Р Е Ш Е Н И Е
№ 902/7.12.2021г.
гр. Пазарджик,07.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик
девети административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември , две хиляди и двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛИНА ПОПОВА |
|
|
|
|
при секретар |
А.Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Попова
|
|
|
по адм. дело № 828 по описа на съда за 2021 г. за да се произнесе, взе предвид следното: |
||
Производството е по реда на чл. 145
от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на „Митьова къща“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адресна управление гр. Стрелча, област Пазарджик, ул.
„Димитър Благоев“ № 53, представлявано от Димитър Павлов Янев, подадена чрез адв.
Х. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ гр. София за установяване на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ в размер на 46102,88 лева/ четиридесет и шест
хиляди сто и два лв. и 88 ст. /.Излагат се
съображения, че актът за установяване на публично държавно вземане е
нищожен , незаконосъобразен и необоснован, издаден е в противоречие с
материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Според жалбоподателя АУПДВ е издаден от некомпетентен орган , след
изтичане на всички давностни и преклузивни срокове. С него незаконосъобразно
било констатирано вземане, след изтичане на действието на договора , като се поддържа , че това води до
недействителност на акта. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
нормативният акт , послужил като правно
основание за издаване на АУПДВ - Правилата за определяне размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова
помощ, като издадени въз основа на отменен Регламент. По същество се поддържа,
че при издаване на акта не било съобразено, че инвестицията е била изцяло
изпълнена и функционира по
предназначение , има създадени работни места и от дейността се реализират
доходи , макар и в значително по-малък размер от прогнозния. Развиват се доводи
относно изискванията за „икономическа
жизнеспособност „ и „устойчива заетост „, имащи отношение реализацията
на бизнес плана. Поддържа се още, че
квалификацията и на трите
нарушения , констатирани в акта е
абсолютно неправилна , тъй като не е спазена процедурата при определяне на
нарушението - даване на едномесечен
срок за отстраняване , касае дейности, които не са обследвани в пълнота и само
два актива от отпуснатата помощ, обвързани
с едностранчиви и недоказани
констатации за тяхното използване. Така мотивиран, жалбоподателят моли съда да
отмени оспорения АУПДВ, като претендира присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът – ИД на ДФ
"Земеделие", чрез адв. П., оспорва жалбата като неоснователна. В
писмена защита излага подробно съображения за законосъобразност на издадения
АУПДВ и моли съда да го потвърди. Моли също за присъждане на разноски по
делото.
Административен съд Пазарджик, като
извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.10.2014 г. между „Митьовата
къща ООД и Държавен фонд "Земеделие" е
сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка за отпускане на
финансова помощ 4. 1 "Прилагане на
стратегии за местно развитие" и по
мярка „Управление на местни инициативни
групи , придобиване на умения и
постигане на обществена активност на
съответната територия за местните инициативни групи , прилагащи стратегии за
местно развитие „ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР.
Според чл. 1. 1 от договора, Фондът
предоставя на ползвателя регистриран под УРН 510301, безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проект ИД№ 30/3/3120973 от 25.11.2013 г.
Предвидено е в т. 2. 1, че одобрената
помощ е в размер на 46 297,65 лева, съгласно Таблица за одобрените
инвестиционни разходи /приложение 1/.
За да сключи договора оспорващото дружество е кандидатствало по реда на
Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. с представен бизнес план за изграждане на къща за гости. В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови
показатели на базата, на които проекта е определен като допустим, сключен е
договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него. Ползвателят се е
задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до 30.05.2015
г. /т. 3.1 от договора/ в съответствие с одобрения бизнес план, приложен към
заявлението.
С писмо с изх. № 01-2600/6608 от 30.10.2019 г. ДФ „Земеделие'" е
открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно
вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК.
Производството е открито във връзка с констатации, направени по подадена
от заявка за плащане № 30/3/3120973/3/01
по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
При извършена проверка на място след плащане на 19.07.2019 г. по проект №
30/3/3120973, резултатите от която са обективирани в контролен лист от
19.07.2019 г, както и след извършени допълнителни административни проверки, е
констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с
договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., а именно: 1. Неизпълнение на
заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността,
представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50 % - неизпълнение на т.4.17 и т.4.25.3 от
договора. Установено е средноаритметично
изпълнение на бизнес плана в размер на
4,34% от заложените приходи за посочените 3 финансови години / 2016, 2017 и
2018 г. /.2. Неизпълнение на задължение по т.4.21 от договора – не се води
аналитична счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване и
проследяване на всички операции , свързани с подпомаганите дейности и чл.42 от
Наредба № 29 / 11.08.2008 г. 3. Не са представени доказателства за използване по предназначение на закупените
автомобили и АТВ – нарушение на и чл.43 ал.1 от Наредба № 29 /11.08.2008 г.
Оспореният акт е издаден на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29
от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.,
съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни
или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта, като определя размера на средствата, които трябва да бъдат
възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.
Според даденото в раздел IX "Други условия", т. 9. 1 буква
"г" от договор № 30/3/3120973/14.10.2014 г., определение
"Одобрен проект" е подаденото от ползвателя при кандидатстването по
мярката и одобреното от Фонда заявление за подпомагане заедно с изискуемите,
според Наредба № 23 от 18.12.2009 г. документи, включително и представения от
ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба №
29 от 11.08.2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението за
подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите
по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 на ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008
г. са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност"
и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни
места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.
При преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се
съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план,
въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране. Не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява , че бенефициерът - жалбоподател не е спазил
изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения
към проекта му бизнес план. Констатирано е, а и това се потвърждава от данните
по делото и представените от самия бенефициер счетоводни документи, че
приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови
години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислени средно аритметично, са под 20%
от предвидените в този бизнес план приходи /точната цифра е 4,34 %/.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице
неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови параметри, което води до
нарушение на т. 4. 17 и т. 4.25.3 от договора, съгласно които ползвателят на
помощта е длъжен да извърши одобрената инвестиция в срока по този договор и в
съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи,
като спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.
Освен това при извършената проверка
е констатирано, че в счетоводната система не се водят аналитично дейностите,
обект на инвестицията, не се води и отделна отчетност на подпомаганите
дейности. Жалбоподателят не оспорва и не представя доказателства , които да
опровергаят тези констатации.
В оспореният акт е установено и
друго нарушение на договора и Наредба № 29 , а именно – административният орган
е приел , че закупените съобразно одобрения бизнес план – автомобил и АТВ – не се ползват по предназначение,съобразно
целите и предвижданията по изготвения и одобрен бизнес план , като основание за този извод е бездействието
на жалбоподателя да представи надлежни доказателства / липсата на документи
удостоверяващи изминалите километри , пътна книжка , пътни листове, фактури за
гориво и др. разходно-оправдателни
документи/.
Въз основа на тази безспорно
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място съдът приема за неоснователни изложените от жалбоподателя
възражения за нищожност на АУПДВ. Съгласно чл. 20а ал.5 ЗПЗП Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Оспореният административен акт е
издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително всички фактически и правни основания за постановяването му.
Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици.Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи, за издаване на
оспорения акт в нарушение на чл. 57 АПК във връзка с чл. 27 ал.7 ЗПЗП и чл. 119
ал.2 ДОПК, касаещи срока за произнасяне на административния оран, тъй като този срок е инструктивен и
неспазването му не би могло да се приеме , като съществено процесуално
нарушение опорочаващо акта. Издаването на акта обаче, след изтичане на срока за
мониторинг има съществено отношение към неговата законосъобразност.
В тази връзка съдът приема, че при издаването на оспорения акт са допуснати съществени процесуални
нарушения, което прави възраженията на жалбоподателя в тази посока основателни.
Процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ,
бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред
в ЗУСЕСИФ.
Предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. Процесният договор за отпускане на финансова помощ е
сключен на 14.10.2014 г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите,
сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването
му. Въз основа на тези данни се установява, че мониторинговият период по
сключения между бенефициента и ДФ "Земеделие" договор е изтекъл на 14.10.2019 г.,
т. е. преди образуване на административното производство по издаване на
оспорения административен акт – в случая с писмо изх. № 01-2600/6608/30.10.2019 г. Предвид
това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./, според който започналите производства по издадените
до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките
от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от
ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг - е неприложим.
Към настоящия спор е приложима новата разпоредба
на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като
производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г.,
видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 23.09.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. / е предвидено, че
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от същия закон.
В процесния АУПДВ административният орган се позовава
на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това
основание обаче е приложимо само, ако не е налице основание по ал. 6
за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените
финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този
смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния
административен съд: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело №
4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице
материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Освен това съгласно чл.70 ал.1
т.5 от ЗУСЕСИФ основание за финансова корекция
е налице и когато за
проекта или за част от него не е налична одитна следа и/или аналитично отчитане
на разходите в поддържаната от бенефициента счетоводна система.
На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП /Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, АУПДВ за
установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
издава извън основанията по ал. 6, във връзка
с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са
регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за
определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ./ в този
смисъл Решение № 11306/09.11.2021 г. на ВАС по адм.д. № 3968/2021 г. VІІІ о./
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /изм. - ДВ, бр. 85/2017 г./, според
която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са
публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под
"извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение"
в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не
"установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
По изложените съображения касационната жалба на жалбоподателя „Митьовата къща „ООД се явява
основателна и атакувания АУПДВ следва да се
отмени като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски пред първоинстанционния съд в общ размер от 1960,00 лв. / вкл. 50,00 лв. за 1910,00 лв. за адвокатско възнаграждение
/, както и разноски пред касационна инстанция в размер на 370,00 лв. за внесена
държавна такса или общо разноски в размер на 2330,00 лв.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК съдът :
Р Е Ш И:
По жалба на „Митьова къща“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адресна управление гр. Стрелча, област Пазарджик, ул. „Димитър
Благоев“ № 53, представлявано от Димитър Павлов Янев, подадена чрез адв. Х. ***, със съдебен адрес ***, офис 12, ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г. на Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ гр. София за установяване на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ от „Митьова
къща“ ООД с ЕИК *********, в размер на 46102,88 лева/ четиридесет и шест хиляди
сто и два лв. и 88 ст./.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на „Митьова
къща“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адресна управление гр. Стрелча,
област Пазарджик, ул. „Димитър Благоев“ № 53, представлявано от Димитър Павлов
Янев, разноски в размер на 2330,00 лв. / две хиляди триста и тридесет лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/