от Допълнителните разпоредби към Изборния кодекс
законодателят е визирал, че „български гражданин, който има постоянен и настоящ
адрес в различни общини или кметства на територията на Република България към
дата 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите“. От доказателствата по
делото е изяснено, че обвиняемата е с настоящ адрес повече от визираните шест месеца
на територията на община Силистра, където е упражнила и правото си на глас.
Законодателят е предоставил възможност българският гражданин да упражни
правото си на глас както чрез подаване на заявление за гласуване по настоящ адрес в
случай на хипотеза лицето да има постоянен адрес в друго населено място, така и
съобразно правилото на чл.233 от Изборния кодекс. В тази разпоредба изрично е
подчертано, че специално за членовете на секционните избирателни комисии, каквото
качество е имала обвиняемата и в каквото качество е повдигнато обвинението, може да
упражнят правото си на глас след вписване в допълнителната страница на
избирателния списък, ако имат право да гласуват в съответния вид избор и след
представяне на декларация по образец, че не са гласували и няма да гласуват на друго
място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него.
Видно от събраните доказателства, такава декларация е подадена за всяка от двете дати
на изборите и лицето съответно е декларирало данните, относими към въпросния
случай. Впоследствие се установява, че тя не е упражнила повторно правото си на глас
в друго населено място, в който случай вече тя нямаше да има право да гласува.
Спорният момент в настоящия случай, видно от информацията, спусната от ЦИК
до Районна прокуратура – Силистра, е как следва да се разбира понятието
„уседналост“. Съдът констатира, че много избирателно от страна на Председателя на
ЦИК до административния ръководител на Силистренската районна прокуратура, е
посочено какво е имал предвид законодателя, извършвайки тълкуване на неговата воля
(!?), а именно, че уседналостта следва да се разбира лицето да живее най-малко през
последните шест месеца в съответното населено място и това трябва да е постоянния
адрес на гражданина, а не фактическото му живеене в дадено населено място.
Буквално изразяването от съдържащото се писмо на л.12 от ДП е: „видно от текста на
дефинитивната норма, законодателят свързва „условието за уседналост“ изключително
с адресната регистрация на гражданина, а не и с фактическото му живеене в дадено
населено място“. Съдът приема, че първо, това не е съобразено с дефиницията,
цитирана по-горе в т. 4 за хипотезите, когато един български гражданин живее на
територията на Република България фактически в едно населено място, а постоянният
му адрес е в друго населено място, и същевременно е в разрез с конституционно
признатото право на българския гражданин да упражнява правото си на глас в
случаите, когато самият Закон е предвидил специфичните хипотези в тази насока.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че Методическите указания на ЦИК по
същността си попадат в категорията на така наречените „инструкции“ съгласно Закона
за нормативните актове. Същите са предназначени да дават единствено насока,
указания от висшестоящ орган до подчинените му органи досежно прилагането на
нормативен акт, за който този висшестоящ орган трябва да съблюдава изпълнението,
както е в случая, тъй като Кодексът не е издаден от ЦИК (чл.7, ал.3 от ЗНА). При
отчитане степенуване силата на нормативните актове е видно, че инструкцията, в
случая Методическите указания, по никакъв начин не могат да преодолеят степента на
силата на Изборния Кодекс и същевременно тези указания не се обнародват, за да
станат задължително правило за поведение за гражданите.
Съдът приема, че от страна на обвиняемата не е извършено деяние, което да
3

обективира състава на посоченото престъпление, тъй като към всяка от процесните
дати, в качеството си на българска гражданка е имала право да упражни правото си на
глас и е сторила това при съблюдаване на законовите правила, изрично фиксирани в
Избирателния кодекс. Съдът намира за необходимо да подчертае, че престъпление
щеше да има в конкретния случай, ако тя си бе разрешила да извърши повторно
гласуване на територията на гр.Ловеч и тогава би попаднала в състава на чл.168, ал.1
НК – да упражни избирателно право, без да има такова право.
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице деяние, което да
осъществява състава на престъплението по чл.168, ал.1 вр. чл.26 НК и оправда
обвиняемата по така повдигнатото обвинение.
С оглед изхода на делото разноските следва да останат за сметка на държавата.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.

4

Номер на акта:	103
Дата:	26 април 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия:	Галина Димитрова Василева

Дело:	20223420200170
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 март 2022 г.

Решение по дело №170/2022 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите