№ 5826
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110168890 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Н. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О-2 бл...., че последната дължи на ищеца суми за
потребена топлиина енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 54769/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 1639.30 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
11.09.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г. в размер на 263.02 лв.
Претендира се установяване на задължеН. и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 55.08 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 15.02.2022 г. до 30.08.2024 г. в размер на 13.31 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енегрия като
наемател на общинско жилище, за разкриване на партида за което е подал заявление до
ищцовото дружество.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установеН. ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесН. имот, се
извършва дялово разпределение от „Д Е” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителН. сезон е извършвано дялово разпределение на
1
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Възразява се срещу
изготвените изравнителни сметки, тъй като според ответника топлинен счетоводител е С Е,
а не Д.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по
давност.
По така изложените съображеН., от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 54769/2024 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми:
сумата 1 639.30 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 263.02 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г., сумата 55.08 лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13.31
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2022 г. до 30.08.2024 г.
С възражение от 17.10.2024 г., длъжникът е оспорил вземаН.та без мотив.
Видно от Заповед он 18.02.2021 г. на кмета на район В при СО, ответницата, заедно
със съпруга си К Г Г и сина си С К Г, са настанени в общинско жилище, находящо се в гр.С,
ж.к.О-2 бл..... На 09.06.2023 г. ответницата е подала до ищцовото дружество заявление, в
което се е позовала на настъпила погасителна давност за част от начислените задължеН. за
процесН. имот, а за останалата част е изразила готовност да ги заплати след сключване на
споразумение. На същата дата ответницата е попълнила и анкетен лист, в който е вписала
своите данни като титуляр на партида с абонатен номер ....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицираН. имот) на такава.
На проведено през месец февруари 2004 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира
2
имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „С и Е“ – „МХ-Е“
ООД. Договор с последното е сключен на 28.05.2004 г. Представени са доказателства за
наличието на договорни правоотношение между ищеца и ФДР – договор № .../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период в процесН. имот е осигурен достъп за отчет, като снетите данни са отразени в
издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесН. период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма
данни за извършени плащаН., но е извършено намаляване на задължеН.та чрез прихващане
на подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесН. имот е извършвано от „Д Е“
ЕООД. Експертът е установил, че процесН. имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има пет
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършеН. отчет на
същите са снети показаН., които са взети предвид при изготвяне на изравнителните сметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита от два водомера. При извършеН. отчет е установен разход, който е начислен с
издадената изравнителна сметка.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
метрологична проверка на всеки две години в периода от 17.05.2002 г. до 20.03.2023 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесН. имот в размер
на 2133.39 лв. /отразеното на ред 1 и 2 в заключението по задача № 4/, като изрично е
посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е
пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за
съответН. период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
3
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължеН.. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземаН. и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главН.т иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се приема, че с
приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване
качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по
силата на закона. В случая са представени анкетен лист и заявление от Н. Г., отправени до
ищцовото дружество, в които ответницата се е обозначила като потребител и титуляр на
партида с абонатен номер ..., открита за имот, находящ се в гр.С, ж.к.О-2 бл..... При тези
данни следва да се приеме, че е налице предприето от Н. Г. конклудентно действие, което
сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесН. имот. Независимо, че
в случая се касае за наемател на общински имот, облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие е възникнало именно с него, съобразно възприетото с ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС.
По така изложените съображеН. съдът намира, че през исковия период Н. Г. е
потребител на топлинна енергия за посоченото жилище и същата е пасивно легитимирана да
отговаря по предявеН. срещу нея иск.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителН. иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължеН. на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. за процесН. имот е доставена топлинна енергия на стойност 2133.39 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
Ответницата Н. Г., не ангажира доказателства, че е възразила срещу разпределената
й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знаН. в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
4
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключеН.та на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесН. имот топлинна енергия на стойност
2133.39 лв., които според изводите на вещото лице по ССчЕ, са частично погасени чрез
прихващане със съобщение към обща фактура № .../30.04.2022 г.
С предявеН. иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесН. период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на
дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответницата, такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответника дължи
на ищцовото дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на
1694.38 лв.
От страна на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземаН.та на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземаН.та за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащаН., за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началН.т
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задължеН.та, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
11.09.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задължеН.та преди м.юли 2021 г.
/който е с падеж на плащане 14.09.2021 г./, т.е. от включените в исковия период погасени по
давност са вземаН.та на ищеца за м.май и м.юни 2021 г., които са в размер съответно 39.85
лв. и 50.58 лв.
При така изложените съображеН. непогасени по давност остават задължеН.та в
размер на 1548.87 лв. за периода от м.юли 2021 г. до края на исковия период м.04.2023 г.
Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като такъв
следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. и за разликата над
уважеН. размер до пълН. предявен от 1639.30 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица, следва да се присъди законна лихва върху приетата за
дължима главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
5
парично задължение по чл.410 от ГПК – 11.09.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главН. иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява основателен за периода 15.09.2022 г. – 30.08.2024 г. в размер на 255.50 лв.
Размерът на лихвата по върху задължеН.та за отоплителен сезон 2021/2022 г. от 71.17 лв.,
съдът изчисли като намали главницата от 390.39 лв. /съобразно отразеното в таблицата,
поместена на стр.6 от заключението по ССчЕ/ с погасената по давност сума от 90.43 лв. Така
върху главница от 299.96 лв., лихвата е 74.17 лв. Към последната съдът добави лихвата
върху вземаН.та по изравнителната сметка от м.юли 2023 г. от 165.07 лв. /колона 4, ред 2 от
таблицата на стр.6 от заключението на ССчЕ/. С оглед на това искът за лихва следва да се
уважи за сумата от 255.50 лв., а за разликата до пълН. размер от 263.02 лв., да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 55.08 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 11.09.2024 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 30.08.2024 г. в размер на 13.31 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д Е“ ЕООД. Ищцовото дружество
не ангажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземаН. от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 215.57 лв. по двете дела, и за депозит за
експертизи 700.00 лв. В същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи за исковото производство в минимален размер от 100.00 лв.
предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран
доказателствен материал, процесуалното поведение на ответната страна, броя проведени
съдебни заседаН., както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по
неговото процесуално представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и
присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1065.57 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 975.63 лв.
6
По делото няма данни за извършени разноски от страна на ответника, поради което
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О-2 бл...., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 54769/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 1548.87
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
11.09.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 30.08.2024 г. в размер на 255.50 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважеН. размер до пълН. предявен размер от 1639.30 лв. и за периода от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. и иска за мораторна лихва за разликата над уважеН. размер до
пълН. предявен от 263.02 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О-2 бл...., че последната дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 54769/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на 55.08 лв.
за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 11.09.2024
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 30.08.2024 г.
в размер на 13.31 лв.,
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О-2 бл...., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на 975.63
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
54769/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д Е” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се
докладва с частно гражданско дело № 54769/2024 г. по описа на СРС
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7