Решение по дело №85/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Б. окръжен съд е образувано по въззивна жалба на А.К. - защитник на подсъдимия по НЧХД № 459/2011г. по описа на РС- Р. – В. К. против присъда № 4698 от 29.10.2012г. по същото дело, както и въз основа на жалба срещу същата присъда, подадена от А.П. –служебен защитник на другия подсъдим по делото- Н. К.. И в двете въззивни жалби се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на постановената от РРС присъда, като се иска оправдаването на подсъдимите, поради недоказаност на авторството и вината им.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на гражданския ищец и тъжител Л. П. – А.Г. изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби. В такава насока е и позицията на въззиваемия Г., който моли съда да остави без уважение подадените жалби от подсъдимите срещу присъдата на РРС.

Пред въззивната инстанция под.В. К. се явява лично и със защитника си –А.К., като поддържат жалбата. Последната по съществото на делото прави искане за отмяна на присъдата поради недоказаност на повдигнатото срещу доверителя й обвинение.

В с.з. другият подсъдим- Н. К. също се явява, поддържа депозираната жалба срещу осъдителната присъда на РС-Р.. Пред настоящата инстанция този подсъдим се представлява от договорен защитник – А.Н., който развива доводи за незаконосъобразност на обжалваната присъда и прави искане за отмяната й и оправдаване на доверителя му. Алтернативно прави искане за отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд поради неизпълнение на задълженията му по чл.13 и чл.14 НПК и поради това- допускане на абсолютни процесуални нарушения. Отделно от това, като последна алтернатива, в случай, че съдът приеме за доказано деянието на под.Н.К. и законосъобразна присъдата на РРС, А.Н. изразява становище за несправедливост на наложеното наказание на доверителя му поради неприложението на чл.78а НК при наличие на предпоставките за това.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда въззивникът Н. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т.4,пр.2, във връзка с чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК, за което му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години. Със същата присъда жалбодателят В. К. е признат за виновен в извършване в съучастие с другия подсъдим, като съизвършители, на същото престъпление – по чл.131,ал.1,т.4,пр.2, във връзка с чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК, за което му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване районният съд е отложил за срок от 3 години. С обжалвания съдебен акт двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят обезщетение на ищеца Г. в размер на 5 000 лева, а на въззиваемия П.- обезщетение за претърпените от него болки и страдания в размер на 1 000 лева, като и двата иска са отхвърлени като неоснователни над уважения размер от съда. Подсъдимите са осъдени да заплатят на ищците сторените от тях разноски, както и по сметка на РРС направените деловодни такива.

Делото /НЧХД № 459/11г./ пред първостепенния съд е образувано по тъжба на А. Г. против братята В. и Н. К. за престъпление по чл.130,ал.1 НК, сочено за осъществено на 06.05.2011г. С разпореждане от 17.06.2011г. районният съдия е насрочил делото за разглеждане и е квалифицирал описаните в тъжбата факти като такива по чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. По подадена от Л. П. тъжба срещу същите подсъдими за извършено по същото време и на същото място- 06.05.2011г. в дома на св.П. деяние по чл.130,ал.1 НК, е образувано НЧХД № 466/11г. по описа на РС-Г.Р.. С разпореждане № 3584 от 28.06.2011г. по НЧХД №459/11г. на РРС докладчикът е преценил, че са налице предпоставките на чл.41,ал.3 НПК и е обединил двете производства, като е присъединил материалите по НЧХД №466/11г. към НЧХД № 459/11г. на същия съд и е квалифицирал описаните в частните тъжби на Г. и П. факти, предавайки „под.Н. Р. К. на съд, затова че: На 06.05.2011г. около 22,00ч. в Г.Б., в дома на Г. П.в съучастие, като извършител с В. Р. К. причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно: Ч. удари с ръце по лицето и крака по тялото на А. Г. Г. и Ч. удар със стол в ръката и главата на Л. П., като телесните повреди на лицата се изразяват във временно разстройство на здравето без опасност за живота. - престъпление по чл. 131,ал.1,т.4,пр.2, във връзка с чл.130, ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 от НК”, а под.В. К. е предал на съд „затова че: на 06.05.2011г. около 22,00ч. в Г.Б., в дома на Г. П. в съучастие, като извършител с Н. Р. К. причинил лека телесна повреда на повече от едно лице, а именно: Ч. нанасяне на удар с бутилка по главата и удари с крака в тялото и главата на А. Г. Г. му и Ч. удар с бутилка в лицето на Л. Г. П., като телесните повреди на лицата се изразяват във временно разстройство на здравето без опасност за живота - престъпление по чл.131,ал.1,т.4,пр.2, във връзка с чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 от НК.”

Въззивната инстанция намира, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, като с разпореждането си за обединяване и насрочване на делото, е предал на съд всеки от подсъдимите за деяние, за което с която и да е от тъжбите /на Г. и П./ не е повдигнато обвинение. Действително, съдебната практика е постоянна, че с разпореждането си за насрочване на дело, образувано по тъжба на пострадалия, предвид обстоятелството, че за тъжбата не са въведени такива законови реквизити като за обвинителния акт, съдията-докладчик е длъжен да подведе изложените в тъжбата обстоятелства /факти/ под съответната правна норма /дори и да е дадена друга квалификация на деянието на подсъдимия от тъжителя/. В казуса обаче подсъдимите са обвинени, съответно от Г. и П., че са извършили престъпления срещу всеки от пострадалите поотделно по чл.130,ал.1 НК. Обединявайки делата /за което е имало данни и респ.-основание/ районният съд е „допълнил” всяка от тъжбите с нови факти, сочейки че всеки от подсъдимите е причинил лека телесна повреда на повече от едно лице и че деянието на всеки от тях е извършено в съучастие, като съизвършители, като е и преквалифицирал деянията им по чл.131,ал.1,т.4, във връзка с чл.130,ал.1, във връзка с чл.20,ал.2 НК. Т.е. предал е всеки от подсъдимите на съд за престъпление, за което не им е повдигнато обвинение от който и да е от тъжителите, при това за по-тежко умишлено такова от соченото в тъжбите. В този смисъл съдът е излязъл извън правомощията си /по правораздаване/ и е иззел функциите на частния тъжител / по повдигане и поддържане на обвинението съобразно чл.80 НПК/.

Горното нарушение на процесуалните правила като съществено и довело да сериозно засягане на правата на подсъдимите е достатъчно за отмяна на обжалваната присъда на РРС и връщане на делото на същия съд за разглеждането му от друг състав. За пълнота обаче въззивният съд намира за необходимо да посочи, че са налице и други съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в следното: съдът е осъдил подсъдимите за престъпление, извършено в съучастие, като съизвършители. В мотивите обаче са изложени съображения по начин, непозволяващ да се разбере какво точно е приел съдът- дали двамата подсъдими са извършили с общи действия едно деяние или всеки подсъдим е извършил самостоятелно деяние /спрямо всеки от тъжителите/ и отделно от другия, т.е. дали се касае за независимо съизвършителство или за съучастие, а оттам и за това какви са специфичните особености и вредните последици /затруднението на съда е породено основно от преквалифицирано на деянията на подсъдимите в едно, по-тежко такова- по чл.131,ал.1,т.4 НК/. Същевременно липсва подробен анализ на събрания от съда доказателствен материал, доколкото по делото има достатъчно данни /доказателства/, сочещи на конфликт между подсъдимите, от една страна и първоначално тъжителя Г., впоследствие- пострадалия П. /от друга страна/, при който са причинени наранявания и на под.Н. К.. Така, неубедителни са изложените съображения от районната инстанция за липса на реторсия и доколко тя би била приложима при направената от него квалификация на деянието на този подсъдим. Липсата на ясни, непротиворечиви и убедителни мотиви, довели съда по същество до крайния му акт- присъдата, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона /чл.348,ал.3,т.2 НПК/ и лишава настоящата инстанция от възможност да извърши проверка на същия за законосъобразност.

Допуснатите от районния съд процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на подсъдимите, може да имат като единствена и безусловна последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени. При това положение безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени в жалбите доводи – за недоказаност на обвиненията и респ.- липса на вина у подсъдимите при осъществяване на деянията, както и досежно соченото от А.Н. в с.з. безусловно нарушение на закона при налагане наказанието на двамата жалбодатели /при наличие на безспорни данни за чисто съдебно минало и на двамата към инкриминираната дата!/.

Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.335,ал.2 НПК, във връзка с чл.334,т.1,пр.2 НПК, Б. окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 4698 от 29.10.2012 година, постановена по НОХД № 459 по описа на Районен съд-Г.Р. за 2011 година.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Г.Р. за ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: