№ 4001
гр. С., 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20231110216296 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е във връзка с Решение № 7102 от 21.11.2023 г. по ВНАХД
№ 8518/2023 г. по описа на АССГ, IX касационен състав, с което е било
отменено решение № 2050 от 02.05.2023 г. по НАХД № 3784/ 2022 г. по описа
на СРС, НО, 133-и състав, а делото е върнато за произнасяне на друг състав на
СРС, съгласно дадените указания от касационната инстанция.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
законосъобразността на наказателно постановление /НП/ № С-1-ДНСК-
14/17.02.22 г., издадено от началника на Дирекцията за национален строителен
контрол /ДНСК/, с което на „******“ ООД с ЕИК ******* е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 237,
ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 239,
ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл. 142, ал.
5, т. 1 във връзка с чл. 32, ал. 2, предл. първо от ЗУТ.
Жалбоподателят моли за отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно, необосновано и издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В жалбата е
изтъкнато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, изразяващо се в твърдяно
несъответствие между ръкописното и печатното изписване на наложената
санкция. Сочи се, че наказващият орган бил допуснал съществени непълноти
в описанието на фактическата обстановка, довели до изграждането на грешен
краен извод за извършеното нарушение. Отделно от това се твърди, че
1
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като за него не е
било възможно на този етап от процедирането на проектната документация да
съобрази точните разположения, съответно отстоянията между новата
проектирана сграда и тези, вече построени в урегулирания поземлен имот.
Консултантското дружество било положило необходимата професионална
грижа за да предотврати евентуални незаконосъобразни последствия при
реализацията на съгласувания проект, като извършената от него оценка на
инвестиционния проект била в съответствие с подробния устройствен план,
поради което не било налице нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. Наред с
аргументираната си теза жалбоподателят смята, че процесният случай е
следвало да се квалифицира като маловажен, тъй като отсъствали вредни
последици от процесното нарушение, което го характеризирало като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид.
В съдебното заседание, в което е даден ход по същество, дружеството-
жалбоподател се представлява от адв. Р., който моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление поради недоказаност на твърдяното в него
нарушение. Претендира присъждането на разноски в общ размер на 2700 лева,
за които представя списък.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Стойнов, който счита
наказателното постановление за издадено от компетентен орган и обосновано
спрямо изложената в него фактическа обстановка, при което моли същото да
бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на
въззивника и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „******“ ООД с ЕИК ******* е притежател на
удостоверение № РК-0786/13.09.2018 г., издадено от началника на Дирекцията
за национален строителен контрол, за извършване на дейности по оценяване
съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на
строителен надзор.
На 15.09.2021 г. между Е. Т. В. като възложител и жалбоподателя
„******“ ООД с ЕИК ******* в качеството му на изпълнител е сключен
договор за извършване на комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционните проекти за строеж „Пристройка, надстройка и
преустройство на съществуваща стопанска сграда в жилищна сграда в УПИ
(ПИ 68134.1609.2836), кв. 141, м. „М. Д. – Изток“, район „С.“, С. община“. По
силата на договора изпълнителят е поел задължение срещу заплащане да
осъществи дейност по изготвянето на комплексен доклад според
нормативните изисквания на ЗУТ и действащата нормативна база.
В изпълнение на поетите ангажименти по повод на гражданското
2
правоотношение, след запознаване с представените му проекти на фаза „идеен
проект“, възложителят е изготвил комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект за строежа със съществените
изисквания към строежите. В доклада си жалбоподателят е отбелязал, че
имотът попада в устройствена зона „Смф“, а проектираният строеж е от пета
категория. В издадената виза за проектиране е констатирано указание за
застрояване с височина до 10 метра, като съобразно зададените параметри е
отчетена възможност за надстрояване на сградата с два етажа. Посочено е
още, че новопроектираната сграда е ситуирана в поземлен имот на
възложителя в съответствие с нормативните указания на визата за отстояние
до съседните имоти и застрояването в тях. Съобразно изготвения проект, кота
корниз на сградата е +9.37 м. – по-малко от 10 метра, въз основа на което е
прието, че е изпълнено заложеното във визата височинно ограничение. След
оценка на инвестиционния проект за строеж по всяка обособена част в
съответните специалности, дружеството-жалбоподател „******“ ООД е
формирало окончателен извод, че с предлагания проект не се нарушава
одобрения подробен устройствен план, съответно същият съответства на
съществените изисквания към строежите и може да се представи заедно с
необходимите документи съгласно чл. 142 и чл. 144 от ЗУТ на главния
архитект на Район „С.“ – СО за одобряване и издаване на разрешение за
строеж. Последното е извършено от страна на възложителя на 17.09.2021 г., за
което е подадено заявление с № РСТ21-ГР94-1409-[2]/17.09.2021 г.
След съгласуването на инвестиционния проект на 29.10.2021 г. от
главния архитект на СО – Район „С.“, е издадено разрешение за строеж №
89/29.10.2021 г., в което е указано да се спазят предвидените в одобрените
проекти строително-монтажи работи. В съставената виза за инвестиционно
проектиране е отбелязано изрично, че не се допускат намалени разстояния
към съседни имоти или сгради, включително през улица. На по-късен етап
началникът на РДНСК – гр. С. е отменил издаденото разрешение за строеж с
издаването на Заповед № ДК-11-С-17/12.11.2021 г. поради неизпълнение на
отстоянията на проектираната сграда спрямо съществуващата в съседство
такава.
По повод на извършена служебна проверка от органи на Регионалната
дирекция за национален строителен контрол – гр. С., на 10.11.2021 г. е
съставен констативен протокол № РС-СТ-3313-07-4931/1/10.11.2021 г.
Проверката е за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и
одобрените инвестиционни проекти, както и за съответствието им с
предвижданията на действащия подробен устройствен план, но същевременно
се разпростира и върху оценката за съответствие на инвестиционния проект,
отразена в комплексния доклад на консултанта – в случая „******“ ООД.
Въз основа на направените в хода на проверката констатации,
свидетелката М. Я. – старши инспектор в РДНСК – С., е приела, че на кота
+9.12 м. от одобрения инвестиционен проект е предвиден архитектурен
елемент – кула, която обхваща част от терасата към ап. 6, разположена под
3
покривната плоскост. Според свидетелката, кота корниз на сградата на фасада
„запад“ следвало да се определи като 8.97 м., с което не били изпълнени
отстоянията към съществуващата сграда в съседния УПИ XV-1110,
определени в издадената виза (съобразно която следвало да бъдат 13.455),
докато в представения проект били съответно 13.09 м., 11.27 м. и същото се
явявало по-малко от нормативно изискуемото – в нарушение на разпоредбите
на чл. 32, ал. 2, предл. първо от ЗУТ във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Предвид
това инспектор Я. от РДНСК е формирала правния извод, че в качеството си на
консултант, „******“ ООД е извършило оценка за съответствие на
инвестиционния проект в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, за което на
14.01.2022 г. му е съставила акт за установяване на административно
нарушение № С-1/14.01.2022 г. в присъствието на свидетелите Таня Генова и
арх. Станислав Михайлов. Актът е връчен на управителя на жалбоподателя на
14.01.2022 г., като срещу него са постъпили писмени възражения в
законоустановения срок – оценени от наказващия орган като неоснователни и
необорващи констатациите от АУАН.
Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно
постановление № С-1-ДНСК-14/17.02.22 г. на началника на ДНСК, с което при
същото словесно описание и правна квалификация на нарушението, на
„******“ ООД с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката М. Я.,
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото на основание чл. 283 от НПК, както и въз основа на експертните
заключения на изготвените съдебно-технически експертизи на вещото лице -
арх., инж. А. Б..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
актосъставителката като логични, последователни и обективни. Я.
непосредствено е установила наличието на несъответствие в инвестиционния
проект спрямо подробния устройствен план, изразяващо се в предвидената за
изграждане на шестия етаж на сградата кула, обхващаща част от терасата, и
нарушаваща правилата за отстояние по западната фасада на новопостроената
сграда спрямо съществуващата в съседния урегулиран поземлен имот сграда.
Свидетелката оправдава допуснатата неяснота при индивидуализацията на
процесния УПИ на необходимостта от посочване както на имота, в който се
намира вече построената сграда, така и на този, в който е предвидено да се
изгради проектираната сграда. Що се касае до конкретните фактически изводи
на свидетелката, касаещи цифровите параметри на отразената в проекта
фасада, респективно – отстоянията между двете сгради, съдът намира, че
същите са намерили отражение в съставения от Я. АУАН, а впоследствие са
пресъздадени и в обжалваното наказателно постановление, следователно
същите предстои да бъдат оценени по същество при формирането на
съответните правни изводи от страна на съдебния състав.
4
Съдът се довери на приложените към материалите на делото писмени
доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма
основания за поставянето им под съмнение.
За формирането на своите фактически изводи съдът приоритетно
използва експертното заключение на назначената по настоящото дело
съдебно-техническа експертиза. Същото изхожда от лице, разполагащо с
необходимите специални знания в областта на архитектурата,
градоустройството и инженерните специалности, като дава изчерпателни,
пълни и ясни отговори на поставените на вещото лице задачи. От
заключението на извършената СТЕ се установява, че процесният урегулиран
поземлен имот V-174 от кв. 141 е с лице на улица от о.т. 38 до о.т. 40 и алея
към бул. „********”, като общата регулационна граница за УПИ V-174 и
съседния му УПИ XV-1110 е вътрешна - странична граница за УПИ V-174.
Отчетено е указаното с визата минимално разстояние от 3 м. на
новопредвидената сграда до страничната граница с УПИ XV-1110 и УПИ XVI-
172. Обозначено е разстоянието между процесната сграда и новопредвидената
сграда в УПИ XV-1110, която частично повтаря съществуващата двуетажна
сграда в имота /УПИ XV-1110/, което е 1,5 Н. Прието е, че фасадите на
сградите в двата имота не са успоредни, при което разстоянието между
сградите е с променлива величина. С величината „Н“ е обозначена височината
на сградата в УПИ V-174. Вещото лице правилно е съобразило, че с визата за
проектиране е предвидено надстрояване и пристрояване на съществуваща
едноетажна сграда в УПИ V-174, като новото застрояване е свободно
разположено в имота, ниско по характер, с височина до 10 м. За определяне
отстоянията между сградите е преценена височината на проектираната сграда
по фасада „запад“, както и предвиденият архитектурен елемент тип „кула“,
спрямо изградената в съседство сграда, вследствие на което е прието, че с
инвестиционния проект са спазени изискуемите разстояния между сградите.
Що се касае до въпросния обект тип „кула“, вещото лице е приело, че той
също не противоречи на нормативните изисквания, тъй като не се счита за
издатина и съответно не се включва в самата височина на сградата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдебният състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи съобразно разпоредбите на чл. 237, ал. 1, т. 6 и чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл.
222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и приобщената по делото длъжностна характеристика
от Главна дирекция „Строителен контрол“ при РДНСК - С. за длъжността
„старши инспектор“, изпълнявана през процесния период от свидетелката М.
Я..
5
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съдържанието им отговаря
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като подробно е
дадено фактическо и правно основание за налагането на имуществената
санкция. В съставения акт фигурира описание на извършеното нарушение, т.е.
налице е излагане на фактически обстоятелства, от които да може да се
направи извод, че жалбоподателят е извършил конкретни действия, попадащи
под хипотезата на определена административнонаказателна норма. Доводите
от жалбата за непълноти и несъответствия в описанието на релевантната
фактическа обстановка не се споделят от съда. На първо място, неправилното
индивидуализиране на фазата на разработване на инвестиционния проект в
случая не може да обуслови незаконосъобразност на цялото
административнонаказателно производство, тъй като в която и да е от фазите
по чл. 139, ал. 1 от ЗУТ (идеен проект/технически проект/работен проект),
проектът подлежи на съгласуване и одобряване – арг. от чл. 142, ал. 1 от ЗУТ.
Добавянето на съседен урегулиран поземлен имот с № III-169 в съдържанието
на НП също не е годно да опорочи процедурата по санкциониране на
нарушителя. Както се установи от разпита на актосъставителката Я., тя
умишлено е посочила не само УПИ, за което е извършена оценка за
съответствие на инвестиционния проект, но и съседното на него УПИ.
Подобен подход осигурява по-голяма пълнота на фактите, тъй като позволява
да се идентифицира не само имотът на проектираната сграда, но и този, в
който вече е разположена изградената сграда, спрямо която е следвало да се
изчисли отстоянието.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, визирани в чл. 34 от
ЗАНН. В тази насока съдът съобрази, че нарушението е било установено след
предприета проверка от страна на контролните органи на 10.11.2021 г., която
дата е и най-ранният момент, от който извършеното нарушение и неговият
извършител са могли да бъдат установени, респективно от тогава е започнал
да тече 3-месечният срок за съставяне на АУАН.
Съдебният състав на настоящата инстанция не намира за основателно
възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 7
от ЗАНН, изразяващо се в разлика при ръкописното изписване на наложената
санкция спрямо останалата част от текста на наказателното постановление. В
случая не може да става въпрос за дописване на част от санкционния акт, тъй
като към момента на предявяването му административнонаказаното лице е
имало възможност да се запознае с конкретните стойности на наложената му
санкция, съответно такова отбелязване очевидно е било налице – както личи и
от представеното от самия жалбоподател заверено копие на НП (л. 14 и сл. от
НАХД № 3784/22 г.). Същевременно, единствените императивни изисквания
на ЗАНН спрямо структурното изложение на наказателното постановление,
касаят неговото съдържание, но не и стила на оформлението му. Преценката
за това дали да изготви НП (или част от него) в печатна или ръкописна форма
е изцяло в оперативната самостоятелност на административнонаказващия
6
орган, следователно с ръкописното изписване на размера на наложената
имуществена санкция не е допуснато процесуално нарушение.
По същество съдът намери, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. Дружеството-
жалбоподател е санкционирано в качеството си на консултант, който въз
основа на писмен договор с възложителя се е задължил да извърши оценяване
на съответствието на съставения идеен инвестиционен проект за обект
„Пристройка, надстройка и преустройство на съществуваща стопанска сграда
в жилищна сграда в УПИ (ПИ 68134.1609.2836), кв. 141, м. „М. Д. – Изток“,
район „С.“, С. община. По делото не беше установено жалбоподателят да е
допуснал нарушение на чл. 142, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 2, предл. първо от ЗУТ, с
даването на крайното си заключение в изготвения комплексен доклад, че
представеният проект отговаря в пълнота на съществените изисквания към
строежите и може да се представи заедно с необходимите документи на
главния архитект на Район „С.“ – СО за одобряване и издаване на разрешение
за строеж. Наред с това, не се доказа да е допуснато нарушение и с даването
на положителна оценка за съответствието на инвестиционния проект в частта
„Архитектура“, в която е изследвана проектираната кота корниз и е
установено, че са изпълнени заложените във визата за проектиране височинни
ограничения и са изпълнени изискванията за осигуряване на отстояния до
съседните имоти и застрояването в тях. В хода на съдебното следствие пред
настоящия съдебен състав беше ангажирано експертното становище на
вещото лице арх., инж. А. Б.. В своето заключение на назначената съдебно-
техническа експертиза тя е изследвала идейния инвестиционен проект в част
„Архитектура“, където било описано, че сградата в УПИ V-174 е ситуирана на
3,81 м. - 3,7 8 м. и 4,19 м. - 4,42 м. от границата с УПИ XV. Спазени са
следователно нормативните изисквания за разстояния на сградите на
основното застрояване при ниско жилищно застрояване, заложени в
разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за най-малко 3 метра до странична
граница на имота. Отбелязано е още, че съществуващата сграда в УПИ XV-
1110 е разположена на по-голямо разстояние от минимално изискуемите 5 м.
до дъното на имота, с което е осигурено съответствие на чл. 31, ал. 1, т. 2 от
ЗУТ.
За да оцени съответствието на инвестиционния проект с изискванията за
отстояния между сградите, жалбоподателят е изследвал в доклада си
височината на проектираната сграда по фасада „запад“, която за частта от
сградата извън обсега на съществуващата сграда в УПИ XV е 8,97 м. Тази
стойност е получена по реда на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ – като абсолютна
мярка, изчислена от котата на средното ниво на прилежащия терен за
съответната ограждаща стена до котата на горната повърхност на корниза,
като във височината на сградата не е включена височината на подпокривното
пространство, или – както вещото лице е изчислило – разликата между кота
корниз (618,07) и средна кота терен за фасадата (609,10). С проекта по част
„Архитектура“ частично за фасада „запад“ е определена по-ниска кота корниз
7
- 7,51 м. - в зоната, където сградите са контактни. Фасада „запад“ по цялата
дължина е проектирана с еднаква височина (кота корниз – 618,07), като частта
над 7,51 м. е обозначена като архитектурен елемент, наречен „кула“. В чертеж
„Ситуация” обозначените разстояния между сградите в двата имота са 13,09 м.
и 11,27 м., отговарящи на височини по фасадата съответно 8,97 м. и 7,51 м.,
без отчитане на нежилищния етаж на засенчената сграда. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗУТ, във височината на сградата не се включва
височината на подпокривното пространство, ако остава зад равнината,
проведена под 45 градуса спрямо хоризонта от линията на пресичане на
фасадната плоскост с горната повърхност на корниза или стрехата, а при
сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата точка на ограждащите
стени. При ползването на тази възможност котата на билото не може да
превишава с повече от 4,5 м височината на сградата, определена при
условията на ал. 1. В настоящия случай, частта от процесната сграда, която
излиза над равнината, проведена под 45 градуса от установената с проекта
височина от 7,51 м. за част от фасада „запад“, е обозначена като архитектурен
елемент с площ от 15,99 кв. м. Същият съставлява кула, която съгласно чл. 93,
ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони не се счита за издатина по
смисъла на Наредбата и не ограничава архитектурно-художествените
елементи, разположени над покривната плоскост, тъй като заема не повече от
20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м., а и е на разстояние не
по-малко от 3,0 м. от страничната граница на урегулирания поземлен имот.
Следователно, предвиждането на въпросната „кула“ в идейния инвестиционен
проект не противоречи на нормативните изисквания.
За да обоснове горния си извод, съдебният състав се позова на
изчерпателно аргументираните от вещото лице разсъждения и посочените от
него стойности на височини за проектните сгради и отстоянията между тях,
базиращи се на специалните му знания в съответната област от науката, както
и на проведеното обстойно обследване на наличната архитектурна
документация. В идейния проект по част „Архитектура“ за фасада „запад“ са
установени две височини – 8,97 м. и 7,51 м. - за частта, в която сградата е
контактна през дъното на имота със съществуващата сграда в съседния имот.
Разстоянието между двете сгради е определено съобразно посочената
височина - 7,51 м. Съобразявайки двете височини за фасада „запад“ и това, че
издатината над равнината проведена от височина 7,51 м. под ъгъл 45 градуса
спрямо хоризонта е обозначена като „кула“ с площ по-малка от нормираната,
следва, че с проекта са спазени изискуемите разстояния между сградите. При
това положение съдът намира за обосновано заетото в комплексния доклад на
жалбоподателя „******“ ООД становище в част „Архитектура“, че проектът в
съответната си фаза отговаря на съществените изисквания, заложени в
предвижданията на подробния устройствен план, на правилата и нормативите
по устройство на територията, на изискванията към строежите съгласно
нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване
8
на околната среда и здравната защита, както и на взаимната съгласуваност
между отделните части на проекта, поради което именно на този етап
проектът е бил съгласуван и одобрен по надлежния ред. С оглед на
гореизложеното, административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е била неправилно ангажирана за нарушение на чл. 142, ал. 2 от
ЗУТ и обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна поради
своята неправилност.
При този изход на делото с право на присъждане на разноски разполага
жалбоподателят, който своевременно претендира и доказва извършването на
такива в общ размер на 2700 лева с ДДС, като въззиваемата страна прави
възражение за прекомерност, което настоящата инстанция намира за
неоснователно, съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на
делото, както и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото с крайният си съдебен акт настоящият състав дължи произнасяне
по въпроса за разпределянето на отговорността за направените по разноски по
делото във всяко от предходните му разглеждания, на основание чл. 63д от
ЗАНН въззиваемата страната следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя поисканата сума от 2700 лв. Наред с това, поради отмяната на
обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл.
84 от ЗАНН, контролната институция в лицето на Дирекцията за национален
строителен контрол следва да бъде осъдена да заплати в полза на Софийски
районен съд определените депозити за изготвените в хода на съдебното
производство два броя технически експертизи (л. 101 от НАХД № 3784/2022 г.
и л. 34 от настоящото дело) в общ размер на 1079 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № С-1-ДНСК-14/17.02.22 г.,
издадено от началника на Дирекцията за национален строителен контрол, с
което на „******“ ООД с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ във
връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за извършено
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 32, ал. 2, предл. първо от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол ДА
ЗАПЛАТИ на „******“ ООД с ЕИК ******* сумата от 2700.00 (две хиляди и
седемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати по
9
сметка на Софийски районен съд сумата от 1079.00 лв. (хиляда седемдесет и
девет лева), представляваща възнаграждение за вещото лице по назначените
съдебно-технически експертизи.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – С.-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10