Решение по дело №325/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 313

гр. С., 3 юли 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети юни 2020 г., в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 325 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът Х.В.М. твърди, че на 13.07.2017 г. сключила в качеството си на наемодател договор за наем с ответната кооперация - наемател, по силата на който ѝ предоставила за временно възмездно ползване следните земеделски имоти:

-нива с площ от 23,001 дка, представляваща имот № ..., трета категория, находяща се в с. П. И., общ. С., м. „К.”;

-и нива с площ от 30,999 дка, представляваща имот № ...,  находяща се в с. П. И., общ. С., м. „К.”,

 срещу поето от нейна страна задължение да  заплаща годишен наем в размер 50 лв. на декар, платим най – късно до 15 декември за предходната стопанска година. Уговореният срок на договора бил една  година, след изтичането на която той продължавал действието си като такъв за неопределено време, освен ако някоя от страните не го прекрати в срок да 31 май на съответната година. Ответникът не заплатил на съконтрахента си уговорената наемна цена за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., поради което ищцата моли съда да го осъди да ѝ заплати тази цена в общ размер от 5400 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 16.12.2019 г. до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Пл.-93” признава иска за заплащане на наем за посочените в исковата молба имоти за стопанската 2017/2018 г. в размер на 2700 лв., но оспорва иска за заплащане на наем за следващата стопанска година и моли съда да го отхвърли в тази му част. Твърди, че договорът за наем на земеделска земя за срок над една година е формален договор, тъй като съгласно чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Счита, че процесният договор не е съобразен с това изискване, поради което се явява нищожен за периода след първата година на действието му  поради липсата на форма. Твърди също така, че съгласно чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ договори за наем за срок над една година били оправомощени да сключват единствено съсобственици с квота, която надвишава 25 % от идеалните части, каквато ищцата не притежавала. Счита, че в противен случай договорът за наем би бил непротивопоставим на останалите съсобственици, които също имали право да потърсят от кооперацията полагащата им се част от дължимата рента.

Счита, че не е дал повод за завеждане на иска за присъждане на наем за стопанската  2017/2018 г., тъй като ищцата не го е поканила да извърши плащането, като му предостави банкова сметка ***, на който да  плати. Поради тези причини счита, че не дължи възстановяване на направените от ищцата разноски по делото; моли също така ищцата да посочи банкова сметка ***сно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представен по делото договор за наем от 13.06.2017 г. се установява, че на тази дата ищцата в качеството си на наемодател и ответната кооперация в качеството на наемател встъпили в договорни отношения, по силата на които наемодателят се задължил да предостави за временно ползване на наемателя описаните в исковата молба земеделски имоти за срок от една година, считано от 01.10.2017 г., срещу поето от негова страна задължение да  заплаща годишен наем в размер на 50 лв.  за декар земеделска земя, платим не по – късно от 15 декември на следващата година за предходната стопанска година. Раздел втори от договора съдържа клауза, според която „ако някоя от страните желае да прекрати договора, то тя трябва писмено да уведоми другата страна до 31 май на годината преди изтичането на срока на договора, като в противен случай договорът се счита продължен като договор за наем за неопределено време.“

Чл. 232, ал. 2 ЗЗД гласи, че наемателят е длъжен да плаща уговорената наемна цена, като по силата на тази разпоредба съдът счита, че ответната кооперация дължи на своя съконтрахент наем за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. в общ размер от 5400 лв., формиран на база площта на отдадената под наем земеделска земя и уговорената наемна цена за декар. Ответникът признава годишния размер на задължението си и същевременно не излага твърдения, че се е възползвал от   възможността да прекрати взаимоотношенията си с наемодателя след изтичането на първоначалния срок на договора, съответно че действително е преустановил обработването на земеделските земи. Вместо това той се позовава на нищожност на клаузата за продължаване срока на действие на договора след изтичане на първата стопанска година, поради липсата на изискуемата от закона форма на договора за наем, сключен за по – дълъг срок, съответно поради сключването на същия от лице, чиято квота е по – малка от 25 % идеални части от земеделската земя. Тези изисквания са въведени в чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г. изм. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.), който гласи, че договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно и чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ (нов, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.), според който договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. И двете законови разпоредби са приети след сключването на процесния договор за наем от 13.06.2017 г., т.е. към момента на сключването му не са съществували специфични изисквания за неговата форма за валидност, нито ограничения  в правото на съсобствениците да  сключват такъв договор като израз на правомощието им да ползват съсобствената вещ. Поради тези причини съдът счита, че процесният договор за наем е валиден от формална страна и досежно всички инкорпорирани в него клаузи, включително и тази, която предвижда продължаване на неговото действие като безсрочен такъв, подлежащ на прекратяване с писмено изявление на страната, която желае да стори това до другата страна в срок до 31 май на съответната година. Същият е бил сключен от оправомощено лице съобразно критериите на законодателството към момента на подписването му, като отделно от това съдът счита, че сключването на договор за наем на земеделска земя от лице с квота под 25 % ид.ч. от съсобствеността и при действието на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ не обосновава невалидност на правоотношението и освобождаване на наемателя от поетите с договора задължения, а единствено неговата непротивопоставимост на останалите съсобственици, които в необходимото мнозинство биха могли да не се съобразят с него и да възприемат друга форма на управление на съсобствената си вещ. Горното в конкретния случай не се е осъществило и ответникът е упражнил правата си договора, което е допълнителен аргумент в подкрепа на основателността на иска, който поради изложените по – горе причини следва да се уважи. Следва да се отбележи, че в тази насока съдът споделя аргументите на ищцата за валидност на договора за наем, изведени от текста на § 10, ал. 3 ПЗР към ЗИС на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.). Според  ал. 1 и 3 от този § 10 договор за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно. В случай че в срока по ал. 2 не е подадена декларацията по ал. 1, договорът за наем на земеделска земя се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година. Видно е, че тази разпоредба не придава обратно действие на чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г. изм. – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) и на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ (нов, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) и не променя формата за валидност на договорите за наем, сключени преди приемането на тези текстове, а единствено регламентира заличаване на вписването на договора, което не е елемент от фактическия състав за неговото сключване. В конкретния случай статутът на настоящия договор за наем не се е променил, тъй като няма данни, че той изобщо е бил вписан, поради което наемната цена за втората стопанска година се дължи на същото основание, както и тази за първата година, задълженията си за която ответникът признава.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължимата главница следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда - 16.12.2019 г., до окончателното ѝ плащане с изключение на периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (от 13.03.2020 г. до 08.04.2020).

Ответникът оспорва претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски досежно признатата част от иска, считайки, че не е дал повод за неговото завеждане, тъй като ищцата не го е поканила да извърши плащането, като му предостави банкова сметка ***, на който да  плати. Ищцата на свой ред изрази становище, че не е била длъжна да търси изпълнение от наемателя, тъй като рентата е парично, т.е. носимо задължение по смисъла на чл. 68, б. „а“ ЗЗД и ответникът е следвало да се освободи от него чрез откриване на банкова сметка ***. 97, ал. 1 ЗЗД. Макар да не представи доказателства в тази насока ищцата заяви, че няколкократно е правила опити да получи полагащата ѝ се наемна цена чрез посещения в офиса на наемателя преди иницииране на съдебното производство, но срещнала отказа на последния, обоснован от наличието на претенции за заплащане на наем от страна на други наследници.

Представеният по делото договор за наем от 13.07.2017 г. не съдържа данни за банкова сметка ***, адрес или други координати, чрез които наемателят би могъл да установи контакт с нея, за да организира изпълнението на паричното си задължение. Същевременно съдът кредитира твърденията ѝ, че е правила опит да получи наема си чрез лични посещения в офиса на  ответната кооперация, тъй като от изявление на нейния (на кооперацията) процесуален представител стана ясно, че друг сънаследник е предявил пред наемателя претенции за рентата, което потвърждава, че пред ищцата са били изложени именно такива нея мотиви за неизвършване на плащането. Евентуалната извънсъдебна пасивност на ищцата би била освен това житейски необоснована, а отделно следва да се отбележи, че непредоставеното от кредитора съдействие, обосноваващо забавата му по смисъла на чл. 95 ЗЗД, е това, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си – хипотеза, която не се е реализирала с оглед предвидената в чл. 97, ал. 1 ЗЗД законова възможност за освобождаване на длъжника от паричното му задължение чрез внасянето на дължимата сума в банка. Поради изложените причини съдът приема, че хипотезата за освобождаване на ответника от отговорност за разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК не се е реализирала и същият следва да заплати на ищцата направените такива в размер на 216 лв. за държавна такса и  600 лв. за адвокатски хонорар, а собственото му искане за присъждане на разноски - да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗК „П.-93” с ЕИК .. и адрес на управление: с. П. И., общ. С., ул. „Г. Д.“ № ., представлявана от Т. Б. Б., да заплати на Х.В.М. с ЕГН ********** *** сумата от 5400 лв. (пет хиляди и четиристотин лв.), представляваща наемна цена по договор за наем от  13.07.2017 г. да стопанските  2017/2018 г. и 2018/2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 16.12.2019 г. до окончателното й плащане с изключение на периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (от 13.03.2020 г. до 08.04.2020).

ОСЪЖДА ЗК „П.-93” с ЕИК .. и адрес на управление: с. П. И., общ. С., ул. „Г. Д.“ № ., представлявана от Т. Б. Б.,, да заплати на Х.В.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лв.) за държавна такса и  600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.

Присъдените суми могат да се заплатят по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.

ОТХВЪРЛЯ искането на ЗК „П.-93” с ЕИК .. и адрес на управление: с. П. И., общ. С., ул. „Г. Д.“ № ., представлявана от Т. Б. Б.,, за заплащане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/